Когато говорим за нравственост, трябва да знаем, че това е повече човешко понятие. Хората говорят за нравственост, защото не знаят, че Божественото у тях е основата, върху която могат да се развиват. Божественото подразбира онази първична чистота, която идва с раждането. Но даже и то не е гаранция за абсолютна чистота, като знаем какво е значението на наследствения фактор или пък на мисловната среда, в която се формира човешката личност.

Тогава, когато се получи неправилно човешко отношение към Бога и Природата, ще знаем, че се е проявил низшият дух у нас. Той живее във всяка душа, както и висшият дух. Но висшият дух има за седалище сърцето, сърдечната чакра, докато низшият обитава повече червата. Духът е силата, която помага на човек да се развива във физическия свят. Той е част от Дъха на Твореца.

Не може да бъде произведен качествен биологичен материал или качествен човешки ум, без да вземем предвид участието на Духа. Разбира се, за тази цел са необходими и още други влияния, които обаче допълват, а не ръководят дейността на Духа. Тези обяснения са необходими, за да изясним един основен момент от човешката еволюция. Това е знанието за Сътворението на човека.

Има различни теории, които изискват и по-задълбочен анализ, но каквато и да е тяхната позиция, никога не бива да се изключва намесата на Бога в създаването не само на човешкия организъм, но и изобщо на живота на Земята. Но целта на тази „беседа“ е друга. Ние сега няма защо да разискваме по какъв път и как, чрез какви средства е създадена планетата или тази галактика, да речем. По-важно е да можем с обикновени прости думи да кажем основната истина, която, ако добре се разбира, ще даде съвсем друга насока на човешката еволюция.

Тази основна истина има три съществени елемента, което ще рече, че тя съдържа в себе си три компонента. Първо, това е истината за бащинството на Бога. Няма защо да го наричате, както вече правят някои автори, „баща-майка“. Той е Бог – Творец и няма защо да Му приписвате човешки качества и способности. Това, което е Той, не може да бъде никой друг.

Затова трябва да знаете с абсолютна убеденост, че Той е създал човешкия род по неповторим начин. Алхимията на Сътворението е и си остава тайна за човешкия ум. И ще бъде тайна, защото не е възможно човешкото същество, а не е и нужно, да знае тази истина. Никога, никога Бог няма да позволи това, защото тогава ще се промени и основното предназначение на тази конкретно планета.

Човешкият род има един създател и това е Бог – Висшият Космичен Разум, всеистинен, всемъдър и всепроникващ чрез Своя Дух. Ето, затова Той е Баща на всички хора.

Майка е Земята. Тя е утробата, от която може да излезе или в която може да се трансформира живот. Тя дава живот на биоматерията чрез силата на своята енергийна същност. Бог е създал човека с любов и изключително всеотдайно се е погрижил да има всичко необходимо на планетата за неговото развитие.

Да обобщим сега първа точка: сътворението е дело на Висшия Космичен Разум и в този смисъл човечеството има един Баща, един Отец, Когото всички трябва да уважават и обичат.

Животът, който Той ни е дарил, е най-ценното благо на тази планета и ние трябва да му се радваме и да го ценим – да ценим времето за престой във физическия свят, защото то е съществен елемент от развитието на духовната същност, която Бог е вложил във всеки от нас. Дотук извеждаме на преден план идеята за духовно усъвършенстване в условията на взаимна любов, защото всички сме деца на един Баща.

Вторият компонент на основната истина е знанието за умствения потенциал, който е страна в съграждането на човешката индивидуалност. Умът е средство, чрез което човек се адаптира и развива във физическия свят.

Той има своята първичност в монадичното зърно според източните учения, а това, казано съвсем точно, е семенният атом, който е носител на опитностите от отминали животи и в същото време има вложена в себе си Божествена способност както да съхранява информация, т.е. опитностите от отминали животи, така и да произвежда информация. Тя е свързана преди всичко с вътрешния живот на човешката индивидуалност.

