Господарите на Времето, Време и Безвремие

Маите са оставили за нас, сегашните жители на Планетата Земя, едно послание записано върху камък. То съдържа седем предсказания - едната част е тревожно предупреждение, а другата част е за надеждата.

 Първата част ни предупреждава какво би могло да се случи сега - във времената, в които живеем. Втората част ни напътства за промените, които трябва да извършим сами в себе си, за да подтикнем човечеството към една Нова Ера - Ерата на жената, на майката, ерата на чувствителността.

Всички ние по един или друг начин усещаме, че живеем във времената на Апокалипсис. Всички сме засегнати от войните - войни за петрол, войни за мир. Все по-често изригват вулканите и замърсяването на околната среда от нашите технологии взима застрашителни размери. Разрушаваме озоновия слой, който ни защитава от космическата радиация.

Тровим Земята с нашите индустриални отпадъци. Грубо опустошаваме природните ресурси, водата и въздуха. Климатът се променя, температурата се повишава, ледовете и снеговете се топят. Заплашва ни хаос в информатиката.

Бедността, генерирана от икономическия хаос, се чувства в почти всички държави. Ние всички търсим отговори и един сигурен път за времето, в което живеем. С проблемите, пред които се изправяме всекидневно, разбираме, че не живеем в хармония.

Много религии са създали предсказания за това, което се случва. Библията ни казва, че когато всичко това стане в едно и също време, това означава, че приближава епохата на Апокалипсиса.

Маите са знаели, че това ще се случи точно в нашето време - затова са ни остaвили напътствия, с помощта на които всеки един от нас може индивидуално да спомогне за навлизането на човечеството в Галактическото Зазоряване, в една нова ера, в която няма да има хаос и разрушения .

Те са ни завещали седем пророчества, в които разказват своите проникновения за бъдещето - нашето настояще. Пророчествата са базирани върху заключенията от техните научни и религиозни изследвания, свързани с функционирането на Вселената.

Господарите на времето

Историческите свидетелства за Маите датират от 600 години преди Xристос. В планината Албан са намерени огромни дялани камъни с първите писмени знаци на Маите - числата. Раковината представлява 0, точката - числото 1, и линия – числото 5. Около 300 години сл. Xр. започва истинското развитие на Маите.

Те започват да описват и изучават галактиката. След почти 600 години интензивна конструкторска дейност и научни изследвания, през 830 година сл. Хр., Маите внезапно изчезват по мистериозен начин, изоставяйки непокътнати къщи, градове, храмове, които постепенно са погълнати от джунглата. Запазена е много малка част от наследството, което са ни оставили.

Минават почти 200 години след изоставянето и голяма част от градовете, погълнати от джунглата, са презаселени отново. През 949 година сл. Xр. вождът на Толтеките, наречен Перната Змия от Светлина, повежда своя народ на юг, бягайки от варварското нашествие на чичимаките от север, които са разрушили техния град Тула.

Толтеките се заселват в някои от изоставените градове на Маите, но никога не достигат техните нива на развитие. Тази епоха трае от 1000 до 1350 година след Xр. През 1500 година, когато пристигат испанците, голяма част от градовете са покрити от джунглата и до 1700 година малкото, което е останало от тях вече не съществува.

В резултат от изследванията на останките от градовете на Маите, от изучаването на датите и числата, гравирани върху стените, от възстановяването на техния точен календар и на свещените им книги и текстове, техните знания и мистериозното им послание към бъдещите поколения – послание за опасност и надежда, достига до нас.

Маите са притежавали много знания, което им е позволило да се наричат ,,Господари на Времето”. Те са знаели, че всички планети се движат без да променят орбитите си. Културата, науката, религията и изкуството на Маите са били основани на връзката им със Слънцето - Кинич Ахау.

Те са вярвали, че само посредством Слънцето биха могли да комуникират и духовно да се насочват към техния единствен Бог Хунаб-Ку – бог, който е навсякъде. За Маите Хунаб-Ку представлявал гигантски организъм, който съдържа всичко и всички ни в своята вътрешност. Неговото сърце и ум се намират в центъра на нашата Галактика. Маите са знаели, че ако нещо се случи със Слънцето, това веднага ще се отрази на живота им.

