Заслужаваше си усилието! Въпреки че асистентите от опитната лаборатория по физиология в Пратера, наречена още вивариум, изпитваха угризения на съвестта. През 1912 г световно известният, вече 51-годишен професор с бяла клиновидна брадичка, остър ум и страст към конете Ойген Щайнах се бе опитал да промени пола на плъхове.

“Феминизиране на мъжки и маскулинизиране на женски индивиди” е заглавието на труда му, в който се описва как на плъхове от мъжки пол се отстраняват тестиси и се присаждат на плъхове от женски пол. Резултатите изненадали силно и самия автор - женските индивиди с присадени тестиси придобили “мъжки” тип поведение и обратно.

Вдъхновен и впечатлен от резултатите, след 5-6 години Щайнах направил още една стъпка напред. Съвместно с уролога Роберт Лихтенщерн трансплантирал на хомосексуалисти тестиси от хетеросексуални мъже с надеждата, че ще промени абнормното им поведение. Щайнах предполагал, че тестисите на хората с хомосексуална ориентация произвеждат естрогени. Това всъщност е била единствената му фундаментална научна заблуда и експериментът не дал никакъв резултат.

С друго свое откритие Щайнах събудил у съвременниците си надеждата за вечна младост. Той установил, че когато се връзва семепровода (с цел стерилизация) на възрастни плъхове, намиращата се около него тъкан (Щайнах я нарекъл “пубертетна жлеза”) се активира, което от своя страна активира и жизнената дейност на плъховете. Отново съвместно с уролога Лихтенщерн на 1 ноември 1918 г. той прави първата подобна операция и на мъж (по-късно тя е наречена “операция на Щайнах”).

Резултатите са учудващо добри: пациентите внезапно придобили нови сили и жизненост. На операция по онова време се подложили стотици заможни виенчани, дори самият Зигмунд Фройд, добър приятел на Щайнах. На операционната маса легнал и професор Лоренц, достолепен 72-годишен ортопед, който отново отворил частната си практика за продължително време. Световните медии тръбели за “ерата Щайнах”, като, разбира се, прозвучали и много критики за намеса в природата.

След като установил, че заместването с хормони, а не с жлези води до възстановяване на косата, кожата и дори психиката, ученият се насочил към идеята да открие метод за синтезиране на хормони. Така Щайнах станал един от първите учени, които свързали хормоните с човешката психика. По тази и ред други причини той се смята за пионер на съвременната ендокринология.

Със смелите си виждания Щайнах премахва табуто върху сексуалността и утвърждава връзката й с хормоните и с психиката. Може би той би постигнал много повече, ако не се бе появил един трагичен момент от биографията му – избухнала Втората световна война. Като евреин Щайнах бил принуден да емигрира в Швейцария и никога повече не се върнал в родината си.

Но неговият асистент и ученик, разпаленият националсоциалист Валтер Холвег, продължава усилията на Щайнах. Холвег, безспорно учен с гениални хрумвания, за първи път синтезира прогестерона, а съвременникът му, химикът от Гданск Адолф Бутенанд изолира от 1500 литра мъжка урина кристален андростендион. За своите изследвания в областта на хормоните през 1939 г. Бутенанд (който умира през 1995 г.) е удостоен с Нобелова награда.

ХОРМОНАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Едва на прага между двете хилядолетия се изяснява това, което учените (включително и Щайнах) са подозирали от векове - хормоните са тези, които до голяма степен определят човешкото поведение. Мъжът бива стимулиран и подтискан от хормоните в много житейски сфери – в професионална, социална, лична, сексуална. Ето какво ново знаем днес:

* естрогените са предпоставка за мъжката потентност и фертилност – макар и революционно като виждане, това е факт. Точно женските полови хормони са тези, които стимулират подвижността на сперматозоидите и подпомагат оплодителната им способност;
    
* остеопорозата при мъжа е зависима от двата типа хормони - мъжки (андрогени), и женски (естрогени), които се образуват в мъжкия организъм. Проблемът мъжка остеопороза ще става все по-актуален през следващите 10 години и все повече ще се прави за профилактиката на това заболяване. Трябва да се знае, че терминът остеопороза вече навлезе във всекидневния живот на цивилизованите общества. Ако преди 10 години само 5 процента от населението познаваше думата “остеопороза”, днес почти 90 процента са сравнително наясно с болестта;
    
* липсата на андрогени стимулира затлъстяването. През последните няколко години се доказа едно свойство на андрогените, което доскоро бе абсолютно непознато - те могат да разграждат мастна тъкан. Колкото повече андрогени има един мъж, толкова по-малко са тлъстините по тялото му. (Това се отнася най-вече за мастната тъкан около ханша).

