Логиката, която досега е служила в петсетивното изследване на физическата реалност, не може да осъзнае еволюцията без представата за времето или влиянието на настоящето върху миналото. Тази логика не може да представи смислено съществуването на душата или процеса на балансиране на енергиите, който води със себе си и свързва много прераждания. Петсетивният човек не притежава личен опит, от позицията на който да проникне в тези явления. Ето защо е настъпил моментът за едно по-висше ниво на логиката и разбиранията.

Логиката и разбиранията на петсетивната личност се раждат в ума. Те са продукт на интелекта. По-висшето ниво на логиката и разбиранията, което е способно да отрази по един смислен начин душата, идва от сърцето. Следователно, за да достигнете до това по-високо ниво, се изисква отблизо да следите чувствата си.

За един петсетивен човек централното място на сърцето в по-висшето ниво на логиката и разбиранията, което е характерно за многосетивния човек, как-то и чувствителността към емоционалните импулси могат да се сторят ненужни, понеже те не помагат в постигането на външна сила. Тъй като сме свикнали съзнателно да търсим и да овладяваме външната сила, ние сме започнали да възприемаме чувствата като безполезни придатъци, нещо подобно на сливиците - не са ни нужни, но могат да ни болят и да създават проблеми. Така стремежът към външна сила води към потискане на емоциите. Това важи за нас като индивиди и като цяло.

Това, че смятаме чувствата за ненужни, владее нашия начин на мислене и определя ценностите ни. Възхищаваме се на неумолимия бизнесмен, който уволнява работниците си, за да трупа външна сила. Възнаграждаваме военния, който е причинил на себе си и на другите болка и смърт, за да постигне външна сила. Почитаме държавника, когото състраданието не може да докосне.

Когато заборим дверите на чувствата си, ние затваряме дверите на жизненоважните потоци, които задвижват и изпълват с енергия мислите и делата ни. Ние оставаме чужди на процеса, чрез който развираме влиянието на емоциите върху самите нас, върху природата и върху другите хора, нито пък долавяме въздействието на емоциите на другите хора върху самите тях, върху природата и върху нас. Когато не осъзнаваме емоциите си, не можем да свържем резултата от гнева, тъгата, скръбта и радостта - в самите нас и в другите - с причината за тях. Не можем да различим в себе си самоличността от душата. Без да осъзнаваме чувствата си, не можем да изпитваме състрадание. Как можем да споделим страданията и радостите на другите, ако не съумяваме да изпитаме своите?

Ако не сме запознати отблизо с емоциите си, не можем да възприемем движещите сили в основата на емоциите, начина, по който тези сили функционират, и целите, към които са насочени. Емоциите са минаващи през нас енергийни потоци. Като осъзнаем тези потоци, ние сме направили първата крачка в разбирането как и защо сме дошли на този свят.

Емоциите отразяват намеренията.

 Следователно осъзнаването на емоциите води към осъзнаване на намеренията. Всяко разминаване между съзнателното намерение и емоциите, които го съпътстват, води директно към нецялостната част от човека, която се нуждае от изцеление. Ако например вашето намерение да се ожените причинява болка вместо радост, като проследите болката, ще стигнете до подсъзнателните намерения. Ако намерението ви да напреднете в работата ви носи мъка вместо удовлетворение, като проследите мъката, вие ще стигнете до подсъзнателните намерения.

Когато не осъзнавате емоциите си, вие не сте способни на почит. Почитта не е емоция. Тя е начин на съществуване, но пътеката на почитта минава през сърцето, а единствено осъзнаването на чувствата може да отбори вашето сърце.

По-висшето ниво на логика и разбиране, което многосетивният човек притежава, разкрива връзки между нещата и смисъл там, където петсетивният не може да го забележи. Един петсетивен човек не е способен напълно да обработи информацията, идваща от сетивата. Възприемането на действителността е накъса-но. Вселената сякаш е разединена.

Петсетивният човек може да стигне до извода, че вътрешните движещи сили се отразяват на възприятията, и да формулира това правило като поговорка или клише, например: „усмихни се и светът ще ти се усмихне". Може да открие и закономерности в материалната действителност и да ги изрази в закони като: „едно тяло в праволинейно равномерно движение ще остане в движение, докато не му въздейства някаква сила". Но въпреки всичко петсетивната личност не е способна да почувства връзката между тези сфери и затова не може да учи за едната от другата. Не успява да усети еднаква пълнота от всяка.

Науката например е отражение на божествения импулс да търсим връзките между аспекти от живота, които на пръв поглед изглеждат несвързани. Тя е върховото постижение на петсетивния човек, но все пак, когато плодовете на науката се възприемат само посредством логиката и разбиранията му, вътрешните движещи сили - чувствата и намеренията, сякаш не са свързани с материалния свят. Струва ни се, че нито суперновите, нито скоростта на разпадане на атомните частици, нито нещата между тях се влияят от чувствата и мислите на хората.

