Както се каза горе, астралното тяло се държи от едната страна във физическото, и върху него влияе чистотата или нечистотата на физическото тяло. Ние видяхме, че твърдата, течна, газообразната или ефирна материя, от която може да бъде груба или изтънчена. Тяхната природа влияе на свой ред върху природата на съответната астрална (твърда, течна и пр.) материя.

Ако сме безумно невнимателни към физическото тяло и въвеждаме в него твърди частици от нечист род, ние привличаме към себе си съответна нечиста материя от това, което ще наречем твърда астрална материя. Когато пък, наопаки, въвеждаме в нашето тяло твърди частици от чист тип, ние привличаме съответен чист тип твърда астрална материя.

Когато продължаваме очистването на физическото тяло, като го храним с чиста храна и питиета, изхвърляйки от нашата диета отблъскващите видове храни - животинска кръв, спирт и други неща, които са нечисти и разрушителни - не само подобряваме нашия физически носител на съзнанието, но също започваме да очистваме и астралния носител и да вземаме от астралния свят повече деликатни и тънки материали за неговото съграждане.

Ефектът от това е не само важен, що се отнася до настоящия земен живот, но той явно влияе също - както ще видим по-късно - и на следващото послесмъртно състояние, на престоя в астралния свят, а също и на тялото, което ще имаме в следващия живот на Земята.

Но и това не е всичко. Долнокачествената храна привлича към астралното тяло същества със злосторнически характер, принадлежащи към астралния свят, защото ние имаме работа не само с астралната материя, но също и с това, което се нарича елементали на тази област. Това са същества от висш и нисш тип, обитаващи този свят, родени от мислите на хората.

Освен това в астралния свят се пребивават умрели и морално пропаднали хора, затворени в техните астрални тела, известни под името елементали. Елементалите се привличат от хора, чиито астрални тела съдържат материя, сродна с тяхната природа. Елементалите пък сами естествено търсят тези хора, които се отдават на такива пороци, каквито те са поддържали в себе си, когато са били във физическите си тела.

Всеки човек, надарен с астрално зрение, когато минава през Лондонските улици, вижда тълпи от противни елементали да се трупат около касапници, а елементалите имат подчертана склонност да се натрупват около бирариите и пивниците, насищайки се от нечистите изпарения на питиетата, а понякога, когато е възможно, се наместват в самите тела на пияниците.

Тези същества се привличат от такива хора, които строят своите тела от лоши материали, и тези хора имат в своя астрален живот за другари такива хора. И така, очистването продължава през всеки стадий на астралния свят; като очистваме физическото ние привличаме към себе си съответстващи части чиста астрална материя.

Разбира се, възможностите на астралното тяло зависят твърде много от природата на материалите, които ние въвеждаме в него. Когато с процеса на очистването правим тези тела все по-тънки и по-тънки, те престават да трептят в отговор на ниските влияния от астралния свят. Тъй ние създаваме един инструмент, който, макар поради самата си природа да е чу­вствителен за влияния идващи в него отвън, постепенно губи силата си да отговаря на но-нисши вибрации, и придобива силата да отговаря на по-висши -един инструмент, който с настроен да вибрира само на високи ноти.

Както за да произведем дадено трептене, ние вземаме една струна с необходимия диаметър, дължина и натегната ос, така можем да нагласим и нашето астрално тяло да възприема благородните хармонии в снета около пи. Това не с само спекулация на ума или теория, а научен факт. Както тук нагласяваме телата или струната, тъй там. можем да нагласим струните па астралното тяло. Законът за причинността с силен там, така както и тук; ние апелираме към закона, ние намираме подслон в закона, и на него се уповаваме.

Всичкото, от което имаме нужда, с знание, а така също и воля да приложим знанието на практика. Това знание вие можете да вземете и да направите опити с него, ако искате да постъпите с него по същия начин, по който постъпвате с една проста хипотеза, известни ви в пиещия свят. По-нататък, когато очистим астралното си тяло, хипотезата ще се превърне в знание; го ще бъде дело на патето лично наблюдение, тъй че ще бъдем способни да проверяваме теориите, които първоначално само сме приели като работни хипотези.

