Материята, от която умственото тяло е съставено, е от един крайно рядък и фин вид. Ние вече видяхме, че астралната материя е много по-малко плътна, отколкото даже ефира на физическото поле, и сега трябва да разширим нашата представа за материята още по-нататък, за да: достигнем до представата за една субстанция, невидима за астралния свят, както и за физическия, много, много тънка, за да бъде видяна даже от вътрешните сетива на човека. Тази материя принадлежи на петия свят от нашата вселена, броено отгоре, или на третия, броено отдолу, и в тази материя Аз-ът се проявява като ум, както в следващата по-долу (астрална) той се проявява като усещане.

Съществува една забележителна особеност на умственото тяло, която се отнася до тази негова част, която се вижда в човешката аура - с растенето и развитието на самия човек, въплъщение след въплъщение, тя расте, увеличава се по размер и дейност. Досега ние не сме привикнали към една подобна особеност. Физическото тяло се строи от въплъщение във въплъщение, разнообразявайки се що се отнася до националност и пол, но то за нас е винаги почти същото по размери от Атлантските дни насам. Астралното тяло расте по степен на организираност заедно с прогресирането на човека. Но умственото тяло буквално расте по размери с напредването на еволюцията на човека.

Ако погледнем един много неразвит човек, ще видим, че дори е трудно да разпознаем умственото му тяло - то е тъй слабо развито, че е необходимо известно усилие, за да го забележим. Погледнем ли един по-напреднал човек, който не е духовен, но е развил способностите на ума, който е употребявал и развивал своя интелект, ще установим, че умственото му тяло достига твърде определено развитие, и достига устройство, което превръща тялото в носител на активност. Това е един ясно определен по очертания предмет, пълен в материали и прекрасен на цвят, който непрестанно трепти с огромна бързина, пълен е с живот, с енергия - изражение на ума в полето на ума.

Прочее, що се отнася до природата му, умственото тяло е направено от тази тънка материя; що се отнася до неговите функции - то е непосредствения носител, в който Аз-ът се проявява като ум; що се отнася до неговото растене - то расте живот подир живот пропорционално с умственото развитие, и става все повече и повече определено организирано, паралелно с това атрибутите и качествата на ума стават повече и повече ясно отбелязани. Подобно на астралното тяло, то няма пълната прилика с човека по форма и черти, когато то работи във връзка с астралното и физическото тяло; то е овално - яйцеподобно - по очертание; разбира се, прониква физическото и астралното тяло и ги обгръща с една светла атмосфера, и се развива непрестанно - става, както се казва, по-широко и по-широко заедно с развитието на ума.

Безполезно е да се споменава, че тази яйцеподобна форма се превръща в един твърде прекрасен и великолепен предмет, когато човекът развива виещите способности на ума. Умственото тяло не се вижда от астралното око, но ясно се вижда от окото, принадлежащо на умствения свят. Също както обикновено човек, обитаващ физическия свят не вижда нищо от астралния, въпреки че е заобиколен от него - докато не бъдат отворени астралните сетива, този човек, в когото само физическите и астралните сетива са активни, не ще види нищо от умствения свят или никакви форми, съставени от неговата материя, докато не бъдат отворени умствените му сетива, макар тези форми да го обкръжават постоянно.

Тези по-остри сетива, сетивата които принадлежат па умствения свят, се различават твърде много от сетивата, с които ние сме се запознали дотук. Самата дума "сетива" всъщност е една неточност, защото ние трябваше по-скоро да кажем "умствено сетиво". Умът възприема нещата на своя собствен свят тъй да се каже направо, с цялата си повърхност. Там няма отделни органи за зрение, слух, осезание, вкус и мирис. Всички .трептения, които тук на Земята приемаме чрез отделните органи на възприятие, в оня свят изведнъж въвеждат вкупом в човека всички усещания, щом като умът се докосне до предмета. Умственото тяло ги възприема всички в едно и също време и съзнава всичко, което се отнася до всяко нещо, което може да му направи впечатление.