Те са построили своите прекрасни градове, места за церемонии и пирамиди в южно Мексико, на полуостров Юкатан, в днешен Хондурас и Гватемала. Там са оставили своите записки, гравирани върху камъни - предупреждения за времето, за Слънцето, Луната, Венера и за пътя на човечеството към развитието и светлината на една Нова Ера, вместо към материализъм и саморазрушение..

“Мая” произлиза от “Маяб“, което означава “Място на Земята, наречено Юкатан“. За индусите Мая означава илюзия. За тях всичко, което се променя, е илюзия, а това, което остава вечно, е духът. “Мая” също така означава Ум, Магия, Майка. “Мая” и “Мария”са една и съща дума. Интересно е, че майката на Буда се е казвала Мая, а на Исус Христос - Мария.

Нашият месец Май носи името си в чест на римската богиня Мая - богиня на пролетта и на процъфтяването. В езотеричната философия Мая представлява ум, които се освобождава от тялото, за да се движи на големи разстояния в пълно съзнание. Това последно значение може би има някакво отношение към изчезването на почти цялото население на Маите в периода около 830 година след Xристос.

Има много теории, свързани с това събитие, някои от които допускат, че Маите са изчезнали по собствено желание, съзнателно, изоставяйки своите градове и къщи в момента на най-високо развитие на тяхната цивилизация. Възможно е Маите да са овладели онези части от мозъка си, които ние все още не сме се научили да използваме.

Възможно е те да са имали много високи нива на витална енергия след дълги процеси на пречистване. Може би са използвали някакви свещени думи, повтаряни ритмично по време на мистични церемонии, за да предизвикат повишаване на колективното съзнание в момент на единство. Къде са отишли техните свещенници, астрономи и математици?

Дали биха могли да отворят врата към друго пространство или към друго време, друго измерение, паралелно на нашето, но по-възвишено? От Библията знаем, че много антични пророци са умеели да отварят тази врата и, превръщайки се в брилянтна сфера от светлина, са изоставили съзнателно този свят.

Маите са били напреднали в начина, по които са култивирали земята и прибирали реколтата, за да прехранват своето население. Те са построили ,,Петен“ - мрежа от канали, с които да поливат земята, открита с инфрачервени лъчи от сателит на НАСА

По архитектурата им можем да съдим за единството на тяхното общество. Минавали са векове докато те са строели сградите си, осъществявайки план, перфектно проектиран до последните детайли. Оказва се, че те са били достатъчно напреднали, за да организират серийно производство. Всички повтарящи се елементи в техните палати са били направени с помощта на шаблони и калъпи, които са използвани със забележителна прецизност.

Маите са използвали технологии, съвсем различни от нашите, които със сигурност са изгубени във времето. Те са познавали колелото, но не са го използвали. Може би не им е било необходимо. Да вярваме че всичко има нужда от колела, за да се движи означава същото като да мислим, че космонавтите от космическите кораби имат нужда от велосипеди, за да се приземят върху повърхността на някоя планета.

Изкуството на Маите е било много красиво. Техните релефи и скулптури от камък се отличават с класическа елегантност. Деликатните фигури от керамика на техните владетели, свещенници, занаятчии и на целия им свят представляват снимки на епохата, в която са живели. Това са най-важните документи, с помощта на които можем да разберем техния начин на живот, навици и да стигнем до техния разум и сърце.

Впечатляващо е количеството на монументите и градовете, които са построили Маите. Те са живели подобно на древните гърци - в градове - държави, чието население е обитавало сламени къщички около дворците на своите владетели и свещеници. Пирамидите са били предназначени за божествата. Затова те са изградени като стълби, които повдигат към небесата.

Каменни склуптури, релефи върху камък и рисунки са украсявали палатите на Маите. Върху големи дялани камъни те са записвали живота на своите владетели, а върху стените са описвали важни за обществото им събития. Покривите на своите сгради и площадите Маите са използвали, за да събират дъждовната вода, след което са я канализирали към огромни колективни депозити. Тези депозити се наричали ,, чултунес - чак “ - есенция от дъжда, около която са се обединявали всички.

