Банер
Svarog-2006.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

НАРИЧАЛИ ЕПИЛЕПСИЯТА СВЕЩЕНА БОЛЕСТ
Написано от Маг Селена   
Понеделник, 24 Септември 2007 00:00
Наименованието на епилепсията произлиза от гръцката дума “epilambano” - припадък, внезапно прилошаване, падане, пристъпна загуба на съзнание.

Термо визия на епилептичен гърчПрипадък, прехапване на езика и гърчове съпътстват до 4 на сто от населението на света

Д-р Кайтазки е специалист по нервни болести, електрофизиология, клинична електроенцефалография и епилептология. Той е с над 20-годишен опит в диагностиката, лечението и профилактиката на епилепсията и подобни на нея болестни разстройства: детско главоболие, нощно напикаване, сомнамбулизъм. Има над 60 публикации в научнопопулярни вестници и списания. Член е на български и международни дружества по епилепсии и главоболия.

- Д-р Кайтазки, вие от доста време се занимавате с проблемите на епилепсията. Прогресира ли това заболяване?

- Епилепсията е хронично и невропсихично заболяване, за което са характерни внезапни, пароксизмално настъпващи и повтарящи се през различни периоди от време пристъпи от разстройство на съзнанието, което се причинява от двигателните, сетивните, вегетативните и емоционалнопсихичните функции на главния мозък.

Наименованието произлиза от гръцката дума “epilambano” - припадък, внезапно прилошаване, падане, пристъпна загуба на съзнание. Наричали са я още и “Morbus Saceri” - свещена болест. Позната е още от времето на Хипократ.

- Колко хора боледуват от това заболяване?

- Според статистическите данни се смята, че около 3 до 4 на сто от населението в световен мащаб страда от епилепсия, като при децата този процент е малко по-голям - достига между 5 и 8 на сто. Това са данни, базиращи се на клинично регистрирани и диспансеризирани случаи, или образно казано - това е “върхът на айсберга”. В действителност честотата на това заболяване е по-голяма главно поради факта, че много хора поради психологични, морални, финансово-икономически, етнически, религиозни и редица още причини не съобщават, че страдат от епилептични пристъпи и не се регистрират официално.

Наистина, епилепсията има не само чисто медицинско, клинично значение, но погледнато по-общо, заболяването засяга в различна степен личността на болния; неговата професионална и трудова реализация; семейството; взаимоотношенията с приятели, роднини, близки; служебната и работната му среда. С една дума - отразява се върху всекидневието и живота на болните като цяло.

- Какви са причините?

- Не бих желал да отегчавам читателите на вестника с интимните механизми на епилептичните пристъпи и тяхното развитие, а да изтъкна в достъпен и разбираем вид няколко основни аспекта: причини за заболяването; най-често засегната възрастова група; най-характерни клинични симптоми; лечение и спазване на хигиеннодиетичен режим; режим на труд и почивка; вредни навици и фактори, които предизвикват зачестяване на пристъпите или могат да ги провокират.

От съществено значение е да се знаят основни неща - епилепсията не е фатално и страшно заболяване, особено когато се диагностицира правилно и се лекува оптимално. Внимателно се наблюдават симптомите, насочващи към търсене на специализиран преглед и изследване; строго спазване на предписаното лечение и съответен режим.

Причините за епилепсията все още не са напълно изяснени и напълно доказани. Със сигурност се приема, че проблеми с бременността и раждането (преносен плод, трудно раждане, увита пъпна връв, отлепена плацента, изтекли околоплодни води, следродова асфиксия на плода, форцепс, родова травма на главата), могат да доведат до развитие на епилептични припадъци през детството и пубертета. Доказано е, че около 50 на сто от децата с фебрилни гърчове могат да развият епилептични припадъци в по-късна възраст.

ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ИМАТ

• получените травми на главата;

• инфекциите;

• интоксикацията с тежки метали;

• анемията;

• недоимъчното хранене;

• липсата на витамини от група “В”;

• вродените мозъчни малформации;

• вродените съдови увреждания на мозъка и още редица фактори.