И обратно - колкото по-малко андрогени има той, толкова повече мастна тъкан от женски тип натрупва - нещо особено характерно за възрастта след 45 години, когато поради андропаузата нивото на мъжките полови хормони в организма спада;
    
* в биологичен аспект гърдата и простатата си приличат - и двата органа са изградени от хормонално-зависима тъкан, която в общи линии по един и същ начин реагира на лечението с хормони. Трябва да се знае обаче, че днес умират повече мъже от карцином на простатата, отколкото жени от рак на гърдата;
    
* може би всички сме хермафродити - мъжете трябва да знаят, че и при тях има продукция на женски полови хормони и то в значителни количества. Това е трудно да се приеме, но е истина. Жените вече свикнаха със знанието, че яйчникът произвежда първо мъжки полови хормони, които след това се преобразуват в женски. Така че, погледнато чисто теоретично, ние наистина сме хермафродити - произвеждаме и двата типа хормони, но полът ни зависи от начина, по който рецепторите за тези хормони са разпределени в организма;
    
* днес освен за типично мъжките полови хормони много се говори за другите хормони - мелатонин, серотонин, растежен хормон, ДХЕА (дехидроепиандростерон) и за тяхното влияние върху човешкото поведение.

Натрупването на повече познания в областта на хормоните както от страна на учените, така и от страна на обществото като цяло прави по-лесен публичния дебат за мъжкия климактериум.

При жените това е особено просто – тези, които години наред приемаха противозачатъчни, сега не се страхуват по време на климактериума да посегнат към хормонозаместително лечение. Мъжете също не възприемат вече остаряването като “съдба”. За много от тях е ясно: с помощта на съответните лекарства и промяна в начина на живот може да се остарява достойно.

ОЩЕ МАЛКО ИСТОРИЯ, СВЪРЗАНА С ХОРМОНИТЕ

Може спокойно да се каже, че дори библейските герои са били обсебени от идеята да надвият старостта. Ной имал трима сина - Сем, Хам и Яфет, които се родили, когато баща им бил на 500 години (самият старец починал на 950 години). В глава 6 на “Сътворението” Господ известява, че дава на хората 120 години живот - на толкова умира и предводителят им по това време - Мойсей.

Още в “Книга на царете” откриваме и чудесен пример за това какво означава хормонална стимулация. Става дума за поучителната история на цар Давид, който, вече стар и уморен, не можел да прогони студа от тялото си, с каквито и дрехи да се обличал.

Когато приближените му намерили младо и красиво момиче, което “легнало до него и се държало добре с него”, цар Давид възвърнал силата си и решил много проблеми. Не е ли това първото описание на ендогенна стимулация на тестостероновата продукция при възрастни мъже?

Според папирусите Еберс, Пасалаквас и Хърст (наречени на имената на откривателите им) през 1600 г. пр.Хр. на старите египтяни се предписвали стимулиращи отвари от корени на различни растения.

От своя страна, Хипократ (460-370 г. пр.Хр.) смятал, че семенната течност произхожда от мозъка и се спуска в тестисите по гръбначния стълб. Така той се опитал да обясни менталната зависимост на сексуалното влечение.

В древния Рим смятали, че тестисите на кастрирани роби са средство за увеличаване на либидото.

Понякога обаче познанието за хормоните е било и опасно. Така например известният анатом Андреас Везалиус, професор по медицина в Падуа, Пиза, Болоня и Базел, бил заловен от Инквизицията през 1533 г. и жестоко екзекутиран малко по-късно заради научния му труд “De humanis corporis Fabrica” и особено раздела, отнасящ се до щитовидната жлеза. Не го спасил дори фактът, че като придворен лекар на Карл V бил много популярен и обичан в Европа.

Тест, който доказва оплодителната способност на мъжа и “плодовитостта” на жената, базиран на отделените в урината хормони предложил мюнстерският лекар Франц Паулини.

