Системната злоупотреба с алкохол или цигари се смята за четвъртия по значимост рисков фактор, водещ до трагични последствия. С световен мащаб, той отстъпва само на дистрофията, секса без предпазни средства и високото кръвно налягане. Според изследванията рискът от тютюнопушенето и алкохолизмът са напълно съпоставими. Те превишават в значителна степен рисковете от авитаминоза, пасивното пушене и професионалните заболявания.

По данни на международните организации, алкохолизмът отнема почти десет години от живота на мъжете в развиващите се страни. Основната рискова група е сред младежите – от 36 до 41% от смъртните случаи във възрастовата група 15-29 години са предизвикани от злоупотреба с алкохол.

Кой пие?

Алкохолизмът и наркоманията са “демократични” болести, които покосяват всички слоеве на обществото. Абсолютно погрешна е общоизвестната теория, че бедните пият от лош живот, богатите – от глезотия и скука, а представителите на средната класа не пият. Алкохолът е “добър познайник” на всички общества, в които употребата му не е официално забранена /както в мюсюлманските страни, например/. Дори северните китайци, при които консумацията на спиртни напитки е свързана с неприятни усещания, намират начин да си пийнат.Да не говорим, че дори представителите на дадена култура и да не употребяват алкохол, те заместват спиртните напитки с наркотици.

В арабския свят, например, позициите на алкохола са изместени от употребата на хашиш.

Нека споменем и факта, че алкохол не отказват и много от представителите на животинския свят – мишки, кучета, маймуни, прасета....Котките между другото не пият. Разбира се, консумацията на алкохол и алкохолизмът са две напълно различни понятия. Всички ние се храним всеки ден, но от булимия далеч не страдат всички.

При някои народи съществува генетична предпоставка към абстиненция. Част от азиатците, китайците и японците носят ген, който предизвиква негативна реакция на организма при употреба на алкохол – характерни симптоми са: повишаване на кръвното налягане; зачервяване на лицето; обилно потене. И въпреки, че рискът от развитие на алкохолизъм при тези хора е значително по-малък, трябва да признаем, че си имат своите начини за преодоляване на тези биологични бариери.

Какво провокира въздържание?

Религията може съществено да възпрепятства проявата на траен интерес към алкохола. Въздържанието е много по-лесно усвоимо в семейства, където никой не пие отколкото в дома, където разгорещеният татко обяснява предимствата на абстинецията, прочиствайки гърлото си с бира.
Съществуват и културни механизми на въздържание. Ако човек е на мнение, че спиртните напитки са “запазена марка” на слабите и неудачниците, едва ли някога ще погледне по-сериозно към чашката.

Защо пием?

Алексей Кампов-Полевой – професор по психиатрия към Mount Sinai School of Medicine, Ню Йорк разделя две основни категории причини:

Самолечение – когато алкохолът се употребява под формата на психотропен препарат, за да се намалят симптомите на тревожност, социалните фобии, депресиите или просто като начин за “изключване” от реалния свят, твърде болезнен за индивида. Юношата например, може да “обърне няколко чашки” преди купон, за да преодолее свенливостта си и затрудненията при общуване с девойки. Също така, човек може да започне да пие след загубата на близки хора, при усещане за безизходица или след силна психическа травма.

Втората категория причини е генетична. В мозъка на бозайниците съществува т.нар. “център на удоволствие”, който се състои от множество неврони. Всички наши удоволствия, независимо дали са провокирани от секс, храна, постигнати цели, наслада от пейзажа – са съпроводени от отделянето на невромедиатора допамин. Чрез удоволствието природата ни награждава за това, че сме направили нещо полезно. Удоволствието обаче се регулира чрез много сложна система, която дозира възнаграждението. Алкохолът и наркотиците действат непосредствено на структурите на центъра на удоволствие, без да се “съобразяват” с регулаторните механизми.

В мозъка се получава нещо като “късо съединение”, в резултат на което човек изпитва удоволствие многократно по-голямо от естественото. Това предизвиква нарушение в мотивационната сфера, или казано по-просто, ражда неудачници. Всички знаем, че всяка награда трябва да се “заработи”, т.е. да се извършат редица действия сега, за да се получи възнаграждение в бъдеще. Консумацията на алкохол и наркотици, когато незабавно изпитваш огромно удоволствие, възпитава друга концепция – искам всичко и то сега. С такова жизнено кредо е много трудно да се постигне успех в реалния свят. Да не говорим, че алкохолът и наркотиците така “успиват” центъра на удоволствие, че обикновените житейски радости като секса, например не предизвикват никакви емоции. Ето защо животът на прогресиращият алкохолик през повечето време е доста тъжен. Сривовете настъпват именно поради факта, че животът без алкохол не носи радост.

Съществуват и такива хора /най-често това са деца на алкохолици/, при които “центърът на удоволствие” не функционира добре по рождение. Те чувстват по-слабо от останалите естествените удоволствия, но пък са чувствителни към силните дразнители като алкохола и наркотиците. Поради това децата на алкохолиците са седем пъти по-склонни към развитие на алкохолизъм от децата на “неалкохолиците”.

“Аз никога не се напивам!” - това е типична реакция за хората с наследствен алкохолизъм. Те понасят спирта много по-добре от останалите хора, но пък за сметка на това трябва да пият през целия ден. Ако надзърнем в романите на Хемингуей, главните му герои по принцип, би трябвало да са наследствени алкохолици. Те пият през цялото време, на всяка страница, но при това успяват да свършат това-онова. Проблемите при този тип хора започват, когато им се наложи за известно време да минат на “безалкохолна диета” – например в болница.

Ненаследствената форма на алкохолизъм (позната още като реактивен алкохолизъм или късен алкохолизъм) обикновено се наблюдава при хората, в чийто семейства няма алкохолици. През целия си живот те пият с мярка и изведнъж нещо се случва – загуба на близък, любовно разочарование, разколебаване на вярата в бъдещето – и хората започват да пият за да се “излекуват”, да “забравят” и.... се напиват. Но се напиват по различен начин: чрез запои.

В зависимост от методите на диагностика от алкохолизъм страдат между 8 и 11 % от населението на всяка една страна. Предпочитаните видове алкохол най-често зависят от географските и културни характеристики. В южните страни предпочитат вино, малко по на север – бира, още по на север – водка. Всяка напитка има своите плюсове и минуси. Тези които предпочитат виното, рядко страдат от сърдечни заболявания, но пък често развиват цироза на черния дроб. При привържениците на силните питиета пък по-често се наблюдават алкохолни психози.

Разбира се, умерената употреба на спиртни напитки е полезна за храносмилането. Проблемът обаче е, че далеч не всички хора могат да се удържат да не преминат границите на “умереността”. Освен това колкото по-рано човек започне да консумира алкохол, толкова по-бързо възниква зависимост към алкохола.

За финал нека завършим с една древна китайска притча: Будистки монах вървял из гората. След време той се уморил и измръзнал. На пътя му се изпречила къща, в която живеела самотна жена. Тя се съгласила да приюти монаха през нощта, но само ако изпълни едно от трите условия – да изяде приготвеното от нея месо, да пие вино или да сподели леглото й. Монахът помислил и решил, че виното е най-малкият грях. Той приел да пийне малко... След това ял месо и преспал със жената.