Недоволството означава неудовлетвореност без някаква специална причина, не копнеж към някакъв специален обект. Може ли да има желание без никакъв обект на желание? - това е недоволството, което ни води към божественото. Когато има желание към външен обект, тогава то е обикновен копнеж - наречен "кучешки" феномен. Такова желание никога не може да бъде божествено.

Един последовател тук ми каза, че когато говорителят говори, въпреки че говори проза, думите му звучат като поезия. Той му каза, че в посланията му думите на английски започват често дори с една и съща буква. Сега отново това се случи: недоволство (discontent - англ.) и божественост (divine - англ.), както и копнеж (craving - англ.) и кучешки (canine - англ.), дойдоха с една и съща буква. Говорителят също е изненадан, че се случва така. Този феномен става спонтанно. Но мога да ви уверя, че когато настъпят промени във вашето тяло, вие също ще говорите в поезия, може би някаква друга, но, когато мистерията ви удари, поезията ще е там.

Това е едно от най-чудните неща, които могат да се случат в човешкото тяло: когато има реализация, няма двойственост в полето на ума, а всички двойствености са илюзия и измама. В момента, в който има мислещ отделен от мисълта, тогава има двойственост. В момента, в който има наблюдател отделен от наблюдаемото, тогава има двойственост. В момента, в който има преживяващ извън преживяването, тогава има двойственост. Може ли да има свобода от тази дуалност? Това е най-дълбокият смисъл на самадхи.

Когато някой внезапно експлодира в разбирането, че няма двама, че няма също и един, това е мистерията и чудото - няма нито две, нито едно - и двете са истина.
Когато древните индийски мъдреци казали "няма двама", в последвалите религии, измислени и развити от ума, веднага било казано, че тогава има един и той е там - президентът и управляващият директор на Небесата. Умът е устроен така, че винаги търси противоположността. И щом мъдреците са казали "няма двама", то трябва да има един.

И от това са се появили всички умствени замърсявания, разпространявани от религиите. Религиите, които произхождат от Индия, са религии на не-ума, докато западните религии са продукт на ума. Това е основната разлика. Възможно ли е да се интегрират, да се обединят тези религии? Обединяването се състои в това, умът и неговият продукт да съществуват без замърсяването, което те създават. Това е възможно, когато имате разбирането за друг вид религия, която идва от не-ума. Какво се случва, когато наблюдателят стане наблюдаваното, когато преживяващият стане преживяването, а мислителят - мисълта? Това е истинското, дълбокото разбиране за самадхи.

Това може да бъде предадено само чрез аналогия. В противен случай то не може да бъде изказано с думи. Когато говорителят гледа Владимир, какво се случва? Когато говорителят гледа една кола, какво се случва? Неговото око е като камера. Ретината на окото е като лещите в камерата. Когато камерата е насочена към колата и прави снимка, тя не генерира никакви намерения спрямо колата - в камерата не се появява желание да притежава тази кола. Но когато човешките очи гледат колата, защо тогава у човека се появява копнеж да притежава, да управлява, да се наслаждава на колата. Камерата е една система от части и технически средства, които дават възможност на човек да прави снимки с нея. Окото е съставено от подобни "технически" части и то също може да направи "снимка" на колата. Тогава кои са тези неща в тялото, които генерират желанието и копнежа по колата? Можете ли да медитирате, да се задълбочите върху този въпрос? Може ли този въпрос да се трансформира в търсене? Не да копнеете за незабавен отговор, а просто да останете с въпроса, което означава да бъдете в състояние на търсене. Защото да се копнее за бърз отговор, може би е равносилно да се избяга от въпроса, което означава да се избяга от истината, която е предизвикала този въпрос.

Говорителят ви призовава: живейте с такъв дълбок въпрос и останете с него, не се мъчете да намерите отговора от книга, от друг човек - просто живейте с въпроса и много странен процес може да се случи - внезапно ще се появи проблясък, в който няма да има нито въпрос, нито питащ. Това означава да останете в състояние, което излиза извън обсега на обичайното състояние на въпроси и отговори, намиращо се в рамките на ума.

Вие сте в състояние на смирение, на предаване, на оставяне на нещата да се случват, без копнеж за отговор. Това състояние е било описано красиво от Кришна. И само това може да ви взриви и да ви запрати директно в измерението на истината. Тогава никакви идеи, понятия, изводи, мнения, схващания за истината не са възможни - вие сте директно в истината. По-скоро вие не сте там, защото истината е там.