Не е лесно да се предаде с думи ясно начина, по който това сетиво възприема цяла маса впечатления, без да се обърка, но може би най-добре ще се опише, като се каже, че ако един опитен окултист мине в тази област и там влезе в разговор с друг такъв, техните умове създават едновременно бои, звукове и форми, тъй че цялата мисъл се предава като една цветно-музикална картина, вместо само едното от трите нейни части, както става тук със символите, които ние наричаме думи.

Някои читатели може да са чували за една стара книга, писана от велики Посветени в цветен език, езика на Боговете. Този език е известен на много окултни ученици, и е нает, що се отнася до неговата форма и цвят, от "речта" на умствения свят, в която с една само мисъл се възпроизвежда форма, цвят и звук. Не че умът мисли цвят, или звук, или форма; той мисли една мисъл, едно завършено (сложно) трептене в гънка материя, а тази мисъл изразява себе си по всички тези направления посредством пуснатите трептения.

Материята на умствения свят се намира постоянно в трептения, които се виждат като бои, звукове и форми. И ако човек функционира в умственото тяло без астралното и физическото, той намира себе си съвсем свободен от ограниченията на техните сетивни органи, способен да възприема във всяка точка всяко трептене, което в нисшия свят би се явило като отделно и различно от своите другари.

Когато, обаче, човек мисли в своето будно съзнание и работи през своето астрално и физическо тяло, тогава мисълта се произвежда в умственото тяло и минава навън, първо в астралното, и после във физическото. Когато мислим, ние мислим с нашето умствено тяло - което е агент на мисълта, на съзнанието, проявено като "Аз". "Аз-ът" е илюзия, но това е едничкото "Аз", което мнозинството от нас познава. Когато говорихме за съзнанието във физическото тяло, ние установихме, че самият човек не съзнава всичко, което става в самото физическо тяло, че дейността на тялото е частично независима от него, че той не може да съзнава, как и какво отделните дребни клетки усещат, че не споделя съзнанието на тялото, като нещо цяло.

Но когато минем в умственото тяло, ние намираме, че то тъй близко се отъждествява с човека, че изглежда като да е самия човек: "аз мисля", "аз зная" - можем ли да отидем по-горе от това? Умът е Аз-ът в умственото тяло, и това е, както повечето от нас смятат, целта на търсенето, когато дирим нашето Аз. Но това е вярно, ако се ограничим само в будното съзнание. Всеки, който е научил че будното съзнание, подобно на сетивата на астралното тяло, е само един стадий по пътя на търсене на нашето Аз, и който е научил да отива по-нататък, ще знае, че и умственото тяло на свой ред, е само един инструмент на истинския човек.

Повечето от нас, обаче както казах, не отделят, не могат да отделят в мисълта си, човека от неговото умствено тяло, което им се струва да е тяхно най-високо изражение, техен най-висш носител, най-висшето Аз, което те могат по някой начин да достигнат и да реализират. Това, което днес човек върши най-естествено и неизбежно е, че гой, на този стадий на еволюцията, започва да оживява това тяло и да го докарва до голяма активност. Той е оживил и направил физическото тяло свой носител на съзнанието в миналото, и си служи с него сега като с един несъзнателен механизъм. Задните редове на човешката раса сега оживяват астралното тяло, и до голяма степен тази работа поне отчасти е завършена. В Петата Раса човек работи върху умственото тяло, и специалната работа, с която трябваше сега човечеството да е ангажирано, е развитието на това тяло.

