Временното въздържане от определен вид храни и дейности през дадени периоди от време е способ за очистване на човека и достигане на духовно и физическо съвършенство. В повечето древни култури постенето се практикува като форма на доброволно ограничаване, покаяние от зли помисли и дела или мобилизиране на духа и тялото за преодоляване на бъдещи трудности - период на хранителни и духовни пости.

Представяне на постите – история, видове, ползи и риск

Постът в народната митология води началото си от вярването за ритмичната смяна на хаоса с порядъка. Християнството просто възприема и доразвива тези идеи, като ги обвързва с църковните празници. Постите са воля и отношение към вярата в Бога. Освен ограничение в храненето, по време на пост трябва да се опитаме да бъдем по-добри, по-снизходителни, по-сдържани, по-внимателни един към друг и да се държим с хората така, както искаме и с нас да се отнасят.

* Велик пост (великденски пости);
* Петров пост;
* Богородичен пост;
* Рождественски (коледни пости).

Пости се всяка сряда и петък от седмицата, денят срещу Богоявление (5.01.), Кръстовден (14.09.) и денят на Отсичане главата на Йоан Кръстител (29.08.)

В момента наближава времето на великденските пости – най-дългите пости през годината. През 2010-а великденският пост започва на 08.02.2010 и продължава до 03.04.2010 г. включително. Възкресение Христово е на 04.04.2010 г. Позволява се консумацията на риба на 25 март – Благовещение и на 28 март – Цветница (Връбница). През първата седмица от Великденските пости може да се ядат риба, яйца и млечни храни, след това започва консумацията само на растителни храни.

Коледните пости започват от 15 ноевмри и продължват до 24 декември 2010 г включително. Коледният пост се нарича още Рибен пост, защото се позволява консумация на риба от 23 ноември до 19 декември, с изключение на дните сряда и петък.

По отношение на храненето постите се приемат като период, през който хората се въздържат от консумацията на животински продукти.

В нашата традиция постите представляват лишение от месо, мляко и млечни продукти, яйца, риба, алкохол, въздържание от плътски удоволствия. Имат няколко степени на строгост: забрана само на месо, постни дни, в които е позволена риба, гореща храна с растителна мазнина, гореща храна без мазнина, студена храна без мазнина, пълно въздържание от храна. Интересно е да се знае, че безгръбначните животни (охлюви, миди, октоподи и други подобни) се считат за постни храни.

Постът е пречистване най-напред на душата, а после и на тялото. Основата на традицията е в т.нар. духовен пост, при който е наложително въздържание от всички грехове - на езика, на сърцето, на мисълта и на волята.

Тъй като по време на постите изключваме белтъчините от животински произход, за да не нарушаваме баланса на организма, трябва да ги заместим с витамини, микроелементи, белтъчини и въглехидрати от растителен произход. По време на пости обикновено разрешените храни са основно от растителен произход – плодове и зеленчуци, тестени изделия, всичко, за което можете да се сетите и което не е от животински произход.

В идеята на поста има много чисто рационални елементи, свързани със здравословното хранене и пречистването на организма. Подобни периоди на ограничение присъстват в обичаите на много народи и религии по света. Според съвременната диетология православните пости са разумно организирана система, основана на годишния кръговрат. Положителните страни на постенето следва да се използват разумно.

Постенето не бива да е продължително. Не се препоръчва в ранна детска възраст и при някои стомашно-чревни заболявания. За да не се изтощава твърде много тялото по време на дългите коледни и великденски пости, църквата е предвидила дни, в които е разрешена консумацията на риба. А освен това всеки пост приключва с празник, на който по-обилната и разнообразна храна възстановява и подсилва организма.

Съвременната медицина препоръчва редуването на консумацията на постна и блажна храна, защото признава ползите за човешкия организъм както от постенето, така и от консумацията на мляко, сирене, яйца, месо, които доставят на организма аминокиселини.