Същото нещо се случва, когато гледам към Владимир - моите зрителни сетива не казват, че това е Владимир. Тогава кое определя, че това е Владимир? На първо място това е разпознаването: "Да, тази човешка фигура е позната". След това започва едно търсене: "Кой е този човек, кое е неговото име", след грубото разпознаване идва едно по-фино - появяват се подробности. Всичко това се случва, защото паметта - този огромен резервоар с информация, се намесва. Тази познавателна способност се превръща в детайлно разпознаване. После идва изразяването с думи: "О, това е Владимир, той е българин, той издаде моя книга, той е посветен и т.н.". Заедно с изразяването с думи се случва и преживяването на Владимир. Преди изразяването с думи е само познавателния процес и разпознаването, преживяването още го няма. Това преживяване, което може да представлява: "О, това е Владимир, той е много внимателен, много услужлив, много любезен", отново се изпраща към паметта.

Отправянето на преживяването към резервоара с информация затвърждава, засилва преживяването. Този сбор от преживявания представлява егото, което е отделно от Владимир - то отделя преживяващия от обекта. "Аз преживявам, аз съм преживяващият, аз съм колекцията от преживявания, аз, аз, аз." Превръщането от обикновено разпознаване в преживяване - това е проявлението на разделното съзнание, на ума, на егото, на двойствеността.

След това разделното съзнание ни довежда до очакването: "Ето човекът, който трябва да ми създава удобства, да ме забавлява, да ме прави щастлив", това е привързаност. Докато това става, аз го "обичам", но това не е истинска любов. Ако той не прави това, което очаквам от него, аз ставам враждебно настроен към него. Но и двете състояния, да съм задоволен или да съм разочарован, са еднакви - нищо повече от настроение, разположение на духа и те потвърждават моята егоцентричност, моя егоизъм.

Това преминаване от една крайност към друга - любов и омраза - това е разделното съзнание, егоцентричността, егоизмът. Това е като люлеенето на махалото от дясно на ляво: то изглежда свободно, но в същото време, отивайки в едната си крайна точка, то генерира енергия, която ще го изпрати в другата му крайна позиция, където ще генерира противоположна енергия. И умът действа като махалото: когато аз обиквам някого, вече съм започнал да събирам енергия на омраза към него. Това е умът - в него процъфтяват противоположностите. Това е процесът на любов, който се извършва в ума: любовта в границите на ума съдържа в себе си своята противоположност - омразата.

Следователно любовта никога не може да принадлежи на ума, тя е нещо, което няма нищо общо с ума - тя принадлежи на измерението на не-ума. Буда е казал: "Никога не използвай думата любов, а невраждебност". Каква огромна мъдрост, която вие не можете да разберете. Вие ще усетите, че ви се плаче, когато разберете защо Буда е казал така. Кришна също казва: "ненасилие, невраждебност". Те никога не казват любов, защото произнесена позитивно, тя ни отпраща в полето на ума, а това не е истинска любов.


Най-дълбоките неща никога не могат да бъдат познати чрез позитивно мислене, а само чрез отрицателно - като се отрича отрицателното. Отрицателното мислене е най-висшият начин за изразяване в духовната област. Моля запомнете всичко това и отхвърлете глупостите на позитивното мислене, които се разпространяват на духовния пазар. Чрез позитивно мислене вие само можете да трупате боклук в ума. Чрез това отричане на негативното вие можете да достигнете до най-свещените нива, до божественото. когато се говори за свети неща с измислени от ума положителни фрази, които са в действителност отчаян опит да се облече в думи нещо, което не може да се изкаже с думи, се получава нещо много отблъскващо, лицемерно.

Както вече казахме, осъществява се едно натрупване на преживявания чрез постоянното изпращане на превърнатите в преживявания познания обратно в паметта. Може ли този процес да бъде спрян за малко, просто за един миг? Ако това се случи, тогава изведнъж спира намесата, идваща от наслагванията в паметта. Когато тялото на говорителя гледа тялото на Владимир, тогава тялото на Владимир е вече в тялото на говорителя посредством ретината. Тези две тела, тези два живота, въпреки че са самостоятелни, изведнъж те се сливат и тогава паметта не се намесва - процесът на разделното съзнание - разпознаването, изразяването му с думи, преживяването - не се случва. Вместо това внезапно се появява разбирането, че това тяло също е и Владимир, то не е само Шибендо Лахири, а и Владимир.

Изведнъж се появява разтърсващото откриване, че всички останали тела са едно, че всичко е едно - дърветата, планините - абсолютно всичко е едно, че две не съществува въобще. Илюзията, породена от разделното съзнание, че има две неща, внезапно изчезва. Всичко това се случва за един миг и това е добре, защото тялото не може да понесе повече. Ако продължи по-дълго време, тялото ще се свлече мъртво - то не може да понесе тази огромна енергия, това е невъзможно.

