Физическият вакуум (ФВ) е сложен квантово-динамичен обект, проявяващ се чрез флуктуации. ФВ е материална среда изотропно(с еднакви свойства) запълваща цялото пространство(и свободното пространство и веществото),

притежаваща квантова структура, която е ненаблюдаема в несмутено състо- яние. ФВ е съставен от елементи, образувани от двойки частица-античастица вложени една в друга така, че системата да бъде електронеутрална и частиците са с противоположен спин - т.е. системата няма и магнитен момент.

Такава система частица и античастица се нарича фитон. Фитона е съставен от виртуални двойки "частица-античастица", които образуват кръгови вълнови пакети вложени един в друг.

Тези двойки виртуални частици образу- ват система, която е електронеутрална. Спиновете на вложените един в друг кръгови вълнови пакети са противоположни, от което следва, че в такава система компенсацията ще бъде не само по  зарядите, но и  по класическия спин и магнитния момент.

“Фитона" има едновременно свойствата на частица както и на пространствено-времева структура. Основното състояние на този обект се определя от собствения му момент (спина) - чрез усукването на определени пространствено времеви характеристики.

Пространството не е еднородно, а има две различни състояния - квазикристална структура (фитонната структура на ФВ) и вихрова структура (торсионните полета). На границата на двете състояния възниква електромагнитно лъчение при t = 2,7 К и се разпространява чрез микроструктурата на пространството. Честотата на това излъчване е непостоянна и зависи от размерите на вихрите, които приемат формата на тръби и нишки.

Тези тръби и нишки пронизват цялото пространство и съществуват неопределено дълго. Под въздействие на външни полеви източници - електромагнитно поле, гравитационно поле и полето породено от класическия спин се осъществява поляризация на вакуума.

Спонтанно или под външно въздействие фитоните се разпадат и предизвикват спинова поляризация на вакуума - ляво и дясно ориентирани обекти притежаващи само спин - без маса, заряд, енергия и импулс и имат изключителна проникваща способност - практически мигновено са навсякъде и винаги.

Неутриното например пренася само спина (въртенето), а няма маса и заряд-то е една от разновидностите на динамическото торсионно поле в чист вид. Взаимодействията между торсионните полета се наричат още спин-спинови взаимодействия.

Една от особеностите на вакуума е наличието в него на полета с енергия(физическа, не фина), равна на нула и без реални частици. Това е електромагнитно поле без фотони, пионно поле без пи-мезони,електрон-позитронно поле без електрони и позитрони. Но щом има поле, то трябва да трепти.Такива трептения на вакуума се наричат нулеви, защото там няма частици.

При трептенията се раждат кванти и изчезват - те живеят много кратко време. Времето на живот на мигновен електрон е около 10 на минус 21 степен секунди, а на мигновения неутрон 10 на минус 24 степен секунди.

Обикновения свободен неутрон живее минути, а в състава на атомното ядро живее неопределено дълго, както и електронът. Частиците живеещи много кратко са наречени виртуални. Ако физиката не може да открие отделна виртуална частица, то сумарното им действие върху обикновените частици се фиксира отлично.

Прехода на материята от виртуално в реално състояние става в резултат на спонтанни флуктуации или под въздействието на вече родена от вакуума материя. Оказва се също, че виртуалните частици възникват не само във вакуума. Те се пораждат и от обикновените частици.

Електроните постоянно излъчват и веднага поглъщат виртуални фотони. Всяка елементарна частица се движи съп- роводена от цяла свита виртуарни частици. Около ядрата лети сплескан по орбитата облак, като частиците в ядрото се задържат заедно, благодарение на обмена с други частици.

Ако във вакуума постъпва енергия от някакъв външен източник, като например външно гравитационно поле, тогава виртуалните частици биха могли да станат реални. Частицата представлява граничен случай на чисто полево образование, когато масата или заряда му клонят към постоянна стойност.

Вакуума ражда 3 разновидности частици -брадиони - с положителна енергия на покой, люксони - с нулева и тахиони - с отрицателна енергия на покоя. Реално вакуума се намира под въздействието на материя, енергия и полета които го променят във възбудено състояние. Има 3 вида възбудено състояние или поляризация :

         а) Зарядова поляризация(смущение от заряд)-проявява се като електромагнитно поле. Тя се съпровожда винаги и от спиново поле т. е. от торсионно поле.

         б) Спинова надлъжна поляризация (смущение от маса) - проявяваща се като гравитационно поле - предизвиква появата на небалансирани инерционни сили, които движат материята.

         в) смущение от класическия спин-напречна спинова поляризация-пораждаща спиново поле или още торсионно(притежаващо информационни, инерционни и др. качества)

         Във физическият свят има само физически вакуум и неговите поляризационни състояния, които пък се изразяват променяйки структурата на пространство-времето. Единен носител на полетата е физическият вакуум и всички те се явяват негови различни фази.

Физическият вакуум е материалната среда осъществяваща взаимодействията и раждаща елементарните частици. ФВ е преносител на торсионните взаимодействия. Във вакуума съществуват критични точки, в които всички нива на реалност се проявяват едновременно във виртуален образ.

Достатъчно е незначително въздействие върху тези точки чрез полето на съзнание и това ще доведе до раждането на материя.

Светът на психичната енергия, а също и светът на мисловната имат взаимни преходи и взаимовръзки с физическия свят от типа на преминаване на полевите образувания в материя и обратно - т.е. съществува материа- лизация на мисълта и дематериализация на веществото в мисъл.

От вакуума могат да се раждат и да изчезват в него не само елементарни частици, но и по-сложни физически обекти. Вакуума е безчастична форма на материята, чиято плътност се изменя според действащите върху вакуума сили. Гравитацията е присъща и на масата на вакуума-т.е. телата привличат към себе си вакуума, подобно на земното притегляне.

При движението на едно тяло заедно с него ще се движи и окръжаващият го вакуум,ако не действа друга по-голяма сила.Вакуумът не просто се увлича от движещото се тяло, а изпълнява ролята на истински ръководител на всяко движение.

Вакуумът и контролираният от него обект представляват затворена система. В природата няма абсолютно неподвижен вакуум. Вакуумът притежа- вайки маса винаги се увлича от това тяло, чиито гравитационни сили преобладават.

         Тези процеси на генериране на реални от виртуални частици са в основата на т. нар. квантово изпарение на черните дупки. Такива факти като телепортирането на предмети показва, че е възможно "потъването" им във вакуума, както и раждането от него не само на елементарни частици и античастици, но и на по-сложни физически обекти.

Например - под въздействие на лазерен лъч могат да се създадат светлинни, а едновременно с това и ра- диовълнови копия на всякакви материални обекти и да се предават на огромни разстояния практически моментално.

По принцип е възможно и човекът да бъде "записан" със светлина, да бъде "разглобен" на радиовълни и в такъв вид да бъде пренесен навсякъде. А след това този така наречен "радиопортрет" може да бъде отново превърнат в светлинен образ.

Светлинните радиовълнови копия представляват информация, записана в торсионните полета, а физическия вакуум позволява да се предава тази информация моментално на каквито и да е разстояния и без изкривявания. 

Във физическия свят не става нищо друго освен изменение на кривината и усукването на пространство-времето,а материята представлява сгъстено пространство-време.