Послание 116

Париж, 5 март, 2007 г. 

Езикът: препъни камък за разбирането в съкровеното не-двойнствено съзнание, но градивен елемент за идеи в светската интелектуална област. 

      Бенгалският поет мъдрец Рабиндранат Тагор написал над шест хиляди проникновени песни, но към края на живота си се оплакал, че не му се удава да напише онази песен, която често изпълва със силен трепет съществото му!

     Фалшивото фрагментиране между наблюдателя и наблюдаваното, мислещия и мисълта, контролиращия и контролираното, „азът” и неговите познания и психологически избори винаги изопачава и изкривява общуването в ограничения диапазон на езика.

      Махатма Ганди е озаглавил своята автобиография „експерименти с истината”, а не „преживяване на истината”, както обикновено твърдят така наречените „религиозни” и „духовни” учители. Мъдростта на Ганди е от огромно значение. Разтърсващата истина унищожава структурата на преживяване, изпълнена с психологически остатъци и утайки, разрушава раздвоението между изживяващия и изживяното и премахва веригите на преживяването.

     Свещените писания са се превърнали в развъдник за системи от вярвания, фанатизъм и разпри, защото езикът, който е толкова полезен във външния двойнствен свят, е напълно безполезен за пораждането на истинско разбиране във вътрешното същество. Интерпретаторите на писанията започват да сеят разруха с техните измислици, лъжи и лицемерие.

     В техническия свят взетото назаем знание може да бъде предадено без особена трудност от учител на ученик посредством езика, формулиращ концепции и идеи. Но как може да бъде предадено знаенето, изменението в мозъчните клетки, сливането на фрагментациите в съзнанието, огънят на разбирането? Въпреки че учителят може да говори часове наред, ден след ден, за да сподели радостта от разбирането с цялата си любов и пламенност, все пак той просто използва езика на двойствеността, който поражда представи вместо прозрение, идеи и изводи вместо разбиране, формулиране на знание вместо свобода от познатото. Има ли някакъв лек?

     Да има! „Пранипаатена, Парипрашена, Севаяа!” (Бхагавад Гита IV/34). С преклонение, с интелигентно питане, с многократно слушане и всеотдайна грижа. Така ученикът може да приеме от учителя коренната промяна посредством процеса на индукция, така както (това) се случва в електромагнитното поле. „Гуровците” от духовния пазар злоупотребяват с това древно, проникновено предложение от Универсалната Интелигентност (Кришна) и експлоатират обърканите ученици с раболепие, а „ашрамите” си ръководят по подобие на концентрационни лагери.

     „Азът”, който стои в командната зала на нашия ум, е илюзия. Разбирането на това дава по-здрава морална основа отколкото наложените и взети назаем концепции за „душа” и „Бог”. За бога разберете огромното общочовешко съзнание. Никъде няма отделен „аз”, освен като разпознавателен елемент за практически цели. Това ще ни позволи да прозрем основните нужди и интереси на всички хора, без да бъдем егоисти. Тази не-егоистичност трябва да бъде сърцевината на моралността, а не моралните норми, проповядвани от свещениците и политиците в името на Бога, който е техният краен ламтеж, от религията, която е мафия, и от национализъма, който е примитивизъм. Доктрината за „задгробния живот” е обезценила съществуването на тази красива земя и е направила човешките същества достъпни за всякакви перверзии и паника. Всеки момент на осъзнаване е скъпоценен дар. Живейте го в проникновена неделимост не в безсмислени разисквания.

      Отхвърлянето на обществения, религиозния, промишления и бизнес морал не идва от обиграния интелект и неговата мисъл. То е действителното измъкване от модела на този неморален морал. Преодоляването на този модел не е дело на мисълта с нейния лъжовен език, а е дело на Интелигентността на Живота.

      Истинският религиозен живот не е зависим от каквато и да е система от вярвания, защото в него няма нито грижа за бъдещето, нито очакване. Очакванията разрушават енергията на разбирането. „Азът” трябва да умре естествено и безусилно. Истинският религиозен живот и неговата интелигентност започват единствено с тази смърт!

Вашият бог е фалшив, това е просто страхът да се изправите пред същността на „аза”!

Вашият бог е измама, с която продължавате да линеете в самотата на „аза”!

Вашият бог лъжовен, тъй като подкрепя самоподдържащото се разделение, наречено „аз”, в съзнанието ви!

Вашата медитация е просто боричкане с мислите, опит да се моделират посредством серия други мисли!

      Можете ли да се пробудите за всички тези факти без „интелектуалните” формулировки на езика?