Вътрешният живот се създава от взаимоотношенията на различните клетки в човешкия организъм и способността на сетивните органи да работят правилно, да възприемат и отразяват обективно външната и вътрешната среда, в която се развива човек. Ще рече, че умът има своя духовна същност, която се проявява въз основа на опитностите и комуникативната способност на мисловната дейност. Под мисловна дейност трябва да разбираме движението на мислите вътре и вън от човешкия ум.

 Разликата се състои в това, че при комуникацията има „транспортиране“ на мисли, приемане и изпращане на информация, докато при мисловната дейност отчитаме способност за самостоятелно мислене, говорим за „производство“ на мисли. Човешкото същество в много малка степен произвежда собствени мисли.

Това е способност, която ще бъде обяснена в друга „лекция“, сега е важно да се знае, че като втори компонент от Основната истина Умът е средство, чрез което с нас работят Същества от по-висшата йерархия на планетата и в Космическото пространство. Неговата Бо27 жествена основа все още не е разработена.

В много малка степен някои хора използват силата на Ума, но дори и в тази малка степен това, което показват, изглежда като свръхчовешки способности. Да направим обобщението на втора точка. Вторият компонент от Основната истина – това е знанието, че умът не се създава чрез биологичния материал в условията на физическия свят и в зависимост от житейските обстоятелства, а чрез тях той се доразвива. Умът има своя духовна същност, той е градивен елемент на човешката индивидуалност, но има своята първичност като продукт от мисловната дейност на Висшия Космичен Разум.

Умът има потребност от мисълта за братството, от знанието за единното бащинство, за да получи живот третият компонент на Основната Истина – Знанието на Любовта.

 Тя може да живее във физическия свят, само ако първите два компонента са в ход, т.е. ако е призната истината за единството на бащинството и е прието като обективно съществуваща реалност знанието за първичността на Ума. За да се развива Любовта, човек трябва да е приел истината за Сътворението без страх.

Любовта се възприема в човешкия свят преди всичко като чувство, независимо от различните форми, чрез които тя се проявява. Това е така дотолкова доколкото отсъства знанието за Любовта. Тя е третият и най-важен компонент на Основната истина.

Любовта е енергията, която Творецът е вложил при Сътворението на човешката духовна същност. Тя е Душа. Тя е енергията, която обгръща с нежност семенния атом и съхранява в себе си първичния жизнен импулс – това е Душата, а проявата на тази енергия, видимото за нас ние наричаме Любов. Значи Любовта е силата, чрез която се проявява Душата, т.е. способността на Божествената енергия да работи в условията на физическия свят.

В този смисъл трябва да се знае абсолютно точно, че така както не може да живее човек без душа, така не може да живее той без Любов. Нейната проява доказва изключителната потребност на Душата да се проявява, т.е. да живее. Душата живее чрез Любовта. Оттук и стойността на човешкия живот. Душата живее и на чисто биохимична основа.Тя има своите психофизиологични прояви, но това е механика.

 Тези механични прояви имат своето значение за физическото тяло. В неговото създаване Творецът е вложил своята Любов, т.е. Енергията на Своята Божествена Мисъл. Но тя има задачата както да поддържа живота на физическото тяло, така и да създава условия на Духа да се развива. Когато Душата прояви Любовта си, Духът се развива, а с него и способността на Ума да работи самостоятелно, да произвежда мисли. Да обобщим и трета точка.

Любовта е вложената светла Божествена Мисъл в създаването на човека. Тази енергия е неговата Душа. Затова всеки човек е създаден с Любов и може да проявява Любовта си. Като проявява Любовта си, той дава живот на Духа си. Колкото по-ограничени са тези прояви, толкова по-ограничен е и животът на Духа,защото чрез тези прояви на Любов Духът получава светлина, а тя е неговият живот. И какво следва от това:

 Душата, т.е. Енергията на Божествената мисъл, се проявява чрез Любовта; така Душата дарява светлина на Духа, за да може той да се развива. И както цветето има нужда от вода, за да расте, така и Духът има нужда от Светлина, за да се развива. Кой какво е научил, в голяма степен се определя от това, доколко и как е могла да се прояви силата на човешката душа. Затова трябва да сме убедени, че Любовта е основа на живота, Божествената основа, върху, която можем да се развиваме.

