Еволюцията, за която сме учили в училище, е еволюция на материалната форма.

Прeподавали са ни например, че едноклетъчните организми в океана са предшественици на всички по-сложни форми на живот. Рибата е по-сложна и следователно по-развита от сюнгера, конят е по-сложен и следователно по-развит от змията; маймуната е по-сложна и следоваjелно по-развита от коня и така нататък, докато не стигнем до човека, който е най-сложен и следователно той е най-развитата форма на живот на нашата планета. С други думи, учили са ни, че еволюцията означава прогресивното развитие на организационната сложност.

Тази дефиниция е израз на представата, че организмът, който е най-добре приспособен да контролира както обкръжаващата го среда, така и всички други организми около себе си, е най-развит. „естественият подбор" означава, че най-развитият организъм в дадена среда е онзи, който е в края на хранителната верига. Според това определение организмът, който е най-способен да осигури собственото си оцеляване, най-пригоден да се самосъхрани, е най-развит.

Отдавна сме разбрали, че тази дефиниция на термина „еволюция" е неподходяща, но не знаем защо. Когато две човешки същества влязат в контакт, те от гледна точка на еволюционната си сложност са еднакво развити. Ако и двамата са еднакво интелигентни, но същевременно единият е дребнав, подъл и егоист, а другият - великодушен и хуманен, казваме, че великодушният и хуманен човек е по-развит. Ако един човек съзнателно жертва живота си, за да спаси друг, например хвърляйки се да защити с тялото си някого от куршум или от връхлитаща кола, казваме, че той действително е един от най-развитите сред нас. Знаем, че това е вярно, но то противоречи на нашето разбиране за еволюцията. Твърди се, че Исус е предсказал заговора срещу себе си, дори подробностите за това как приятелите му ще действат и реагират, но не е избягал от онова, което го очаквало.

Цялото човечество е неумолимо оформено от силата и любовта на онзи, който даде живота си за другите. Всички, които го почитат, и почти всички, които знаят за него, приемат, че той е бил един от най-развитите представители на нашия вид. Докато в себе си разбираме, че истински развито същество е онова, което цени другите повече, отколкото себе си и поставя любовта над материалния свят и неговите ценности. Трябва да съгласуваме разбирането си за еволюцията с това свое дълбоко разбиране. Важно е да направим това, понеже сегашната ни представа за еволюцията отразява еволюционната фаза, която напускаме. Като изследваме това разбиране, ние ще преосмислим начина, по който сме се разбивали досега, и какво оставяме зад гърба си. Като размишляваме върху едно ново и по-широко разбиране за еволюцията, разбиране, което зачита нашите най-съкровени истини, можем да видим към какво еволюираме и какво означава то от гледна точка на това какво усещаме, какво ценим и как действаме.

Сегашната ни представа за еволюцията е резултат от факта, че до този момент сме се развивали, изследвайки физическата реалност с помощта на петте си сетива. Досега сме вили петсетивни същества. Тази еволюционна пътека ни е позволила да видим основните принципи на вселената по конкретни начини. Чрез петте си сетива развираме, че всяко действие става причина за някакво последствие и че всеки резултат има причина. Виждаме резултатите от своите намерения. Виждаме, че гневът убива: отнема дъха - силата на живота, и пролива кръвта - носителката на жизненост.Виждаме, че добрината е храна за душата. Осъзнаваме и чувстваме ефекта от един гневен поглед и от една усмивка. Усещаме способността си да възприемаме нови знания. Развираме например, че пръчката е оръдие, и виждаме по какви начини можем да я използваме. Тоягата, която убива, може да се завие в земята за подпора на по-крив. Копието, което отнема живота, може да се използва като лост и така да облекчи човешкия труд.

Ножът, който прорязва плътта, може да се използва за разрязване на плат. Ръцете, които правят бомби, могат да градят училища. Умовете, които замислят жестокости, могат да мислят за това как хората да си помагат. Виждаме, че когато делата в живота са изпълнени с почит, те се обагрят със смисъл и цел. Развираме, че когато в действията няма почит, резултатът е жестокост, насилие и самота. Арената на материалното е едно великолепно поле за учене. Това е едно училище, в което, като опитваме различни неща, ние малко по малко развираме какво ни кара да се разбиваме и какво - да се сбиваме, какво ни помага да растем и какво попарва растежа ни, какво храни душите ни и какво ги изтощава, какво носи желания резултат и какво не.

Когато физическата обстановка се разглежда единствено посредством петте сетива, струва ни се, че физическото оцеляване е основният критерий в еволюцията, понеже не забелязваме друг вид еволюция. От тази гледна точка термините „естествен подбор" и „еволюция" ни се струват синоними, а физическото надмощие сякаш е белег за напредък в еволюционното развитие.
Когато възприемането на материалния свят е ограничено от петте сетива, страхът става основа на действията ни в материалния свят. Най-съществена изглежда властта над заобикалящото и над околните.

