Срещата с един голям учител е понякога повратна точка в живота на човека. Стари начини на мислене си отиват, съзнанието се отваря и разширява и навлиза в непознати измерения на всички нива, ражда се ново мислене.

Един от тези големи учители е Бабаджи. Неговите ученици го считат за махаватар. Тази дума идва от санскрит и означава "слизане на Божественото в материята", т.е. сгъстяване на духа, на фината материя. Затова махаватар е божествено явление.

Аватарите или махаватарите (големите аватари) се появяват на земята винаги, когато предстоят големи поврати и когато човечеството е напуснало правия път. Това се отнася и за Бабаджи, който от незапомненни времена се завръща, за да учи човечеството.

В Индия, в района Кумаон в подножието на Северните Хималаи Бабаджи е познат от столетия под името Хайдакан Баба.

Писмени и устни предания говорят за появата му в множество образи. Преди сегашното си въплъщение - 1970 - 1984 г. - той е бил видян във физическо тяло през 1920 г.

Все още живи ученици казват, че тогава той се разтворил в светлина в средата на една река. До 1970 г. той много пъти е бил виждан в светлинно тяло, когато се явявал да даде съвети или да лекува.

Ето какво се случило през 1970 г.: Селянинът Чандрамани от Хайдакан видял на сън баща си, починал преди 25 години, който му казал, че Бабаджи се е появил отново в тялото на млад мъж.

Бащата заръчал: "Иди в пещерата край селото и окажи на Бабаджи почит, защото няма съмнение, че това е той. И още нещо: не го напускай, каквото и да става!"

Чандрамани разказва: "Когато се събудих, беше към 4 ч. сутринта. Веднага се запътих към пещерата. Там видях Бабаджи на светлината на малка маслена лампа. Когато ме видя, той каза:

"Дете мое, върви си в къщи и се върни след три дни!" Аз си отидох, но веднага се върнах с кана мляко. След три дни Бабаджи се изкачи на хълма Кайлаш, където остана в медитация неподвижен 45 дни.

През цялото време бях при него и не го видях нито веднъж да стане, нито веднъж да се изкъпе. Когато най-сетне излезе от дълбоката си медитация, аз го попитах как ще се изкъпе, тъй като никъде нямаше вода.

Той отвърна: "Ще заповядам на вятъра да ми донесе вода." Тогава забелязах, че по хубавите му дълги коси се стичат водни капки и божественото му тяло е цялото мокро.

Скоро новината за завръщането на Бабаджи се разнася из цяла Индия. През 1972 г. идват и първите европейци, най-често водени от видения или сънища. Аз самата видях Бабаджи в един сън в края на 1978 г., след като бях прочела книга за него.

В съня ми Бабаджи седеше на пиедестал и говореше с микрофон на много насядали по земята американци, които също имаха в ръцете си микрофони.

Наблюдавах сцената и след известно време мислено казах: "Ако ти наистина си това, за което всеки те смята, и ако искаш да говориш с мен, ще трябва да избереш друг начин на общуване". Отговорът дойде веднага.

Той ми изпрати лъч бяла светлина, дебел колкото палец, в чакрата в междувеждието. Изпитах неописуемо духовно щастие. По това време живеех със семейството си в Източна Африка и нямах нищо общо с религията. Реших да отида в Хайдакан.

За себе си Бабаджи казва: "Аз съм нищо и никой, това тяло няма значение, за съм само огледалото, в което се оглеждаш. Аз съм като огън. Не стой много настрани, защото няма да усетиш топлината. Но не се приближавай прекалено, за да не се изгориш. Научи се на правилната дистанция. Името ми е Махапрабхуджи, Великият господар".

Беше невъзможно да се анализира или да се разбере същността на Бабаджи. Той беше загадъчен и непостоянен, а реакциите му - непредвидими. Но все пак той мога да го опиша с един израз - въплътена любов. "Аз дойдох, за да се раздавам. Раздавайте се и вие" - бяха неговите думи.

Бабаджи винаги подчертаваше значението на безкористната работа, т.н. "карма йога". Той казваше, че всяка работа, извършена безкористно, води до промяна на съзнанието, затова считаше работата за богослужение.

Защо Бабаджи се прероди? За да разтърси човечеството и да го подтикне към човечност, за да го предпази от големите опасности на идващите събития.

Неговите предсказания се отнасяха конкретно до новото оформяне на земята: "Настоящето е изпълнено с бунт. Ще стане голяма промяна, и тя ще е чрез кървава революция.

Накрая нито една страна няма да бъде пощадена, някои дори изцяло ще бъдат заличени и няма да остане никакъв знак от съществуването им. В други страни ще оживеят 3 - 5%, най-много 25% от населението.

Унищожението ще дойде от земетресения, наводнения, катастрофи, конфликти и войни. В отговор на въпроса как да се спасим, той даваше следния пример: "Мелницата мели житните зърна точно така, както се случва с хората по време на бедствие. Но някои зърна, които са съвсем близо до оста, падат и мелничарският камък ги изхвърля."

На 14.02.1984 г., след много скрити предизвестия, Бабаджи напусна тялото си в ашрама в Хайдакан. Предния ден той дълго седял мълчаливо сред няколко посетители и ученици, гледал една карта на света и разлиствал книга за Хирошима.

Внезапно вдигнал глава и, като гледал втренчено в далечината, казал: "Разрушението трябва да дойде по две причини.

Хората все още мислят за "аз" и "мое". Но това не е истината, не е пътят, не е любовта, защото всеки иска да бъде велик и никой вече не може да бъде малък. Затова то е непроменимо".