Около атомното ядро на кислорода кръжат електрони, обединени по двойки. В кислородната молекула (O2) те образуват устойчива и безопасна конструкция. Но в процеса на обмяната на веществата тя може да получи допълнително още един електрон. Така се образуват радикалите. Те загиват бързо, но тогава с голяма скорост си взаимодействат с различни вещества, превръщайки ги в съединения на радикали. А такива има няколко хиляди в човешкия организъм.

За един ден в клетките на организма се образуват милиарди скитащи молекули с единични електрони. За да бъдат с нормален брой, те са способни да се откъснат от всяка срещната молекула, недостигащата им частица или да й подхвърлят излишната, предизвиквайки разрушителна верижна реакция. Повреждайки клетъчната обвивка, те изменят структурата на ДНК. Свободните радикали могат също да "зашият" молекулите на белтъчините и те престават да функционират правилно. В процеса на стареене и при повечето заболявания (възпалителни, онкологични, неврологични), а също и при исхемичните поражения на мозъка и сърцето, броят на свободните радикали рязко нараства. Увеличават се и при тютюнопушене, вследствие на радиация и неблагоприятна околна среда и при продължителен стрес. За всяка умствена и физическа преумора плащаме със здравето и младостта си. Последните изследвания показват, че радикалите могат да активират "гените на клетъчната смърт". Затова натрупването им води към преждевременно стареене. От друга страна, такова "доброволно самоубийство" е предвидила и самата природа: ако увреждането на клетката е несъвместимо с нормалното й функциониране, тя загива.

Едновременно с това свободните радикали са необходими на организма. Благодарение на тях се делят клетките, предават се хормонални и клетъчни сигнали. Те ни защитават от инфекции. Благодарение на бактерицидните си свойства унищожават патогенните микроорганизми. Здравият организъм е способен сам да регулира количеството на свободните радикали. Следователно най-важната профилактика е здравословният начин на живот.

    * Приемането на витамини повишава антиоксидантната защита. Въпреки че предозирането им се случва рядко, то не е невъзможно. Например излишъкът на витамин Е може да повлияе отрицателно на хормоналната функция, от витамин С да се увеличи нивото на адреналина в кръвта. Също така, ако се започне "бомбандиране" върху радикалите с по-големи дози антиоксиданти, количеството им може да спадне толкова много че да се наруши равновесието в организма и да се наруши самочувствието.

 

    * Интелектуалната активност горещо се препоръчва. Постоянно работещият мозък отбива решително атаките на съставящите го свободни радикали.

 

    * Най-важните антиоксиданти: Това са витамин А, С и Е и микроелементът селен.

 

                + витамин С – дори малките деца знаят къде се съдържа (лимони, портокали и всички останали плодове)
                + витамин Е – най-много се съдържа в растителните масла, семките, орихите и различните видове ядки. При редовната им употреба не се чувства недостиг. Но при рафинирането на растителните масла им витамин Е се губи. Не е вярно, че пречистените, прозрачни и преработени масла са по-полезни от  нерафинираните.
                + витамин А – невъзможно е предозирането му чрез хранителни продукти. Този антиоксидант се получава във вид на бета каротин  от зеленчуците и плодовете със червен, оранжев, жълт и зелен цвят.
                + селен – мощен антиоксидант, забавящ стареенето на всяка клетка в организма като цяло. Най-добрите източници на този микроелемент са морските продукти (рибата, калмарите, мидите), орехите, лешниците и други ядки. В по-малки количества се съдържа в чесъна и пълнозърнестия хляб. Но съдържанието на селен в тях зависи много от почвата, в която са расли. Може да се приемат и поливитаминни препарати със селен.

 

            След продължително изследвания, учени от САЩ и Китай са стигнали до извода, че елементът селен действа  профилактично и срещу онкологични заболявания. А в съчетание с витамин С и Е, може да ни защити от вредното въздействие на свободните радикали. Тази триада е необходима за производството на главните антиокислителни ферменти. Затова селенът се смята не само за активен антираков агент, но и за активен антиоксидант, забавящ стареенето на всяка клетка на организма като цяло. И накрая селенът в съчетание с витамин Е съдейства за изгаряне на тлъстините в тялото.