- Маг Живин декември и януари са месеците на големите празненства. Бихте ли споделили с читателите на нашия вестник какво и как да си пожелаем на прага на Новата Година, така че през 2007 да ни върви повече?

МАГ ЖИВИН: Между нас казано искрените пожелания са чиста магия. Навремето езичниците, а впоследствие и християните по нашите земи са прибягвали до силата на оброчищата – силни енергийни центрове, служещи за връзка с отвъдните светове, висши и низши. Казаното на оброчище е магия. Там се е „наричало”, там са се обричали, клели и т.н. Малцина са тези, които си дават сметка за силата на изричаните слова.

В повечето магически традиции се използват „думи на силата”, чрез които магът заставя или изпросва от отвъдното определени събития в нашия физически свят, но не всеки може да владее „думите на силата”. Затова пък всеки човек владее силата на думите. Чрез нея можем да творим добро, можем да рушим, можем да преместваме в забравата, можем хиляди неща... можем почти всичко. В този смисъл е важно онова, което изричаме като пожелание към нас самите или към ближния да избликне от самото сърце и да бъде подсилено от добрата ни воля. Тогава пожеланието носи добрия плод, който сме предвидили. Изречените с нежелание или проформа пожелания не носят нищо повече от нищо. Няма ли нещо в сърцето и мисълта, по-добре да не изричаме нищо. Не е необходимо да обличаме нищото в думи и звуци. Те са ни дадени за друго.

- Нима можем да си пожелаем нещо, което е лошо за нас, или пък да го пожелаем на близък човек?

МАГ ЖИВИН: Разбира се, макар и несъзнателно. Пожеланието представлява в крайна сметка изразяването на желанието ни по отношение на нас самите или към другиго. А има една много древна поговорка, че Господ ни наказва, като изпълнява желанията ни. Източната мисъл и в частност индийската, а оттам и целият изповядващ будизъм свят, твърди, че именно в нашите желания се корени и страданието, на което се подлагаме в рамките на настоящото ни прераждане. Всичко зависи от качеството на желанието. Обикновено, когато желаем нещо се водим от привидностите в този свят и от силата на нашите си собствени предубеждения.

Да речем си пожелаваме от все сърце и воля да се сдобием със желания от нас автомобил. Няма лошо! В течение на годината желанието ни започва постепенно да придобива реални измерения – сключваме изгодни сделки, минаваме на по-добре платена работа, изпадат ни пари от наследство или игра на късмета и ето ни вече почти готови автомобилопритежатели. Не ни достига обаче малка сума... Но ако смачкаме еди кой си конкурент, ще се сдобием с нея, ако нагазим лука еди къде си, надали ще ни хванат, но и оттам ще паднат добри пари и т.н. И го правим. Отиваме, купуваме и се започва – нямаме гараж, в който да я държим, а след година на улицата няма да се различава особено от двадесет и пет годишната лада на комшията.

После се започват застраховки всякакви, драснал я някой и т.н. И в един момент сядаме и се питаме, защо нагазих лука еди къде си, защо махнах на онзи човечец главата... за какво ми беше всичко това? Само бера ядове и един път седмично вадя звяра от гаража, колкото да метна жената до супера и да ми скъсат нервите разни неделни шофьори с купени книжки. Ето ви нормална човешка ситуация – не е задължително да е автомобил, може да е по-добро работно място, може да е по-желан партньор и т.н. Всяко нещо, за което не сме готови и всяко нещо, което не е за нас. Не Господ ни наказва - ние се самонаказваме!

- Изненадвате ме, маг Живин – това е доста парадоксална ситуация. Значи и да искаме нещо, по-добре да не го желаем?

МАГ ЖИВИН: Не е точно така. Просто трябва да се владеем, което означава да сме владетели, а не слуги на желанията си. Когато навремето са пожелавали нещо, са добавяли – „ако е рекъл Бог”. Като магьосник в един преобладаващо атеистичен под една или друга форма свят, смятам, че е най-подходящо след желанието да се добавят три ясни и недвусмислени условия, например: „Пожелавам си да се сдобия с лелеяния от мен апартамент, ако е за мен, ако му е времето и ако няма да навредя никому!” По този начин решаваме всички проблеми.

Преди малко говорихме за желанията, като извор на страдание. Но в края на краищата сме живи хора и повечето от нас не могат да не изпитват желания. Ако просто направим желанието неегоистично или поне възможно най-малко егоистично, то ще се сбъдне и няма да ни навреди. Няма да ядем горчилки и костилки, а ще хапваме най-сладкия плод, чийто вкус дори не сме подозирали. Просто е, но е трудно. За да се насладиш най-пълно на живота е необходимо не да се отречеш от желанията, които той поражда, а от егоизма, който ги изкривява и поражда други извратени и ненаситни ищаси.

- Това означава ли, че който е по-смирен ще получи повече? Животът ни доказва друго!

МАГ ЖИВИН: Вижте, смирението е само един от аспектите на неегоизма. Не твърдя, че който е смирен, ще получи повече. Твърдя, че ще получи толкова, колкото му е нужно и това, което му е нужно, а не онова, към което го подтиква егоизмът му. Стремежът към получаване на повече се нарича алчност и никак не се вписва сред човешките добродетели. Макар в настоящия потребителски свят да я прикриват с думи като амбициозност, пробивност, отраканост, оправност, алчността си е алчност, независимо дали е за знания, пари, власт, могъщество, богоугодност и т.н. От друга страна, ако всеки желае и се стреми към онова, което му е нужно и достатъчно, ще живеем в един по-добър и справедлив свят, където има повече от всичко и за всички.

Ще речете тоя съвсем изветря и започна да ни говори утопии, но не е така. Смятам, че всеки носи пряка и пълна отговорност единствено за себе си. Можем да направим от себе си, каквото поискаме – и бог, и измет последна. Когато ние станем по-добри, хората около нас също се подобряват в различна степен, в зависимост от техните желания. На свой ред хората около тях също се подобряват и така до Китай и обратно, защото пуснатата от теб добрина е като твое собствено дете - винаги иска да се върне при теб, за да ти се похвали как е заякнала, докъде е стигнала. Същото е и със сторената от нас злина, но не познавам човек, който би искал да я срещне отново... укрепнала и озлобяла още повече.

- И все пак, какво да си пожелаем, за да сме щастливи и годината да е спорна за нас?

МАГ ЖИВИН: Преди да пожелаваме е добре да поблагодарим за всичко, което имаме – то е плод на дългогодишните ни усилия и воля, дори и ако ровим за къшей в кофите за смет. Да простим на всички и най-вече на себе си всяка допусната през годината грешка – хора сме, грешни сме. След това да си пожелаем да сме по-добри, самите ние и хората около нас да преуспяваме във всичко полезно за житейския ни път. Да си пожелаем да не пожелаваме онова, което не е за нас, което е ненавременно, което ще навреди. Ей-такива едни дребни, простички и много трудни пожелания.

- Нищо не казахте за здравето?

МАГ ЖИВИН: Напротив, през цялото време ви говоря за здравето. В известен смисъл, каквито са ни желанията, такова ни е и здравето. Колкото повече се отклоняваме по житейски копнежи и пътища не наши, толкова повече загазваме със здравето. Ако започнем да гледаме на болестите като на духовен коректор, какъвто са, може би ще извадим здравето от преките пожелания, защото така май слагаме каруцата пред коня.