Нуждата от физическо надмощие води до съревнование, което влияе върху всички аспекти от живота ни. То се отразява върху отношенията между любовните двойки, между свръхсилите, между братята и сестрите, между расите, между класите и половете. То разрушава естествената склонност за хармония между нациите и приятелите. Същата енергия, която изпрати военни корави в персийския залив, изпрати и войници във Виетнам, както и кръстоносни походи в Палестина. Енергията, разцепила семействата на Ромео и Жулиета, е същата сила, която разделя семейството на черния съпруг от семейството на вялата му съпруга. Енергията, противопоставила Лий Харви Осуалд срещу Джон Кенеди, е вила и в основата на раздора между Каин и Авел. Братята и сестрите се карат по същите причини, които пораждат сблъсъка между големите корпорации - те се стремят към надмощие.

Силата да контролираш заобикалящото и околните е власт над онова, което може да се докосне, помирише, вкуси, чуе и види. Това е външна сила. Външната сила може да се придобие и изгуби като на стокова борса или на избори. Може да се купи и да се открадне, да се прехвърли и наследи. Тя се смята за нещо, което се взема от някой друг или от другаде. Когато един човек печели външна власт, приема се, че някой друг я губи. В резултат на това, че хората възприемат силата като нещо вън от тях, те стават жестоки и разрушават. Всичките ни институции - социалните, икономическите и политическите - отразяват разбиранията ни за властта като нещо външно. Семействата, както и различните култури, са или патриархални, или матриархални. Един човек държи властта". Още като малки децата научават това и то оформя живота им.

Полицията, както и армията са продукти на това възприемане на външната власт. Значката, ботушите, рангът, радиопредавателят, униформата, оръжието и бронята са все символи на страха. Хората, които ги носят, са страхливи. Воят се да навлязат в света, без да са защитени. Хората, които срещат тези символи, също се страхуват. Страхуват се от властта, която те представят, от онези, които се предполага, че представят тази сила, или и от двете. Полицията и армията, също както патриархалните или матриархални те семейства и култури не са същинският източник на нашите представи за външната сила. Те са само отражение на начина, по който ние, цялостно и като личности, сме започнали да възприемаме властта.

Представата ни за силата като нещо външно е оформила и нашата икономика. Контролът над икономиките на цели общности и държави и транснационалната икономика на света са съсредоточени в ръцете на няколко човека. За да защитим работещите от тях, сме създали профсъюзи. За да защитим потребителите, сме създали правителствена бюрокрация За да защитим бедните, сме създали система за социални грижи. Това съвършено отразява начина, по който сме започнали да възприемаме властта - малко хора я притежават, а мнозинството й служат като жертви.

Парите са символ на външната сила. Онези, които имат най-много пари, имат най-голяма власт над заобикалящото ги и над околните, докато хората с най-малко пари имат най-малка власт над заобикалящото ги и околните. Парите се печелят, губят, крадат, наследяват се, хората се борят за тях. Ако ни дават чувство за сигурност, образованието, положението в обществото, славата и вещите ни също са символ на външната власт. Всичко, което се страхуваме да не загубим - дома, колата, красивото тяло, будния ум, дълбоката вяра, е символ на външната власт. Страхуваме се, че ще станем по-уязвими. Това става, понеже възприемаме силата като външна.

Когато властта се смята за външна, йерархията в обществените, икономическите и политическите структури, както и йерархията във Вселената влизат в ролята на индикатори за това кой има сила и кой няма. Хората на върха сякаш имат най-много власт и следователно са най-ценни и най-неуязвими. Хората на дъното изглеждат най-слави и следователно най-уязвими. От тази позиция генералът е по-важен от редника, управителят - от шофьора, докторът - от служителката на рецепцията, родителят - от детето, а божеството -от поклонника си. Страхуваме се да не противоречим на родителите си, на шефа, на своя Бог. Всичките ни представи, че нещо е с по-висока или с по-ниска лична стойност, са в резултат на това, че възприемаме силата като външна.

В сърцето на всяко насилие лежи съревнованието за външна власт. Външната сила е също така втората печалба зад идеологическите конфликти като този между капитализма и комунизма, религиозните сблъсъци като тези между ирландските католици и протестанти, териториалното неразбирателство като това между евреите и арабите, както и семейните и брачните конфликти.
 
Възприемането само на външната сила разцепва психиката независимо дали се отнася до психиката на индивида, на обществото, на нацията или на света. Няма разлика между една остра шизофрения и една световна война. Няма разлика между агонията на една изтерзана душа и на една изтерзана нация. Когато съпругът и съпругата се борят за надмощие,,движи ги същата сила, която води хората от една раса в страха им от друга раса.

