Гъбичните заболявания са често срещано явление, особено през летните месеци, когато температурите и влажността са високи и създават благоприятна почва за развитието им.
Заболявания на кожата, причинени от гъбички, се наричат дерматомикози. Микозите се разделят на три основни типа: трихофития, микроспория и фавус.

Трихофития

Заболяването протича в две болестни картини. Повърхностната форма се причинява от трихофитин, който се развива в косъма и не предизвиква възпаление на околната кожа.
Той вегитира само у човека и заразата се предава чрез машинки за бръснене, размяна на шапки, използване на общ гребен. Засягат се деца и ученици. Гъбичката попада в косми на главата, там се размножава активно, вследствие на което настъпва разрушаване на косменото вещество и пречупване на косъма. Тези изменения се локализират най-често по тила и теменната част на главата, имат овална форма, а при липса на лечение обхващат все по-голяма площ. Кожата в засегнатите участъци има люспест вид.

Заболяването прогресира до пубертета, след това настъпва спонтанно оздравяване. Дълбоката форма се причинява от гъбички и хифи, които се разполагат около косъма и въвличат във възпалителния процес и космения фуликул.
Най-чест източник на тази микотична инфекция са заразени животни. Заболяването засяга окосмената част на главата при деца и брадата и мустаците у възрастни. Появява се тумороподобна подутина, мековата и с червеникаво-виолетов цвят. Косменият фоликул е разширен и напълнен с кръв и гной. Промените се съпровождат с възпаление на околните лимфни възли.
Оставена без лечение, тази дълбока форма на трихофитията преминава за 2-3 месеца, като на мястото на възпалението остава обезкосмен белег.

Микроспория

Тя е силно заразна дерматомикоза, разпространяваща се като малки епидемии. Заболяването обхваща предимно деца и ученици. Причинителят - микроспорен предизвиква заболяване както при човека, така и при животните, които са постоянен източник на заразата. Измененията са локализирани като единични големи участъци, където настъпва увреждане на космите. Увредените косми се чупят на 3-4 см над нивото на кожата. Около пънчето на косъма се наблюдава паяковидна мрежа от спори на микроспорона (под микроскоп). Кожата на увредения участък в началото е зачервена, а в последствие придобива люспест вид, като в люспите под микроскоп се откриват микроспорони.

Фавус

Фавусът представлява заболяване със слаба заразност, хронично протичане, а без лечение продължава до края на живота. Причинител на заразата е гъбичката ахорион, която предизвиква болестта при човека и животните.
Фавусът засяга предимно деца и протича в две разновидности:

1. Щитовиден фавус. Основният обривен елемент е щитовиден, със сламено-жълт цвят, разположен в космения фоликул и около него. Той има вид на вдлъбнат щит и е съставен от мицели на ахориона.

2. Пърхутовиден фавус, които се изявява с обилен пърхут по главата. И двете форми на фавуса водят до изтъняване, избледняване и опадане на косъма. Остава трайно оплешивяване.

Лечението на трихофитията се осъществява с приема на гризеофулвин и локални антимикотични средства. При дълбока трихофизия се извършва и задължително изскубване на космите в засегнатите участъци. Лечението на микроспорията се провежда по подобен начин - с прием на гризеофулвин и с локални антимикотични средства.

Лечението на фавуса е трудно и продължително. Резултат се постига само при ранно лечение в началото на заболяването. Прилагат се локално излющващи средства и антимикотични препарати. Вътрешно се премат гризеофулвин и други антимикотични медикаменти.

Профилактиката включва своевременно откриване и отделяне на заболелите деца и възрастни, като в условията на изолация се провежда активно лечение. Едновремено се извършва дезинфекция на битови и други предмети, които чрез контакт пренасят инфекцията. Предприема се оздравяване на заболели животни, които представляват източник на болестта.
След излекуване преболедувалите лица следва да бъдат поставени под санитарен контрол и наблюдение.

Най-често срещаната дерматомикоза е т.нар. "тинеа педис". Тя засяга лица, работещи в бани, миячни, перални и други професии, съпроводени с повишена влажност и често мокрене на краката.
Заразяването става при ползването на общи налъми, чехли, обувки. Найлоновите чорапи пречат на нормалното проветряване на краката, увеличават тяхната потливост и благоприятстват появата на микозата. Съществува индивидуално предразположение към заболяването. С това се обяснява неподатливостта на някои лица към тинеа педис.

Болестта съществува в три форми:

1. Сквамозна (люспеста) форма. При нея се засягат междупристията на краката, свода и ръбовете на стъпалото. Кожата придобива розово-червеникъв цвят и се покрива със сиво-белезникави люспи. В края на засегнатия участък, най-горния кожен слой се отлепва под формата на "якички". Тези кожни промени се съпровождат със слаб сърбеж. Сквамозната форма може да се изостри и да премине в дис хидрозна. В участъците със засегната кожа могат да проникнат бактерии, които да причинят гнойно усложнение.

2. Интердигитална (междупръстна) форма. Заболяването се локализира между пръстите на краката, почти винаги между 3, 4 и 5 пръсти. В началото настъпва зачервяване на кожата, съпроводено с умерен сърбеж. Впоследствие кожата отича, размеква се и се появяват ерозии, като често се образуват болезнени рагади /цепнатини/. Ерозиите и рагадите са възможна входна врата за възникване на гнойно-възпалително усложнение. Дерматомикозата може да обхване и горната част на пръстите, ръба на стъпалото и по изключение цялото стъпало.

3. Дихидрозна форма. При тази форма измененията засягат съдовете на стъпалото и страничните повърхности на пръстите на краката. Кожата е зачервена, появяват се мехурчета с големина на главичка на топлийка до грахово зърно, изпълнени с прозрачна и лепкава течност. Мехурчетата се разпукват, на тяхно място се развиват ерозии, които засъхват с образуване на люспи и корички. Измененията са съпроводени със сърбеж и слаба болка.

Лечението на дерматомикозата от типа "тинеа педис" се провежда с бани на стъпалото с разтвор на калиев хиперманганат и други антисептични средства. Прилагат се и други антимикотични препарати. Профилактиката се извършва чрез дезинфекция на бани, басейни, борба срещу предразполагащи фактори, своевременно лечение на заболелите, предотвратяване на контакти между здрави и болни лица, поддържане на висока лична хигиена, битова, професионална и обществена хигиена.

Кандидози

Кандидозите се причиняват от гъбички от рода кандида. Причинител на болестните прояви е кандида албиканс. За развитие на кандидози са необходими определени условия. Такива са продължителната употреба на кортикостероидни препарати, контрацептични средства, наличие на тежки хронични и инфекциозни заболявания, ракови заболявания, хирургически намеси. Особено голямо значение се отдава на безразборното и широко приложение на антибиотиците, което създава рязка промяна на нормалната бактериална флора в организма и условията за атипично развитие на гъбичките от рода кандида.

Най-чести болестни форми на кандидоза са следните:

1. Кандидоза на лигавицата. Заболяването засяга кърмачета и малки деца, които са недоносени, изкуствено хранени или прекарали тежки заболявания. Боледуват и възрастни с тежки заболявания, както и лица след продължителна употреба на антибиотици или кортикостероиди.
По устната лигавица, венците и езика се появяват розово-виолетови петна, които се покриват с белезникав налеп. В началото налепът се отстранява лесно, но по-късно е прикрепен здраво към лигавицата. Успоредно с това се наблюдава цялостно зачервяване на устната лигавица, която бързо и изцяло се покрива с мрежоподобни бели налепи. Езикът става сух, вкусовите папили набъбват. Болните се оплакват от парене и сърбеж.
При по-тежки случаи заболяването се разпространява по лигавицата на хранопровода, стомаха и червата. Понякога кандидозата обхваща и устните ъгли, където се появяват и силно болезнени рагади. Нерядко болестта се локализира по органите на пикочо-половата система. В такива случаи лигавицата се зачервява, започва да се подмокря и се покрива с белезникав налеп. Тези нарушения се съпровождат с нарушено уриниране, парене и сърбеж.

2. Кандидоза на кожата. Болестта засяга както недоносени, така и нормално родени кърмачета. Измененията се локализират глутеалните (седалищните) гънки и протичат като суха и влажна кандидоза. При суха кандидоза кожата се зачервява и се залющва. При влажна кандидоза по червената кожа се появяват малки мехурчета, които скоро се разпукват и засъхват. У възрастни кожната кандидоза се локализара главно в гънките. Боледуват предимно диабетици и затлъстели. Кожата е яркочервена, лъскава, влажна и размекната. По нея се появяват малки мехурчета, които се разпукват и оставят ерозии с големина на монета. Мехурчетата се сливат и образуват полициклични плаки, често прикрити от точковидни бяли налепи.

3. Кандидоза на нокътния вал. При тази кандидоза около нокъта кожата се зачервява и подува. При натиск от нея изтича гноева капчица. Нокътната плоча потъмнява, става неравна и чуплива. Заболяването протича хронично с периоди на изостряне и подобрение.
Лечението на кожната и лигавичната кандидоза е локално. Употребяват се багрила с антисептично действие, противогъбични препарати, препарати с алкализиращо и излющващо действие. Профилактичните мерки включват контрол върху употребата на антибиотици, кортикостероиди, котрацептивни средства и броба срещу предразполагащите фактори.