Тогава за нас е важно да разберем как се строи умственото тяло и как то расте. То расте от мисъл. Нашите мисли са материалите, от които ние съзиждаме умственото си тяло. С упражняването на нашите умствени способности, с развитието на нашите артистични сили, нашите висши вълнения, ние буквално строим умственото си тяло ден след ден, всеки месец и година от нашите животи. Ако вие не упражнявате вашите умствени способности, ако, що се отнася до вашите мисли, вие сте един обикновен приемач, не творец; ако вие постоянно получавате отвън вместо да образувате отвътре; ако, минавайки през живота, мислите на другите хора се трупат във вашия ум; ако това е то всичкото, което вие знаете от мисъл и мислене, тогава, живот след живот, вашият ум не ще може да расте. Живот след живот вие ще се връщате почти същите, каквито сте отишли, живот след живот вие ще оставате неразвити индивиди. Защото само с упражнението на самия ум, с творческото използване на неговите способности, упражнявайки ги, работейки с тях, постоянно принуждавайки ги - само с тези средства умственото тяло може да се развие и истинската човешка еволюция може да продължава.

Още в самия момент, когато схванете това, вие ще се опитате да промените общото настроение на вашето съзнание в дневния живот. Вие ще започнете да бдите над неговата работа и щом като правите това, ще отбележите, както току-що казахме, че една голяма част от вашето мислене никак не е ваше мислене, а просто възприемане мислите на другите хора; мисли, които вие не знаете как идват; мисли, които вие не знаете откъде идват; мисли, които вие не знаете къде си отиват. Ще започнете да чувствате, навярно с малко мъка и разочарование, че вместо да имате високо развит ум, той не е нищо повече от място, през което минават мисли.

Проверете себе си и вижте колко много от съдържанието на вашето съзнание е ваше собствено и колко много просто е дошло отвън. Спрете изведнъж себе си в някой час на деня и вижте за какво мислите. При едно такова бързо запитване вероятно ще установите или че не мислите за нищо - един твърде разпространен резултат - или че мислите несвързано, че впечатлението, оставено в това което вие наричате ваш ум, е твърде слабо. Когато повторите този опит много пъти, и със самото опитване ставате по-самосъзнателен отколкото сте били, тогава започвате да отбелязвате мислите, които намирате в самия ум, и да виждате каква разлика има между тяхното състояние, когато идват в ума, и тяхното състояние, когато излизат от него - какво сте прибавили вие в тях по време на техния престой у вас.

По този начин вашият ум ще стане наистина активен и ще упражнява своите творчески сили и, ако сте умни, ще последвате някой курс, подобен на този. Първо, ще избирате мислите, на които ще позволите да останат във вашия ум. Всеки път, когато намерите в ума си една добра мисъл, ще се спирате на нея, ще я храните, ще я усилвате, ще'се опитвате да вложите в нея повече, отколкото тя е имала отначало, и тогава ще я изпратите в астралния свят като един благотворителен агент. А когато намерите в ума си една лоша мисъл, вие ще я отхвърлите навън възможно най-бързо. .

Скоро ще установите, че като приемате във вашия ум само добри и полезни мисли и отказвате да приемате лоши, ще се получи следния резултат: повече и повече добри мисли ще текат във вашия ум отвън и все по-малко и по-малко лоши мисли ще влизат. Ефектът от изпълването на вашия ум с добри и полезни мисли ще бъде, че той ще действа като магнит на всички подобни мисли, които са около вас. Когато отказвате да давате пристанище на лоши мисли, тези от тях, които ви приближават, ще бъдат отхвърлени назад от една автоматическа работа на самия ум. Умственото тяло ще придобие способността да привлича всички добри мисли от окръжаващата атмосфера и да отхвърля всички лоши. То ще работи над добрите и ще ги направи по-активни и тъй постоянно ще събира умствена материя, която ще състави неговото съдържание, и ще расте с всяка година все по-богато.

Когато дойде времето човек да напусне астралното и физическото тяло, той ще вземе със себе си съдържанието на съзнанието в областта, към която то по право принадлежи, и ще употреби своя живот в умствения свят, за да изработи в способности и сили всичките тези материали, които е събрало.

