Някои хора сякаш внезапно започват да улавят радиовълните, да виждат през плътни прегради, да откриват подземни изкопаеми и други психически особености.
Никакво ясновидство не може да се равнява на знанието на духа. Истината и разбирането за нуждите на времето идват само по този път. Пророческият екстаз се разминава с точността на времето и мястото, но знанието на духа предвижда събитията в тяхната цялост.
Развитието на знанието на духа се основава на разкриването на центровете и не притежава външни признаци. У, жреците на древността духовното знание се е смятало за висша изява, тъй като не е могло да бъде постигнато с никакви телесни упражнения, а се е формирало от наслоенията на предишните животи.
Някои могат да четат затворена непозната книга и да определят часа, представяйки си часовника. Така може да се застави пространственият огън да премахне всички прегради. Хората наричат това ясновидство, но по-добре е да се нарече огнено прозрение. Не винаги, обаче, тази възможност е една и съща.
Големите сътресения, както и пълният покой, увеличават тази способност. Но има и едно средно състояние на духа, което като облак обвива нашето съзнание и предизвиква смущение на духа. Това същото колебание, което поражда и тъмата на съмнението. Но яснотата на приемника помръква не само от собствените смущения, но и от смущенията на обкръжаващите и особено свързаните кармично.
Ако паметта е проява на просто движение, то за прозрението са нужни по-особените условия на Тънкия свят. Прозрението идва съвсем неочаквано, сякаш спуснато отгоре. То е напълно естествено и няма нищо общо със сомнамбулизма и спиритизма. Трябва да се отбелязват тези проблясъци на миналото и бъдещето.
Някои хора сякаш внезапно започват да улавят радиовълните, да виждат през плътни прегради, да откриват подземни изкопаеми и други психически особености. За тази мнима внезапност обаче трябва да се договорим. Нищо не може да възникне без причина и когато става дума за мигновено озарение, този израз трябва да бъде разбиран според земната относителност. То може да бъде почувствано внезапно, но е било подготвено чрез продължителен процес на усъвършенстване на съзнанието.
Такова усъвършенстване е започнало от първите години на живота, по-точно то е било пронесено от Тънкия свят. Хората наричат психическите преимущества висши дарове, но тези способности са били заработени от самия човек сред всевъзможни сътресения. Обикновено човек не осъзнава тези семена, които са готови да разцъфнат при първия слънчев лъч.
Състоянието на прозрение се е наричало от египтяните „Свещен сън“, от елините — „Божествено посещение“, от вавилонците — „Докосване от незрим пришълец“. Всеки народ по своему е отбелязал особения характер и необичайността на прозрението, когато земният човек се е докосвал до надземните области.
Делфийските прорицателници са се нуждаели от вдишването на особени изпарения, защото пришълците са претоварвали прекалено всеначалната им енергия. Но еволюцията предвижда хората да достигат до прозрение по естествен път и с чисто съзнание.
В древните магически книги може да се намери терминът „Царствено озарение“. Дотолкова важен принцип, че Хермес завършва своя трактат с думите: „Благословени са избралите пътя на озарението“. Символът за помазване на царете е свързан със същото това основание. Царят е помазаник символично, защото, без да напуска Земята, изразява волята на Небесата.
Решително всички познавачи на Тайната сила са единодушни относно установяването на висшата хармония в мощта на озарението. Над всички условни формули, застинали в кората на предразсъдъците, съществуват знания, сякаш разтворени във въздуха. Постави гръмоотвода и събери небесната стрела. За едного тя е опасна, но за другиго е най-доброто въоръжение. Цялото бъдеще е основано на овладяването на озарението.
Как може да се постигне степента на озарение на духа? Чрез какво може да се проникне в Първоизточника на Истината, ако не следвайки Йерархията?
Духът може да се озари само от Източника на Светлината. Затова търсещите истината могат да намерят разбирането за Битието единствено следвайки възходящия път към Йерархията. Иначе животът ще остане омагьосан кръг и духът векове няма да намери освобождение.
По своята същност озарението е насочена благодат и затова то не трябва да бъде смъртоносно, но на практика често се случва точно обратното. Откъде може да дойде това противоположно следствие? Разбира се, не от самите светоносци, но от престъпното заразяване на околната атмосфера. Това още един път показва доколко условията, създадени от хората, не съответстват на прекрасните възможности.
