Системата на карма и прераждане, в която ние се разбиваме, е неутрална. Действията и противодействията на материалната арена задвижват енергията, като формират нашите преживявания, и в този процес разкриват предстоящите уроци на душата.

Когато делата ни всяват смут у друг човек, самите ние в този или в друг живот ще чувстваме смут.

По подобен начин, ако делата ни носят хармония и усещане за сила у друг, ние също ще стигнем до усещането за хармония и сила. Това ни позволява да усетим последствията от онова, което създаваме, и така да се учим да действаме с отговорност.

Системата на карма и на прераждане е безпристрастна и предоставя на всяка душа според делата на самоличностите й да премине през опита, който й е необходим, за да се разбива. Следователно ориентацията или отношението, с което една личност подхожда към еволюционния процес, обуславя природата на преживявани-ята, необходими за развитието на душата.

Една гневна личност например би отвърнала на житейските трудности с гняв и така ще си навлече необходимостта да изпита резултатите от гнева си; една тъжна личност ще отвърне с тъга и ще е необходимо да изпита резултатите от мъката и така нататък.

Един човек, който е гневен, но все пак почита живота, би отвърнал много различно на житейските трудности от един човек, който е пълен с гняв и не почита живота. Човекът, който не почита живота, не би се поколебал да въстане срещу него. Насилието, което се освобождава при убийството на друг човек или живо същество, е много по-голямо от жестокостта, която се освобождава, когато човек говори гневно.

Кармичният дълг - енергийният дисбаланс, - създаден от убийството, може да се балансира само като се изпита съизмерима бруталност Така човекът, който почита живота, автоматично е защитен от тежките кармични последствия, които ще сполетят другите, които не го почитат.

Дори и целият човешки род да изпитва почит, това не ви сложило край на нуждата от движение по пътя на еволюцията Това просто ви променило качеството на ученето в еволюционния процес. С други думи, ако днес станем по-почтителни, не виха ни се опростили изискванията на нашата еволюция, но качеството на изживяванията, през които ще преминем, ще е различно. Няма да вредим на живота.

Все същите неща ще научаваме, но в процеса на учене няма да се стремим да нараняваме и да разрушаваме. Пътуването ни от безсилието към истинската сила ще продължи, но природата на изживяването ще е коренно различна. Няма да се сблъскваме с преживявания, които произтичат от това, че възприемаме света, без да изпитваме почит.

Смятаме живота за евтин.

Този начин на разбиране властва над всичките ни възприятия. Когато погледнем животинското царство например, виждаме всичко, ставащо в него, като потвърждение на оценката ни за живота. Виждаме как животните взаимно се убиват и изяждат и стигаме до заключението, че по-славите форми на живот съществуват единствено за да служат за храна на по-силните.

Оправдаваме начина, по който експлоатираме живота,

със своето разбиране, че природата е създала нещата по такъв начин. Осакатяваме и убиваме. Създаваме ситуации, в които милиони хора умират от глад, докато ние държим житото си в силажни ями и изливаме млякото в канализацията. Смятаме другите за плячка, която ще задоволи емоционалните и физическите ни нужди.

Казваме: „светът е безмилостно жесток" и за да оцелеем, трябва да измамим другите, преди те да са ни измамили. Гледаме на живота като на състезание, в което има победители и поведени, и нищо не е в състояние да ни обуздае, когато се чувстваме застрашени.

Съдържанието и ценностите ни до такава степен са формирани от нашето непочтително отношение, че не знаем какво е да изпитваш почит. Когато проклинаме съперника си или лишаваме от сила някой друг човек, ние се отдалечаваме от почтителността.

Когато се стремим да получим, а не да дадем, ние се трудим без почтителност.

Когато се борим за сигурност за сметка на сигурността на друг човек, ние се лишаваме от закрила-та на почитта. Когато преценяваме някой като по-висш, а друг - като по-нисш, ние се отклоняваме от почтителното отношение. Когато съдим себе си, правим

Същото.

Бизнесът, политиката, образованието, сексът, изграждането на семейството и личните отношения, когато не са изпълнени с почит, винаги водят към един и същ резултат - хората биват използвани от други хора.

Човешкият род е станал арогантен.

Смятаме, че можем да се разпореждаме със земята като със своя собственост. Замърсяваме почвите, океаните, атмосферата, за да задоволим нуждите си, без да мислим нито за нуждите на другите живи същества на тази планета, нито за самата планета. Смятаме, че ние сме съзнателни, а вселената - не е. Мислим и действаме, сякаш нашето съществуване като живи сили във вселената ще приключи с този живот и сякаш не сме отговорни нито за другите, нито за вселената.

За изпълнения с почит човек не е възможно да експлоатира приятелите,

колегите, града, нацията или планетата си. Почтителните хора не са способни да създадат кастовите системи, детския труд, парализиращия газ, нито ядреното оръжие. Затова не е възможно един почтителен човек да натрупа кармата, която подобни неща създават.


Защо става така? Какво е почитта?

Почитта е да контактуваш дълбоко с живота до степен, която е далеч отвъд черупката на формата, и да навлезеш в същността. Почитта е да се свържеш със същността на всеки предмет, човек, растение, птица и животно. Това е общуване с центъра на тяхното съществование. Дори ако не можете да усетите същността, достатъчно е да знаете, че формата, черупката, е просто един външен слой и че под нея се крие истинска-та сила и есенция на човека или съществото. Точно пред нея се отнасяме с почит.

Прекланяме се пред процеса. Разгръщането на живота, процеса на узряването, процеса на израстването и натрупването на сила - към всички тях трябва да се подхожда с почит.

Жизнените цикли трябва да се почитат.

Те съществуват от милиарди години. Те отразяват естественото дихание на душата на самата Гея, съзнанието на земята, която движи силовите си полета и насочва циклите на живота. Ако почитаме тези цикли, как може, имайки предвид колко деликатна е екологията на нашата земя, да направим дори най-малкото нещо, което ви нарушило баланса на тази система?

Почитта е отношението на благоговеене пред живота. Не е необходимо да сте човек, притежаващ истинска сила, за да се отнасяте внимателно към живота и да го обичате. Има много хора, които не притежават истинската сила, но са изпълнени с почит. Те не виха навредили на нищо. Често те са най-състрадателните и любещи хора, защото са изстрадали най-много.

Дали човек е изпълнен с почит или не, зависи основно от това дали приема принципа за светостта на живота, независимо как самият той определя светостта.

Почитта е просто усещането, че приемате целия живот като изконно ценен.

Почитта не е уважение. Уважението включва оценката. То е нашият отклик, когато виждаме у някой човек качества, на които се възхищаваме или на които са ни научили да се възхищаваме. Качествата, на които се възхищава една култура, може да не съвпадат с качествата на друга, или на подгрупа или друго поколение на същата култура.

Следователно онова, което някои хора уважават, може да не е обект на уважение от страна на други. Възможно е да уважавате един човек, а да не уважавате друг, но не е възможно да почитате един човек, без да почитате всички.
Почитта е начин на възприемане, но това е един свещен начин на възприемане. Ние не сме свикнали да възприемаме светостта постоянно. Отнасяме се със свещена почит към религията, но не и към еволюционния процес, нито към процеса на обучение на човешкия живот. Затова не подхождаме към нуждата да се учим и към уроците от всички преживявания в своя живот с разбиране за тяхната цел на фона на духовното развитие.

Да се възприемат нещата по този начин е истинска почит, понеже това ни позволява да погледнем какво изживяваме и да го видим в рамките на еволюцията и от позицията на съзряването на собствения си дух. Това е истинска почит, понеже ви позволява да осъзнаете всички еволюции, протичащи едновременно с вашата, във всички области на живота. Можете напълно да ги оцените или поне да погледнете тяхното разгръщане по различен начин.

Само когато гледаме през очи, в които няма почит, може да възприемем системата на взаимно изяждане между животните например като жестока, а не като система, в която видовете се учат взаимно да си дават, където има обмен и споделяне на енергиите между царствата. Това е екология - естественото разпределение на енергията между царствата.