Прочее, нашата възможност да завладеем астралния свят и да станем истински полезни там, зависи преди всичко от този процес на очистване. Съществуват точно определени методи на йога, с които може да се подпомогне развитието на астралните сетива по един рационален и здравословен начин, но няма никаква полза да се опитва човек да учи на тези методи някого, който още не е преминал през тези прости предварителни пречистващи процедури. Обща пратика е, хората твърде много да искат да опитат някой нов и необикновен метод на развитие. Но човек напразно ще учи хората на йога, когато те не могат да практикуват тези подготвителни процедури в техния обикновен живот.

Да предположим, че някой започне да преподава някоя твърде проста форма на йога на един обикновен и непригоден човек. Той ще я подеме с ревност и ентусиазъм, защото е нова, защото е странна, защото се надява на много бърз успех, и преди да е работил над нея дори и една година, ще се умори от редовните усилия в ежедневния си живот и ще се обезсърчи, понеже желаният успех остава все така далечен.

Непривикнал на продължителни усилия, следвани с постоянство ден след ден, той ще захвърли практиката. Очарованието на новото се е изпарило и е последвано от изтощението. Ако едно лице не може или не иска да извърши простия и сравнително лесния дълг на очистване на физическото и астралното тяло, като прибегне до поне временно себеотказване, за да скъса връзките на лошите навици в яденето и пиенето, то напразно желае да следва по-трудните процеси, които го привличат със своята новост, и които то скоро ще отхвърли като непоносим товар. Всяка дума даже за специални методи е напусто, докато не бъдат практикувани за известно време тези обикновени скромни средства.

Паралелно с очистването започват да се явявал нови възможности. За ученолюбивият се открива по-широко знание, събужда се по-остро зрение, от всяка страна го достигат трептения, които извиквал в него отговори, каквито той не е намирал в себе си в дните на тъмнота и ограничение. По-рано или по-късно, според кармата на неговото минало, той достига тази опитност, и както детето, което овладее трудностите на азбуката, изпитва удоволствието от книгата, която то чете, лака и читателят ще усвои и упражнява такива възможности, за които не е и сънувал в своите безгрижни дни - ще види да се откриват пред него нови хоризонти на знание, от всички страни пред него ще се разгърне една по-широка вселена.

Ако сега, за момент, разгледаме работата на астралното тяло в спящо и будно състояние, ние ще бъдем в състояние лесно и бързо дана леглото, а астралното тяло се носи във въздуха над тях. оценим неговата работа и когато то стане носител на съзнанието, отделно от физическото тяло. Когато наблюдаваме човека буден и заспал, ние отбелязваме една твърде забележителна промяна в астралното му тяло: когато лой с буден, астралната дейност - промяна на багри и пр. - става непосредствено около физическото тяло; но когато човек заспи, става една раздяла - физическото тяло - плътното тяло и ефирния двойник – лежат

Ако изучаваното лице с средно развито, то астралното му тяло, отделено от физическото, прилича на онази безформена маса, който преди описахме. То не може да отиде далеч от своето физическо тяло, безполезно е като носител на съзнанието, и човекът вътре в него е в твърде пусто и сънливо състояние, не-привикнал да работи далеч от своя физически носител. Всъщност, може да се каже, че той е почти заспал, нямайки посредника, чрез който е привикнал да работи, и не е способен да получава определени впечатления от астралния свят, нито да изкаже себе си ясно чрез бедно организираното астрално тяло.

Центровете на усещане в него могат да възприемат влияния от проходящи мисъл-форми, и той може да отговаря в него на стимули, които възбуждат пистата природа. Но цялостното впечатление, което наблюдателя получава, е това на заспалост и пустота, тъй като астралното тяло няма никаква определена дейност и се носи безсмислено, несвързано над спящата физическа форма. Ако се случи нещо, което се опита да го отведе или завлече далеч от неговия физически другар, физическото тяло ще се събуди и астралното бърже ще влезе в него.

Но ако бъде наблюдаван човек, който е много по-развит, например някой, който е свикнал да функционира в астралния свят и да си служи с астралното тяло за тази цел, ще се види, че когато физическото тяло отива да спи и астралното тяло избягва от него, ние имаме самият човек пред себе си в пълно съзнание.

