Прието е да се счита, че кармата е воля и въздаване за хода на нашия живот. Също така е възприето да се гледа на кармата като на възмездие, но в истинското си значение кармата е труд. Законът за кармата се разпростира върху всички действия и върху всички светове.

Тя може както да се ускори, така и да се забави. Действието на кармата преминава и в следващите животи, както и в промеждутъчните състояния, които също са обвързани с нейното влияние. Който е осъзнал връзката между земния и надземния свят, ще бъде предпазлив във всичките си действия.

Поселият ще пожъне. Невъзможно е да се измени законът на справедливостта. Възможно е това да се осъществи извън земните мерки, но посятото ще бъде изживяно в пълен обем от съзнанието. Жалко е, когато хора, добре познаващи закона на кармата, въпреки всичко постоянно си сътворяват лоша съдба.

Обикновено се надяват на облекчение на кармата, но в действителност правят всичко възможно да противодействат на тази възможност. Течението на кармата трябва да се разбира като приближаване на възмездието, но същевременно и на възможностите. Кой може да предвиди течението на кармата?

Признак на невежество е да се изисква незабавност на въздаянието. Там, където е налице очакване на възмездие, там отсъства духовен устрем.

Кармата е действие.

По друг начин е невъзможно тя да се определи. Някои предполагат, че е по-добре да се определи кармата като последствие, но това би напомняло за възмездие и би унижило закона. Този, който е тръгнал по правилния път, той ще достигне до целта. Всяко изкривяване ще отдалечи човека от правилния път и хората ще определят това като лоша карма. Действително, когато пътникът се е заблудил в гъсталака, ще му се наложи да преодолява много препятствия, за да продължи по първоначалния път.

Кармата е пораждане на действие и самата тя е действие.

Помислете доколко кармата не отминава предателите. Но не отмъщението, а справедливостта е неотменима. Трябва да се разбере как кръжи кармата и поразява неочаквано този, който я е сътворил. Може да се наблюдава как кармата застига не само прекия престъпник, но и всички косвени съучастници. Не е без основание поговорката, че заради някакво злодеяние на един човек страда цял народ. Но не кармата отмъщава, а качеството на духа обвързва множеството съобщници в отговорност за техните действия. Никой не иска да се замисли колко широк е обхватът на кармата.

И никой не се разравя в паметта си, за да открие кога по същество се е проявил като съучастник в престъпление. Може само да напомни за закона, но свободната воля на човека трябва сама да избере своя път. Обикновено хората с лекота обсъждат сътворяването на карма, но не вземат никакви мерки за освобождаването от нея.

При това винаги се изразява увереност, че някъде съществуват Владетелите на кармата, които няма да пропуснат да променят и най-тежката карма. Никой не мисли, че законът не може да бъде изменен без извънредните усилия и на двете страни. Развитието на кармата не затруднява хората, но затова пък впоследствие те умеят да се жалват и негодуват, като с това единствено увеличават потока на следствията.

КОЙТО СЕЕ ВЕТРОВЕ, ЩЕ ПОЖЪНЕ БУРИ

Но кога ще се разрази тази буря и кой ще бъде пометен от нея, хората не мислят. Кога ще долети яростното следствие на бурята? Не със земни часове се измерва натрупването на бурята. Може да се наблюдава при много исторически деяния как е ставало нарастването на кармата и как се е стоварвала, за да възстанови нарушеното равновесие в света.

Хората считат кармата за наказание, но в действителност законът действа в името на равновесието.

Размерът на нарушението обаче не може да бъде определен със земни мерки. Само от Висшите Духовни Владетели планово може да се види как се разраства стореното. Често една малка дума може да въздейства като най-силна отрова и може да се съжалява, че хората не се замислят над думите, произнесени от тях.

Процесът на еволюцията е в ход от много векове, но качеството на мисленето и словото не се подобряват, а напротив – те непрекъснато и все повече се влошават. Да си спомним за извисеното мислене на индийските и гръцките философи.

Може ли двадесет и първият век да се гордее със същата изтънченост на мисленето?