Единствено нашето царство, човешкото, иска да складира енергия, да използва много повече,

отколкото му е необходимо, и да трупа останалото и така балансът драстично се нарушава. Ако всеки един от нас взема само онова, от което се нуждае за деня, всичко ще е съвършено. Животните не складират като нас освен за зимата.

Почитта ни позволява да възприемаме взаимната зависимост между различните видове от една по-цялостна и състрадателна гледна точка. Позволява ни да видим значението на всяко живо същество и на неговия опит за състрадателното разгръщане на вселената. Много по-малко вероятно е тази перспектива да създаде у нас през житейския ни път насилнически или разрушителни реакции, понеже тя във всеки момент разкрива колко ценно е всяко проявление на живота.

Като подходим към живота с почит, ние сме в състояние да постигнем силата и да загърбим жестокостта. Като работите върху постигането на почтителност, вашата склонност да вредите на околните и на другите форми на живот намалява. Като довиете усещане за почит, вие разбивате способността да размишлявате по-дълбоко върху стойността на живота, преди да обвържете енергията си с някакво действие.

Когато сте напълно изпълнен с почит, дори да не сте истински силен, вие не можете да навредите на живота. Когато човек не изпитва почит, липсата на сила може да представлява едно много жестоко преживяване, понеже немощният човек е изплашен, а ако един изплашен човек няма почит, той ще наранява или ще убива безразборно.

Почитта е едно ниво на закрила и уважение към жизнения процес,

така че докато човек узрява по пътя си към истинската сила, той не вреди на нищо. Понеже не изпитваме почит, нашето пътуване към силата често ни кара да превръщаме живота в своя жертва. Затова има хора, които са жертви, и други, които ги превръщат в жертви. Процесът на разрушаване на живота, дока-то го изучаваме, който характеризира еволюцията ни, ви спрял или поне ви вил много различен, ако подходим към живота с почит.

Тъкмо защото нямаме усещане за почит и не притежаваме истинска вяра в светостта на живота, разрушаваме и измъчваме този живот, оскверняваме го, осакатяваме го и го уморяваме от глад, докато пътуваме от безсилието към добиването на сила. Ако въведем почит в еволюционния процес, тогава, докато всеки от нас и целият ни род преминава през цикъла на добиване на сила, множеството уроци, които се съдържат в този процес на растеж, няма да доведат до такава степен на насилие и страх, каквито изпитваме сега.

Разрушаването на живота на хората, на растенията, на животните и планетата значително би намаляло и дори спряло, ако в рода ни съществуваше един действен принцип на почит, ако всички ние развирахме, че макар да сме обвързани с изискващия личен опит еволюционен процес, това не ни дава право да разрушаваме живота, докато се учим. Тогава няма да имаме кармичната енергия да разрушаваме, а само да учим. Макар че и от разрухата могат да се извлекат уроци, кармичните последствия от участието в жестокост и разрушение имат твърде висока цена.С други думи,

не е необходимо да научим урока си за сметка на нечий живот.

Не е необходимо прогресът и усещането за прогрес да са за сметка на разрушаването на природата. Не е необходимо, но ако няма чувство на преклонение пред живота, кой го е грижа дали същият този живот се разрушава? Без почит животът става много евтина стока, какъвто е случаят с нашата планета, където целият процес и светостта на еволюцията не се възприемат, признават и уважават.

Ако можехме да погледнем на живота с почит и да разберем своя процес на развитие, вихме започнали да благоговеем пред физическия живот и да крачим по земята с по-дълбоко чувство на благодарност А днес има милиарди хора, изпълнени със съжаление, че са на тази земя, страдащи от всепоглъщаща болка, отчаяние, обезсърчение, потиснатост, глад и болести Те властват на нашата планета. Всички тези веди произлизат главно от факта, че хората живеят без почит.

Почитта е чувство на душата.