В края на периода на престой в умствения свят, умственото тяло ще предаде на постоянното причинно тяло изработените по споменатия начин характеристики, така че те да могат да бъдат пренесени в следващото прераждане. Когато човекът се върне към раждане, тези способности ще.се облекат в материя от формените области на умствения свят и тъй ще образуват по-високо организирано и по-развито умствено-тяло за идващия земен живот. Те ще проявят себе си през астралното и физическото тяло като "вродени способности", тези, с които детето идва в света.

През настоящия живот ние събираме материалите по начини, които аз очертах; през живота в умствения свят ние работим върху тия материали, като ги преработваме от отделни усилия на мисълта в способности на мисълта, в умствени действащи сили. Тази е грамадната промяна, направена по време на умствения живот, и тъй като тя зависи само от стореното от нас на Земята, ние не трябва да жалим усилията си тук. Умственото тяло на следващото въплъщение зависи от работата, която ние правим в умственото тяло на настоящето. Тук е прочее грамадната важност за еволюцията на човека на използването на умственото си тяло, което той сега прави. То ограничава неговата дейност в умствения свят и с ограничаването на тази активност, се ограничават и умствените качества, с които той ще се върне в своя следващ живот на Земята. Ние не можем да изолираме един живот от други или по чудо да строим от нищо нещо. Карма донася жетва според това, което сме посели. Жетвата бива слаба или богата според това как орачът е сял.

Автоматичната дейност на умственото тяло, за която говорихме по-горе, може би ще се разбере по-добре, ако обърнем внимание на материалите, от които то взема за своя строеж. Всемирният Ум, комуто то е сродно по своята най-вътрешна природа, е склада, неговата материална страна, от която то взема своите материали. Те задействат всякакъв вид трептения, които се видоизменят по качество и по сила според направените комбинации. Умственото тяло автоматично извлича за себе си от общия склад материя, която може да поддържа вече съществуващите в него комбинации, защото има една постоянна промяна на частиците в умственото тяло, както и във физическото, и мястото на тези които излизат се заема от подобни частици, които влизат.

Ако един човек установи в себе си лоши тенденции и се залови да ги промени, той задейства една нова редица трептения и умственото тяло, нагласено да отговаря на старите вибрации, се съпротивлява на новите. От това възникват конфликти и страдание. Но постепенно, когато старите частици бъдат изхвърлени навън и заместени с други, които отговарят на новите трептения, бидейки привличани отвън поради самата тяхна сила да им отговарят - умственото тяло променя своя характер, променя, всъщност, своите материали, и неговите трептения стават противни на лошите и симпатични на добрите. Ето откъде се явява голямата трудност на първите усилия, които срещат съпротивата на старата форма на ума. Ето откъде се явява и увеличената леснота на правилното мислене, когато старата форма е променена, и най-после, леснината и удоволствието, които придружават новото упражнение.

Един друг начин за подпомагане растежа на умственото тяло е практикуването на съсредоточаване (медитация). Това е приковаване на ума върху една точка и държането му там здраво, без да му се позволи да бяга и да странства. Ние трябва да обучаваме себе си да мислим настойчиво и последователно (свързано), без" да позволяваме на нашите умове да скачат от едно нещо на друго, нито да изхарчват своите енергии по всевъзможни незначителни неща.

Добра практика е да се придържаме към една последователна линия на размишление, в която една мисъл излиза естествено от друга, минала преди нея, с което целенасочено развиваме в себе си умствените качества, които правят нашите мисли последователни и следователно съществено разумни. Защото когато умът работи тъй - мисъл да следва мисъл в определена и редовна последователност - той става силен инструмент на Аз-а за работа в умствения свят. Резултатът от това развитие на силата на мислене със съсредоточаване и последователност ще се види в по-ясно очертаното и по-определено умствено тяло, в бързото растене, в твърдостта и равновесието, тъй че усилията биват добре възнаградени с получените от тях плодове.

"Човекът и неговите тела"

Ани Безант