Времето промени своите параметри още преди пет години. Неговата константа стана прекалено сгъстена, поради което понастоящем едно денонощие вече се равнява не на 24 часа като преди, а на 16 такива. Това наложи еволюцията на човечеството да се активира по спешност, което от своя страна пък доведе до много бързи преражданията на духовете.

Колкото по-бързо хората осъзнаят, че натрупването на качествена психическа енергия е необходимо не само за настоящия им живот, а и като постоянна, неотменна придобивка на преимущество за следващия, толкова по-бързо ще осъзнаят, че това значително би изменило границите на техния живот. Редуването на въплъщенията е засвидетелствано както от древните, така и от най-новите учения. Но въпреки това тази действителност трудно навлиза в човешкото съзнанието, иначе тя би преобразила целия живот на всички нива. Поредицата от въплъщения може да се разглежда като поредица от отделни животи, но по-добре е да се гледа на смяната на въплъщенията като на един живот.

Промеждутъците между въплъщенията могат да бъдат наречени сън или ден, в зависимост от гледната точка. В миналото това може да е било сън, но за бъдещето това може би ще бъде ден. Ще зависи от успеха на човешката еволюцията. Ако хората биха могли по-скоро да възприемат неделимостта на живота, те биха придобили цялостната представа за него и биха се сдобила със съответната отговорност.

След Атлантида в съзнанието им обаче се е наложило неразумното разбиране за смъртта и земният живот, който е бил заключен в раковината на предразсъдъка и разделението. И заедно с тях се е появило отрицанието и е изчезнало самопознанието за човека. Оттук започват и неговите беди.

Защо хората в плътния свят не трябва да помнят за своите пребивавания в Тънкия астрален свят? Една от причините е вероятната невъзможност да се вместят впоследствие изцяло в плътното си физическо тяло, т.е. те не се сливат със своята душа и дух, поради което живеят в неразбиране на нещата от живота, защото не могат да се докоснат до своя Творец. Духът не би могъл да приеме плътната физическа еволюция, ако би запазил спомена за мащабите в Тънкия свят.

Освен това от Тънкия астрален свят е възможно в някои случаи да се съзре и величието на Огнения свят, което в плътния свят може да се постигне само в много редки случаи. Даже и най-добрите духове могат само понякога да си спомнят за своите земни съществувания, но съвсем рядко те осъзнават себе си в условията на Надземния фин свят. Понякога отделенията на тънкото тяло донасят някои знания за живота в Тънкия астрален свят. Но да се запомнят тънките съществувания е много трудно и несъвместимо със земните условия.

Ако хората биха могли да си видят лицата от предишните въплъщения, ще могат да забележат как се променя днешния им облик в образи от отминали векове. Често преобразуванията им започват не от чертите на лицето, а от някои подробности на шапката или дрехите.

Самият характер на лицето се променя съвършено незабелязано и в най-неочаквани черти. Хората изключително рядко запазват лицата от миналия си живот в днешното си прераждане. Определено в земния живот хората преобразяват своята външност съобразно страстите си.

Доколко това свойство справедливо ще бъде подсилено в Тънкия астрален свят? До толкова, доколкото самите хора след своята смърт и преминаване в астрала просветлеят като фини тела, а други потъмнеят и дори се обезобразят до най-ужасна степен. Но те могат да се подготвят благоговейно за пребиваването си там – стига да пожелаят.

Трябва да се знае обаче, че във високите сфери на Тънкия астрален свят хората променят много от своите качества и наклонности, тяхната земната патина отпада и започват да се проявяват истинските разбирания. Земните им наслоения отпадат, защото стават несъвместими с новото им фино състояние.

Психическата им енергия започва да действа освободена от наносните зловредни влияния и нейната същност се насочва към истината. По същия начин психическата енергия би могла да бъде освободена и в земния живот в изключително голяма степен. Това ще доближи човека към опознаването на Тънкия свят.

По принцип някой „окултни дейци“смятат, че в Тънкия астрален свят може да се пребивава само в една сфера, по духовно сродство, но и това положение е условно. В действителност всеки човек след смъртта си бива привлечен в определена сфера сходна на неговата вибрация, но това не му пречи да изпраща мисли и в други сфери на астралното измерение.