Така постепенно и несистемно се трупали знания (макар много от тях да звучат лаически и наивно) до 1889 г., когато 72-годишният френски учен Шарл Едуар Браун-Секар докладвал пред Биологичното дружество в Париж, че е открил средство против остаряване. След като експериментирал върху себе си инжекции с екстракт от тестиси на млади кучета и морски свинчета, той се почувствал “много по-жизнен”.

По-късно резултатите му били поставени под съмнение, а ефектът от прилагането на екстракта отдали на самовнушение. Въпреки това Браун-Секар не се предал и отново приложил експеримента си при затворници. Резултатите били същите. За да убеди студентите в правотата на своите виждания, дори уринирал пред парижката Сорбона с “дълга и силна струя”.

Започвала зората на хормоналните изследвания - няколко години по-рано (1855) Клод Бернар постепенно въвел понятието “вътрешна секреция”, а през 1905 физиологът Ърнест Хенри Старлинг употребил за първи път термина “хормон”. Успоредно с придобилите популярност разработки на Щайнах през 1935 г.

Лакер и Ружичка успели от холестерин да синтезират тестостерон. Името на хормона дошло от латинската дума testis, а синтезирането му по изкуствен път открило нови хоризонти пред изследванията и заместителното лечение.

Какво са хормоните и как действат? Всъщност това са биохимични посредници, преносители на информация, които регулират и повлияват дейността на различните органи. Сам по себе си всеки хормон пренася данни, които стимулират определени клетки към определен тип работа. И всичко протича с огромна скорост, комплексно и специализирано.

Най-грубо, процесът би могъл да се опише като придвижване на една молекула до определена клетка, вмъкване на молекулата в клетката, активиране на определен рецептор и стимулиране за някаква дейност. Така, ако сравним организма със свръхкомпютър, хормоните ще са електронната поща, която се разпраща на хиляди получатели и за хилядни от секундата пристига при правилния (най-често) адресат.

Думата хормон произлиза от старогръцкото “hormon”, което означава “движа се”. Науката, занимаваща се с хормоните се нарича ендокринология - това е наука за жлезите с вътрешна секреция, но може да се нарече и наука за биологичните комуникации в организма.

Еволюцията на хормоните наподобява еволюцията на телефонните системи през последните 50 години. Преди 500 млн. години природата си поставила въпроса: как може да съществува жива материя, съставена от повече от 3-4 клетки и как може да се осъществява комуникацията между повече клетки? Докато имало само едноклетъчни организми, връзката между една и друга част на клетката не е била трудно осъществима.

При многоклетъчните са налице елементарни форми на комуникация между клетките (екзоцитоза и ендоцитоза), но това са много бавни средства за обмен на информация. Преживяването, продължаването на живота и размножаването, както и развитието, са наложили да се формира система от канали, по които информацията да протича и да достига навреме до получателя. Първоначално природата реагирала на новите потребности, като създала нервите и нервната система.

Подобно на наземната телефонна мрежа нервите свързват бързо, ефикасно и качествено едни части на тялото с други. Постепенно обаче системата от нерви станала недостатъчно надеждна за предаването на цялата информация. Сложен и многофункционален организъм, какъвто е човешкият, би бил оплетен в нещо като мрежа от нервни влакна, която ще го направи уязвим и нежизнеспособен.

Създадената в хода на еволюцията хормонална система (при човека хормоните са 25) може да се сравни с откриването на мобилните телефони, но с една-единствена разлика - хормоните действат много по-комплексно, отколкото всяка друга мрежа и информационна система.

Чрез многообразието си хормоните безпроблемно филтрират и сортират импулсите от околната среда и от организма, предават ги или на всяка клетка в човешкия организъм, или само на определени, прицелни, тъкани и органи. Откриването на наистина прицелните клетки става чрез структури, наречени рецептори.

Рецепторите работят на принципа на ключа и ключалката - те могат да разпознават само определен хормон или много подобните му деривати. Когато една клетка няма рецептор за определен хормон, независимо каква информация носи той, контактът не може да се осъществи и клетката не дава биологичен отговор.

Трябва да се знае, че един хормон може да предава различни стимули, както и да получава един и същи стимул от различни хормони. Поддържането на определено ниво на кръвната захар например се контролира от 4 различни хормона. Освен това, чрез механизма на обратната връзка природата е дала възможност на всеки хормон сам да контролира дейността си.

КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ ХОРМОНИ:

В зависимост от начина им на действие съвременната медицина различава три вида хормони.

1. Ендокринни
 
Те се синтезират в определени жлези - щитовидна, задстомашна, тестис, хипофиза, откъдето навлизат в кръвоносната система и чрез нея достигат до прицелните клетки, тъкани и органи. Кръвното русло е един вид магистрала, чрез която хормоните светкавично достигат до необходимото място и така се превръщат в куриери на далечна дистанция. Такива са например познатите ни:

    * инсулин
    * тестостерон
    * естрадиол
    * хормони на щитовидната жлеза
    * растежен хормон и др.

Особено важна роля в производството и разпределението на ендокринните хормони играе диригентът на ендокринната система - хипоталамусът. Това е жлеза с големината на череша, която се намира в средата на мозъка. Тя концентрира в себе си непрекъснатите импулси, идващи от тялото - температура, стойности на кръвното налягане, нива на различни хормони, кръвна захар и т.н. Тези импулси пристигат чрез централната нервна система.

Какво става всъщност в малката мозъчна структура, хипоталамуса? Всяка секунда в него постъпват милиони динамични сигнали от тялото, той ги обработва, следва мигновена реакция – пулсово се отделят вещества, които трябва да изминат краткото разстояние до хипофизата, откъдето се отделят същински хормони. Тези посредници на информация между хипоталамуса и хипофизата фактически координират цялостната хормонално-ендокринна секреция в организма.

Самата хипофиза също е голяма колкото череша и макар че е част от мозъка има пряк, интензивен контакт с кръвоносната система. Тази малка жлеза произвежда 10 различни хормона, които попадат или директно в кръвоносната система и упражняват общ ефект (растежен хормон), или имат предназначението да дирижират секрецията на други ендокринни хормони от други жлези в организма - например от щитовидната.

2. Паракринни

Това са хормони, които действат на къси разстояния и обикновено достигат до прицелните тъкани по точно определен път, най-често по нервните влакна. От историческа гледна точка те са по-стари хормони, които не навлизат в кръвното русло. Ако си послужим отново с метафората за телефоните, това са междуградските разговори.

3. Автокринните

Това са субстанции, които действат на клетката, която ги е произвела. В исторически аспект те са най-старите, но са от огромно значение за съвременните организми - дирижират състоянието на над 60 млрд. клетки. Остаряването на организма и редукцията в хормоналната секреция засяга в по-малка степен автокринните хормони.

В зависимост от произхода си хормоните могат да се разделят и на групи - т.нар. прекурсори. Има хормони, генерирани от аминокиселини - полипептидни, невротрансмитери, хипофизарни и стероидни и хормони, произлезли от мастни ядра - половите.

Хормоните се различават още и по своята големина. Принципът е следният: колкото е по-голям хормонът, толкова по-трудно достига до прицелната си тъкан. Полипептидните хормони например са сравнително големи, докато стероидните и от щитовидната жлеза - малки. Някои от автокринните хормони са мастно-разтворими.

ДЕЙСТВИЯ НА СВОБОДНИТЕ ХОРМОНИ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

За да разберем комплексния механизъм, по който действат хормоните, се налага да се запознаем с още един детайл. Всеки хормон, който се придвижва посредством кръвта, е свързан със специфичен белтък. Това е реалният преносител на хормона в организма. Докато е свързан с преносителя си, хормонът не е активен.

Едва когато се откъсне от преносителя си, той става биологично активен. Този механизъм е валиден само за ендокринните хормони, защото се придвижват с кръвта. Автокринните и паракринните хормони нямат нужда от приносител, тъй като упражняват действието си на съвсем къси разстояния.

Какво е значението на “транспортните системи” показва следният пример. Проучване от 1999 г., направено в клиниката Майо, установява, че серумната концентрация на секс-хормон свързващият глобулин (белтъкът, който пренася мъжките и женските полови хормони в организма) намалява бързо при мъжете след 40-годишната им възраст, докато при жената неговите стойности остават сравнително постоянни.

Този резултат ни насочва към извода, че с напредването на възрастта намалява не толкова общото ниво на тестостерона в серума, колкото свободният тестостерон и естрадиолът, а реално това са активно действащите вещества.