От такива подбуди ние сме изградили сегашните си възгледи за еволюцията като процес на все по-засилващата се способност на човека да господства над околната среда и над другите хора. Това определение отразява ограничеността ни, която се дължи на нашето пет-сетивно възприемане на физическия свят. Тя отразява съревнованието ни за външна власт, което се подхранва от страха.
 
След хилядолетия, изпълнени с взаимна жестокост от индивид към индивид, от група към група, сега е ясно, че несигурността, стояща в основата на понятието ни за външна сила, не може да се излекува от натрупването на същата тази външна сила. За всички е очевидно, не само когато гледаме новините и разгръщаме вечерния вестник, а и посредством собствените ни страдания като личности и като част от човешкия род, че приемането на властта като нещо външно носи само болка, насилие и разрушение. Така сме се разбивали досега, но ще оставим това зад себе си.

Нашият по-дълбок разум ни води към друг вид сила, сила, която обича живота във всяка негова форма, сила, която не съди нищо по пътя си, сила, която усеща значението и смисъла дори на най-малката подробност на земята. Това е истинската сила. Когато съгласуваме своите мисли, чувства и дела с най-висшата част от себе си, изпълва ни ентусиазъм, усещане за цел и смисъл. Животът е богат и наситен. Не ни спохождат язвителни мисли. Не си спомняме страха. Ние сме щастливо и интимно свързани със своя свят. Така изживява човек истинската сила.

Истинската сила се корени в най-дълбокия избор на нашата същност. Тя не може да се купи, наследи или натрупа в запас. Естествено силният човек не е способен да превърне никого и нищо в своя жертва. Човекът, притежаващ истинска сила, е толкова могъщ, толкова надарен, че самата представа за използване на насилие срещу някой друг му е непонятна.

Еволюцията не може да бъде разбрана правилно, ако не поставим в основата идеята, че ние сме по пътя към истинската сила, която е цел на нашето еволюционно развитие и на живота ни. Ние се развиваме от същества, търсещи външна власт, в същества, стремящи се към изконна сила. Изследването на материалния свят вече не е единственото средство за напредък. Този еволюционен подход и съзнанието, ограничено от петсетивното възприятие, вече не са подходящи за това, в което ни предстои да се превърнем.
 
От петсетивни същества ние се развиваме в многосетивни. Петте ни сетива заедно формират единна сетивна система, предназначена да възприемаме физическата, материалната действителност. Възприятията на един многосетивен човек се простират отвъд материалната реалност и обхващат по-големите динамични системи, а нашата материална действителност е само част от тях. Многосетивният човек е способен да възприеме и да оцени ролята на нашата материална реалност в по-широката картина на еволюцията и динамиката, която е създала и поддържа нашата материална действителност. Този свят е невидим за петсетивния човек. Точно в този невидим свят се намира изборът на нашите най-дълбоки ценности. От перспективата на този невидим свят подбудите на хората, които съзнателно са жертвали живота си за по-висши цели, не ни се струват непонятни. Обяснима е силата на Ганди, а изпълнените със състрадание дела на Христос могат да бъдат разбрани в своята цялост, което е невъзможно за петсетивния човек.

Всички наши велики учители са били или са многосетивни. Те са ни говорили и са действали в съответствие с усещанията и ценностите, които отразяват по-голямата перспектива на многосетивното същество, затова техните думи и дела събуждат в нас осъзнаването на някои истини.

Съдейки от петсетивните си възприятия, ние сме сами в една материална вселена. От гледната точка на многосетивния човек ние никога не сме сами, а Вселената е жива, съзнателна, интелигентна и състрадателна. Според петсетивния човек материалният свят ни е даден безусловно, озовали сме се в него по необясним начин и се борим за надмощие, за да оцелеем. От позицията на многосетивния човек материалният свят е една учебна среда, създадена съвместно от душите, които я обитават, и всичко, което става там, им помага да се учат. На петсетивните им се струва, че намеренията нямат никакъв ефект, резултатите от действията са единствено материални и не всички дела въздействат върху нас или околните. От гледната точка на многосетивния човек намерението, стоящо в основата на едно действие, е определящо за ефекта от него, всяко намерение въздейства както върху самите нас, така и върху околните, а резултатите от намеренията се простират далеч отвъд физическия свят.

Какво имам предвид, като казвам, че съществува един „невидим" свят, в който се намира изборът на по-дълбокия ни разум? Какви изводи трябва да си правим, ако приемем, че съществува свят, който не може да се регистрира от петте сетива, но същевременно може да се опознае, изследва и разбере посредством други човешки способности?