Ползите от правилно и внимателно проведените пости също са много: повишеният прием на зеленчуци и плодове (богати на пектин, целулоза и антиоксиданти) спомага за изхвърлянето на токсините, облекчава дейността на храносмилателния тракт, ендокринната и сърдечно-съдовата система. Намаляват се нивата на лошия холестерол, метаболизмът се засилва.

Постенето действа имуностимулиращо, подобрява съня, дейността на сетивата, подобрява паметта. Неслучайно се препоръчва ядене на постна храна при много сърдечно-съдови и белодробни здравословни проблеми. Типичната за постите по-безсолна храна влияе отлично на бъбреците и отделителната система. Напълно възможно е по време на пости да се редуцира теглото/в зависимост от хранителния и спортния режим/.

Не само отделни хора, но и цели народи, милиарди хора по света се хранят с оскъдно количество белтъчна храна. Например китайците, индийците, много азиатски народи (предимно живеещите по селата). Има племена в света, в чието меню почти не присъстват белтъчини от животински произход, а ако ги има, са представени от малко мляко и сирене, но пък тези племена са сред най-дълголетните на земята – вилка бамба и хунза.

Рисковете от постите диетолозите виждат единствено в продължителното им прилагане. Въпреки тяхното изключване от храненето по време на пост, не трябва да се подценява значимостта на месото и млякото. Отсъствието на животински протеини лишава организма от незаменими аминокиселини, желязо и калций. Известно е, че растителните белтъчини не са така пълноценни както животинските, желязото и калцият пък се срещат в растителните храни само в неусвоими от организма съединения.

Напълно липсва в растенията витамин В12, който е важен фактор в кръвотворенето. Затова дългите великденски и коледни пости трябва да се предприемат само от напълно здрави хора. Малките деца, подрастващите, много възрастните хора, бременните и кърмещите жени, хронично болните и претърпелите тежко заболяване не бива да постят.

Храните, които се консумират по време на пост, извикват в съзнанието асоциация с хранителния режим по време на високовъглехидратна диета (ВВД). Напълно обяснимо, защото застъпените в постите храни могат да намерят 100% приложение в режима на ВВД. Това е режим, при който организмът ни си набавя необxодимата енергия главно от въглехидратите за сметка на мазнините, които се cвеждат до минимум.

По време на ВВД храните, които се консумират, са предимно въглехидратно преобладаващи - хляб и хлебни изделия, ориз, картофи, грах, боб, леща, царевица, други зърнени храни, захар и захарни изделия, зеленчуци. Храненията са разпределени между 5-6 на ден.

Режимът е полезен за растеж поради постоянния приток на енергия към мускулите вследствие на храненето (по време и след тренировка). Този начин на хранене съхранява мускулните влакна, което спомага за предотвратяване на катаболитните процеси (процесите на разграждане) в мускулите.

Поддържането пък на високи нива на инсулин през целия ден подпомага бързото възстановяване на накъсаните мускулни влакна след усилена тренировка и води до засилване на анаболните процеси (процесите на изграждане), стимулирайки тялото да произвежда, в т.ч. и мускулна тъкан.

Всеизвестно е, че за да започне мускулът да расте, първо трябва да му бъде предоставен достатъчно градивен материал, или казано по друг начин, за ефективен анаболизъм трябва поддържане на високи нива на аминокиселини в кръвта.

Аминокиселините са основните градивни елементи на белтъците в човешкото тяло. Белтъчните тела участват в изграждането на всички тъкани и във всички жизненоважни процеси на организма, включително в изграждането и развитието на мускулната тъкан. Главните аминокиселини са 20. Всички знаем, че основните аминокиселини, които са необходими на човешкото тяло, са осем.

Това са т.нар. незаменими (есенциални) аминокиселини, които организмът ни не може сам да си произвежда, дори да има потребност от тях, а следва да му доставяме отвън, като обикновено това става чрез консумация на богати на протеини храни. Протеините са важни за растежа на тялото. Те изграждат, поддържат и възстановяват тъканите в човешкия организъм. Мускулите, вътрешните органи и имунната система са изградени предимно от протеини.

