Някои жители на Тънкия свят съзнателно избират трудни въплъщения. Говоря за тези, на които кармата им позволява да имат по-леко съществуване, но изостреното съзнание им подсказва, че един труден земен живот струва колкото много леки. Немалко силни духове са приемали задачата да освободят хората от остарелите предразсъдъци. Но техният живот е бил изключително тежък.

Трябва да отбележа, че в астралния свят също се проявява свободната воля. Но само във висшите сфери тази воля е хармонизирана с психическата енергия, в резултат на което се получава истинско сътрудничество. В средните и нисши сфери на астрала често е налице противопоставяне. Съществата не желаят да признаят целесъобразността на закона на Битието. Особено плачевно е да се наблюдава как някои от тях се опитват да избягнат въплъщението, макар прекрасно да знаят, че при техния кармичен товар повече не могат да напредват в Тънкия свят. Но те предпочитат да останат в това състояние, само и само да не предприемат ново пътешествие на Земята. Такова противодействие на свободната воля показва, че по време на земния живот съзнанието не е било разширено и не е имало желание за осъзнаване на света. Разбира се, не е имало и любов към Йерархията.

В земния си живот не бива да заявяваме бъдещите си въплъщения, защото Тънкият свят предоставя такива възможности, че земните ограничения и измерения могат само да ги омаловажат и объркат. Дори може да се случи да не ни се наложи връщане на Земята или да се наложи да поработим по-дълъг срок в Тънкия свят, изпълнявайки някакво особено поръчение.

В астралът се оформят задачите за земния живот. Хората най-малко от всичко допускат, но неговите обитателите отлично знаят, че всеки техен земен живот произтича с тяхно знание или по-точно с тяхно съгласие. Всеки пристъпящ към нов земен живот получава искра просветление, когато разбира какъв именно кармичен товар се задължава да приеме като изпитание.

Всички въплъщаващи се идват на Земята с добри намерения.

Това е велик закон. Даже и в низшите слоеве преди въплъщението се получава просветление за доброто като основа на битието. Доброто намерение обаче се разсейва на Земята под влияние на различни въздействия и сдобиване с пороци. Искам да кажа нещо интересно: старите духове, минали през много въплъщения, се чувстват прекалено тягостно след седмата си годишнината и особено след четиринадесетата, защото тогава се включва в действие психическата им енергия.

Сред тайнствата на космоса трябва да се отбележи редуването на съществуванията. Редът на тези съществувания е толкова различен, колкото са и монадите. Законът за въплъщенията е справедлив. Зърното на духа е нерушимо и вечно. Сега, в днешно време, особено ще има бързи въплъщения. Много обитатели на Тънкия свят бързат да се върнат тук на Земята, в което се изразява развитието и спешността на еволюцията.

Животът задължава човека да се издига, докато смъртта е слизане надолу. Хората възприемат смъртта като разрушение, но битието утвърждава вечното обновление. Всеки умира за вчерашния ден и се обновява за утре. С всеки час човек или се приближава, или отдалечава от Висшия свят.

Едни предполагат, че човек постоянно умира, а други знаят, че човек непрекъснато се ражда. Едните изхождат от ужаса, другите от радостта. Така човек до голяма степен предопределя своето бъдеще. Можете да бъдете уверени, че определящият за себе си смърт не знае за Висшия свят. Може би той спазва някакви външни ритуали или обряди, но сърцето му е далеч от истината.

Вечният живот е едно от най-замъглените понятия в човешкото мислене. Отделни хора даже свеждат това понятие до продължаване на живота тук на Земята. Но защо човешкото сърце се моли за вечен живот? Всъщност сърцето се моли за вечен живот на съзнанието.

Трябва да кажа, че правилното отношение към предишните животи е изключително рядко явление. Обикновено те не вдъхновяват за бъдещето, но приковават към отживелиците. Затова само понякога може да се даде на хората знание за техния минал живот. Много не може да се вмести в тяхното съвременно съзнание. Хората не могат да разберат защо знатните въплъщения се редуват с трудови? Илюзиите на царя или владетелката пречи да се разгледа доколко трудовото въплъщение може да издигне съзнанието по-високо от всички господари на този свят.

Само високият дух не се противи на естествената смяна на битието. Той се радва на възможността да усъвършенства нова страна от своя живот. Всеки висок дух се стреми към трудния път, а слабият съхранява своята страхлива леност. Могат да се проследят и да се съпоставят редицата въплъщения, твърде разнообразни по тяхната външност — ту господар, ту духовен учител, ту герой, ту отшелник, ту народен водител, ту мъдър управник, ту монах, ту философ, накрая лекар в Тънкия свят и целител на земните народи. И навсякъде се вижда все същото служене и все същите преследвания.

Жителите на Ефирния свят не желаят да се въплъщават в някои страни, ако не са налице усилени кармическите обстоятелства, които ги задължават да се появят в определен народ.

Сравнени със земните обитатели, техните знания не са много повече, но в някои отношения те могат да узнават бъдещето и по този начин да се подготвят за по-добри условия на Земята. Едва ли някой ще пожелае да дойде на изгоряло пепелище. Той може да се приобщи към силен народ и да участва във велики решения. Жителите на Ефирния свят не искат да идват на изживени места и никой няма да ги застави да изберат по-лошия жребий, ако кармата не ги принуждава.

Психически взаимоотношения много по-лесно се установяват между хора, срещали се в минали животи. Цели групи въплътени могат да се окажат отново в една местност. Туземците казват: „Ще отида да си отдъхна и ще се върна отново“. Те желаят да се върнат на позната земя. Но и сред развитите съзнания съществува тяга да продължат незавършената работа, затова често се срещат предишни сътрудници и врагове.

Магнитът на враждата е много силен,

а чувството за мъст е мъртвата точка на всяко убеждение. В Надземния свят земните врагове могат да се приближават един към друг съвършено мирно и даже да се усъвършенстват съвместно. Причината е проста: на Земята те не са могли да се припознаят един друг вследствие обкръжаващите ги вибрации, но в Ефирния свят вибрациите се променят и яростните врагове могат да влязат в жестоко съприкосновение. В сферите на земния живот може да се наблюдава как се появяват цели групи хора, които някога са били свързани помежду си. Събират се не само приятели, но и врагове. Това сложно преплитане ясно говори за силните връзки, които се изживяват на Земята през многото животи. Има много случаи на деца, помнещи своето минало. Те помнят и за пребиваванията между земните животи, но трябва умело да се разпитат.

Понякога някои мощни Същества изпращат част от своя лъч на Земята и по този начин осеняват един или няколко духовно развити човека. Така, че хората могат само да се възхищават на подобен подвиг от тяхна страна, тъй като той укрепва връзките на мисълта и разширява новите предели на мисленето, обогатявайки жизнения път на всички около тях. Накрая в заключение искам да кажа и още нещо – в човешкия живот няма нищо неизпълнимо, стига само нашата добра воля да бъде насочена към него.