ПРИНЦИПЪТ НА ВТОРИЯ ПОСРЕДНИК

Значение за хормоналното въздействие имат не само преносителите и свободните хормонални концентрации, но и бариерите, които хормоните трябва да преодолеят. Основната бариера за всеки хормон са ендотелните клетки, които тапицират отвътре съдовете. До остаряването те се променят така, че преминаването през тях става все по-трудно. Понякога, въпреки високата си концентрация в кръвта, хормоните могат да не достигнат до прицелните си тъкани. Този феномен се нарича резистентност.

Допълнително има и вещества, които пречат на хормоналните функции. Едни от тези вещества са наситените мастни киселини. Основният механизъм, по който действат, е че променят качеството на междуклетъчната течност. Това важи с особена сила за хормоните, които не проникват през клетъчната мембрана, а упражняват въздействието си през нея, като активират друго вещество, наречено втори посредник.

За концепцията си за втория посредник, през 1971 г. граф Съдърленд получи Нобелова награда за медицина. Най-често втори посредник се явява съединението ЦАМФ, както и азотният окис. Вторият посредник може да бъде повлиян негативно и от редица фактори - например от неправилно хранене.

КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА СТАРЕЕНЕТО?

След като се доказа, че влиянието на хормоните при мъжа е много силно, логично възниква въпросът - до каква степен те определят процеса на стареене? Освен теломеразата съществува ли и друг механизъм, който води до остаряване на клетките и е хормонално зависим?

Последните изследвания в тази област показват, че остаряването навярно се дължи отчасти и на нарушената координация между хормоните, произвеждани от различни жлези.Това се проявява с разнообразни нарушения, като например:

    * образуване на бръчки, изсъхване и изтъняване на кожата;
    * затлъстяване и поява на диабет;
    * сърдечно-съдови и злокачествени заболявания.

ЕТО КАКВИ СА БИОХИМИЧНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ОСТАРЯВАНЕТО:

* повишени стойности на кръвната захар - причиняват се от нарушаване на диетата, но също и от нарушаване в обмяната;
    
* повишена секреция на инсулин (пряка последица от повишените стойности на кръвната захар). Стига се до невъзможност инсулинът да обработва кръвната захар, което води до съдови нарушения, диабет и до натрупване на мастна тъкан в някои органи;
    
* повишени стойности на свободните радикали - тези вещества имат непосредствен токсичен ефект върху клетките;
    
* повишени нива на кортизола - това е хормонът на стреса, който неимоверно учестява пулса, повишава кръвното налягане и така организмът се натоварва.
      
Особен интерес по отношение на остаряването на мъжете днес има към два хормона - инсулина и айказаноидите.

Повишеното отделяне на инсулин е една от основните причини за ускореното стареене. Това са установили редица проучвания на Института по стареенето в Балтимор. Знае се, че основната задача на инсулина е да осигури хранителни вещества (глюкоза) за клетките и същевременно да се погрижи хранителните вещества да се складират и да служат за запас. По тази причина, ако в кръвния серум има недостиг на инсулин, клетките гладуват.

Инсулинът не действа по рецепторен механизъм, подобно на повечето хормони. По сложен начин той прониква в клетката и упражнява въздействието си там. С напредване на възрастта, обаче, нерядко клетките стават по-слабо чувствителни към инсулина, което налага по-голямо отделяне на този хормон, тоест оформя се един порочен кръг. Няколко от параметрите на стареенето са пряка последица от намалената чувствителност към инсулина и основен белег за това е натрупването на мастна тъкан.

АЙКАЗАНОИДИТЕ - ДРУГ КЛЮЧ КЪМ ДЪЛГОЛЕТИЕТО

Значението на айказаноидите за регулацията в човешкия организъм бе осъзнато едва напоследък. За съществен принос в тази област през 1982 г. бе присъдена Нобелова награда. Макар редица лабораторни разработки да доказват, че тези вещества контролират повечето физиологични процеси в човешкия организъм, на практика това засега не носи никакви дивиденти.