 Но за да стигнем това ниво, ни е необходимо знание за Основната истина: в единния произход на човешкия род се крие силата на Любовта и проявата на Божествения жизнен импулс. Творческият акт на Сътворението е актът на първата и най-голяма Любов.


СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Човешкият организъм се създава и развива в условията на физическия свят. Неговата биопрограма не бива да се смесва с програмата за духовно развитие. Въпреки това той е страна в това развитие. Човешкият организъм е видимото, материалната проява на духовното, дори в известен смисъл негов двойник. Не би могло да се говори за изпълнение на Космическата програма за еволюция на човешкия род, ако не вземем предвид участието на биоматерията.

Биологичният продукт е материалният носител на духовния орган. По-нататък, в изложението на следваща тема това ще бъде по-конкретно обяснено. Сега ще кажем само, че има духовно съзнание, но няма умствена дейност без мозъчни клетки. Развитието на Душата е процес колкото духовен, толкова и биохимичен. Няма по-голяма взаимозависимост в Природата от тази на тези две страни. Това е същностна проява на живота.


Биохимичния елемент на живота има и своите физически качества. Никога не трябва да се разглежда който и да е орган в човешкия организъм или дори и клетка взета, от растителния свят, само като материя. Тя или той са субстанцията, чрез която се изявява духовния свят. Душата е енергия, в чийто състав влизат и други компоненти. Тя е енергия със стойностите на космическо лъчение. Нейните „молекули“ имат кристален строеж, който може да бъде видян и тук, във физическия свят.

Когато се наблюдава аурата, на който и да било жив организъм, се забелязва, че тя е в постоянно движение. Тя трепти, както например пламъкът на свещта. Трептенето е резултат от взаимодействието на „кристалите“ с фотоните от слънчевата светлина. „Кристалите“ са магнитната основа, която 30 привлича светлината. Тя запълва кристалната решетка и я прави мобилна. Физическите свойства на душата се проявяват като механичното движение, което забелязваме в който и да е организъм. Това е движението на енергията, която „извира“ от сърцето и го поддържа в движение през целия живот.

Тази енергия се нарича „Първичен жизнен импулс“.

Човешкият организъм е носител на тази енергия, но тя не е единствената, чрез която той работи. Храненето, дишането, биохимичните процеси са все източници на енергия, но има една единствена молекула, която идва с наследствената връзка. Тя има материален произход, създава се и се развива според програмата за наследствеността на биопродукта, който представлява и съхранява своята информация в мъжките и женските полови клетки. Оттам покълва, за да се развие и да създаде живот.

Този живот приема формата на биологично разтворимия продукт на човешкото тяло. Така както семката на един ябълков плод съдържа в себе си цялата информация за стъблото на дървото, което по-късно ще израсте от нея, за листата, цветовете и плодовете, така и в сперматозоида е заложена съответната информация. Земната утроба и женската утроба имат предназначението да създадат живот.

Но енергията (душата) на растението идва при него чрез светлината, а енергията (душата) на човека идва при него чрез Мисълта на Твореца, чиято сила внедрена в Духа се проявява в случая като „Първичен жизнен импулс“. ДНК е носител на различни модели, които човечеството все още не познава. ДНК е носител на наследствеността, но не и на искрата от първичния жизнен импулс.

Чрез ДНК може да се научи всичко за човешкия организъм, но нищо за неговия дух. Клонираният човек ще носи образа, но не и духа на първообраза. Душата идва от Божествения свят и търси тук, на Земята, своя материален носител. Цяла наука е обяснението за нейното въплъщение. Човешкият род все още не е постигнал необходимото съзнание, за да знае повече от това, което е известно по този въпрос.

 Най-същественото, заради което беше развита тази тема, е да се разбере от научните среди, че могат да клонират, но и не да създават истински живот. Клонираният човек не може да има същата енергийна структура като на своя първообраз. Той е възпроизведен продукт, който копира генетичната структура на физическото тяло. Развива се на ниво материална субстанция, без да има връзка с духовната. Той е вид кукла, която не би могла да има свой духовен живот, защото ще се промени човешката му същност.