Все едно в една електрическа инсталация, която е пригодена за 220V, да се нагнети 2000V напрежение. Кришна казва: ако тялото умре при такава връзка, нека да умре. Нека да има човешки тела, които да умрат по този начин! Това ще е добре за останалите. Може би само някои щастливи хора могат да достигнат до тази смърт.
Това дълбоко разбиране го има само в Индия, навсякъде другаде смъртта е дяволът и злото, докато в Индия смъртта е благодат. Това е важно нещо, но ако кажа по една западна телевизия, че на Запад смъртта е нещо лошо, а в Индия смъртта е божествена, ще ме обявят, че съм луд. Всъщност смъртта е божествена.

Ако можехте да умирате от време на време, тогава вие истински ще знаете, какво значи да живеете от време на време. Да умрете за всички тези противоречия, желания, брътвежи на ума. Да умрете за цялата основа, която наричате "АЗ". моля, научете изкуството да умирате от време на време - това е най-голямото изкуство, не поезията, музиката, живописта, това е истинското изкуство. Ако един творец овладее изкуството да умира от време на време, тогава животът му ще бъде пълноценен.

Всъщност общоприетото изкуство е една добра стъпка към това истинско изкуство. Когато хората на изкуството творят, те се намират в измерение, което не принадлежи на ума, творбите им не са продукт на техния ум. Което означава, че те са достъпни за този процес на умиране на ума. И ако те могат да продължат по-нататък този процес на умиране, тогава ще им е възможно да се докоснат до безкрайността, където вие сте всичко. Това внезапно усещане на сливане с вселената е истинският, дълбок признак на самадхи. А това от своя страна е кулминационната точка на живота в йога. Ето защо в осемте страни (аспекта) на живота в йога самадхи е най-висшата.

Това е казано много красиво от Кришна в Гита. Там е написано така, че понякога Атма е концептуалното (идейното) аз, а друг път е истинското аз - двете противоположности. Това се случва постоянно - има стотици строфи, където това е крайно объркващо, защото само тези, които имат силно желание ще узнаят кое какво е (кога Атма е разделното аз, кога - истинското), само тези, които са истински последователи ще успеят да отделят водата от млякото. Ако е възможно да стане връзка с истинското аз, само тогава изведнъж вие ще се слеете с Вселената, казва Кришна. При този процес не става въпрос за объркване, за привързване, за копнеж по тези неща, които са в ума и разделното съзнание.

Тази връзка, която се получава при такъв проблясък, фактически спира всички превръщания на сетивните възприятия в чувственост. Това е истинското значение на Джитендрия (контролиране на сетивата) - не да измъчваме сетивата като притискаме очите, запушваме носа, ядем лоши и безвкусни храни, а спирането на превръщането на естествения природен процес (чистото сетивно възприятие) в процес на ума (чувствеността). Джитендрия не означава, че ти контролираш, защото този, който контролира е контролът и това е дуалност, която затвърждава процесът на ума.

Всичко това може да се разбере единствено, когато Гита се случи във вашето тяло, когато има дълбоко разбиране вътре в самите вас чрез свадхая, чрез тапас и ишвара пранидхан, чрез Крия Йога. Крия Йога е огромен трансформиращ процес, който действително ни дава достъп до тайните и съобщенията на всички свети писания - не само на Гита, но и на Библията, Корана и др. Истинското съобщение в тях не може да се разбере с ума, а когато се освободите от ума. Когато се появи истинското аз, а разделното съзнание се слее в него, тогава Исус казва "Аз и Отца сме едно".

Това е дълбокото значение на самадхи, това е експлозията. Когато стимулът и отговорът станат едно и също нещо, това е кулминационната точка на йога практиката - самадхи. Стимулът означава например тялото на Владимир, което стимулира моята ретина, а отговорът (реакцията) не разделя двете, не поражда разделна реакция - той е същият, което означава, че аз съм Владимир. Тази експлозия, изчезването на разделянето на стимула и отговора (дразнението и реакцията) се случва в човешкото тяло от време на време.

В такъв момент Исус казва: "Аз и Отца сме едно", а Али Мансур казва: "Аз съм Бог". Ако попитате някой свещеник, той ще ви каже, че вие не можете да кажете такова нещо, че е достатъчно да правите каквото той ви каже. Но истината е, че ние сме Бог.


Това е кулминационната точка на живота в йога и особено на Крия Йога, защото Крия Йога обхваща всичко това, а не някаква физическа фитнес програма. Практикуването на Крия Йога затвърждава това разбиране, което наистина ни е достъпно от време на време. Това прозрение се извършва внезапно в нашето тялото - само трябва да останете нащрек, а не да сте инертни. Не-умът е будност, а умът е инертност.