Астралното тяло е ясно очертано и определено организирано, носещо прилика с човека, и той е способен да си служи с него като с един носител - един носител много повече удобен отколкото астралния. Той- е много буден, и работи много повече активно, повече точно, с по-голяма сила на разбирането, отколкото когато е бил затворен в грубия физически носител. Развитият човек ще може да се движи наоколо свободно и с голяма бързина на каквото и да е разстояние, без да причини каквито и да било безпокойства на спящото тяло в леглото.

Ако такова лице още не е научило да свързва работата в астралния и във физическия свят заедно, ако. има прекъсване на съзнанието, когато астралното тяло излиза от физическото при заспиването, тогава, макар сам да е достатъчно буден и напълно съзнателен в астралния свят, той няма да бъде способен да отпечата на физическия си мозък, при връщането в своя по-груб носител, възпоминанието за това, което е вършил през своето отсъствие.

При такива обстоятелства неговото "будно" съзнание' - както е обичая да се нарича най-ограничената форма на съзнание - няма да споделя опитността му в астралния свят, не защото той не я знае, а защото физическият организъм е твърде груб, за да получи тези впечатления от него. Понякога, когато физическото тяло се събуди, човек усеща, че нещо е било преживяно, за което обаче не се е запазил никакъв спомен. Все пак самото това чувство показва, че съзнанието трябва да е работило нещо в астралния свят, вън от физическото тяло, макар мозъкът да не е достатъчно възприемчив да отпечата поне нещо от случилото се.

В други случаи при връщането на астралното тяло във физическото, човек успява да отпечата нещо върху ефирния двойник и грубото тяло, и когато последното се събуди, го намира живо възпоминание за преживявания, станали в астралния свят. Но споменът бързо изчезва и не може да се възобнови, при това всяко усилие за припомняне прави успеха още по-невъзможен, тъй като усилието причинява силни вибрации във физическия мозък и още повече надделява слабите вибрации на астралното тяло.

Или пък може да се случи и така: човек може да успее да отпечата ново знание във физическия мозък без да може да си припомни откъде и как това знание е достигнато. В такива случаи, будното съзнание се явяват представи и идеи от неизвестен произход, решения на проблеми, преди неразбрани, светлина върху по-рано неясни въпроси. Когато това се случи, то е насърчителен признак на прогрес, признак, че астралното тяло е добре организирана и работи активно в астралния свят, въпреки че физическото тяло все още възприема само частично впечатленията от астралния свят.

Понякога, обаче, човек успява да направи своя физически мозък да възприема и тогава ние имаме онова, което се нарича жив, смислен и свързан сън, този род сън когото повечето мислещи хора. Имат много пъти, в който те се чувстват по-живи, отколкото когато са "будни", и в който те понякога получават знание, полезно за тях във физическият им живот. Всичко това илюстрира степените на напредък, които отбелязват еволюцията и подобряват устройството на астралното тяло.

Но, от друга страна, добре е да се разбере, че лица, които нравят истински и даже-бърз прогрес в духовност, може да функционират най-активно и полезно в астралния свят без да отпечатват при завръщането си в мозъка и най-малък спомен за работата, в която те са били ангажирани, макар да може да чувстват в своето физическо съзнание едно постоянно растящо просветление и разширение на знанието на духовните истини.

Има един друг факт, който всички ученици могат да вземат като едно насърчение, и върху който могат да се облегнат с доверие, колкото и нищо да не си припомнят при събуждането от своята свръх -физическа опитност: когато се учим да работим рее повече и повече за другите, когато се стараем да сме повече и повече полезни за света, когато растем по-силни и по-твърди в нашата преданост към Старшите Братя на човечеството, и гледаме винаги по-ревностно да извършваме добре нашия малък дълг в Тяхната велика работа, ние неизбежно развиваме това астрално тяло и тази сила на работене в него, която ни прави по-добри служители.

Дали си спомняме после или не, ние напускаме нашия физически затвор в дълбок сън и работим по полезни пътища в астралния свят, помагайки на хора, които по друг начин не бихме могли да достигнем, помагайки и утешавайки със средства, с които иначе не бихме си служили.