Такъв вид „производство“ означава отнемане на възможността на човешкия род за духовна еволюция. Точно тук е силата на човешката душа.


ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ

Човешкият характер е съвкупност от психичните прояви на индивида. Винаги трябва да се има предвид, че индивидуалността се определя от способността на човешкия организъм да възприема и обработва както храната така и информацията. Човешката индивидуалност има своя физиономия, когато умът постигне способността да разграничава доброто от злото; благородното от комерсиалното; рационалното от нерационалното.

Всъщност става дума отново за опитности, които създават информационна база, която служи като стартова позиция в развитието на човешкото съзнание. Човешкият характер се формира най-вече в условията на усложнени обществени отношения. Тогава е необходимо да се използва съобразителност, толерантност, благородство, любов.

В процеса на изграждане на човешките взаимоотношения се проявява човешката същност. Тя е резултат от изградените опитности, резултат от физическото и психично здраве и като основа тя има вложена в духовната програма на индивида Божествен Замисъл. Казано по-прагматично, това е Програмата за еволюция на човешкия дух в условията на физическия свят.

Програмата винаги е съобразена с предшестващи конкретния живот обстоятелства. Те от своя страна зависят от нивото на съзнание, което се определя от съхранената информация от отминали животи. Излиза, че всичко в човешкия живот зависи от неговата способност да съхранява информация, но също толкова важно е и умението му да придобива информация.

Когато започне „обучението“ на човек във физическия свят, т.е. неговата адаптация в условията на новото училище, е много важно какъв ще бъде неговият информационен източник. Оттам – от Източника, обаче ще тръгне информация, само ако съответният 33 индивид прояви активност. Тогава той ще се превърне в субект на информацията. Но това все още нищо не означава.

Субектът все още не е индивид, на него му предстои да премине нов етап, през който трябва да осъществи развитие, за да се превърне в индивид. Субект на информация може да бъде всяко нещо в природата – както човекът, така и всеки друг представител на останалите светове. Когато носителят на информация започне да я обработва, което ще рече в известен смисъл да я асимилира, той започва да изгражда своята индивидуалност.

Тук от съществено значение е физическото и психично здраве. Ако в това отношение човек не е съумял да направи своя преценка, своя лична оценка за значението на храната и значението на емоционално-умственото равновесие, с което живее, той няма да може да изгради своя индивидуалност. На този етап от развитието на човешкото съзнание това е проблем, който стои на много ниско ниво.

Основата, върху която се създава човешката индивидуалност, предопределя съграждането на същността. Да се върнем на въпроса за човешкия характер, защото без неговото изясняване не можем да постигнем конкретизация и по проблема за човешката същност. Човешкия характер според съвременната психология е съвкупност от волеви и емоционални прояви. Те са свързани със съответните психични процеси. Това е най-общо казано.

Много е важно, когато се прави такава формулировка, да се знае, че няма такова нещо като „характер“. Един и същи човек може да бъде колкото добър, толкова и лош. Това, което съвременната наука нарича характер, не е нищо друго освен поведението на човешкото същество в зависимост от обстоятелствата, в които се намира. В този смисъл и неговата непоследователност.

Когато разглеждаме четирите типа висша нервна дейност, говорим за темперамент, според който определяме поведението на отделния човек. Това вече е по-близо до истината, защото в този случай се взема предвид физическото здраве, взема се предвид биологичният фактор. Темпераментът е проява на биологичния фактор в условията на съответната среда, в която се намира човек. Тук трябва да включим взаимозависимостите между протоплазмата, като носител на жизнените процеси в организма, и енергията в Природата.

Енергийната среда в условията на материалния свят е основен фактор за развитието на човешкото същество. На ниво клетка това означава жизнеспособност на плазмения продукт в зависимост от неговото хранене. Храната, която приема клетката, е както биологична, така и енергийна. Едното без другото не може да работи. И така както има разнообразие по отношение на биологичната храна, така има разнообразие и по отношение на енергийната храна.