Когато към откритията на науката се подходи с логиката и разбиранията на многосетивния човек, между вътрешните движещи сили и закономерностите при физическите явления изникват дълбоки връзки. За многосетивния човек например законът: „едно тяло в равномерно праволинейно движение ще остане в движение, докато не му въздейства някаква сила", отразява не само как функционира една динамична сила в рамките на времето, пространството и материята, а също и една по-дълбока движеща сила, която функционира и в нематериалната действителност.

Възприятието на многосетивната личност не е накъсано. Многосетивният човек например вижда, че парадигмите, формиращи историята на науката, разкриват също една история на начина, по който нашият род е възприемал себе си на фона на вселената - птолемеевата астрономия отразява човека, който се смята за център на вселената; коперниковата астрономия отразява по-задълбочената и комплексна перспектива на човека, който се осъзнава като част от движението на вселената; нютоновата физика отразява човека, който е уверен в способността да си да схване динамика-та на материалния свят посредством интелекта; теорията на относителността отразява човека, който развира ограничената връзка между абсолютното и личното възприемане на света; квантовата физика отразява човека, който започва да осъзнава връзките между своето съзнание и материалния свят.

С други думи, от гледна точка на многосетивния човек научните открития хвърлят светлина върху вътрешния и външния живот, върху физическите и нефизическите динамични сили. Едно от основните открития в оптиката например е, че вялото и черното не са цветове като синьото, зеленото и червеното. Вялото е комбинация от всички цветове във видимия спектър на светлината, а черното е липсата на този спектър, а следователно и на вялото. Казано по друг начин, вялото е интеграция на видимите лъчисти форми, а черното е липса на лъчение.

Какви нефизически движещи сили изяснява това откритие?

Ние свързваме вялото с чистотата, добротата и добродетелта Вялото е символ на положителната и защитна енергия. Обличаме героите и героините си в вяло. Вялото представя целостта на духа. Асоциираме Бог, божиите пратеници и рая с велия цвят. Рисуваме ангелите в вели одежди. Черното свързваме със злото. В черно обличаме злодеите. То е символ на разрушението. Когато стане голямо бедствие, казваме, че е настъпил черен ден. Черното символизира отчаянието, гнева и яростта, при които липсва любов, състрадание и прошка. Казваме, че човекът, изпитващ такива чувства, е в черно настроение.

С термина „тъмната епоха" назоваваме епохата, в която е липсвала „светлината на разума". Страданията на една раздвоена психика, на психиката без излъчване, са „тъмната нощ на душата". Наричаме дявола господар на мрака, а ада смятаме за място, където не прониква божията светлина.

Нима тогава възприемането на вялото като съвкупност или завършване, а на черното като липса е нещо, чиято валидност е ограничена до физическата страна на явлението вяла светлина и чернота? Не. Както езикът, така и митологията, религията и науката приемат вялото като отражение на интегрираност, цялост или завършеност, а черното отразява тяхната липса. Многосетивният човек директно вижда, че всяка от тези представи отразява едно и също нещо.

Многосетивната личност вижда божествеността, господ, божествения разум или каквато и друга дума предпочита да използва за това като светлина. Вижда онези, през които вожественото протича съзнателно -хора като Христос, Буда и Кришна, като светли същества, същества цялостни, единни и завършени. Следователно в вялото от гледна точка на науката многосетивният човек вижда едно отражение в рамките на времето, пространството и материята на целостта, единството и съвършенството на вечната божественост Вижда злото, гнева, отчаянието, разрушението и яростта като липса на светлина. Следователно в черното от гледище на науката многосетивният човек виж-да отражение в света на физическите явления на незавършеността, на липсата на светлина.

Накъдето и да се обърне, многосетивната личност вижда едни и същи връзки, всяка отразяваща един и същ свят. Петсетивната личност не може да види нещата по този начин и затова нейната логика и разбирания не са така пълни. Природата на целостта и нейната липса, както и ефектът от тях не могат да се проумеят, когато физическите явления се изследват от личност, неспособна да види, че както физическите явления, така и връзките между тях са едновременно части и отражения на по-големите жизнени модели.

Незавършената личност живее в състояние на разкъсаност, също както отделните цветове и комбинациите между тях. Нераздвоената личност живее в състояние на цялостност, като вялата светлина. Личността, която е загубила връзката си със своята душа, която е загубила източника на своята светлина, е способна да върши злини, които ние представяме с черното.

Онова, което наричаме зло, е липсата на светлина или при всички случаи - на любов. Когато говорим поетично за светлината, ние я свързваме с чистотата, с прозрението и божественото вдъхновение. Както ще видим, този вид светлина не е просто поетична. Тя е истинска.