Тази еволюция следват хората, които имат чист ум, възвишена мисъл, чиито сърца са изпълнени с желание да служат. Те може да служат много години в астралния свят без да могат да си спомнят в тяхното будно съзнание, и може за доброто на света да упражняват сили, далеч надхвърлящи всичко, на което мислят че са способни. Когато Карма позволи, те ще имат непрекъснато съзнание, което минава по своя воля между физическия и астралния свят, ще бъде прехвърлен моста, който дава възможност на паметта да преминава от единия в другия свят без усилие, така че когато човек се връща от своята дейност в астралния свят и облича физическата дреха, да не губи своето съзнание нито за минута.

Това е сигурно за всички тези, които избират живота на служенето. Те ще достигнат един ден това непрекъснато съзнание, и тогава за тях животът няма вече да бъде съставен от дни, когато работата се помни и нощи на забрава, а ще бъде едно продължително цяло, в което нощем тялото се оставя настрана да вземе необходимата си почивка, а самият човек си служи с астралното тяло за своята работа в астралния свят.

Тогава те ще притежават веригата на непрекъснатата мисъл, ще знаят кога напускат физическото си тяло, ще знаят живота си вън от него, и ще знаят кога се връщат в него и отново го обличат; Така те те поддържат седмица след седмица, година след година, непрекъснато, неизморено съзнание, което дава абсолютната сигурност за съществуването на индивидуалния Аз, за факта, че тялото е само една дреха, която те носят, която обличат и събличат според както им се иска, а не някакъв незаменим инструмент на мисълта и живота. Те ще знаят, че макар то да е необходимо и за двете, обаче животът е по-буден и мисълта - много по-малко спъвана, когато го отсъства.

Когато този стадий се достигне, човекът започва да разбира света и своя собствен живот в него много по-добре, отколкото преди, започва да схваща повече от това, което лежи пред него, повече от възможностите на по-високото човечество. Той постоянно вижда, че паралелно с достигането първо на физическо и после на астрално съзнание, пред него се откриват други и много по-висши категории съзнание, които той може да достигне едно след друго, може да започне да работи на по-възвишени полета, да пътува из по-широки светове, да си служи с по-могъщи сили, и като служител на Светите мъже непрекъснато да съдейства за помагането и благоденствието на човечеството.

Тогава физическият живот започва да взема своята истинска пропорция, и всичко, което се случва във физическия свят, не може да му влияе така, както му е влияло преди да познае пълния и по-богат живот. Дори смъртта вече напълно е изгубила онова значение, което е имала по-напред за него и за тези, на които иска да помогне. Земният живот заема своето истинско място като най-малката част от човешката дейност, и той не може никога да бъде пак тъй неясен както е бил преди, защото светлината на висшите области осветява и най-тъмните му кюшета.

Като се оставим засега изучаването на функциите и възможностите на астралното тяло, нека разгледаме някои явления, свързани с него. То може да бъде видяно от други хора отделно от физическото тяло, било но време на земния живот, било след него. Едно лице, което владее напълно своето астрално тяло, може, разбира се, да напуска физическото във всяко време и да отива при приятели на далечно разстояние.

Ако това посветено лицето е ясновидец, т. е., ако е развило астралното си зрение, то ще види астралното тяло на своя приятел; ако ли не, такъв един посетител може слабо да сгъсти своя носител с привличане в него от окръжаващата атмосфера частици физическа материя и така да се "материализира" достатъчно, щото да направи себе си видим за физическо зрение. Това е обяснението на много от явяванията на приятели на разстояние, явления, които са много по-чести, отколкото повечето хора смятат, защото благодарение на въздържането на срамежливи хора, които се боят да не бъдат осмени в суеверие, такива случаи остават неизвестни.

За щастие този страх намалява и ако само хората имаха куража и здравия .смисъл да казват това, което те знаят, че е истина, ние щяхме скоро да имаме голямо количество доказателства за явяването на хора, чиито физически тела са далече от мястото, където техните астрални тела са забелязани.