Според прозихода си протеините могат да бъдат както животински, така и растителни. Животинските са тези, които черпим от употребените хранителни продукти от животински произход (месо, мляко, яйца). Те са известни още като пълни протеини, тъй като съдържат всички основни аминокиселини. Голяма част от растителните протеини се считат за непълни, тъй като при тях липсва една или повече от основните аминокиселини.

Това обаче не е обезпокоително, защото голямото разнообразие от свежи растителни продукти осигурява пълния набор от така необходимите за организма основни аминокиселини. Например червеният боб сам по себе си не може да ви осигури всички основни аминокиселини, но в комбинация с порция ориз ви набавя всички есенциални аминокиселини.

Важно е да се знае, че не е необходимо да се приемат всички видове основни аминокиселини в едно хранене. Достатъчно е да се поддържа разнообразие в ежедневния прием на храните – били те растителни или животински, за да може в организма да се получи целият необходим набор от белтъчини.

В белтъците на животинските храни се съдържат повече незаменими (есенциални) аминокиселини, отколкото в тези на растителните продукти и затова често биват предпочитани за употреба. По време на пост обаче и при прилагане режим на ВВД е добре да си спомните, че съществува възможност да си доставите всички необходими ви протеини и без да прибягвате до консумация на животинска храна, а като заместите месото с продукти, доставящи белтъчини от друг произход.

За целта може да се използват варива - боб, грах, леща. Те са най-добрият заместител, тъй като съдържат белтъци в най-голяма степен. Хлябът също е източник на белтък, както и соята, от която има различни полуфабрикати. От соевите продукти най-познати са соевото сирене/кашкавал – тофу, соевото мляко, кълновете, соевата кайма.

Като заместители могат да се използват още ориз, булгур/пшеница/, гъби, нахут, авокадо, всякакви видове кълнове и ядки – фъстъци, орехи, бадеми, лешници, тиквено и слънчогледово семе. Разнообразието е голямо, а оттук и възможните комбинации и рецепти са многобройни. Покълналите семена можете да намерите както в диетични магазини, така и да си приготвите самостоятелно вкъщи, а те са много важни през този период, защото чрез тях доставяте на организма си витамини в по-големи количества от група В.

От казаното дотук следва, че храненето е изключително важно за създаването на условия за мускулен растеж. А доставянето на основните аминокиселини в организма може да става чрез животинска или растителна храна, което подкрепя приложимостта на ВВД като режим за покачване на мускулна маса. Правейки паралел с храните, които ядем по време на пост, следва, че това също е време, през което може да се качва мускулна маса.

По време на пости има и още една възможност за доставяне на белтъчини, от която можете да се възполвате, ако въпреки всичко не можете изцяло да се доверите на многообразието на растителни храни, а именно: ако все нещо не ви достига – не пропускайте да хапнете малко риба в позволените дни или си пригответе голяма вкусна салата с октопод и миди.

Защо режимът на ВВД е по-подходящ от друг режим за трупане на мускули?

При направен експеримент сред трениращи фитнес, най-голям растеж на мускулните влакна имали тези, които пиели смес от въглехидрати и аминокиселини. Учените заключили, че комбинацията улеснява мускулния анаболизъм след упорита тренировка в по-голяма степен в сравнение с която и да е друга субстанция, приемана самостоятелно. Постиганият ефект на комбинацията е, че се увеличава анаболичната реакция чрез възпрепятстване на протеиновия разпад след тренировка. А това именно получаваме при ВВД – едновременен прием на въглехидрати и белтъци!

Комбинирането на режим на ВВД и пост е възможно неколкократно в годината, поради факта, че четири са многодневните пости годишно. Редно е да се съобразяват дните, в които се позволява консумацията на риба, за да се изполват ефективно за доставяне на белтъчини на организма. Най-благоприятни в това отношение са коледните пости, при които, както вече стана ясно, през по-голямата част от дните е разрешено да се яде риба.

