ИЗБРАНО ОТ ГИТА (глава II: 55-72)
както е получено от Шибендо Лахири по време на дълбока медитация, докато наблюдава постепенното преминаване в отвъдното на неговата съпруга Битика, намираща се в крайната фаза на заболяване от рак.

Най-важното и разбулващо изречение в тези 18 стиха е: "Индрияни - индриярдебас тасия праджна пратищита".
Поради изключителната си важност това изречение се появява два пъти в избрания набор от 18 стиха - като втори ред в стих 58 и отново като втори ред в стих 68.

Това послание е унищожаващо, тъй като, ако то достигне вашето его, разделното ви съзнание ще бъде взривено. Мисълта ще се установи в своето естествено състояние, т.е. в прекъснатост. И тогава във вас ще настъпи преориентация, промяна, прозрение и вашият живот ще бъде освободен от болката и безпокойството, високомерието и враждебността, терзанията и тревогите, умората и угнетеността, смута и стреса, предположенията и подозренията, задръжките и забраните, дилемите и догадките, покварата и параноята. Мисълта ще отслаби задушаващата си хватка, давайки път на активната осъзнатост, която не е разделна, а обединяваща, превръщаща подбудите и реакциите в едно-единствено движение.

Човек, получил Крия посвещение, се нарича Криянвита или Криябан, което означава активиран. Това е човек, активиран към такова осъзнаване, при което той повече не мами сам себе си с различни илюзии, а следователно не мами и другите.

Той активно осъзнава пътищата на себелюбието, на егото, на Аза, както и самозащитния механизъм на ума.
Този най-важен ред, появяващ се два пъти в избраните стихове от Гита, заявява, че сетивните възприятия трябва да функционират естествено за целите, за които са предназначени. Мисълта (съобразяването с условностите и културата) добавя нещо към сетивата, което превръща директната сетивност в чувственост.

Мисълта класифицира усещанията на приятни и неприятни и това е началото на чувствеността. Следващата игра на мисълта е да жадува повторение на приятните усещания и да отхвърля неприятните и това е началото на чувствеността и на ужаса и опустошението в качеството на живота.

Това забележително изречение иска да каже, че сетивните възприятия са добри, но в чувствеността е коренът на нашите мъки и страдания. Така, когато сетивността не е замърсена от чувствеността, човек бива установен в състояние на мъдрост. Следователно, когато петте сетива функционират в тяхното естествено състояние, без да бъдат повлияни от мисълта, повече не съществуват каквито и да било проблеми.

55
Когато чувствеността е изцяло "изметена", като е спряна намесата на мисълта в сетивните функции, дисхармонията между обекта и субекта в съзнанието изчезва, т.е. "мен" и изпълнителят на "мен" се сливат се появява не-аза, не-мене или не-ума. Това е абсолютно спокойствие и уравновесеност.

56
В такова състояние на спокойствие вие излизате от коридора на противоположностите. Тогава удоволствието не е ваше, болката не е ваша, привързаностите не са ваши, омразата не е ваша, страхът не е ваш, безстрашието не е ваше, малодушието не е ваше, куражът не е ваш, гневът не е ваш, дружелюбността не е ваша, победата не е ваша, поражението не е ваше.

57
В уравновесено състояние доброто не е ваше, злото не е ваше, ласкателството не е ваше, нараняването не е ваше, честта не е ваша, обидата не е ваша.

58
В осъзнаването без избор сетивата функционират точно по начина, по който е предвидено да функционират. В другите случаи те се прибират (в състояние на готовност), като краката на костенурка и така се избягва чувствеността.

59
Когато по този начин чувствеността е убита, истинното възприятие на сетивата разкрива Парам (Другостта), като неутрализира наблюдателя, аза.

60
Дори човек с дълбока проницателност има ум, претоварен с чувственост (лудостта на сетивата), независимо от неговото съпричастие към уравновесеността.

61
Когато нашите обусловености са регулирани и целият безпорядък е изчезнал, човек става цялостен (интегриран) и се установява в не-ума (Кришна). Когато сетивата са в изправност, т.е. функционират според предназначението си без замърсявания от чувствеността, тогава мъдростта (осъзнатостта) е стабилна.

62
От контакта с даден обект се появява очарование, представа или желание за него и се поражда жажда за осъществяване на породеното. И неизбежно човек стига до разочарованието и негодуванието.

63
От негодуванието се поражда покривалото на илюзията, а от там израства смущението във възприятието. И човек се оказва с прекъсната връзка към интелигентността и следва неизбежното изпадане от Благодатта.

64
Азът като енергия, т.е. като фина индивидуална уникалност в пълен порядък (а не противоречивият огромен център на егото, който е в безпорядък) осъществява себе си в естественото състояние - състоянието на свобода и необусловеност (независимост от условностите). В това състояние човек преминава в състояние на благословеност. И това е възможно само когато сетивата функционират в абсолютно спокойствие при досега им с обектите. Само в това състояние на равновесие сетивата функционират в естественото си състояние и тяхното преобразуване в чувственост и последващото желание (което е коренната причина за всяко страдание) могат да бъдат избягнати.

65
В благословеното състояние на чисто сетивно възприятие се измива цялата мъка (dukkha). И човек се установява в състояние на пълнота, в синхрон с радостното и щастливо състояние на интелигентността.

66
Този, който е прекъснал връзката си с интелигентността и осъзнатостта, не може да бъде в мир със себе си. А липсата на мир предопределя липсата на радост, т.е. създава дисхармония с целостта на живота.

67
Умът, който е в хватката на чувствеността, е изгубен за интелигентната мъдрост (не-ума) и следователно попада в буря, подобно лодка във вихъра на вятъра.

68
Човек, чиито сетива функционират естествено само за целите, за които са преназначени, не се привързва към нищо около него (тоест е свободен) и при него идва мъдростта.

69
Човек, при който обусловеностите са под контрол, е напълно буден - в състояние на активирана осъзнатост, докато другите тънат в мрака на условните рефлекси. А когато изглежда, че другите се наслаждават на своите чувствени съблазни, мъдрият възприема това състояние като мрак.

70
Човек, който иска чувствени наслади, не може да бъде в мир със себе си. Но този, при който желанията възникват и си отиват естествено, познава мира и остава несмущаван - както океанът не се влияе от реките, вливащи се и изчезващи в него.

71
Човек, който живее в състояние на непривързаност и е освободен от егото, неизбежно навлиза в царството на мира и спокойствието.

72
Човечеството остава объркано, защото тази Brahmi-Stithi (състояние на обединяваща осъзнатост) остава непостигната. Но ако дори в края на живота си един човек постигне това състояние, той преминава към една необратима, върховна свобода.