Изследователят приемал  по 80 г кора  от хининово дърво всеки ден за дълъг период от време. Първо ръцете му започнали да треперят, после вдигнал температура и лекарят както си бил здрав и читав, развил симптомите на опасна треска.

Така започнала историята на хомеопатията - различната система за оздравяване, която лекува изгарянията с топло, повръщането  - с повръщане, а мигрената - с продуктите, които я предизвикват.

Две столетия вече текат и споровете за медикаментите, съставени от микроскопични парченца лекарствени средства, в които често няма нито една молекула от изходното вещество, а само "спомен" за него.

Едни се дерат, че хомеопатията е лъженаука, а Ханеман - шарлатанин, други виждат в основоположника на този нетрадиционен клон на медицината велик учен и лекар, посочил единствено правилния път за спасението на болните.


БОЛЕЗНЕНОТО РАЖДАНЕ НА МЕДИЦИНАТА НА МАЛКИТЕ СФЕРИЧКИ

В началото на 19 век в центъра на Париж, в близост до гара "Свети Лазар", буквално всекидневно се стоварвала огромна опашка от карети, чиито стопани искали на всяка цена да бъдат прегледани от модния д-р Ханеман. Сред пациентите имало политици, писатели, артисти със световна слава..

Ханеман бил принуден да напусне Германия и да се засели във Франция - в родината си имал славата на добър лекар, но до момента, в който публикувал своите идеи за лечението чрез подобни на болестотворните агенти. Немското медицинско съсловие подскочило до небето и ревнало срещу именития си колега. Комплотът постигнал целта си.

Д-р Ханеман прекъснал лекарската си практика и взел да се препитава с преводи - ерудитът знаел седем езика. Така един ден превеждайки поредния текст от някаква книга, докторът се натъква на описание как действа кората от хининово дърво върху човека.

Тогава старата страст се обажда, преводите биват захвърлени  и изследователят се превръща в опитна мишка на самия себе си - прави разнообразни експерименти, затворен в собственото си жилище. В 1805 г. в печата излизат първите му статии за принципите на новооткритата от него медицинска теория.

Тогава за първи път се споменава терминът хомеопатия. През 1810 г. излиза книгата му "Органон и рационалното лекарско изкуство", която и до днес е основният учебник на хомеопатите от цял свят.

Ханеман счита себе си за последовател на Хипократ. Той разглежда здравето като равновесие на жизнените сили /сокове/, а болестта - като надмощие на едни сили /сокове/ над други.

Стъпвайки върху този принцип, той съветва на борещия се със заболяването организъм да не се помага да обезсили "окупатора", а да се влезе в синхрон с него, за да се събудят собствените му живителни сили, които сами да неутрализират "неприятеля". А за това трябва да се приложат препарати, които предизвикват у здравия човек симптоми на заболяването.

Традиционната медицина прилага принципа "contraria contariis" - противоположното се лекува с противоположно.

Традиционната /алопатична/ медицина лекува температурата с охлаждане, а повръщането - с подсилване. Хомеопатите считат, че алопатите не отчитат, че цялото е единна система, а се опитват да вкарат в нормата само един отделен орган или подсистема.

Ако по този начин все пак се постигне временно възстановяване на равновесието, то може да се поддържа така само изкуствено - т.е. болестта от острата си фаза преминава в хронична.

Според хомеопатите е голяма грешка лекарите да специализират в определени области - кардиология, неврология, пулмология, токсикология и пр.

Привържениците на хомеопатия с удоволствие рзказват следната притча: един болен три години останал нелекуван, защото не могъл да намери сред лекарите дори трима. които да му поставят една и съща диагноза и да му предпишат едно и също лекарство. Когато същият човек се обърнал  към  двайсет хомеопати наведнъж, от всичките той получил рецепта за един и същ лекарствен препарат.

Същността на тази притча е във факта, че хомеопатите въобще не поставят диагнози. По този повод "Органон"-ът казва: "Напълно е излишно да се ровичка имало ли е преди подобно страдание и как се е казвало то.

Лекарят трябва да знае, че всяко проявление на болестите, заставащо пред очите му, е нещо неизвестно и новоq и той е длъжен да го обследва по най-точния и верен начин."


ЛЕКАРЯТ - ПЕРФЕКТНАТА ОПИТНА МИШКА

Ханеман бил убеден, че действието на хомеопатичните препарати може да се проверява само върху здрави хора. Най-добре е пък, ако експериментът се провежда върху самия лекар - той най-точно може да идентифицира всяка промяна , която настъпва в организма му. Той изпробвал върху себе си и описал действието на около 60 лечебни вещества.

По същия начин неговите последователи експериметирали с около 3000 хомеопатични медикамента. Не се минало и без злополуки. Константин Геринг изследвал върху себе си отровата от гърмяща змия като лечебно средство, но не успял да уцели дозата и останал парализиран за цял живот.

За двувековното си съществуване хомеопатията преживеяла няколко възхода и падения. Особено мощен тласък получила тя след епидемията от холера, заляла Европа през 1830-1831 г. Тогава при обикновените доктори умирали по 50-60 от всеки 100 болни, докато хомеопатите губели не повече от 10-17 души на всеки 100.

Победният марш на новия медицински метод започнал от Франция, за да обходи целия свят. Хомеопатията спечелила много пследователи в Америка - в началото на 19 в. там практикували стотици хомеопати. Този успешен период не продължил дълго - официалната медицина скоро обявила война на маладата си съперница и успяла да всади убеждението, че дипломите, които получават лекарите хомеопати, са документи второ качество.

Хомеопатичните колежи един след друг затваряли врати и в 30-те години на 20 в.САЩ лекарите хомеопати останали отделни единици.

Още по-консервативна се оказала старата Европа. Последователите на Ханеман и днес биват посрещани подозрително в Германия. Там лекар хомеопат може да бъде санкциониран, ако се окаже, че пръв е прегледал болен пациент, преди страдащият да е бил консултиран от представител на официалната медицина. Нищо, че британското кралско семейство от десетилетия се лекува предимно с хомеопатични средства.

В Индия медицината на малките дози била въздигната в ранг на "официална", след като дала чудесни резултати при лечението на легендарния президент Джавахарлал Неру.


ЧУДОДЕЙНИТЕ ЛЕКАРСТВА

Хомеопатичните лекарства се приготвят от минерали, растения, животински тъкани и изхвърлени от човешкото тяло течности.

Начинът е следният: приготвят се малки топчета от захар и мляко и се завъртат в центрофуга, после се покриват със спиртен разтвор на лечебната субстанция.

При този вид препарати от изключително значение е някои лекарства непременно да се разтърсят преди употреба. Трябва да се знае дали е достатъчно енергичното разтърсване с ръка, или трябва да се търси помощта на центрофуга.

Абсолютно погрешно е убеждението, че хомеопатичните лекарства са напълно безвредни.

По света има хиляди хора, сериозно пострадали от несполучлива хомеопатия. Обикновено такива хора много трудно се подобряват от лечение по методите на класическата медицина.

Принципът е, че пострадалите от хомеопатия могат да бъдат изцерени единствено с хомеопатия.