Как да постим

За по-успешно приложение на хранителния режим за покачване на мускулна маса по време на пост и ВВД следва да се спазват някои съвети:

* Компенсирайте липсата на животински белтъчини с много бобови култури; за да постигнете оптимален аминокиселинен баланс, комбинирайте ги със зърнени храни.
* Ползвайте пълнозърнести зърнени храни. Те ще ви дадат много минерали и витамини от група В.
* Набавяйте си достатъчно желязо чрез прием на храни, съдържащи витамин С, защото този витамин подобрява усвояването на желязото - грах, карфиол, зеле, чушки, лук, киселец, коприва, цвекло, цитрусови плодове, ябълки и други.
* Хапвайте често храни, от които да си набавите калций, който организмът не получава заради това, че не се консумира мляко и продуктите му - пълнозърнест хляб, коприва, спанак, ядки, сушени плодове и бобови храни.
* Пийте достатъчно количеството вода (поне по 1,5-2 л на ден). Полезно е да се пие и чай, напр. шипков, който съдържа големи количества витамин С.
* Конусмирайте разнообразна храна, за да можете да доставите на организма си всички необходими му вещества, минерали, соли, витамини и т.н.

Идеи за рецепти за постни манджи и за ВВД-режим има безброй. Много от тях са широкоизвестни, като например: боб в различни комбинации, постна мусака, картофени вкусотийки, баница с праз, със спанак, с тиква; ориз в различни варианти - със зеленчуци, със спанак, с гъби; пълнени чушки с ориз и т.н. Сред това многообразие решихме да ви представим една лесна и изпитана рецепта и една нетрадиционна за нашата трапеза:

(1 217 килокалории за 15-те пълнени пиперки - условно 5 порции)

* Необходими продукти: 15 бр. сушени пиперки; 150 гр ориз; 150 гр гъби (печурки или кладници); 100 гр кромид лук (стар); 40 мл олио; подправки на вкус - сол, червен пипер, смлян черен пипер. Ако се спрете на кладници, добре е да ги сварите за петнадесетина минути. Отнема повече време, но става по-вкусно, защото са по-месести от печурките.

* Приготовление: Чушките се измиват добре и се накисват в студена вода за 3-4 часа; Приготвя се плънката - оризът се сварява в 1,5 чаша вода, а лукът се запържва заедно със ситно нарязаните гъби; Смесват се сварения ориз с гъбите и лука, посоляват се и се подправят с чубрица, червен и черен пипер на вкус; Чушките се почистват от дръжките и семето и се пълнят не много плътно с плънката, след което се нареждат легнали в широка тенджера; Върху тях се сипва малко олио и се покриват с порцеланова чиния; Заливат се, докато бъдат изцяло покрити с гореща вода и се варят на слаб огън, докато водата се изпари.

Пастет от авокадо и маслини

(калоричност за дозата: 636 килокалории)

* Необходими продукти: 1 голямо авокадо, 200 грама маслини – може смлени или цели без костилка (черни класически маслини), малко пресен копър и супена лъжица лимонов сок.

* Приготовление: Авокадото се оставя да престои няколко дни на стайна температура, за да омекне, след което се обелва, отстранява се костилката му и заедно с маслините се прави на каша. Подправя се със ситно нарязания копър и лимоновия сок и пастетът е готов за употреба.

Дали ще приемете постите като разтоварващи дни, през които да освежите и прочистите организма си или ще ги приемете като предизвикателство и ще целите качване на мускулна маса, дали ще постите, защото спазвате християнския ритуал или от любопитство – изборът е личен, важното е да погледнете на нещата през различна призма и да извлечете нужните ви ползи!

Интересно:

* Постните дни в православния църковен календар са около двеста на брой.
* Пълното въздържание от храна е най-строгият пост. Нарича се още тримирене. Прави се по желание през първите три дни от Великия пост.

Постът в народната митология води началото си от вярването за ритмичната смяна на хаоса с порядъка.