Тези тела могат, при известни обстоятелства, да бъдат видени от онези, които не упражняват нормално астрално зрение, без да се прибягва до материализиране. Ако нервната система на едно лице бъде свръх-напрегната и физическото тяло е с разклатено здраве, така че пулсацията на жизнеността да тече по-слабо, отколкото обикновено, нервната активност, тъй много зависеща от ефирния двойник, може да бъде ненормално възбудена, и при тези условия човек може да стане временно ясновидец.

Една майка, например, която знае, че нейният син е опасно болен в далечна страна, и която е измъчвана от безпокойство за него, може да стане тъй чувствителна за астрални вибрации, особено в часовете на нощта, когато жизнеността в природата е най-слаба. При такива условия, ако нейния син мисли за нея и ако неговото физическо тяло бъде несъзнателно, тъй че да му позволи да я посети астрално, вероятно тя ще го види. Най-често такива посещения стават, когато лицето току-що е захвърлило физическото тяло при смъртта. Тези явявания по никой начин не са редки, особено когато умиращият има силно желание да до­стигне някого, който му е близък по чувства, или когато желае да съобщи някои особени сведения, и е заминал, без да е изпълнил своето желание.

Ако проследим астралното тяло след смъртта, когато ефирният двойник е бил отърсен, както и грубото тяло, ние ще открием една промяна в неговата външност. Докато са свързани с физическото тяло подсъстоянията на астралната материя са объркани едно с друго, по-грубите и по-тънки са взаимно проникнати и размесени. Но след смъртта се извършва едно пренареждане, частиците от различните подсъстояния се отделят една от друга и, тъй да се каже, се разсортират в реда на тяхната гъстота, като но този начин астралното тяло става един вид на слоеве, превръща се в серия от концентрирани черупки, от които най-плътната остава най-отвън.

И тук пак се срещаме с важността от очистването на астралното тяло по време на живота па Земята, тъй като виждаме, че то не може, след смъртта, да се движи из астралния свят по своя воля. Този свят има своите седем области и човек намира себе си ограничен в областта, към която принадлежи материята на неговата външна черупка. Когато гази най-външна обвивка се разпадне, той се повдига в следващата област, и така нататък от една в друга.

Човек с много ниски и животински настроения ще има в своето астрално тяло много от най-грубата и най-плътната астрална материя и тя ще го държи в най-ниското равнище на Камалока. Докато тази черупка не се разпилее почти напълно, човек трябва да остане затворен в този отдел на астралния свят и да сграда от лошотиите на тази най-нежелана среда.

Когато тази най-външна черупка е достатъчно разпиляна, за да позволи избягване, човек минава в следващото ниво на астралния свят или може би ще бъде по-точно да се каже, че той развива способността да влезе в съприкосновение с трептенията на следващата област на астралния свят. По това време на него му се струва, че се намира в някаква друга среда. Там гой остава, докато се разпадне черупката на шестата област и позволи преминаването му в петата.

Престоят на човек във всяка област съответства на силата на тези части от неговата природа, представена в астралното тяло от количеството материя, принадлежаща на тази област. Следователно, колкото по-голямо е количеството материя от най-грубите области, толкова по-дълго ще бъде неговото стоене в ниските равнища на Камалока, и колкото повече можем да се освободим от тези елементи тук на Земята, толкова по-късо ще бъде бавенето ни от другата страна на смъртта.

Даже където грубите материали не са изчистени окончателно - понеже за тяхното пълно изкореняване е необходим един дълъг и труден процес -съзнанието може по време на земния живот да бъде така настойчиво отдръпване от нисшите страсти, че материята, през която те могат да се проявят, престава да функционира активно като носител на съзнанието - атрофира се, да употребим една физическа аналогия. В такъв случай, въпреки че човек е задържан за известно време на низшите нива, той ще премине през тях в мирен сън, без да чувства никое от техните неприятности. Неговото съзнание, престанало да търси израз чрез такъв род материя, не ще излиза навън през нея да се сблъсква с предмети, съставени от нея в астралния свят.

