Лекция от Свами Ниранджанананда Сарасвати, 17.01.1997, Мумбай
Представете си компютърно изображение на картина. Неговата разпечатка е поставена на земята и вие виждате една мравка да се лута върху листа хартия.

Ако попитате малката мравка какво е видяла, какъв ще бъде отговорът? Ще каже: “Видях бяло поле (белия лист) с черни точки, кръгчета с различна големина и форма”. Това е единственото описание, което мравката може да ви даде. Тогава я помолете да се качи на пръста ви, повдигнете я и попитайте: “Какво виждаш сега?” Мравката ще отговори: “Сега виждам картина.”

Кое е това, което възприема картината първоначално във формата на бяло поле с черни точки, и кое я възприема като образ, изображение, когато мравката се издига нагоре?

Събитията, които се случват около нас, опитът, който натрупваме в живота си, са само приемане на ситуации и случки, които са съществували през цялото време. Но ние сме влезли в контакт с конкретното събитие точно в определен момент от живота си.

И така, в Библията е казано: “Няма нищо ново под слънцето”. Всичко, което преживявате, вече е съществувало. Ние може да не сме го съзнавали, но това е друг въпрос.

Всяка опитност има живот и всяка опитност съществува, живее и се развива във формата на някакъв предмет, на някакво събитие във времето и пространството. Единствената разлика е, че ние можем да я разпоз-наем и осмислим. Когато приемаме и осмисляме нещо, ние казваме: “Имах преживяване.” Дотогава преживяването не е съществувало.

Животът тече и по природа нещата се създават и разрушават през цялото време. Това е космичният закон. В творението всичко, което виждате и възприемате, не е нищо друго освен проява на живота.

Дори един неодушевен предмет представлява живот. Животът не се ограничава с развитието, движението и сетивата. Животът е приемане на събитието такова, каквото е, когато то се случва. Той е разбиране на това къде се намирам в определено време и пространство.

Всяка опитност е съчетание от много други образи и впечатления, взети заедно. Когато гледам една роза, с очите си виждам формата и цвета й, с носа си усещам уханието й, с докосването си усещам структурата й.

Всички тези опитности, обединени заедно, създават образа на розата и асоциацията за нея в моя ум. Но ако видя розата, без да усетя аромата й, няма да е същото. Ако е налице уханието без истинската форма, това ще е различно преживяване. А ако въобще не виждам розата, аз все пак не мога да отрека съществуването й.

По същия начин човешкият ум разбира комбинацията от образи, събития, обекти като една опитност. Радостта, страданието, гневът са чувства, но в същото време те са сбор от много други опитности, взети заедно. И цялата тази информация, тези впечатления, образи или случки, които осъзнаваме, разбираме и изпитваме в живота си, се излъчват от едно по-дълбоко начало, най-дълбокото ниво на нашата личност. Йогите са дали име на това ниво на личността - нарекли са го махат, цялостния ум.
 
МАХАТ: ЦЯЛОСТНИЯ УМ

Махат е сбор от четири различни състояния на осъзнаване. Първото състояние е манас, личността. Думата манас, която обикновено се превежда като ум, води началото си от санскритски корен, означаващ “разсъждавам, анализирам, разбирам, обработвам”. Това е аспектът на махат, който възприема света около нас в различните му форми, състояния и цветове.

Манас е този, който в крайна сметка обединява всички малки впечатления и ги прави едно. Нещата, които виждам с очите си, нямат значение, освен ако не минат през манас, източника на размисъл, анализ, разбиране.

Когато едно изображение е завършено в областта на манас, информацията се предава към буддхи, което се превежда като интелект. Тогава буддхи класифицира това конкретно преживяване или впечатление като добро или лошо, позитивно или негативно, раджастично, тамастично или сатвично.

Буддхи или го приема, или го отхвърля и след като анализира впечатлението, образа, преживяването, което е получил от манас, предава целия файл (информацията) на чита. Там той се съхранява като впечатление, известно като пратяйа или памет.

Когато се случи подобно събитие, буддхи веднага изважда стария файл от мястото му на съхранение - чита, и го сравнява. След това замества старото впечатление с новото. Това е

След анализ, наблюдение и класифициране буддхи взаимодейства с ахамкара, собственото аз, индивидуалната идентичност, знанието “Аз съм”. Буддхи въздейства на ахамкара да реагира по определен начин.