Енергията захранва клетката с електричество, което има своя положителен и отрицателен заряд, с магнетизъм, със силата на светлината и влиянието на цветовете. Енергийната система в природата е богата на видове и възможности за тяхната проява. Видовете енергия са предмет на друга лекция, но сега е по- необходимо да се посочи, че тяхното многообразие има своята универсалност в „лицето“ на животозахранващата енергия – тази, която дава живот на протоплазмата, независимо дали е в животинския или в растителния свят.

Универсалната енергия произтича от съзидателната, от градивната Мисъл на Твореца. Тя насища Духа на Матрицата на всяка Вселена. Нейното движение в Природата дублира движението й в човешкия организъм. И тук, както във Вселената, има малка и голяма Орбита за нейното протичане. Активността й е заложена в полярността на йоните, които влизат в нейния състав.

Положителните и отрицателните йони вътре в състава на Универсалната енергия са в постоянно противоборство за надмощие, като по този начин създават нейната универсалност. Тя е основната движеща сила и тогава, когато говорим за наличие на положителна или отрицателна енергия, трябва да знаем, че там 35 вече е прибавено едното или другото в резултат на мисловната дейност, чрез която се проявява психо-енергийната зависимост.

Мисловната дейност, нека припомним, е движението, работата на мисълта вътре и вън от човешкия ум. Като вземем предвид всички тези подробности, ние трябва да сме наясно, че взаимозвисимостта между енергия и плазмен материал, между протоплазма и енергия, предопределя качеството на жизнените процеси във физическия свят. Това е изходната позиция, от която трябва да тръгнем, когато искаме да открием човешката същност.

В хода на тази обосновка дотук беше спомената и ролята на вложения в Духовната програма на индивида Божествен Замисъл. Като програма за духовната еволюция на човека тя ще има своята частична или пълна реализация в зависимост от качеството на осъществените жизнени процеси. От това, как се храни клетката, как диша тя, как усвоява светлината, ще зависи един път физическото и психическо здраве на индивида и втори път – възможността за изпълнение на Програмата за духовна еволюция.

Човешката същност може да се развие правилно, само ако в съграждането на духовен потенциал участва и чисто биологичният фактор. Молекулярната биология има своя дълъг път на развитие, но тя трябва да измине и разстоянието между себе си и квантовата физика. Това е необходимо, за да се отчете изключително съществената роля на светлината като субстрат.

Светлината има своите цветове и в това нейно многообразие трябва да търсим също универсалност, така както тя съществува при енергията. Там където има универсална светлина, има и универсална енергия. Бялата, някои я наричат Христова светлина, има универсален характер. Тя е най-активният проводник на животосъграждаща енергия. Онези храни, които имат в състава си нейните елементи, са най-здравословни.

Човешката същност не е само биология или само Дух. Проявите на „характер“, т.е. на определено поведение, са в изключителна зависимост от физиологията на клетката, а тя пък 36 от „материала“, с който се храни. Качеството на енергията е толкова важно, колкото и качеството на храната. Балансът на енергиите зависи от качеството на светлината.

Всички тези физически фактори предопределят действието на нервната система като възприемащ и асимилиращ механизъм по отношение на информацията. Информационната среда доизгражда човешката същност. Какво ще бъде нейното лице, ще зависи точно толкова и от биологичната среда, в която се развива човешкият дух. Качеството на материала ще определи и качеството на постройката.

Казано е, че човешкото тяло е храм Божий. Затова трябва да знаем колко голяма е отговорността ни да го пазим и съхраняваме. Идва нова наука, която ще ни подскаже как да се храним според природните закони, ще ни научи да разпознаваме биологично активните храни, които ще променят структурата на протоплазмата, а с това и способността й да усвоява светлината като основна храна в по-нататъшното развитие на човешкия организъм.

Тогава човешката същност ще има своята еманация във високоблагородните прояви на общуване на всички нива в Космическото пространство. Това от своя страна ще активизира развитието и усъвършенстването на духовното съзнание и биоенергийната форма – двете основни части на цялото.


"Езотерични записки" - Радея