Маите са били много напреднали и в математиката. Те са открили нулата 500 години преди арабите. В тяхната система са брояли до двадесет – система, която е основана на числото две или бинарна прогресивна система. Това е математическа система, която е в хармония с Вселената. Същата система използва природата при деленето на клетките.

Маите са използвали числата като символи. Те са имали най-точния календар от всички антични цивилизации. Хиляди години по-напреднали от своите съвременници, те са създали календар, който е в състояние да синхронизира Земните, Лунните и Слънчевите цикли с Вселената.

Докато са строели своите пирамиди и обсерватории, Маите са намерили начин да опознаят Вселената и са измислили система, с помощта на която да регистрират и изучават природните процеси. Те са изписали всичко върху камък, създавайки паметник на знанието и мъдростта.

Маите са открили точните моменти на смяна на сезоните и точките на равноденствие. Те са ги превърнали в спектакъл от светлина и сянка и паметник на тяхното знание. Днес пирамидата на Кукул Кан в Чичен-ица е една от главните туристически атракции на света. Маите са построили градове като Тулум, заобиколени от стени, които не са им служели за отбрана, а по-скоро като отправни точки, свързани с изгряването на Слънцето и планетите.

Как са могли да направят тези точни изчисления? Без да имат точни инструменти, тяхната наука за небесните тела е била хиляди години по-напреднала отколкото на техните съвременници. Голям брой свещеници, учени и математици са се занимавали непрекъснато с измервания, регистрация и изучаване слънчевите цикли и на всички звезди и планети.

Съвременните учени с помощта на най-модерна технология потвърждават фактите, открити от Маите преди 1200 години. В онази далечна епоха те са успели да изчислят разстоянието, което изминава нашата планета около Слънцето. Установеното от НАСА разстояние се различава от тяхното само с няколко сантиметра. Маите са изчислили, че Земята обикаля около Слънцето за 365.2420 дни.

Според съвременните данни годишният цикъл по Гринуич е 365.2422 дни – разликата е 17 секунди и 28 милисекунди на година. Маите са измерили годината на планетата Венера и са установили, че тя трае 584 дни. Днес специалистите от НАСА са изчислили, че продължителността на венерианската година е 583. 92 дни.

Маите са открили, че центърът на галактиката периодично изпраща лъч от светлина към нашата Слънчева Система. През декември 1997 НАСА открива, че от центъра на галактиката изтичат големи количества енергия. Оттогава магнитното поле на Земята - серия от силови линии, които обвиват планетата и действат като магнит, се е отклонило и е намалило своята сила от една мярка 4 GAUSS през 1996 на 1.5 GAUSS -1999 година. GAUSS е мярка за сила на магнитното поле на квадратен сантиметър повърхност.

Тази мярка в момента се приближава към нулата. Направени са изследвания с космонавти извън магнитно поле – при изключване на изкуственото магнитно поле, генерирано от техните кораби. Установено е, че първо се увеличава агресивността, а след това хората губят разсъдъка си. Това означава, че магнитната сила има отношение към съзнанието и разсъдъка и когато то изчезне, хората могат да обезумеят.

Намаляването силата на магнитното поле на Земята през последните години е причинило объркване на мигриращите птици, които използват магнитните линии за ориентация. Същото се случва и с китовете, които се губят и попадат на плажовете. През последните две седмици на септември 1994 имаше колебания на магнитното поле, което попречи на самолетите да използват приборите за автоматично кацане.

Ситуацията се оправи през октомври същата година. През юли, август, септември и октомври 1996 се регистрира една аномалия много по-голяма и дълга. Южният полюс се е преместил на 17 градуса за един ден, след което се е върнал в старото си положение, принуждавайки самолетните компании да пренапечатат своите въздушни карти. Летището О’Харе – Чикаго, например, се е променило - от 2 на 1.5 градуса.

Започнала е да се променя и честотата на вибрациите, или така нареченият “Резонанс на Шуман”. Това е сърдечният ритъм на Земята, който постепенно се е повишил от 7.8 Херца през 1997г. на 11.5 Херц.

През Декември 1996 година сателитът SOHO, изпратен от НАСА да изследва Слънцето, изненадващо установява, че Слънцето вече няма полюси. То се е превърнало в хомогенно магнитно поле. През януари 1997 година едно голямо слънчево изригване причинява огромна радиация и унищожава сателита Теле Стар 401.