На душата може да й е трудно да следва пътя на светлината през цялото превъплъщение. Може да от-крие, че да се научи да живее в светлина е трудно начинание. Посредством решенията, които взема, докато е на земята - чрез избора на гнева вместо прошката например или на порицанието вместо разбирането, душата натрупва отрицателна карма. Когато напуска тялото си, тя остава обвита от светлината, която е довила при престоя си на земята. Когато душата трябва да създаде нова самоличност, тя трябва да почерпи от този кладенец. Така тя ще създаде самоличност с повече ограничения.

Личността с по-ограничено съзнание ще е по-склон-на към онова, което наричаме зло, отколкото личността с по-широко съзнание. За първата личност изкушени-ята да тръгне по този път ще са повече. Всички души са обект на изкушения, но навлизането в магнитното поле

На страха ще се стори по-привлекателно за индивидите с ограничено съзнание, защото те няма да разберат каква е същината му. Те ще го възприемат като нещо друго, като нещо естествено за живота.

Ето защо е много важно да разпознаваме злото. Злото трябва да се разбере правилно - то е динамична сила, в която липсва светлина. То не е нещо, срещу което трябва да се борим, нито да бягаме от него, нито да го обявяваме за незаконно. Когато разберем, че злото е просто липса на светлина, ние автоматично ще посегнем към това, което наричаме светлина.

Светлината на съзнанието е равносилна на божествеността, на божествения разум. Там, където божественият разум липсва, върлува мракът. Просто настъпва тъмнина и ние се спъваме. Съществуването в мрака не е вечно. Всяка душа рано или късно ще бъде напълно просветлена. Душата, за която няма светлина, винаги ще достигне до светлината, понеже във всеки един момент всеки от нас получава неимоверно голяма помощ. Както ще видим, има много светлина, която непрекъснато обгражда тази душа, макар и да не успява директно да проникне в нея. Дори душите, които упорито живеят в мрак, получават подкрепа. Те постоянно са насърчавани да насочат дори само една своя мисъл към светлината. Рано или късно те винаги успяват.

Да се разбере злото като липса на светлина не означава, че не трябва да му обръщаме внимание.

Каква е най-подходящата реакция срещу злото?

Липсата се лекува с наличие. Злото е едно отсъствие и следователно не може да се изцери с отсъствие. Като мразите злото или този, който върши злини, вие допринасяте към липсата, а не към присъствието. Мразенето на злото не помага за неговото намаляване, а за увеличаването му.

Липсата на светлина кара личността да страда. Болезнено е. Когато мразите, вие си навличате страдание. Омразата към злото се отразява на човека, който мрази. Тя го превръща в озлобен човек, в човек, който се е разграничил от светлината.

Да развирате злото като липса на светлина не означава, че трябва да станете пасивни или да не обръщате внимание на злините и озлоблението Ако видите например как тормозят дете или как потискат някакви хора, важно е да направите всичко възможно да защитите детето и да окажете помощ на хората, но ако в сърцето ви няма състрадание и към онези, които тормозят и потискат - към онези, на които липсва състрадание, нима и вие не ставате като тях? Състраданието се събужда от сърдечните постъпки и от енергията на любовта и е устремено към тях. Ако въстанете срещу мрака, без да изпитвате милост, вие самите навлизате в мрак.

Да се развира злото като липса на светлина е едно предизвикателство към възприемането на силата като нещо външно. Нима една липса може да бъде поведена? Един лош човек може да бъде арестуван, но нима можете да арестувате злото? Една престъпна група може да бъде вкарана в затвора, но нима злото може да лежи в затвор? Едно състрадателно сърце ви свършило повече работа в борбата със злото, отколкото една армия. Армията може да поведи друга армия, но може ли да надвие злото? Състрадателното сърце се насочва право към злото - то може да хвърли светлина там, където тя липсва.

Да се разбере злото като липса на светлина изисква да осъзнаваме решенията, които вземаме, във всеки един момент - дали те ни водят към светлината, или ни отдалечават от нея. Това позволява да погледнем със състрадание онези, които вършат злини, дори онези, на чиито злини се противопоставяме, и така да се предпазим от лошата карма. Това ни позволява да видим, че мястото, от което ще започнем да изкореняваме злото, е в самите нас. Ето го най-подходящия начин да отвърнем на злото.

По-висшето ниво на логиката и разбиранията, които характеризират многосетивния човек, му позволяват да учи много по-бързо, отколкото петсетивният човек успява посредством информацията, предоставена от сетивата и обработена от интелекта. Достигнали сме пределите на интелекта. Изучили сме обхвата и дълбините на петсетивната реалност и сме открили ограниченията на външната сила и външната власт.

Следващата стъпка в нашата еволюция ще ни отведе към многосетивността и природата на истинската сила.

Това изисква сърцето.

„Мястото на Душата“

Гари Зукав