7-те смъртни гряха на човечеството
Изследванията показват, че именно в основата на пороците ни лежат определени гени и химически съединения в организма ни. А седемте такива гряха са гордост, алчност, завист, злоба, похот, лен,чревоугодничество. Малко от нас се досещат , че всичко това не се опира на библейските текстове. Този набор от пороци започнал да се приема за общоприет едва от 18 век,когато крупният християнски теолог Тома Аквински го сформирал с лекота. Тези конкретни пороци били отделени от всички, не защото са най-тежките, а защото повличат след себе си всички останали грехове, които се изчисляват на десетки. Още една заблуда съществува. А именно : много от нас бъркат смъртните грехове с десетте Божи заповеди , дадени от Бог на Моисей. Между тези два списъка има известно сходство , но повечето са различия."Не кради" и "не убивай" са смъртни грехове, които се наказват на небесните територии. А седемте порока , за които става дума , присъстват през целия живот на човека. И по принцип при желание - от тях можем да се избавим и в крайна сметка да се озовем отново в царството Небесно.
Но действително ли можем да се спасим от тези изкушения?Испанският биолог Джон Медина в книгата си "Гените и седемте смъртни гряха" смята, че да се съпротивляваме на греховете е безполезно, тъй като тези наши постъпки са продиктувани от остатъците на животинския инстинкт , който все още е жив в човешкото съзнание. 1. Sloth (ленивост, мързел, безделничество) Как може от биологична гледна точка да се обясни мързелът?Всеки от нас притежава нещо като вътрешен будилник,който изготвя разписанието на организма ни. Тази програма е записана в гените ни. Именно те са отговорни за желанието ни за работа и за почивка. Но без определена степен ленивост , няма да можем да живеем дълго.Необходимо е от време на време да мързелуваме, за да презаредим батериите си.Всеки от нас има случаи, в които ценните идеи са се раждали именно, когато сме се отказвали от всякаква дейност и сме се отдавали на почивка и мързел. Учените казват , че когато поискат да работят , мързеливците свършват работата доста по-добре и качествено от останалите хора. И много от тях са гении. Има не малко примери за това как до към 33 години хората се излежават върху печката , а след това стават и извършват едва ли не подвизи. Тези, които се преработват , изгарят бързо като свещ.Не им остават жизнени сили. В определени дози именно мързелът позволява да се обмислят важните решения и да се съхранят енергиите , необходими за достигането на съвършенството. 2. Gluttony (чревоугодничество, лакомия) Гладът, по мнение на учените , е онова чувство , което се появява у човек , когато започва да изпитва недостиг на енергия. Един от отделите на мозъка ни - хипоталамуса - изпраща своя хормон, който е отговорен за огладняването ни. Зоната на сивото вещество се задейства като при аларма и ни известява , че ни липсва енергия. Т.е.- необходимо е да се подкрепим.Така че - чувството за глад е условен сигнал. Но така или иначе ,чревоугодничеството не вреди на никого. Нито на самия чревоугодник. 3. Wrath (гняв, ярост) Най-доброто генетично обяснение за този грях се явяват генетичните експерименти с близнаци. Ако един от тях е озлобен , то висока е вероятността да се наблюдава агресивност и у другия. Т.е. - гневът е в гените. Освен това, е изначално заложен у нас. При едни хора в по-голяма , при други - в по-малка степен. Биологическият код на гнева се предава от поколение на поколение. В първобитното общество именно животинската злоба е помагала да се оцелее в жестока конкуренция между хората. След време хората са се научили да сдържат тези емоции , с цел култивиране на общуването. Но съвсем не са изгубили способностите си за ярост. Всъщност ,природата си знае работата - неагресивните хора много по-трудно достигат до лидерски позиции. А изпадането в ярост в някои случаи е полезно , когато е необходимо да се защитават личните интереси. 4. Avarice (aлчност, скъперничество) От психологическа гледна точка - алчността е досадна, но и естествена проява на борба за правото ни на собственост, когато това право ни е отнето. Т.е. - в основата на този грях лежат страхът и безпокойството. Според много хора , няма нищо лошо в това да не желаеш да делиш с никого това , което сам си заработил или спечелил. 5. Envy (завист, ревност) Завистта и подобните й преживявания по правило не предизвикват никаква активност. Това е вътрешно чувство . То става опасно само ако премине в стадий на агресия. Завистта е възникнала в хода на еволюцията , като биологически необходима реакция на осъзнаването за различията между отделните индивиди в степента на тяхното еволюционно придвижване. Завистта е елемент на мотивацията - тя те тласка към нови постижения и стремеж за усъвършенстване. Подобно чувство е ревността в любовта,или по-точно във връзката. Всъщност няма нищо лошо в това да искаш да си над конкуренцията - не е важно в бизнеса или в личните отношения. И ако без завист не е възможно да се движите напред , то в това няма нищо греховно.
6. Vanity, Lordliness (високомерие, гордост, суета) Библейският грях "високомерие" е пример за типичното чувство за непълноценност на човек. Овладяването на този недостатък зависи от способността ни за обучение и приемане на новото в живота ни. Корените на този грях също откриваме в гените си. Отговорният за това ген, според учените , възбужда амбициите ни и надменността ни. Освен това, психолозите утвърждават , че гордостта и чувството за собствено достойнство се явяват най-важните усещания за това , че преживяваме живота си щастливо и успешно. Хората , които доста обичат себе си, всъщност са безобидни и са доста щедри. Могат да се гордеят много от факта , че са ви услужили с голяма сума пари.
7. Lust (сладострастие, похот, блудство) Няма нищо "по-сладко" от похотта. Какво лошо има в удоволствието от преплитането на две тела , открили се сред милиони подобни? В минимум - това може да достави неизмеримо удоволствие. В максимум- да се роди знаменит землянин. Отдавана учените са доказали, че интимният живот буквално е пропит с химически реакции. Веществото допамин причинява сексуалните фантазии. Серотонинът кара хората да се наслаждават от чувството за предстояща интимна близост. А тестостеронът е главният герой за това събитие. Истинска биохимична лаборатория в организма ни! Как е възможно да се борим с нейната работа?! Все едно да спрем движението на Слънцето! В крайна сметка у нас е заложен инстинктът да предаваме гените си за следващите поколения. Можем ли след всичко това да считаме похотта за грях?!
Ето какво мисля в крайна сметка:
Всеки човек в света прави един много прост избор - да се отдаде ли на животинските инстинкти или да ги овладее? Удобно ли е да унижаваме , оскърбяваме , да сме подли , след което да обясняваме , че това е плод на химическа реакция в организма ни.
Учените оправдават съществуването на пороците у човек, но е ясно , че гневът например , води след себе си жестокост. От стария в новия век се пренесоха едни пороци , изчезнаха други , засилиха се трети. Похотта е най-обикновеният и безобиден в днешно време.Новите пороци са фанатизъм, лицемерие и егоизъм. А преди векове гордостта е била най-страшното проявление на греховността ни. Седемте смъртни гряха са едно ново осмисляне на библейската действителност . Вярно е , че самата цифра "седем" е също библейска. Смисълът на думата "смъртен" грях е много по-условна отколкото си мислим. Пороците ни тежат не с това , че са причина за смъртта на човек , а с тежестта , която ни заставят да носим - тежестта на несъвършенството ни. Едни са греховете на хората пред другите човеци. Съвсем други са греховете на човек пред Бога. Човек е длъжен да не се предава пред собствената си биохимия , а да се заеме с култивирането на нравствеността си. Да защити доверието , което природата му е гласувала , за да му помага в процеса на еволюцията. picvalley.net
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|