Какъв фатален цикъл на Слънцето са разкрили Маите с помощта на числата и защо прекъсват календара си точно в нашата епоха – епохата, която е близо до смяната на хилядолетието. Може би те са искали да привлекат вниманието ни към този период?

Първото предсказание на Маите

Първото пророчество говори за края на Страха. В него се казва, че нашият свят, основан върху омраза и материализъм, ще свърши в събота 22 декември 2012 г. До този ден човечеството трябва да избере - да изчезне като мислещ биологически вид, който заплашва да разруши своята планета, или да еволюира към хармонично интегриране с цялата Вселена. Това интегриране ще стане възможно само ако разберем, че всичко е живо и съзнателно, че ние сме част от това Всичко, и че можем да съществуваме в една Нова Ера от Светлина.

Според Маите нашето Слънце, което са наричали Кинич - Ахау, е живо дишащо същество. В точно определено време то се синхронизира с огромния организъм, в който живее. След като получи лъчи светлина от центъра на Галактиката, то започва да свети по-интензивно, предизвиквайки върху своята повърхност това, което нашите учени наричат слънчеви изригвания.

Маите казват, че това се случва на всеки 5125 години и че Земята ще бъде засегната от промените в Слънцето. Планетата ни ще промени своята ос на въртене и това ще предизвика големи катаклизми.Според Маите космическите процеси, като диханието на галактиката, са циклични и циклите не се променят никога. Това, което се променя, е човешкото съзнание, което винаги е в процес на усъвършенстване.

Като се базират на своите наблюдения, Маите казват, че от началната дата на тяхната цивилизация - 2 Ахау 8 Кумку, което ще рече 3113 преди Xристос , 5125 години в бъдещето се падат в Събота 22 Декември 2012. На този ден Слънцето ще получи един силен синхронизиращ лъч от центъра на Галактиката, ще промени своята полярност и ще предизвика една огромна радиационна вълна. Затова човечеството трябва да бъде подготвено да премине през вратата, която ни оставиха Маите.

Актуалната цивилизация, основана върху страха, трябва да се трансформира в една много по-висока вибрация на Хармония. Преминаването през тази врата може да стане само индивидуално и само промяната на цялата ни цивилизация може да предотврати големия катаклизъм, от който може да пострада планетата. Катаклизмът или промяната трябва да се случат, за да бъде дадено ново начало – началото на Новата Ера, на Шестия Слънчев Цикъл.

Маите са казвали, че тяхната цивилизация е петата, осветена от Слънцето Кинич Ахау – цивилизацията на Петия Голям Слънчев Цикъл. Преди нея на Земята са съществували други четири цивилизации, които са били разрушени от големи катаклизми. Последната цивилизация преди тяхната е била унищожена от голямо наводнение. След него са оцелели малък брой хора, чиито наследници са били Маите. Маите са вярвали, че всяка от тези цивилизации е само една малка стъпка от развитието на колективното съзнание на човечеството

Познаването на Универсалните цикли ще позволи на много хора да се подготвят за предстоящите промени и по този начин да запазят Човешката раса на планетата. Тези промени ще ни помогнат на нашето съзнание да еволюира към една нова цивилизация, в която ще има по-голямо разбирателство и хармония между всички човешки същества.

Първото предсказание е следствие от внимателното изучаване на Слънцето. Маите са открили, че цялата ни слънчева система се движи, че във Вселената има Цикли - периоди от време, които се повтарят и които започват и свършват като денят и нощта. Те са знаели, че нашата слънчева система се върти в елипса и периодично се приближава и отдалечава от центъра на Галактиката.

Това означава, че Слънцето и всички планети се движат в цикли, свързани с Хунаб-Ку - централната светлина на Галактиката. Една елипса, т.е една пълна обиколка на Слънчевата система, продължава 25 625 години. Този цикъл може да се нарече галактическо денонощие. По време на първата половина от обиколката - период с продължителност 12 800 години, ние се намираме по-близо до галактическия центъри неговата светлина, т.е. в галактическия ден.