До днес няма разработено лекарство, което да функционира на принципа, по който функционират айказаноидите. Знае се обаче, че регулирайки взаимодействието между прицелните тъкани, органите и самите хормони, айказаноидите контролират нивото на вторите посредници в клетката. Всъщност айказаноидите са група хетерогенни субстанции, които се произвеждат от всяка клетка в нашия организъм. Като автокринни хормони те не навлизат в кръвообръщението, а упражняват ефекта си там, където се произвеждат.

Активността им се проявява в рамките на десети от секундата, след което молекулите се саморазрушават – остават ефективни само минимални концентрации от тях. По тази причина откриването и изследването им в организма е практически невъзможно и затова е много трудно те да се използват като лекарства. Въпреки всичко обаче фармацевтичната индустрия инвестира всяка година милиарди долари в изследването на биологичното въздействие на айказаноидите.

Голяма част от познанията ни за действието на айказаноидите идва от изследванията ин витро. Но не бива да се забравя, че един от най-продаваните медикаменти в света - аспиринът - действа точно на ниво айказаноиди. Ацетил-салициловата киселина, която е основна съставка на аспирина, е позната като лекарство още от древността. Подобно на други биологични субстанции айказаноидите също биват “добри” и “лоши”. Балансът между тези два “вида” айказаноиди е от огромно значение за правилното функциониране на организма и за процесите на стареенето.

Така например инсулинът подпомага синтеза на “лошите” ейконсаноиди, Може би на това се дължи и връзката между повишеното ниво на инсулина в кръвта и редица заболявания (хипертония, злокачествени тумори, диабет, възпаления, затлъстяване, нарушения в липидния баланс). Всички описани процеси са важни фактори и при застаряването.

Логично възниква въпросът: как може да се възстанови балансът между “добрите” и “лошите” айказаноиди? Това не би могло да стане чрез заместващо лечение, тъй като досега не е произведен медикамент, който да съдържа “добри” айказаноиди.

Възможно е обаче правилното хранене да е фактор за възстановяване на баланса - най-вече като се намали инсулиновата продукция. Това е особено актуално за храни, които съдържат малко захари и въглехидрати. Най-вероятно правилното хранене е първото, с което трябва да се заемете, за да оптимизирате хормоналния и ейкосаноидния баланс в организма си.

За да се образуват “добри” айказаноиди, допълнително трябва да се стремите непрекъснато да доставяте на организма си ненаситени мастни киселини. Високи концентрации от тях се съдържат в рибеното масло и зехтина. За ескимосите например, които консумират предимно месо, атеросклерозата не е проблем, най-вероятно защото приемат с храната много рибено масло.

В заключение можем да кажем, че двата стълба на здравословния живот, които ще съхранят младостта, са:

* запазване на оптимален ейкосаноиден баланс чрез консумация на рибено масло, риба и зехтин. Така се подобрява комуникацията между хормоните, запазва се активността им в клетките и се забавя стареенето;
    
* намалете консумацията на въглехидрати - така ще поставите основите на един дълъг живот. Ограниченото поемане на захари и тестени произведения, на пица и шоколадови изделия, намалява секрецията на инсулин, оптимизира ейкосаниодния баланс и комуникацията между хормоните и клетките.

СТРАХЪТ ОТ ХОРМОНИТЕ Е НЕОБОСНОВАН

Наистина страхът от лечението с хормони е напълно безпочвен, макар че съществуват множество предубеждения, които го подклаждат. Според някои механизмът на действие на хормоните е неясен, според други дават прекалено много странични ефекти.

Подобни предубеждения е имало в медицината и по отношение на всяка нова група лекарства. Ако се съобразявахме с тях, безспорно щяхме да сме още в ерата на първобитната медицина. Разбира се, не бива да се забравя, че ако не се употребяват правилно, хормоните крият множество рискове. Неподходящо дозирани, те могат да увредят щитовидната жлеза, надбъбречните жлези или дори хипофизата, а също и задстомашната жлеза (панкреаса).

От друга страна, в много държави (включително и в САЩ) някои хормонални препарати се продават без рецепта в супермаркетите или по Интернет. Въпреки предполагаемата им безвредност, те трябва да се употребяват много внимателно, а не безогледно.

Същинската хормонална терапия следва да бъде поверена на опитни лекари ендокринолози, гинеколози, андролози и др. Това ще сведе до минимум рисковете от този вид лечение. Нека никога не забравяме: хормоните не са страшни, но това съвсем не означава, че са безопасни.