Модерната физическа наука поддържа, че всички телесни промени в мускулите, клетките или нервите, се придружават от електрическа дейност, и същото вероятно е вярно даже аз химическите промени, които се извършват непрекъснато. Пълно потвърждение на това е било събрано от старателни наблюдения с най-чувствителни галванометри.

Навсякъде, където има електрическа дейност, трябва да присъства и ефир, тъй че присъствието на ток е доказателство за присъствието на ефир, който прониква всичко, -заобикаля всичко. Никоя частица физическа материя не се допира до друга частица, но всяка плува в море от ефир.

Западният учен формулира това като една необходима хипотеза, докато ясновидецът - ученик на източната наука - го обявява за истинско наблюдение, защото истина е, че ефирът е също тъй видим, както и един стол или една маса, само че е необходимо зрение, различно от нормалното физическо зрение.

Както вече се каза, ефирът съществува в четири видоизменения. Най-финото от тях се състои от последните физически атоми - не атомите на химията, които наистина са сложни тела - последни, защото, когато бъдат разбити, те се разлагат на астрална материя.

Ефирният двойник се състои от тези четири ефира, които проникват твърдата, течната и газообразната части от грубото тяло, обгръщайки всяка частица с една ефирна обвивка, в следствие на което той представлява едно пълно повторение на грубата форма. Този ефирен двойник е напълно видим за окото на ясновидеца и по цвят е виолетово-сив, груб или деликатен в своята структура според качествата на плътното тяло.

Четирите ефира влизат в него, както твърдото, течното и газообразното състояния влизат в състава на плътното тяло, но те могат да бъдат в по-груби или по-фини комбинации, също както и плътните части в тялото. Важно е да се отбележи, че плътното тяло и неговият ефирен двойник се видоизменят заедно по качество, така че когато прогресиращият човек очиства съзнателно и преднамерено своето грубо тяло, ефирният двойник следва подир него без свое съзнание и без какво да е допълнително усилие.

Именно посредством ефирния двойник Прана (живото дихание) тече по нервите на тялото и тъй ги прави способни да действат като носители на съзнателната и двигателната сили на човека. Силите на мислене, на движение и на усещане не обитават във физическата или ефирната нервна субстанция: те са дейности на Аз-а, който работи в своите вътрешни тела, и тяхното проявление на физическото поле е възможно само от Прана (живото дихание), когато тя тече по нервните конци и около нервните центрове, защото Прана, живот-диханието, е активната енергия на Аз-а, както Шри Шанкарачария ни учи.

Работата на ефирния двойник е да служи като физически посредник на гази енергия, и ето защо той често е наричан в нашата литература "носител на Прана".Ще бъде полезно да се отбележи, че ефирният двойник е особено чувствителен за игривите съставни части на алкохола.

Когато човек "ляга да спи", Аз-ът излиза от физическото тяло и го оставя да спи и така да си възобнови силите за работата на следващия ден. По този начин плътното тяло и неговия ефирен двойник биват оставени сами на свой произвол, и на играта на влиянията, които те привличат към себе си със своето устройство и навици.

Струи от мисъл-форми на астралното поле, които по своята природа са сродни с мисъл-формите, образувани или хранени от Аз-а в неговия ежедневен живот, влизат в и излизат от плътния и ефирния мозък и, размесвайки се с автоматическите преповторения на вибрации сложени в будно съзнание от Аз-а, причиняват прекъснатите и хаотични сънища, с които повечето хора са запознати.

Тези разпокъсани сънища са поучителни, тъй като показват как работи физическото тяло, когато бъде оставено само на себе си. То може само да възпроизвежда откъслеци от минали вибрации без смислен ред или връзка, свързвайки ги в едно, както те дойдат, колкото и крайно несвързани да са сами.

То е нечувствително до абсурдност или безсмисленост, задоволява се с една фантасмагория от калейдоскопични образи или бои, даже без правилността, която дават огледалата на калейдоскопа. Гледани по този начин, лесно може да се види как плътният и ефирният мозък са инструменти на мисълта, не нейни творци, защото ние виждаме колко блуждаещи са техните творения, когато бъдат оставени сами на себе си.

При спането Аз-ът излиза от тези две тела или по-право от това едно тяло с неговите видима и невидима части, като ги оставя заедно. При смъртта то ги напуска за последен път, но само с тази разлика, че то изтегля със себе си и ефирния двойник, като го отделя от неговия плътен другар, с което прави да не може вече живото дихание да играе в тялото като в едно органическо цяло.

Аз-ът бързо отърсва от себе си ефирния двойник, който, както вече видяхме, не може да мине в астралния свят, и го оставя да се разложи заедно със своя другар. Ефирният двойник често се явява веднага след смъртта на приятели на неголяма дистанция от тялото, но естествено притежава твърде малко съзнание и не може да говори, нито да стори нещо повече, от това да се "яви".

Той се вижда относително лесно, понеже е физически, и едно леко напрягане на нервната система ще направи очите достатъчно остри, за да го забележат. Той с отговорен за много случаи на видения в гробища, тъй като той се носи над гроба, в който лежи неговия другар, и много лесно се вижда поради причините, които току-що казахме. Тъй даже "в смъртта те не са разделени" на повече от няколко стъпки пространство.