Епилепсията е заболяване на ранното детство и пубертета и младата възраст (до 30 - 35-годишна възраст ). В такива случаи се говори за “генуинна, идиопатична епилепсия”. Епилептичен припадък след 35 - 40-годишна възраст винаги налага, и то задължително, търсене на някаква причина - тумор, мозъчна киста, сърдечносъдово заболяване, инфекция, обезводняване, хипертония, артериална хипотония, ендокринно заболяване, последствие от мозъчно комоцио, анемия, хормонален дисбаланс при жени.

В тези случаи се говори за симптоматични епилептични припадъци, а не за епилептично заболяване. Епилептичните припадъци могат да бъдат с различна честота - от няколко на ден до един-два годишно. Срещат се случаи с десетки припадъци за едно денонощие и това обикновено е при някои типове епилепсия при деца до 3 години.

- Колко вида са епилептичните припадъци?

- Разделят се на генерализирани и фокални или парциални. В клиничната практика най-често срещаните генерализирани припадъци са тонично-клоничните, наречени още “гранд мал” (grand mal ) и ”пти мал” (“petit mal”).

Големият припадък е драматично състояние за болния, за близките му и за обкръжаващите го лица. Винаги има загуба на съзнание, падане, гърчове, понякога прехапване на езика и пълна липса на спомен за случилото се. След пристъпа настъпва объркване, замаяност, трудно разпознаване на околната обстановка, понякога двигателна възбуда или болният изпада в дълбок сън. Този тип припадък е сериозно състояние и налага екзактно изследване и проследяване на болния.

При малките припадъци не се достига до такъв драматизъм. Болният, както извършва някаква дейност, изведнъж, внезапно спира действието, не пада, заглежда се или извършва стереотипни несъзнателни движения. След това отново продължава предишното занятие, без да има никакъв спомен за преживяното. Този тип епилепсия е по- характерен за детската възраст, притежава ясно очертана клинична картина и диагнозата може да се постави и от общопрактикуващ лекар.

Фокалните епилептични пристъпи започват по най-различен и понякога причудлив начин - схващане, изтръпване на ръка, крак, половината лице, сърцебиене, световъртежи, замайване, прилошаване с гадене и позиви за повръщане; колапсно състояние; зрителни нарушения; халюцинации.

В някои случаи има психични симптоми - внезапно чувство на страх, тревога, напрежение, слухови халюцинации и още много подобни симптоми. Може да се развие в генерализиран припадък със загуба на съзнание. Често пристъпът спира на това ниво и болният не му обръща особено внимание. И точно поради това именно тук е един от големите проблеми при поставянето на диагнозата на епилепсията.

Например внезапното, остро и брутално главоболие у лица между 6 и 15-годишна възраст, придружено от побледняване, световъртеж, замайване, позиви за повръщане, изпотяване, гадене, трябва да насочи вниманието на родителите към по-обстоен преглед при специалист. Една част от пациентите не търсят специализирана помощ, друга - приемат симптомите като невроза, депресия, панически атаки и пр. Третата част имат само функционални нарушения.

- Кои фактори могат да провокират припадък?

- Провокиращи фактори за епилептичен пристъп са стресът, безсънието, ниската кръвна захар, силните физически усилия, жестоките диети, анемията, инфекциите (грип най-често). Не трябва да се отминават и фактори като прекаляване с телевизия и компютърни игри, някои лекарства, прегряване или силно охлаждане, слънчево изгаряне, злоупотреба с алкохол, кофеин, никотин, и дехидратация.

- Трудно ли е да се постави диагноза на епилептик?

- Диагнозата се основава на подробна анамнеза и на няколко специализирани изследвания. Състояние след единичен епилептичен припадък, без убедителни данни за начало на епилепсия, не е основание и мотив да се назначава антиепилептичен препарат.

В контекста на последното е полезно да се знае, че около 10 на сто от населението в глобален мащаб могат да получат един-два “гранд мал” припадъка през живота си. Без да става дума за епилепсия и да се провежда лечение.

- А как се провежда лечението?

- С антиепилептични препарати, по строго определена схема и доза, в зависимост от възрастта, тип припадъци, честота, ЕЕГ-находка и редица други фактори. Липсата на пристъпи в течение на три и повече години е основание за постепенно спиране на лечението, без да има гаранция за рецидив.



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .