Основната енергия действуваща на полето на съзнанието на Вселената е психичната енергия. Съществува активно взаимодействие между човешкия мозък и Световното поле на съзнанието (СПС).

Пространството  може да се усуква по най-разнообразни геометрични закони и неговите качества са информационни като на човешкото съзнание, но в много по-огромни размери.

Извън нашето съзнание във всяка точка от пространството съществува в гигантски размери съзнание различно от човешкото, а нашето съзнание има канали, с които при определени условия влиза във взаимодействие с него.

Първичното торсионно поле представлява СПС (финия свят) и има памет, мислене - качества на съзнание безкрай пъти по-големи от човешките. Пространство-времето е физическият носител на световното поле на съзнанието.

То едновременно притежава както геометрични свойства/метрика, размерност, кривина, сигнатура, абсолютен паралелизъм и др./ така и свойства подобни на човешкото съзнание /памет, мислене и др./,но безгранични по своите възможности.

Вследствие на информационни въздействия може да се измени енергийното състояние на обектите на въздействие. Енергоинформационният обмен във Вселената става практически мигновено чрез структурата на пространството. Торсионната компонента на физическия вакуум въздействува върху качествата и структурата на обектите във веществено-енергийния физически свят посредством информация.

Първичното торсионно поле (ПТП) поражда особен род инерционни сили, действуващи на всички видове материя. При това въздействие възникват не само нови форми на преустройство на празното пространство,но се развихрят и нови флуктуации от виртуални частици, породени от инерционните сили на ПТП, което предизвиква както деформиране на предметите, така и тяхното придвижване в пространството, а също и други явления.

Информацията се предава чрез промяна структурата на пространството, а няма предели за многообразието на структурните преобразувания на пространството. Формите на Реалността се съдържат не във физическият свят, а в структурата на съзнанието. При динамичното равновесие всяка промяна в състоянието на системата предизвиква еквивалентна промяна някъде другаде в нейната структура.

Категориите на материята и съзнанието представляват вложени една в друга проекции на една по-висша реалност. Напълно подредената част от "Абсолютното нищо" има отношение към създаването на Световното поле на съзнанието,за което осредняването на физически величини не играе никаква роля.

Вторичните ефекти на силовите физически полета като черни дупки,бели дупки,силни лазерни и електромагнитни полета могат да "отворят" пространството към  Световното поле на съзнанието до такава степен,че в него да "потъват" цялостни веществено-енергийни системи.

При такъв процес информацията за веществено-енергийния строеж на физическите тела се запазва изцяло,в рамките на стабилна информационна матрица, оформяща се в торсионния вакуум,която по-късно при подходящи условия може да възпроизведе материята на веществено-енергийно ниво.

Основната енергия действуваща на полето на съзнанието на Вселената е психичната енергия. Съществува активно взаимодействие между човешкия мозък  и Световното поле на съзнанието (СПС). Това поле носи информация за цялата реалност, но не предопределя в абсолютен смисъл хода на събитията във физическата реалност.

СПС е способно да въздействува на човешкото съзнание, в резултат на което възниква мислово и езиково изразяване на научното знание.Човешкото съзнание е способно да се включва в полето на съзнанието и чрез него да въздействува на физическия свят.

В процеса на отразяване на някоя идея съзнанието влиза във взаимодействие със съответната й структура на вакуума. При определени условия информацията за бъдещи събития във физическата реалност може да получи пълно реализиране.Това означава, че част от събитията могат да бъдат повлияни от различни фактори, включително и от взаимодействието между човешкото съзнание и СПС.

Информацията е формата на всичко, тя е потенциал на бъдещата енергия. Информацията не намалява от това, че се употребява, а обратно се размножава. Информацията е мярка за изменение във времето и пространството на структурното разнообразие на системите.

Животът би бил невъзможен, ако живите същества не улавяха информацията, която постъпва от обкръжаващата ги среда, ако не умееха да я преработват и да я обменят с други живи същества. Информационното поле на Вселената е многослойно и при това всеки слой е свързан йерархически с по-висшите слоеве, чак до Абсолюта.

Информационното поле на Вселената  е жива система, способна да получава информация, да я съхранява, да се учи от нея, да създава нова информация в себе си и да дава по своя воля разпореждане за материално движение и действие. Всяка материя притежава съзнание при това колкото по-висша е степента на взаимодействие на материята с информационното поле толкова по-високо е съзнанието на материята. Във финия свят протичат главно процеси на информационен обмен.

Финият свят съдържа набор от информационни матрици, по които се реализира изграждането на материалния свят, както и съдържа информация за всичко материално. Единното информационно поле на Вселената съдържа информация не само за Вселената като цяло, но и за всички нива, светове и обособени същности, както и за човешкото съществуване.

Единното информационно поле съхранява в себе си холограмите на всеки човек с неговия свят от чувства и мисли. Носител на информация във физическия свят са електромагнитните вълни. Нашето зрение, слух, обоняние, вкус и осезание функционират на ниво атоми с помощта на електромагнитното поле.

Човекът и животните имат акупунктурна система, способна да възприема външни сигнали и да ги трансформира в съответните форми на вътрешна активност. Материалния носител на информацията във финия свят са торсионните полета или торсионните вълни .Те са начина за въздействие на финия свят върху материалния.

При въздействието на външни торсионни полета, в клетките на мозъка се формират спинови структури, които извикват в съзнанието съответни образи и усещания. Нашите мисли и чувства са торсиони. Мисълта може да влияе сама на себе си, тоест представлява самоорганизираща се структура, която има самостоятелен живот.

Мисълта се ражда и веднага за нея знае целия свят, затова човек се проектира във Вселе- ната в пропорции несравними с големината на физическото му тяло. Всяка мисъл, звук дума излъчвана от нас изкривяват ФВ около нас и създават торсионни полета. Съзнанието е способно не само да създава мисъл-форми, но и по свое желание да ги изгражда от виртуални частици.

С помощта на торсионното поле до всяка клетка на човека достигат всички мисли, чувства, желания, посоките на жизнената дейност, неговите стремежи.

В човека има няколко нива на торсионните полета, които съответствуват на невидимите енергийни тела - чакрите. Колкото по-високо е разположена чакрата, толкова по-висока е честотата на полето. ФВ се явява носител на торсионните полета, а те на свой ред са носители на съзнанието.

Съзнанието е творяща информация. Световното поле на съзнанието действува като регулатор или по-точно като посредник между Бога и физическият свят. Светът е устроен по технологичният модел на холограмата. Светът е колосална холограма и всяка негова точка има пълна информация за света като цяло.

Холодвижението е описание не на структурата на обектите, а на структурата на техните взаимоотношения и различните движения, които те извършват. Това позволява да се отчитат както принципното единство на Вселената, така и нейната динамична природа.

В началото на 60-те години унгареца  Денис  Габор  изобретил  холограмата.  За  да  подобри чувствителността на електронните микроскопи, той разработил нова техника на фотографско запаметяване. Запечатал на филма не интензитета, а съотношението на интензивност между определен светлинен лъч и съседните лъчи. Например отрязваме от фотоплаката с холографската снимка на човек най-горната част.

После прожектираме тази част, за да наблюдаваме получената от нея картина. Но сега не виждаме само главата, т.е. най-горната част на първоначалната снимка, а запечатания на първоначалната плака цял човек, тъй като всяка част от холограмата съдържа цялата картина в сгъстена форма.

Американският неврохирург Карл Прибрам открил паралел между холографският ефект и поведението на мозъка. При създаването на холограма първо светлинните вълни се кодират. Чрез после прожектираната холограма образът отново се декодира и подрежда.

По подобен начин мозъкът може да разшифрова запаметените от него информации. И също както холограмата, може да запамети на нищожно малко място милиарди информационни единици.

Ако мозъкът наистина функционира като холограма, то той би могъл да има достъп до по-голямо цяло, едно поле или "холистичен честотен обхват", който надхвърля сетивните ни възприятия за границите на пространството и времето. Човек представлява самопрочитаща се текстова структура - холограмна матрица, а на една холограма могат да се запишат множество холограми и в зависимост с каква светлина е осветена холограмата се получава различно изображение.

В резултат на това възниква светлинен и акустичен образ на организма и на следващите поколения, в зависимост от това с какъв цвят е прочетена холограмата. Ако се въздействува на молекула ДНК с лазер тя започва да свети и издава звук т.е. получава се светлинен и звуков образ на определена холограма.