Минаването през Камалока на човек, който тъй е очистил астралното си тяло, че е задържал в него само най-чистите и най-фините елементи от всяка област - такива, че човек би преминал изведнъж в материята на следващата по-горе област, ако бъде повдигнат една степен - е наистина бързо. Има една критична точка между всеки две състояния на материята. Ледът може да бъде повдигнат до такава точка, в която и най-малкото повишение на топлината би го превърнало в течност; водата може да бъде повдигната до една точка,-в която следващото повишение на температурата да я превърне в пара.

По същия начин всяка област на астралната материя може да бъде доведена до критичната точка на изтънченост, в която всяко допълнително изтъняване ще я преобрази в следващата област. Ако това бъде направено с всяко състояние на материята в астралното тяло, ако то е било очиствано до най-последната възможна степен, тогава неговото минаване през Камалока ще стане с една неизмерима бързина и човекът ще премине бързо през него, неспъван по своя път към по-висши сфери.

Във връзка с очистването на астралното тяло, както с физически, тъй и с умствени процеси, възниква един друг въпрос - а именно ефектът от това,очистване върху астралното тяло, което в уречения срок ще бъде образувано за следващото въплъщение. Когато човек мине от астралния свят в умствения, той не може да занесе там със себе си мисъл-форми от лош тип; астрална та материя не може да съществува в умствения свят, и умствената материя не може да възприеме грубите вибрации на пистите страсти и желания.

В следствие на това всичко, което човек може да вземе със себе си, когато най-после се отърси от останките на своето астрално тяло, остава в него като скрити зародиши или тенденции, които ще се явят като лоши желания и страсти в астралния свят, когато се представи благоприятен случай.

Тези зародиши остават в него скрити през неговия умствен живот. Когато се върне в ново прераждане, гой ги връща обратно със себе си и ги проявява навън. Те привличат към себе си от астралния свят по пътя на магнетическото сродство подходящи материали за тяхното проявление и се обличат с астрална материя, сродна на тяхната собствена природа, и тъй се образува част от астралното тяло на човека за неговото настъпващо въплъщение. Така че ние не само живеем сега в едно астрално тяло, но и изработваме гина на астрално го тяло, което ще бъде наше в друго раждане - още една причина, поради която човек трябва да очисти настоящето си астрално тяло докрай, като си служи с настоящето знание, за да си осигури бъдещ прогрес.

Защото всичките наши животи са навързани заедно и никой от тях не може да бъде откъснат от тези, които стоят зад него или от онези, които идват след него. Всъщност, нашият живот е един, в който това, което ние наричаме животи са само дни. Ние никога не започваме един наш живот с душа, като чиста хартия, на която да се напише една съвсем нова история; ние започваме само една нова глава, която продължава разказа на предишните. Толкова можем да бъдем свободни от кармичните връзки на предшестващия ни живот с преминаването си през смъртта, колкото можем да бъдем свободни от връзките, направени един ден като преспим през нощта. Ако днес сме сторили един дълг, утре няма да сме свободни от него, той ще бъде изплатен напълно.

Животът на човека е дълъг и непрекъснат, земните животи са навързани един с друг, и не са изолирани. Процесите на очистване и развитие също не се прекъсват и следват през много последващи земни животи. В едно или друго време всеки от пас трябва да започне работата. В едно или друго време всеки те се умори от своята писта природа, ще се умори от своето робство йод животното, ще се умори от тиранията на чувствата. Тогава човекът няма да иска повече да се подчинява и ще реши да скъса веригите на своето робство.

Защо, наистина, трябва да продължаваме нашето робство, когато в пашата власт лежи възможността да се отървем от него във всеки момент? Никоя друга ръка не може да ни върже, освен нашата собствена, и никоя ръка, освен нашата, не може да ни освободи. Ние имаме нашето право на избор, нашата свободна воля, и тъй като един ден всички ще трябва да стоим заедно във висшия свят, защо да не започнем изведнъж да разбиваме нашите вериги и да изискваме нашето божествено рождено право?

Началото на разбиването на веригите, на придобиването на свобода, е когато човекът реши, че той ще направи долната природа слуга на висшата, че тук, в полето на физическото съзнание той ще започне строежа на висшите тела, и ще се старае да реализира тези по-възвишени възможности, които са негови по божествено право и са само затъмнени от животното, в което той живее.

"Човекът и неговите тела“

Ани Безант