Всяко действие, мисъл и чувство се мотивира от някакво намерение и това намерение е причината, която се прелива в следствието. Ако участваме в причината, не е възможно да не участваме и в следствието.

Ето как по един много дълбок начин ние сме отговорни за всяко действие, мисъл и чувство, с други думи, за всяко свое намерение. Самите ние опитваме от плода на всяко свое намерение. Затова в наша полза е да осъзнаем множеството намерения, които изпълват нашето съществуване, да разпознаем кои намерения какъв резултат имат и да извираме намеренията си според резултата, който желаем.

По този начин още като деца опознаваме физическа-та реалност, а като възрастни доизбистряме познанията си. Научаваме какво става, като плачем, когато сме гладни, и по-късно използваме тази причина отново, за да получим резултата, който желаем. Научаваме какво става, когато сложим пръст във фасунгата, и не повтаряме причината за този резултат.

За намеренията и техните следствия също научаваме посредством опита си във физическата действителност. Обаче до разбирането, че намеренията предизвикват определени резултати, се достига бавно, когато научаваме това единствено чрез взаимодействието си с плътната физическа материя.

Гневът например предизвиква дистанциране и неприязън. Ако ни се налага да научим това единствено чрез физическия си опит, ще ни е нужно да преживеем десет, петдесет, сто и петдесет ситуации, в които някой се отдръпва от нас или се държи вражески, преди да разберем, че това е реакция, предизвикана от нашата склонност към гняв, от собственото ни намерение за дистанциране и враждебност, а не от някое конкретно наше действие.

Предимно по този начин учат петсетивните същества.

Връзката между причината и следствието в света на материалните обекти и явления отразява една динамика, която не е ограничена само до материалната действителност. Това е динамиката на кармата.

Всичко в материалния свят, включително всеки от нас, е малка част от движещите сили, които са по-обширни от онова, което петсетивният човек може да възприеме. Любовта, страхът, състраданието и гневът, които изпитвате например, са само малка част от любовта, страха, състраданието и гнева на една по-голяма енергийна система, която вие не виждате.

В рамките на материалната действителност динамиката на карма се описва от третия закон за движени-ето: „на всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие".

С други думи, великият закон на карма, който управлява баланса на енергията в нашата еволюционна система, е отразен в царството на материалните обекти и явления в последния от трите закона на движението, управляващи баланса на енергията във физическата действителност.

Законът на карма е една безлична енергийна динамика. Когато ефектите му се олицетворяват, тоест когато се изживяват от гледната точка на личността, те се възприемат като обръщане посоката на движение -енергията на намеренията на човек се връща при него.

Това е начинът, по който личността изпитва безличната сила, описана от третия закон: „равно по големина и противоположно по посока противодействие".Човекът, който се отнася към другите с омраза, получава в замяна омраза. Човекът, който се отнася към другите с любов, получава в замяна любов и така нататък. Златното правило е принцип на поведение, основаващ се на законите на кармата.

Изказан от лична гледна точка, законът на кармата звучи: „получавате от света, каквото му давате".

Кармата не е морален принцип. Моралът е създаден от човека. Вселената не съди. Законът на карма управлява баланса на енергията в рамките на нашата морална система и системата на околните. За човечеството карма е един безпристрастен вселенски учител по отговорност.

Всяка причина, която още не е произвела своето следствие, е събитие, което все още не е достигнало своя завършек. Това е дисбаланс на енергията в процес на балансиране. Балансирането на енергията невинаги става в продължение на един живот. Кармата на вашата душа се създава и балансира от делата на множеството си самоличности, включително и от вашата.

Често личността търпи резултата от делата на другите самоличности на душата и обратно, тя създава енергийни дисбаланси, които не може да уравновеси в рамките на този живот. Следователно, ако не познава душата, прераждането и кармата, една личност невинаги може да разбере значимостта или смисъла на събитията от живота си, нито да разбере резултата от отношението си към тези събития

Една личност например, която мами останалите, създава енергийно не-равновесие, което трябва да бъде възстановено, като премине през опитността тя самата да бъде мамена. Ако това не може да бъде постигнато в живота на тази самоличност, някоя друга от самоличностите на душата ще премине през тази опитност - ще бъде мамена.

Ако тази личност не осъзнае, че като е мамена от другите, тя изпитва резултата от предишна причина и че това изживяване приключва един безпристрастен процес, тя ще реагира от лична гледна точка, а не от позицията на душата.

Човекът може да се ядоса, да пожелае мъст или да се депресира. Може да избухне, да стане циничен или да се оттегли в своята мъка. Всяка от тези реакции създава карма, още един енергиен дисбаланс, който на свой ред ще трябва да бъде балансиран. Ето така един кармичен дълг, тъй да се каже, бива изплатен, но се създава друг или други.

Ако едно малко дете умре, ние не знаем какво споразумение е вило сключено между душата на детето и душите на родителите или какви лечебни задачи трябва да се постигнат от това изживяване. Въпреки че съчувстваме на страданието на родителите, не можем да съдим съдбата за това.

Ако ние или родителите на детето не развираме безпристрастната природа на движещата сила, вихме се разгневили на вселената или един на друг, или вихме се почувствали виновни, че не сме реагирали, както трябва. Всички тези реакции създават карма и се явяват още уроци, които душата трябва да учи - допълнителни кармични дългове за душата.

За да постигне цялост, душата трябва да уравновеси енергията си. Тя трябва да понесе резултатите от онова, което е причинила. Енергийните дисбаланси в душата са нейните непълни части и именно те формират личността. Взаимодействащите си самоличности са всъщност душите, които търсят своето изцеление.

