Гаутама Буда предсказал, че учението му ще бъде изкривено и загубено за период от 500 години, след като той остави смъртното си тяло.

Ще започна разказа си малко по-отдалече, тогава, когато в края на живота си, през V в. пр. н.е., Гаутама Буда предсказал, че учението му ще бъде изкривено и загубено за период от 500 години, след като той остави смъртното си тяло. Също така казал, че учението му ще се възроди след 800 години и ще бъде съхранено, благодарение на този, чието име ще е свързано с “нага”. Думата “нага” обикновено се свързва с Нагарджуна, великия будистки реформатор, който дошъл в света точно 800 години по-късно. Станало ясно обаче, че Гаутама Буда по причини свързани със следващото му идване на Земята във формата на Майтрея, или Световния Учител, може би е имал предвид раждането на дете на име НАГАРАДЖ, станало впоследствие велик СИДХА-ЙОГА, известен сега като МАХАВАТАР БАБАДЖИ НАГАРАДЖ.

На 30.11.203 г. от н.е., в малкото селце, носещо днес името Парангипеттай (Тамилнаду), недалеч от мястото, където река Кавери се влива в Индийския океан, се родило дете. В чест на великата сила на ШАКТИ КУНДАЛИНИ, родителите го нарекли НАГАРАДЖ, което означава “повелител на змиите”. Детето се родило по време на изгрева (накшатра) на звездата Рохини, същата звезда, под който на 20.07.3228 г. пр. н. е се родил Кришна. Кръвната група на детето била ВАДАЛА ГОТРА.

Раждането на Нагарадж съвпаднало с КАРТИКАЙ ДИПАМ – Празник на Светлината. Това празненство се провежда нощем, пред новолуние, през месец Картикай по тамилския календар. То прославя победата на силите на светлината над силите над тъмнината. Майката и бащата на детето били потомци на НАМБУДРИ-БРАМИНИ, които няколко столетия преди това са били преселени в това крайбрежно селце и център на търговията с Малабарския бряг (днес щата Керала).

НАМБУДРИ-БРАМИНИТЕ са известни с предаността си към свещения дълг и учение. Бащата на Нагарадж бил главен свещеник на главния селски храм (на тамилски КОЙЛ). И тъй като Бабаджи бил син на селски свещенослужител, то в ранните му години голямо влияние му оказала религиозната практика на неговите родители, а също и публичните церемонии и празненства, свързани с живота на храма.

Веднъж, когато Нагарадж бил вече на пет години, той стоял вляво на вратите в двора на един от храмовете на Шива в Парангипеттай (Тамилнаду), наблюдавайки как тълпата се стича за религиозната церемония. Изведнъж някакъв чужденец го хванал за ръката и го повлякъл след себе си. Похитителят бил търговец от Белуджистан (днес част от Пакистан). Престъпникът бил привлечен от красивите черти на лицето на Нагарадж и се надявал да получи добри пари за него, като го продаде в робство. Похитителят останал незабелязан от жителите на селото и се качил заедно с момчето на кораб. Те пропътували повече от хиляда мили и достигнали до пристанище, разположено недалеч от мястото, където сега се намира Калкута. Там търговецът продал Нагарадж на един богаташ. Новият стопанин на момчето бил добър човек. След известно време той върнал свободата на Нагарадж.

Нагарадж, получил свободата си от своя благодетел, се присъединил към неголяма група САНЯСИНИ (отшелници). Привлекли го техните лица, излъчващи светлина и любов към Бога. В течение на няколко поредни години той странствал заедно с различни последователи и изучавал свещените индийски книги – Ведите, Упанишадите, Махабхарата, Рамаяна и Бхагавадгита. Известността му на човек, сведущ в духовните науки нараснала.

Единадесетгодишен Нагарадж, заедно с група аскети-пандити от Бенарес, се отправя на дълго и изтощително пътешествие към светилището на Бог Муруган (победител на демоните) в Катиргама. В Катиргама Нагарадж срещнал сидха БОГАНАТАР (един от 18-те сидхи). Осъзнавайки колко е велик този човек, той станал негов ученик. Под ръководството на Боганатар изпълнявал интензивни йогически упражнения, а именно различни ДХИЯНА КРИЙИ (медитации). Тази напрегната работа продължила шест месеца. Той изпълнявал ЙОГИЧЕСКАТА САДХАНА отначало в течение на 24 часа, а после – в течение на няколко дни и даже седмица, до 48 поредни дни.

През цялото това време Боганатар внимателно наблюдавал Нагарадж и постепенно го посвещавал в крийте от по-високи равнища. Медитациите освободили ума на Бабаджи от ограниченията на мисленето, като позволили на съзнанието му да се разшири и да опознае своята тъждественост с неделимата АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ. Още в началния стадий на единението с Бога (сарвикалпа самадхи), съзнанието на Нагарджуна се сливало с КОСМИЧЕСКИЯ ДУХ,, състоянието САМАДХИ се задълбочавало и достигнало кулминацията с видението на Господ Муруган в образа на вечен юноша. Бабаджи осъзнал, че се явява инкарнация (прераждане) на съзнанието на Муруган.

Така под ръководството на Боганатар, Нагарадж изучил и анализирал десетте системи на индийската философия и стигнал до пълното разбиране на значението на СИДХАНТА.

Боганатар вдъхновявал ученика си Бабаджи за достигане на СИДХАНТА ЙОГА, поради което го посъветвал да търси посвещение в КРИЙЯ КУНДАЛИНИ-ПРАНАЯМА от легендарния сидх АГАСТИЯР, в Куртраллама в южна Индия, в планините Потхигай (днес окръг Тинневели). Бабаджи тръгнал натам пеша. Когато стигнал до Шактипитам той се заклел да остане там до тогава, докато Агастияр не му даде посвещение в тайните на йога.

Изпълнен с решимост да посрещне всички предстоящи му изпитания, Бабаджи заел поза за медитация, затворил очи и започнал да се моли. На четиридесет и осмия ден Бабаджи бил вече на границата на гибелта заради страстното си усърдие, но продължавал да повтаря името на Агастияр.

И изведнъж великият сидх се появил от близката гора и се приближил към мястото, където седял задълбочения в молитви Бабаджи. Неговата силна любов трогнала сърцето на Агастияр. Той ласкаво повикал Нагарадж и го прегърнал. След като го нахранил и напоил, Агастияр го посветил в тайната на КРИЙЯ КУНДАЛИНИ-ПРАНАЯМА, или ВАШИ-ЙОГА, както понякога се нарича тази практика в ръкописите на сидхите. В тази мощна дихателна техника са концентрирани най-важните учения на тамилските сидхи.

Агастияр обърнал особено внимание на условията, които трябва строго да се спазват при изпълняването на тази практика и посочил потенциалните й възможности за пробуждане на висшите нива на съзнание, достигане на духовно просветление и на края трансформация, и на петте тела: физическото, виталното, менталното, интелектуалното и духовното. След това той дал указание на Бабаджи да са отправи към Бадринат в Хималаите и да стане “най-великия от сидхите, които светът някога е познавал”.