Тъй като всеки аспект на Вселената се изразява чрез трептения и всички вълнообразни форми на израз се смесват в главната холограма, всеки аспект на Вселената съдържа знания за цялото, всеки отделен аспект има способността да притежава познание за всички други отделни аспекти вътре в главната холограма.

Времето в тази холографска Вселена е възможно да се движи многоизмерно в много посоки.Чрез медитация целенасочено се разширява областта на взаимодействие на собственото съзнание с информационното поле, носител на което е първичното торсионно поле.

Медитацията може да успокои мозъка за да се настрои той в резонанс със Световното поле на съзнанието, постига се синхронизиране на цялата церебрална (мозъчна) кора. Ако това стане, зашифрованата информация за Вселената холографски се разшифрова и индивидът ще преживее състояние на единение със съзнанието на цялата холовселена.

Теорията на далекодействащите сили и полета се основава на едно ново схващане за ролята на времето във физическата реалност. Това произтича от анализа на решенията на класическото вълново уравнение във физиката. Това уравнение допуска два основни типа решения - закъсняващи и изпреварващи потенциали на Вихерс.

Равноправието на тези два класа решения формално изисква в теорията на движещите се заряди да се допусне,че наред с обичайния причинен поток на времето - от миналото към бъдещето (закъсняващ потенциал на Вихерс) съществува и обратния поток на времето - от бъдещето към миналото (изпреварващ потенциал на Вихерс).

Съгласно Уилър и Файнмън вълните, породени от ускорената заредена частица, предизвикват съответни движения и в обкръжаващата среда. Отделни нейни части започват също да излъчват и на свой ред да изпускат вълни със закъсняващ и изпреварващ характер. Изходната и вторичната вълни интерферират, в резултат на което изпреварващата вълна изчезва и остава единствено закъсняващата.

В такъв случай "реалният свят" /осезаемият/ би следвало да съдържа в себе си и информацията за бъдещи събития. Могат ли да съществуват такива части от "реалността", в които интерференцията на двата вида вълни, отговарящи за фундаменталните физически сили, да бъде невъзможна? Оказва се, че такава среда по принцип е "универсалното поле на съзнанието", а вълните които не се подчиняват на модела на Уилър-Файнмън са торсионните.

Изпреварващата компонента на торсионните полета се поглъща много по-слабо, отколкото в полетата  на четирите   фундаментални   физически взаимодействия. Оказва се, че в тази "реалност" не остава никакво място за проява на случайностите.

Наличието на информация за цялата физическа реалност както за минали, така и за бъдещи събития, обаче не означава твърда опеделеност на нещата. Наличието на свободна воля е показателно, че формата на естествения интелект, проявяващ се в СПС, притежава също качеството да мисли, което наблюдаваме и при човека.

Всемирният Разум, съсредоточен в информационното поле на света, може да натрупва от само себе си знание, което се превежда във физическия свят на разбираем за него език и който в крайна сметка осигурява световното равновесие и всеобща хармония.

Единството на пространство и време предполага неравномерно протичане на времето. Времето в цялото безгранично пространство е недвижимо и затова информацията за миналото е симетрична на информацията за бъдещето. Времето което ние измерваме не е физическа същност, а местна математическа характеристика, отразяваща скоростта на измемение на превръщането на една форма на материята в друга.

През 50-те години Кибл и Шиама показват възможност да се свържат пространствено-времевите усуквания със собствения момент на импулса. Руският учен А.Е.Акимов изказва пръв идеята, че индивидуалното съзнание е способно да променя структурата на пространство-времето, което от своя страна   въздейства   върху   формите   на  веществените  предмети. Електомагнитните полета имат линеен характер.

Сумата от линейни величини отново е линейна величина, имаща същия характер. Определяйки вектора на електромагнитната вълна като сума от линейни вектори, ние не можем да опишем как съставните части са го определили по начин, който да не обезличава тяхната /на частите/ индивидуалност. Нелинейния характер на торсионните полета като сумарен ефект от множество въртеливи движения е лишен от това неудобство.

Торсионните полета не изчезват като индивидуалност в тяхното сумарно действие.