В другата половина на обиколката, т.е. останалите 12 800 години, нашата Слънчева система се отдалечава все повече от централната светлина и навлиза в сянката, т.е. в галактическата нощ. За всичко съществуващо в Галактиката има ден и нощ, също като на нашата планета, но в по-голям мащаб. Всеки ден и всяка нощ продължават по12 800 години.

Маите са открили, че всеки Голям цикъл съдържа в себе си по-малки цикли, които имат същите характеристики като големите цикли. Галактическият Ден, който продължава 25 625 години, е разделен на 5 цикъла по 5125 години . Първият цикъл е Галактическото Утро, когато Слънчевата система току-що е излязла от тъмнината, за да влезе в светлината. Това е един период на съгласие, вторият цикъл е по средата на деня - обед на Галактиката, където централното Слънце е много силно - етап на развитие, които завършва с най-пълно изразяване на развитието.

Третият цикъл е Следобед, където започва да се усеща отслабването на светлината. След него идва четвърти цикъл- Свечеряване, което се превръща в Нощ, а Нощта е периодът, където се реализира осъзнаване на всичко постигнато. Накрая следва заключението, петият цикъл – Дълбоката нощ, която дава началото на Новото Утро – Утрото на следващите 5 цикъла и така - до безкрай.

Първото пророчество говори за един ритъм, един ред който съществува във Вселената. Според него от 1999 година Слънчевата система започва да излиза от последния цикъл на стария Галактически ден. Това е периодът, през който тя излиза от тъмнината точно преди да влезе в Галактическото Утро. В началото и в края на всеки от циклите, състоящи се от по 5125 години, Централното Галактическо Слънце излъчва много интензивен лъч от светлина, осветявайки цялата Вселената - чрез него то синхронизира всички планети и слънца.

Това е ритъмът на сърцето на галактиката - то пулсира всеки 5125 години. Това бляскаво сияние е периодът на преход, който показва края на един цикъл и началото на друг. То продължава 20 години. Сега ние се намираме в така нареченото Време на безвремие - период на интензивна еволюция в кратък срок, в който се извършват много бързи промени за да ни дадат импулс към нов етап на еволюция като индивиди и като общество.

Време на Безвремие

Първото Пророчество ни говори за Времето на Безвремие - последните 20 години (Катун) на Големия Слънчев Цикъл от 5125 години. То обхваща периода от 1992 до 2012 година. По време на този период ще зачестят слънчевите изригвания и човечеството ще навлиза в епоха на големи промени. Те ще бъдат предизвикани от хищническото ни поведение, злоупотребата и разхищението на природните блага. Първото предсказание казва, че това ще се случи, за да ни помогне да разберем как функционира Вселената, да издигнем съзнанието си над материализма и да се освободим от страданието.

Свещената книга на Майте Чилам Балам казва , че в 13 Ахау в края на последния Катун, ще има разрушени градове, ще има време в което ще сме потопени в тъмнина, и след това Слънчевите хора ще ни донесат знак за бъдещето. Ще се събуди Земята от Север и Запад, и Светлината ще дойде.

Първото предсказание известява че седем години след започването на последния Катун, което означава 1999 година , ще започне една епоха на тъмнина, която ще ни изправи срещу нашето собствено поведение. Маите споменават, че думите на техните свещеници ще бъдат чути от всички нас като едно напътствие да се събудим. Те говорят за тази епоха като за времето, когато човечеството ще влезе в Големия Салон на Огледалата - епоха на промени, които ще поставят човека сам срещу себе си.

Човекът ще има възможност да се огледа и да анализира своето отношение както към себе си, така и към природата, към планетата, на която живее. Цялото човечество - със съзнателното решение на всеки от нас, ще може да вземе решение да се промени като елиминира страха и липсата на уважение във всяко отношение.

Началото на тази епоха от тъмнина ще бъде маркирано от едно слънчево затъмнение, което ще съвпадне с небивало досега подреждане на планетите. Маите са предрекли, че това ще се случи на 11 август 1999, сряда. Тази година е една от най-динамичните през последните 5125 години. Това е година “Каувак” - под знака на свещеното число 19, което прогнозира бури и бедствия – началото на голямата трансформация, която предстои, на промяната на епохите.