Затова ние ще продължаваме да изпращаме пространствени призиви, за да се обнови съзнанието и да се възвърнат загубените способности.
Ако са налице достатъчно натрупвания, състоянието на висше съзнание може да бъде постигнато мигновено. Но в обикновения случай човешкият дух се развива бавно.
На хората е известна възможността за мигновено озарение и се надяват, че могат да си спестят учението и продължителните наблюдения. Никой не иска да чуе, че някои опити изискват няколко поколения. Всеки иска да се озари незабавно, макар че такъв ускорен процес би бил гибелен.
Много недоразумения са се породили около понятието „мигновено озарение“. Хората често си въобразяват, че те вече са се озарили, когато почувстват някакъв преходящ възторг. Възможно е и мигновено озарение, но то ще бъде резултат на продължителна вътрешна работа.
Тя може да бъде и несъзнателна, като наследство от миналото, но въпреки това е необходима за озарението. Така озарението не се заключава в случайните проблясъци на съзнанието, а представлява цяла една стелен в неговото развитие.
Мигновеното озарение се изразява във висше вдъхновение и прозрение, но такова психическо състояние е много рядко, тъй като за това са необходими много земни и надземни условия. Може да се мечтае за такова озарение, но да се насилва не трябва.
Когато надземните условия съвпаднат със земните настроения, тогава може да разцъфти неочаквано чудесният „лотос“ на озарението. Човек не може да знае този миг, но често озарението засиява не само неочаквано, но и на неочаквано място, по земното разбиране. Така че, макар и озарението да е рядък гост, не е забранено да се очаква такова посещение.
Озарението изисква много условия. На първо място е необходима сърдечна тишина, но такова спокойствие не е лесно постижимо. Разсъдъкът е лош съветник и често вместо да помогне, може да въведе в заблуждение. Появата на свръхсетивност не трябва да отклонява от труда и творчеството, а напротив: високото качество ще бъде отличителен белег за труда на такъв просветлен деятел.
„Огнена помощ“. Така се нарича състоянието на просветление.
Да се усети Огненият свят в земната обвивка, това вече е просветление.
Мигове на просветление са дадени на всекиго, но хората не умеят да открият това прекрасно състояние. Като елмаз блясва такова мигновено просветление. То е твърде кратко, но в тази краткост се заключава докосването на Надземния свят. Такива докосвания са незабравими. Те са като небесни светлини на Земята и надвишават разсъдъка. Трябва особено да се пазят надземните искри.
При изучаване живота на пророците може да се види, че в едни случаи се е изисквало усамотение, а в други пророкът понякога прозрява и в обкръжението на тълпата. Двете условия не са така противоречиви, както изглеждат. Може да се получи импулс енергия и от тълпата. Няма такива условия, които да не могат да се окажат проводници на най-тънките енергии.
Самадхи представлява само частично огнено състояние. Трудно е от Земята да се разбере възможността за огнено състояние, щом като дори самадхи не му отговаря напълно. Ако самадхи е така опасно за живота, то какво напрежение на енергията се изисква за асимилация на огъня!
Но преобразуването на съзнанието създава такова напрегнато възторжено състояние, че въз-действието на огненото напрежение напълно съответства на мощта на новото същество. И в обикновения живот могат да се намерят случаи, когато майки са спасявали децата си, като са устоявали на най-яростния натиск на стихията. Сякаш от някъде са почерпили сила.
Състоянието на висшето самадхи е опасно за земното тяло. Силата на висшите енергии е непоносима за крехките обвивки, но трябва да се превъзмогне обичайното разстройство и тогава докосването на висшите крила няма да е толкова опасно.
Нека си припомним всевъзможните способи за привеждане във възторжено състояние, с помощта на които са се опитвали да се защитят от опасността на висшите сили. Но най-доброто средство ще бъде постоянното размишление за Висшия свят. По този начин психическата енергия привиква към възможността за въздействие на висшите сили и нервното вещество укрепва устойчивостта си против възможното сътресение. Дори и най-добрият приятел може да предизвика стресване, ако влезе неочаквано.
Защо самадхи се случва толкова рядко?
Една от причините е неумението на хората да си служат с това възвишено състояние. Те ще се постараят да прекъснат още в началото всяко необичайно състояние. Те няма да оставят в покой изпадналия в самадхи и със своите груби прийоми ще предизвикат опасно сътресение.
