Съчетание на свръхестествени способности и мъдрост

В древен Китай имало много лекари, които правели чудеса. Причината, поради която наричали лекаря “чудотворец”, се криела в неговите свръхестествени способности и мъдростта му. Чудеса са били точно поставените диагнози и лечението на болестите. Било е просто невероятно!

Според книгата Исторически летописи, по време на господството на Император Вен от династията Хан (202 до н. е. – 220 н. е. ) Цан Гун е считан за чудотворец. Имало тогава човек, страдащ от силни главоболия. Цан Гун проверил пулса му и казал, че болестта е много сериозна и състоянието на човека е безнадеждно. Той казал на брата на пациента Болестта на вашия брат скоро ще засегне стомаха и червата, след пет дни тялото му ще подпухне, той ще започне да повръща гной и след осем дни ще умре. Така и станало.

Чжан Чжунцзин от Династията Хан също бил блестящ лекар - чудотворец. Веднъж той поставил диагноза на Юан Чжунсуаню, който бил само седемнадесет годишен. След прегледа докторът казал: Вие страдате от вътрешна болест и трябва да вземате “петокаменна “ супа, иначе веждите Ви ще окапят когато станете на 30години. Юан не му повярвал и не започнал да взема лекарството. Когато станал на 30 веждите му окапали.

Лекарят-чудотворец Хуа Tо бил дори още по-известен сред народа. Един от пациентите му имал болки в стомаха. След прегледа Хуа То казал: Корените на Вашата болест са доста дълбоки и Вие трябва да си направите операция. Но при всички случаи ще живеете само още 10 години. По желание на пациента Хуа То го оперирал, но той все пак умрял 10 години по-късно.

Докторите показвали своите удивителни способности при лечението на странни болести със сложни симптоми, спасявали са живота на хората. Някога, по време на “Трите царства” живял беден учен на име Чжан Цуан. Той неочаквано получил в наследство къща със седем стаи и изпаднал във възторг. Но неговата радост бързо се превърнала в мъка – той се разболял от неизвестна болест, която го карала непрекъснато да се смее и той не можал да се излекува много дълго време. Тогава, придружаван от баща си, той отишъл при Хуа То. След като преслушал пулса му Хуа То поклатил глава и казал: "Вашата болест е неизлечима. Това е извън моите възможности." Бащата и синът били потресени от казаното и паднали на колене, молейки за помощ.

Хуа То казал: "Аз имам ученик на име У По, който живее в Сюйчжоу. Дайте да му напиша писмо, може би той ще успее да помогне. Но помнете, не отваряйте писмото по пътя, а и трябва да пристигнете за по-малко от 10 дни, иначе животът ви ще бъде подложен на опасност." След осем дни бащата и синът се добрали до мястото. След прочитане на писмото У По започнал неудържимо да се смее.

Съдържанието на писмото било следното: "Посетителят не може да спре да се смее поради преживяната огромна радост. Нямаше как да му помогна с медикаменти и затова преднамерено му казах, че е неизлечимо болен – за да го накарам да се притеснява и страхува. Денят на пристигане ще бъде денят на неговото оздравяване. Едва тогава и бащата, и синът разбрали, че симптомите на болестта са изчезнали. От гледна точка на съвременната медицинска наука, това, на практика, било психотерапия.

Имало и друг случай, описан в Историите на Хуа То, за това как някой си страдал от световъртеж и не можел да се излекува дълго време. Хуа То го помолил да свали дрехите си, провесил го надолу с главата и изтрил цялото му тяло с влажна кърпа.

Неговият пулс тогава показвал 5 цвята. Хуа То разрязал с нож мястото, където се напипвал пулса и му пуснал петоцветна кръв. След това сложил пластир на раната. Световъртежът на пациента изчезнал веднага. Този странен начин на лечение бил истинско произведение на изкуството.

В какво се крие тайната на докторите, които можели да правят такива чудеса? Това зависело основно от усъвършенстваните медицински навици, свързани с дългогодишната им практика. Естествено, не изключваме възможността тези доктори да са имали някакви особени таланти, даже определени свръхестествени способности.

Да вземем, например, диагноза по наблюдение в китайската медицина. Обикновените лекари използват този метод само за наблюдение на изменението в цвета на кожата, размерът на зениците, дебелината на езика, докато за лекарите–чудотворци това била някаква скрита форма на връзката чрез която обектът и предметът достигат до божествено взаимодействие.

Бян Цюе от легендата "Периодите на пролетта и есента" имал такива способности. Според Историческите Летописи, когато бил млад, Бян Цюе отговарял за приема на гостите. Гостът Чан Санцзун станал негов много близък приятел. Веднъж Чан Санцзун решил да научи Бян Цюе на тайна рецепта. Той извадил нещо като лекарство, което било завито в парче плат и казал:

"Трябва да вземаш това лекарство с дъждовна вода преди капките да паднат на земята. След 30 дни ще можеш да виждаш това, което обикновените хора не могат." След това дал на Бян Цюе книга с тайни рецепти. Бян Цюе вземал лекарството точно по предписания от Чан Санцзун начин. След 30 дни той можел да вижда хората през стените. Така лесно виждал болестите в тяхното тяло.

Трябва да отбележим, че и Чжан Чжунцзин и Хуа То редовно са практикували цигун, който можел да развие техните свръхестествени способности. Освен това те се отличавали с висок морал и необичайно майсторство и в добавка към прилежното им обучение и използването на мисълта, всичко довело дотам, че те станали лекари-чудотворци на своето време.

По материали  от интернет