Всеки, който подготвя отрова за брата си или сестрата си на земен план, сътворява ужасна съдба за себе си. Хората все още трудно приемат, че техните страдания не са случайни, и не винаги могат да разберат кои действия са се оказали решаващи.

Какви са последиците от ругателствата и гаврата с най-висшите понятия? Такова кощунство се отлага необратимо върху аурата и се полепя към кармата като кал върху колело. Не е лесно да се измие тази кал.

Всяка външна причина, тласкаща човека към действие, може да се нарече случайност, но действието, извършено чрез подбуждението на духа, носи всички последствия със себе си. Когато в древността са говорили за чистилище и огнен ад, са имали предвид трансмутацията и кармата.

Тези два принципа са неразделни. Единият предопределя другия и напрежението на единия предизвиква устремяването на другия. Кармата и трансмутацията са факторите, осигуряващи придвижването по еволюционната стълбица, колкото това да не се харесва на мнозина от човеците. Кармата събира теченията, които са подготвени за утвърденото подобрение.

Когато духът напряга своята устременост, тогава осъществената трансмутация може да развие най-добрите възможности. Само приспособяването към кармическото течение дава утвърдената космическа основа. Така кармата и устремността дават на човечеството насъщните импулси. Така само ръководството на кармата издига по стълбицата на битието.

Затова когато човек осъзнае мощта на кармата и се насочи към осъществяване на най-добрите си стремежи, тогава неговият житейски и духовен път върви в крак с целостта на Вселенската енергия. Когато човек не осъзнава своята мисия, кармата се стоварва върху него с цялата си тежест. Но когато предназначението се осъществява като стремеж към светлината, то изявата на този стремеж се обозначава като закон на Магнита – сходното привлича сходното, т.е. едва тогава може да се разчита на благоволението от Владетелите на кармата.

Земният лекар, когато лекува, вдъхва увереност в бъдещето. Кармата е болест на миналото и нейното излекуване е в бъдещето. Само този може да се устреми в бъдещето, който желае да се освободи от миналото. Устременият с цялото си същество е предпазен от падане и съответните удари. Кармата може да бъде променена с неудържима устремност.

Три обстоятелства могат особено да обременят кармата: първото е отказът от Учителя, второто — допускането, че връзката с Йерархията може да навлече нещастие, и третото — отклоняването от ответствено поръчение. Единствено сърцето може да подскаже къде започва отказът, отклонението и съмнението. По-добре да не се приближаваш, отколкото да си позволиш отстъпничество от изброените от мен фактори.

Нощта няма да просветлее над отстъпниците, но това няма да бъде наказание, а само следствие от посятото. Понякога може да се наблюдава как човек извършва действия почти без възможности за успех, но нещо го заставя да действа именно така. Подобни действия обикновено са нелоши по същество, но те биват заплащани често несправедливо.

Всичко това са кармически плащания. Получаващият, разбира се, вече е забравил за тях, но заплащащият, въпреки това, се стреми да си върне дълга, макар и това вече на никого да не е нужно. Може също така да се наблюдава заплащане и за други, близки по сърце лица. Особено трудно е съгласуването на потоците колективна човешка свободна воля.

Няма такива катаклизми, които биха обърнали внимание на човечеството към същността на сътворяваното от тях. Ще напомня как по време на състоялите се велики катаклизми останалите живи обитатели не са си направили дори труда да помислят за причините за случилото се. Те са се считали като невинни жертви на някаква жестока съдба.

Те не са подобрявали съзнанието си и вместо да пречистят себе си, са започвали нови сражения на безумната воля. Вероятно невежите ще кажат, че напразно ги заплашвам, но нека те се обърнат към скрижалите на историята, ако това, разбира се, е в техните възможности. Нека проследят бедствията на човечеството. Не от небето са се зараждали бедствията, но от земните огнища на безпросветното невежество и неразбиране на живота. Но за голямо съжаление земните думи не стигат, за да убедя хората да не погубват себе си, да не погубват планетата и да не оскверняват Космичното пространство.

По материали от интернет