Когато видя някой да се приближава към мен с пръчка в ръка, това е просто един образ. Но всички впечатления от човека, изражението на очите му, лицето му, езикът на тялото му, вдигнатите му ръце, всички те са събрани заедно, мигновено обработени от буддхи, сравнени са с впечатленията, изведени от паметта, чита, и тогава аз разбирам, че този човек се приближава да ме удари. Незабавно това съобщение се предава на ахамкара, “Какво да правя сега?”. И ахамкара казва на буддхи: “Бий се или бягай”.

Ахамкара е особено понятие. Това е състояние на себепознаване, при което вие се намирате на едно ниво и нещата, които се случват около вас, стават или под вас, или над вас. Когато се случват под вас, няма опасност за вашата личност и сте готови да се справите със ситуацията.

Когато видя дете да тича към мен с пръчка, аз ще му се присмея. Но ако видя човек два пъти по-голям от мен да се приближава със свирепо изражение на лицето, моята ахамкара веднага ще каже: “Виж, това е заплаха за самоуважението и собственото ти тяло. По-добре промени нагласата си и не създавай конфликт. Дори за теб самия е по-добре да избягаш.” И ако не обърнете внимание на това предупреждение, можете да си представите резултата.

И така, тези четири аспекта в йога се възприемат като махат, цялостния ум. Манас е грубият ум, буддхи е финият, чита е умът, който се занимава с впечатленията, и ахамкара е каузалният ум.

Когато разглеждаме четирите аспекта на нашата природа във връзка с всекидневните дейности и сетивата, които взаимодействат със света на имена, форми и идеи, тогава в нашата личност се осъществява едно друго измерение, едно друго ниво на преживяване.

Ние имаме пет сетива - очи и зрение, уши и слух, език и вкус, нос и обоняние, кожа и допир. С тези пет сетива работим и с тях се свързваме с външния, а също и с вътрешния свят. Така че говорим за две неща - физическите сетива и ума, две неща, с които сме надарени да живеем, да се развиваме и да оцеляваме.
 

ШАКТИ, ПРАКРИТИ И МАЯ

В космическата игра на сътворението има три аспекта на шакти, енергията, които са активни. Първият е чиста шакти, в която действието, движението, динамизмът съществува във формата на семе; семе, което има потенциала да се превърне в голямо дърво. Но във формата на семето формата на дървото е незабележима. Шакти е именно този присъщ потенциал.

Когато поради други причини шакти се проявява и движението, дейността става видима, тогава шакти се нарича пракрити. Думата “пракрити” означава крия, дейност, която се вижда и възприема от цялостния ум. Тя е като малък кълн, който пониква от семето.

Потенциалът сега се вижда като малък красив кълн и вие знаете, че шакти, енергията, се проявява и заема определена форма. Сега има необятни възможности за развитието на тази сила във формата на пракрити. По-късно този малък кълн израства в дърво.

Когато се е превърнал в дърво с клони и листа, отрупано с цветове и плодове, тогава насладата от дървото, радостта и ползата от плодовете и цветовете, е третият аспект на шакти, известен като мая.

От мая, превеждана като илюзия, илюзорна сила, нещо преходно, вие получавате наслада и щастие от постижението си. Но това удовлетворение не е постоянно. Като си жаден, пиеш, но когато водата постепенно напусне организма, отново чувстваш жажда. Мая е нещо мимолетно и непостоянно, но е резултат от взаимодействието ви с пракрити.

Това са трите форми на проява, на творение. Те са съчетание от съзнание и енергия. Когато съзнанието реагира на стимулацията на енергията, когато цялостният ум откликва на проявленията на енергия в проявения свят, тогава разбирането, което постигате, ви определя като човешко същество.

Това, което приемате като истинско, като съществуващо сега, е вашето осъзнаване на връзката между съзнание и енергия. И това е мястото, на което се намираме в момента. Всички останали неща, случващи се в живота, са странични преживявания.

Болката и щастието, удовлетвореността и недоволството, мотивирането и отпуснатостта, събуждането на положителни качества или изразяването на негативните, борбата или любовта, работата за обществото и семейството и в същото време запазването на личните ни амбиции и желания,

изразът на силите ни и същевременно изпитването на ограниченията от собствените ни слабости, желанието да удовлетворим нуждите си, но и неспособността да направим разлика между необходимост и амбиция, това са страничните преживявания, които осъзнавате в момента на взаимодействиe между съзнание и енергия.