Когато се зададе въпрос, на който не може да се отговори в общоприетите рамки на разбиранията ни, обикновено го класифицираме като безсмислен или го отхвърляме като неподходящ. Другият вариант е човекът, задал въпроса, да разшири своето съзнание, за да обхване и областта, от която може да се отговори на въпроса. Първите две възможности са най-лесният начин да се измъкнем от сблъсък с въпрос, който ни се струва безсмислен или неподходящ, но търсещият, истинският учен ви си позволил да разшири обхвата на разбиранията си до степен, в която търсените отговори могат да бъдат разбрани. Откакто е започнал да задава въпроси, човешкият род постоянно се е питал: „съществува ли Бог?", „има ли божествено съзнание?" и „има ли смисъл животът?". Настъпил е моментът да достигнем до нови критерии, чрез които ще можем да отговорим на тези въпроси.

По-широките критерии на многосетивния човек позволяват разбиране на качествено значимите различия между личността и душата. Личността ви е тази част от вас, която се е родила, която живее и която ще умре във времето. Да си човек и да имаш самоличност е едно и също нещо. Вашата самоличност, както и тялото ви, е средство за вашата еволюция. Взетите решения и действията ви на земята са начините, по които се развивате. Във всеки един момент извирате намеренията, които ще формират изживяванията ви, и нещата, върху които ще фокусирате вниманието си. Този избор оказва влияние върху вашия процес на развитие. Това важи за всеки човек. Ако извирате подсъзнателно, ще се разбивате подсъзнателно. Ако избирате съзнателно, ще се разбивате съзнателно.

Емоциите на страх и насилие, които са започнали да характеризират човешкото съществуване, могат да се изпитат само от личността. Само личността може да чувства гняв, страх, омраза, мъст, мъка, срам, съжаление, безразличие, безпомощност, цинизъм и самота. Единствено личността може да съди, да манипулира и да експлоатира. Само личността може да преследва външна­та власт. Личността може също така да е любеща, състрадателна и мъдра в отношенията си с другите, но любовта, състраданието и мъдростта не излизат от личността. Те са изживявания на душата.

Вашата душа е онази част от вас, която е безсмъртна. Всеки човек има душа, но личността, ограничена от своите пет сетива, не осъзнава душата си и затова не може да разпознае влиянията на душата. Когато личността започне да става многосетивна, интуициите, предчувствията и фините усещания започват да стават важни за нея. Тя усеща някои неща за самата себе си, за околните и за ситуациите, в които попада, неща, които не могат да се основават върху информацията, предоставена от петте сетива. Тя започва да осъзнава намеренията и да действа по-скоро според тях, а не според делата и думите, които среща. Тя може например да види едно топло сърце зад сурова и гневна повърхност, и в същото време едно студено сърце зад изтънчени и любезни думи.

Когато една многосетивна личност погледне в себе си, тя открива множество различни течения. От своя опит тя се научава да различава тези течения и да идентифицира емоционалния, психологическия и физическия ефект на всяко от тях. Тя се научава например кои тачения предизвикват гняв, разкол и разрушителни действия и кои течения създават любещи, целебни мисли и съзидателни дела. С течение на времето тя се научава да цени и да се отъждествява с теченията, генериращи творческа способност, лечебна сила и любов и при това да се изправи лице в лице с теченията, създаващи негативност, дисхармония и насилие, и да се освободи от тях. По този начин личността започва да изживява енергията на душата си.

Вашата душа не е една пасивна или теоретична цялост, която заема определено пространство в областта на гръдния кош. Тя е една позитивна, целенасочена сила в самото ядро на вашето същество. Това е онази част от вас, която развира безличностната природа на енергийната динамика, в която участвате, която обича без ограничения и приема, без да съди. Ако желаете да опознаете душата си, първата крачка е да разберете, че имате душа. Следващата стъпка е да си позволите мисълта: „щом имам душа, какво точно е тя? Какво иска душата ми? Каква е връзката между моята душа и мен? Как се отразява тази душа върху моя живот?"

Когато енергията на душата се осъзнае, приеме и оцени, тя започва да пронизва живота на личността.Когато личността започне изцяло да служи на енергията на своята душа, това е същинската сила. Такава е целта на еволюционния процес, в който участваме, и причината за нашето съществуване. Всяко ваше сегашно и бъдещо изживяване на тази земя ви насърчава да хармонизирате личността с душата си. Всяко обстоятелство и ситуация ви дават възможност да изберете пътеката, която ще позволи на вашата душа да блесне, да й позволите чрез вас да изрази в материалния свят своята безгранична почит и любов към живота.

За да се разбере всичко това, необходимо е да се осмислят неща, които изглеждат необикновени за петсетивния човек, но те стават естествени, щом разберете еволюцията - това, че петсетивното възприятие е пътуване към многосетивното възприятие, и че не сме предвидени за вечна петсетивност.