По тези мислени мостове могат да се осъществяват нови запознанства, стига законът за отблъскването да не се прояви. Тук дори може да се види как отпадат чувствата на злоба, мъст и вредителство. Те отпадат поради ненужност, защото съществото започва да разбира, че не с такива ключове се отварят „златните врати към рая“, казано образно.

Особено във високите сфери не могат да съществуват мисли за зло, тъй като то произтича от хаоса, а сред хармонията не могат да съществуват условия за дисонанс. Така, че нека още в плътния си земен живот човека увеличи ясните си мисли, които ще го въведат в сферите на един по-висш астрален свят. Тези благотворни мисли не бива да се разбиват от едностранчивото невежество, незнание и безотговорност от тяхна страна.

Тук ако някой невежа от по-ниско естество на духовно посвещение започне да твърди, че въплъщенията са през 3000 години, той ще бъде толкова прав, както и твърдящият, че са през три месеца. Ако във втората раса, която се е размножавала чрез така нареченото пъпкуване и делене се е изисквал дълъг срок за превъплъщение, то в шестата раса с приближаването на телесното и астралното състояние намалява необходимостта от продължителни срокове.

Обитателите на Тънкия астрален свят се делят на няколко вида — едни се стараят да продължат пребиваването си с желанието да допринесат най-голяма полза. Това са така наречените големите и велики духовни труженици.

Други пък се опитват да останат по-дълго в астрала, за да не приемат своето земното изпитание. Трети — остават поради любов към Тънкия свят. Четвърти полагат усилия по-скоро да се завърнат към земните си способности и особености, тъй като са прекалено привързани към тях. Вярно е, че децата, особено в днешно време, се превъплъщават често по-бързо, но и между тях могат да се срещнат различни случаи.

Особено трогателно е да се видят деца, които без страх от неблагоприятните условия желаят да извършат нещо добро. На тях следва да им се помага. Такива стремежи нямат нищо общо с беднякът, който иска да стане богаташ, макар че и като такъв той все някога ще се прости със земните си съкровища.

Сроковете за пребиваване в Тънкия свят са крайно различни - от няколко месеца до няколко хилядолетия и в много редки случаи завинаги. Трудно е да се изброят всички причини за този духовен процес, но главната лежи в свободната воля и право на избор при човека.

Кое пребиваване в Тънкия свят е най-благотворно: най-краткото или най-продължителното? И в двете може да се открие еднаква ценност. А възможно ли е изобщо да не се връщаш на Земята, ако свободната воля пожелае това? Наистина, всичко е възможно, но това може да се постигне чрез практикуване на йога за сдобиване на правилното разбиране за живота и неговите истини. Просто само е необходимо да се направи пребиваването в Тънкия астрален свят по-полезно, отколкото връщането на Земята.

А това си постига в настоящия физически земен живот, където човека отработва правилно своята карма и по този начин дори я прекратява. Сроковете съществуват за всички, но едни хора ги приветстват, а други ги проклинат. Мнозина желаят да се върнат на земята във физически тела преди срока, но други се стараят да избегнат този процес, макар и за кратко време.

Обикновено се смята, че кармичните условия и срокове за превъплъщенията не се променят, но в действителност всичко е в движение, като е възможно да съществуват и други различни обстоятелства. В такъв случай кармичният закон се прилага съобразно ползата. От друга страна може да съществува такова силно желание да се помогне на земните жители, че този стремеж да съкрати срока на пребиваването на дадена душа в световете на астрала.

Кармичният закон живее и справедливо оценява истинските духовни подбуждения. Възможно е някои деятели да са особено нужни за Тънкия астрален свят. Освен това дадени от тях могат да притежават такива познания, които не би трябвало да се предават все още на земните жители, но биха могли напълно да се приложат в Надземния свят.

В заключение искам да кажа, че на Земята само понякога и то по изключение, оценяват справедливо духовните способности на човека, но в Тънкия астрален свят това просто е немислимо, недопустимо и неизбежно.

(следва)