Дали при контакта си душите постигат изцеление или не, зависи от това доколко личността съумява да види нещо отвъд себе си и другата личност и да прозре в начина на взаимодействие между техните души. Това възприятие неизменно носи състрадание. Всяко преживяване и всяко взаимодействие ви предлага възможност да го погледнете или от позицията на вашата душа, или на вашата самоличност.

Какво означава това на практика? Как една личност започва да вижда отвъд себе си и да усеща как душата й контактува с душите на другите?

Тъй като не можем да знаем какво бива лекувано посредством всяко взаимодействие - какви кармични дългове приключваме, - не можем да преценяваме онова, което виждаме. Когато например видим човек да спи в канавката посред зима, не знаем каква работа довършва душата.

Не знаем дали душата в някой друг живот не се е отдавала на жестокост и в този живот е избрала да изпита същата енергийна сила, но от противоположната позиция, например като чака милостиня от другите. Необходимо е да се отнесем със състрадание към положението на такъв човек, но не е нужно да го смятаме за несправедливо, понеже нещата не стоят така.

Има себични, пълни с омраза и негативност личности, но дори в подобни случаи ние не можем напълно да знаем какви са причините за тяхното съществуване. Те са неведоми за нас. Това не значи, че когато се сблъскаме с отрицателни качества, не бива да ги разпознаваме като отрицателни, а просто, че не трябва да ги съдим. Не това е нашата роля. Ако се намесим в някоя свада или разтурим вой, не е уместно да съдим участниците в тях. В едно можем да сме сигурни - човекът, насилникът дълбоко в себе си изпитва огромна болка, защото една здрава и уравновесена душа не е способна да нарани друга.

Когато съдим, си навличаме отрицателна карма.

Съденето е типично за личността. Когато кажем за друг човек: „тя е заслужила" или „той не заслужава", ние си създаваме негативна карма. Когато кажем за някоя по-стъпка: „това е правилно" или „това е грешно", отново си носим лоша карма. Това не означава, че не трябва да реагираме адекватно на ситуациите, в които попадаме.

Ако колата ви например бъде ударена от друга, понеже шофьорът на втората е пиян, нормално е да го подведете под съдебна отговорност, за да ви изплати вредите. Необходимо е да му бъде забранено да кара под влиянието на алкохол. Важно е обаче в такива случаи да не реагирате, водени от чувства на възмущение, праведност или на измамност Такива чувства са резултат от това, че преценяваме себе си и другия човек и стигаме до извода, че в сравнение с него ние сме по-висши.

Ако действаме, изхождайки от такива чувства, ние не само увеличаваме кармичните задължения на душата си, а също не съумяваме да влезем в тези чувства и да се поучим от тях. Чувствата, както ще видим, са средството, чрез което можем да открием онези части от душата, които тя цели да излекува. Те също ни помагат да над-никнем в начина, по който душата работи на материално ниво. Пътят към душата ви минава през сърцето.

Ако възприемем гледната точка на душата, трябва да се въздържаме да осъждаме дори явления, които ни се струват напълно непонятни, като жестокостта на инквизицията и холокоста, смъртта на невръстно дете, мъчителната агония на болните от рак или терзанията на прикования към легло. Не знаем какво бива излекувано при тези страдания, нито подробностите около енергийното състояние, което е в процес на балансиране.

Уместно е да си позволим чувства на състрадание, които подобни обстоятелства естествено извикват, и да действаме според тях, но ако си позволим да съдим тези явления и участниците в тях, само си навличаме отрицателна карма, която после трябва да балансираме, а и ние самите ще се наредим сред душите, избрали да участват в подобни ситуации, за да може да се постигне равновесие.

А ако не съдим, как може да има справедливост?

През своя живот Ганди неколкократно е ставал жертва на побой. Макар на два пъти едва не умрял, той отказал да даде под съд нападателите си, понеже развирал, че те са направили „каквото са смятали за правилно". Тази позиция на приемане, без да се съди, е основна в живота на Ганди. Христос не е съдил дори онези, които са плюли в лицето му, и подложилите го на безмилостна болка и унижение. Той молил за прошка, не за възмездие, за онези, които го измъчвали. Нима нито Христос, нито Ганди са знаели значението на думата справедливост?

Те са познавали неосьждащата справедливост.

Каква е тази справедливост?

Да сте справедливи, без да съдите, означава да виждате всичко в живота, но да не ангажирате отрицателните си емоции. Справедливостта, когато не съдите, ви освобождава от длъжностите, на които сте се самоназначили: едновременно и на съдия, и на съдени заседатели, понеже вие знаете, че всичко се вижда - нищо не убягва на кармичните закони. А това ви носи разбиране и съчувствие.

Неосъждащата справедливост е свободата да видите онова, което виждате, и да изпитвате онова, което изпитвате, без да реагирате отрицателно. Позволява ви пряк допир до безспирния космически поток от разум, сияние и любов, който изгражда и нашия свят. Способността да си справедлив, без да съдиш, е естествено следствие от способността да развираш душата и нейния път на развитие.

Ето я тогава структурата на нашия процес на развитие: постоянни въплъщения и превъплъщения на енергията на душата в материалната реалност, за да се изцели и уравновеси енергията според закона на карма. В тази рамка се разбиваме и като индивиди, и като вид, като първоначално сме безсилни и постепенно добиваме сила, и все пак не е задължително изживяванията ни от тук нататък да са като предишните.