Даже и в най-обикновения живот е необходимо внимателно отношение един към друг и ако някой е получил стрес, той трябва да бъде оставен в покой. Но рядко хората съблюдават такава примитивна внимателност. Затова е невъзможно да се дава безопасно самадхи, докато хората не се научат как да си служат с висшите енергии. В това отношение всяка мисъл за реалността на Висшия свят ще бъде полезна.
Мнозина говорят за самадхи, но колцина са тези, които са изпитали различните степени на такъв екстаз? Такава радост освобождава от всякаква мъка, затова пътят към тази радост е път към истината.
Ние имаме пред себе си знаменателен пример на тъй нареченото самадхи без откъсване от живота. Ценността на такова постижение е в това, че съвършено са надминати обичайните правила за съсредоточаване, а цялото значение е пронесено в сърцето. При това трябва да се отбележи, че сърцето прекрасно е понесло това изпълване. Но състоянието на Майката на Агни йога не е лесно достижимо в условията на великата битка със злото.
Нищо не може да роди онази чиста самоотверженост, която се създава от възторга на изпълненото сърце. Коя от човешките енергии може да се сравни с енергията на сърцето и коя от енергиите може да действа на по-голямо разстояние? Световете нямат за нея граници и съзнанието не познава ограничения. Така може да се отвори прозорец към невидимото.
Както е казано: „Ще стане невидимото видимо и ще бъдем готови да приемем огненото кръщение в живота“. Затова нека оценим по достойнство значението на опита, извършен от Майката на Агни йога тук, без да се излиза от живота. От първите пространствени искри, през всички огньове и до Самадхи тя ще остави записи, които ще станат основа на подхода към Новия свят.
Нирвана е способност да се вместят всички действия — наситеност на обхвата. Чрез трепета на озареността се получават истинските знания. По-точно определение на този процес не може да се даде. Спокойствието е само външен признак, не изразяващ същността на състоянието. Буда е споменал и покоя, но само това , външно условие е било усвоено от слушателите. Тъй като те, въпреки всичко, са били хора, на които понятието за покой е било по-близко. Действието като условие е по-малко разбираемо.
Така нареченото състояние Нирвана не е покой, а висше напрежение на енергията. Не може да съществува покой, когато всичко е в движение и чрез движението съществува. Трябва да се мисли не за покой, но за това как след вихрите да се съхрани равновесието.
Блаженство, Нирвана, Божия близост и всички други равнозначни понятия, обозначаващи Висши състояния, обикновено се разбират в земен смисъл. Така например, когато става дума за блаженство, това ще бъде непременно блажена самозабрава и наслаждение от някакъв бездеятелен отдих. Но може ли да се съпоставя Божията близост с бездействието и изпадането в забрава?
Такова съотношение е противно на самия смисъл на приближаването към Висшето Начало. Такова приобщаване към Висшето, такова преображение на висшите енергии преди всичко подбужда към усилено напрежение на всички сили. Но когато човек е в свръхмерно напрежение, той не може да се самозабрави.
Нирвана е едно от най-често изопачаваните понятия. Хората се опитват да я представят като нещо аморфно, разсейващо се и бездействено, но такива изопачавания нанасят вреда на еволюцията. За Нирвана хората трябва дълго и съзнателно да се готвят. Те трябва да обикнат това състояние на всевместване.
Нирвана е висше хармонично напрежение на енергията. Паранирвана е още по-висше напрежение.
Хората предполагат, че Нирвана е недостъпна за тях и че за самадхи е необходимо продължително телесно и духовно упражняване. Но да не забравяме, че човешкият организъм е съвършен микрокосмос и в него се заключават всевъзможни явления до безпределност. Всеки човек може да изживее намеци за чувството на Нирвана и Самадхи.
Но такива намеци ще бъдат така скоротечни, че земното съзнание няма да успее да ги улови. Например, на човека може да му се стори, че той безпричинно губи съзнание или пламва в необясним огън, или сякаш изгубва телесното си тегло. Има много явления, които са забележими само за разширеното съзнание, но само изключителните избрани могат да осъзнаят ставащото.
Измежду многото достижения на науката все още не е произнесено заключението, че всеки човек може да се приобщи към висшите усещания, но той е длъжен да държи духа си в чистота. "Учението на Шамбала" Маха Чохан
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|