Единствено личността може да възприема живота без почит. Почитта е естествен аспект от истинското придобиване на сила, понеже душата се прекланя пред целия живот. Следователно когато личността е в съгласие с душата, тя не може да възприеме живота, без да изпитва почит. Когато подхождате към живота с почит, вие не само защитавате душата от кармичните последствия, създадени от някои други самоличности на душата, които не уважават живота, а също правите крачка към постигането на хармония между личността и душата, понеже така извиквате един аспект на душата директно в материалната среда.


Какво означава на практика решението да подходим към живота с почит?

Това означава да поставим под съмнение възприятията и ценностите на петсетивния свят, в който няма почит. Това не винаги е лесно, особено за мъжете, които са възпитани да трупат външна сила. Един мъж, притежаващ истинска сила, не се смущава, нито се чувства по-малко мъжествен от това, че проявява загриженост за живота и за множеството същества на нашата планета. Точно това е енергията на почитта. Следователно решението да се отнасяме към живота с почит често изисква смелост не само от мъжете, но и от жените, приели тези ценности.

Решението да станеш изпълнен с почит човек е в основата си решение да станеш духовен човек. В наши дни в науката, в политиката, в бизнеса и в академична-та общност за духовността няма място. За един пет-сетивен човек, на който му липсва почит, бизнесменът или бизнесдамата, които изпитват почит, сякаш са не-конкурентни, понеже те се ограничават в делата си. По същия начин един почитащ живота политик може да ви се стори неспособен да ръководи в нашия свят, където единствената призната власт е външната власт.

Все пак за многосетивния човек един изпълнен с почит бизнесмен или бизнесдама представлява човек, вливащ нова енергия в архетипа на предприемача - фокусът на движещата сила е преместен - вместо да се води от приходите, набавени, служейки на другите, изпълненият с почит бизнесмен служи на другите благодарение на приходите, а политикът поставя под въпрос представата за външната власт и изважда въпросите на сърцето на политическата сцена.

Следователно решението да се подходи към живота с почит означава да действаме и да мислим като духовни личности в един свят, който не признава духа. Това значи да се движим съзнателно към многосетивното възприятие.
Да живееш с почит означава да желаеш да кажеш: „това е живот, не бива да му вредим" и „тези хора са наши братя и сестри, не бива да ги унищожаваме", и думите да излизат от сърцето ни. Означава да преосмислим начина, по който се отнасяме към животинското царство, което така търпеливо ни служи. Означава да осъзнаем правата на земята.

Нашият род дори не е стигнал до идеята, че земята има права.

Многосетивната личност се разбива единствено в атмосферата на почитта. Тя носи чувство на богатство, пълнота и ськровеност на съществуването. Тя носи състрадание и милостиви дела. Без почит, без чувството за светостта на всичко светът става студен и пуст, същевременно механичен и хаотичен, а това носи отчуждение и насилие. За нас не е естествено да живеем без почит, понеже това ни отделя от същинската енергия на душата.

Почитта неизменно извиква на преден план търпението. Нетърпеливостта е желанието първо да задоволите своите нужди. Когато те са задоволени, тогава имате търпение за нуждите на другите, нали? Един изпълнен с почит човек благоговее пред живота във всичките му форми и проявления. Мислите му не текат по начина, характерен за нетърпеливостта.

Почитта позволява да се достигне до неосьждаща справедливост.

Душата не съди и затова, извирайки да подходи към живота с почит, личността извира да изяви още една от характеристиките на душата в материалната действителност. Уважаващият човек не може да смята, че стои над друг човек или над друга форма на живот, понеже почитащият човек вижда божественото във всички форми на живота и благоговее пред него.

Почтителното отношение улеснява прехода от логиката и разбиранията на петсетивния човек към по-висшето ниво на логика и разбирания на многосетивния човек, защото както ще видим, изборът на това по-висше ниво на логика и разбирания е в сърцето.

Без почит нашият живот е брутален и разрушителен. С почитта животът ни става състрадателен и пълен с обич. Рано или късно ще започнем да се прекланяме пред живота. Ние избираме кога ще стане това и какво ще е качеството на преживяването, от което ще се учим.