За нормалния човек само при смъртта става това разделяне, но някои ненормални хора от типа, наречен "медиуми", са предмет на частично деление на физическото тяло още но време на земния си живот, една опасна и за щастие сравнително рядка ненормалност, която води след си много нервни напрежения и вълнения. Когато ефирният двойник бъде изпъден при спиритически сеанс, той се раздира на две. Целият не може да бъде отделен от плътното тяло без да се причини смърт на последното, тъй като без него струите на живото дихание не могат да циркулират.

Даже неговото частично отдръпване привежда плътното тяло в състояние на летаргия и жизнените дейности почти спират; крайно изтощение последва новото събиране на разделените части и състоянието на медиума, докато бъде установено нормалното единство, крие значителна физическа опасност. По-голямата част от явленията, които стават в присъствието на медиума, не са свързани с изпъждането на ефирния двойник, но някои, които се придружават с материализация, са станали благодарение на него.

Научаваме се, че с г-н Еглитън до една голяма степен е станало това любопитно физическо разделяне, и че се виждало как ефирният двойник изтича от неговата лява страна, а в това време плътното тяло очевидно се смалявало. Същото явление се наблюдавало и с Хаск, чието плътно тяло станало много малко за неговите дрехи.

Еглинтъновото тяло веднъж тъй било намалено по размери, че една материализирана форма го взела на ръце и го поднасяла за наблюдение от присъстващите - един от малкото случаи, в които както медиумът, така и материализираната форма са били видени заедно при светлина, достатъчна да позволи изследване.

Това намаление на тялото на медиума показва отнемане на част от плътната, "осезаемата" материя на тялото - твърде възможно даже и част от течните части - но, доколкото аз зная, още не са правени наблюдения но това, и следователно не е възможно да се говори със сигурност. Сигурното е, че частичното изпъждане на ефирния двойник води след себе си голямо нервно разстройство и че то не трябва да се практикува от някой разумен човек, ако се окаже, че той притежава тази медиумна слабост.

Ние изучихме физическото тяло, както в неговата плътна, така и в ефирната му част - дрехата, която Аз-ът трябва да носи за своята работа във физическия свят, обиталището което може да бъде или една удобна лаборатория за физическа работа, или един затвор, на който само смъртта притежава ключа.

Ние видяхме какво трябва да имаме и какво бихме могли постепенно да направим - едно тяло напълно здраво и силно, и в същото време деликатно организирано, очистено и чувствително. То трябва да бъде здраво - и на Изток здравето се изисква като едно от условията за изучаване на окултизма - защото всичко, което не е здраво в тялото, го прави негоден инструмент в ръцете на Аз-а, и такова тяло може да разстройва както впечатленията, влизащи вътре, така и въздействията, изпращани извън.

Дейността на Аз-а се спъва ако неговият инструмент е напрегнат или свит от лошо здраве. Здраво, деликатно, организирано, пречистено, чувствително, отхвърлящо автоматично всякакви лоши влияния и автоматично възприемащо всичко добро - такова тяло трябва съзнателно да си създадем, избирайки от всички околни неща само тези, които водят към тази цел, знаейки, че задачата може да бъде постигната само последователно, с постоянна и настойчива работа, последователно насочена към тази цел.

Ние ще знаем кога ще започнем да успяваме до една ограничена степен, защото ще видим да се явяват в нас разни видове сили на възприемане, които не сме притежавали преди. Ние ще забележим, че ставаме по-чувствителни за мелодии и картини, за по-пълни, по-нежни, по-богати хармонии, за по-деликатни, по-хубави, по-нежни приливи на багри. Също както художникът обучава своите очи да виждат деликатността на цветовете, за която обикновеното око е сляпо; също както музикантът обучава своите уши да слушат обертонове, за които обикновените уши са глухи -така ние трябва да обучаваме нашите тела да бъдат възприемчиви за по-тънките трептения на живота, които обикновения човек пропуска.

Вярно е, че в нас ще дойдат и много неприятни усещания, защото светът, който обитаваме, е груб и кален от човечеството, което го населява; но от друга страна ще се открият хубости, които ще ни възнаградят стократно за трудностите, които срещаме и преодоляваме. И това ние трябва да направим, не за да можем да притежаваме такива тела за егоистични цели или от пустославие, или за удоволствие, но с цел да можем да бъдем широко полезни, да имаме добавъчни сили да служим.

Те ще бъдат по-пригодни инструменти, с които да помагаме на прогреса на човечеството, и така да бъдем по-готови да помагаме в общото усилие за ускоряването на човешката еволюция, което с работата на нашите велики Учители, и в което може да имаме щастието да сътрудничим.

Макар да сме в гази част на нашето изследване, която е посветена само на физическия свят, все пак можем да видим, че изследването не с маловажно, че и най-ниският от носителите на съзнанието се нуждае от нашето внимание и че гой ще възнагради нашата грижа.

Нашите градове, нашите страни ще бъдат по-чисти, по-хубави, по-добри, когато това знание стане всеобщо и когато бъде възприето не само умствено за добро, а и като закон на ежедневния живот.

"Човекът и неговите тела"

Ани Безант