От тази дата, 13 Ахау 8 Кауак, започват да текат последните 13 години - последният шанс на нашата цивилизация да реализира промените, които ще ни доведат до духовно възраждане и нова златна ера.

За античните култури слънчевите затъмнения са били символ на предстояща голяма промяна в естествения ред на нещата. Според схващанията на предците на нашата цивилизация, слънчевото затъмнение през 1999 г. има много голямо значение за развитието на човешкия род. За Маите, които абсолютно всичко свързват с числа, времето на тринадесетте свещени числа започва от август 1999. След слънчевото затъмнение през август 1999 природните сили ще започнат да действат като катализатор на серия от бързи промени.

Промените ще стават толкова императивно и динамично, че човечеството ще се окаже безсилно да ги спре или забави. Сигурността, която имаме благодарение на създадените от нас технологии, ще започне да отслабва. Вече няма да можем да научаваме нищо ново от тази цивилизация и от формата, в която сме организирани. Нашето вътрешно развитие ще се нуждае от по-добро място, от нов, по-различен начин на поведение основан на повече уважение в отношенията ни.

Съвременните учени потвърждават твърдението на Маите ,че слънчевото затъмнение от 1999 беше много специално. На този ден Земята беше в позиция най-близка до Слънцето, а Луната - в позиция най-отдалечена от Земята. По тази причина когато Луната застана между Земята и Слънцето, тя не можа да го засенчи изцяло, а само централно. От Земята можехме да видим един огнен пръстен, очертан върху небето. Освен това през ноща на същия този ден кометата Swift- Turttle предизвика хиляди светлинни искри, истински дъжд от звезди - така наречените Персеиди, малки метеорити които навлизайки в атмосферата се виждат като хиляди звезди.

Всички планети се намираха в позиция Космически Кръст със Земята. Пред Земята бе Луната, закривайки Слънцето, Марс бе отдясно, Юпитер и Сатурн отляво, Уран и Нептун отзад , Венера беше почти зад Слънцето, също както и Меркурий. Всички планети, с изключение на Плутон, бяха перфектно подредени, формирайки един Космически Кръст с център Земята.

Интересното е, че в този Космически Кръст зодиакалните знаци, заети от планетите, са Лъв, Скорпион - Орел, Водолей - Човек и Телец. Това са символите на четирите евангелисти, четирите ангели - пазители на трона, за които говори Свети Йоан в Апокалипсис: ,,Първият беше подобен на Лъв, вторият приличаше на Телец, третият беше сходен с човек и четвъртият приличаше на летящ орел.“

Сянката, която проектира Луната по време на това затъмнение, премина много особена траектория, като пресече Европа точно над Балканите - през Косово, после мина през близкия Изток, Иран и Ирак, после се отправи към Пакистан и Индия. Тъмнината мина през всички места на конфликти – още един факт, който потвърждава предупреждението на Маите за необходимостта да осъзнаем за потенциалните опасности пред човечеството.

Първото пророчество гласи, че от 1999 ни остават само 13 години, за да реализираме промените в съзнанието и отношенията си и да се отклоним от пътя на самоунищожение. То ни поставя лице в лице със смъртта. Само тя може да ни накара да отсъдим сами себе си и начина, по който живеем. Ако резултатът на това отсъждане е неудовлетворение и страдание, ще го определим като благословия , защото това би означавало, че осъзнаваме грешките си.

Периодът, в който се намираме, наречен от Маите Време на Безвремие, изисква от всеки от нас да вземем решения, които ще засегнат всички ни. Ако продължим да изпитваме омраза едни към други, да унищожаваме природата, да живеем в страх и егоизъм, ние отиваме към унищожение и хаос и ще изчезнем като мислещ вид от планетата. Ако се осъзнаем и си дадем сметка, че всички ние сме част от един гигантски организъм , че трябва да се зачитаме и уважаваме едни други, че трябва да се грижим за майката Земя, ще израснем.

Природата , нашето Слънце, Галактиката, очакват нашето решение! От нас зависи смисълът, които ще има промяната на Времената - дали това ще е един етап на болка и разрушение, или ще успеем да постигнем единство и позитивни промени, които ще ни отворят вратите към следващият еволюционен етап.