През 1995 г. американското правителство приключи проект за обучение на агенти, надарени с паранормални способности, продължил 20 години.

Предистория: в началото на осемдесетте години се появиха предпазливи съобщения за участието на специализирани звена към военните щабове на великите сили в т.нар. психически шпионаж.

Някои от тях бяха опровергани, за други се премълча и над изследванията в областта на парапсихологията продължи да тегне печатът "свръхсекретно".

На пенсионирания инспектор от полицията на Калифорния Пат Прайс била представена серия от кодирани географски координати.

Запитали го какво ще каже за символите и той отговорил с доклад от пет страници, като в детайли описал зоната, съответстваща на получените данни. В доклада си Прайс не се ограничил с обяснения за външния вид на сградите, а подробно представил вътрешността дотам, че изброил съдържанието на всяка стая и дори имената върху бюрата.

Доклада си завършил с изрази, типични за играта билярд, които на пръв поглед съвсем не били на място: "Стека! Топка четири! Топка осем! Странична дупка!".

Установило се, че с това е разчел кодираните имена в досиетата, намиращи се в железния шкаф на една от службите. Без да има представа за какво става дума, той описал свръхсекретния център за комуникации към Агенцията за национална сигурност, намиращ се на 210 км от Вашингтон.

Най-удивителното е, че Прайс никога през живота си не е бил на това място и е написал своя доклад в една канцелария на Станфордския изследователски институт в Калифорния.

Учените, които проверявали необяснимите му способности, останали без думи. Потресени били и шефовете на Агенцията за национална сигурност, които веднага реорганизирали центъра, в който било "проникнато".

През следващите години (до смъртта му през 1975 г.) Прайс бил в центъра на един от най-необикновените военни проекти на съвремието, наречен проект "Сканиране" (от Scanning by Coordinate - сканиране по координати).

ЦРУ финансирало серия от експерименти за използване на екстрасенсорните възможности като шпионски инструмент. При успех на проекта светът щеше да бъде зарибен с една нова генерация от тайни агенти: психошпионите.

Използването на парапсихологията за разузнаване и шпионаж има знаменити исторически прецеденти. Според Стария Завет необяснимите способности на пророк Елисей са спасили Израел от военен разгром.

Чудодеен е бил героичният принос на Жана д,Арк за Франция. През І световна война към чешката войска успешно са действали т.нар. рабдоманти (откриващи вода и метали под земята), които са фиксирали и обезвреждали бойните мини.

Подобни специалисти е имало и сред американската войска във Виетнам.

Прибягването до услугите на ясновидци е станало масово по време на ІІ световна война. През 1941 г. сенситивът Волф Месинг, работещ за Сталин, предвидил смъртта на Хитлер и поражението на Германия, след което фюрерът обявил награда за главата му.

Върховното нацистко командване в Берлин било дотолкова обсебено от астрологията и парапсихологията, че създало Института на махалото. Специалистите от института се опитвали да разкриват вражески кораби с помощта на едно махало.

Когато в Лондон узнали за това, командирът от информационните служби на Военно-морските сили Ян Флеминг - бъдещият баща на Джеймз Бонд, съобщил, че във Великобритания с успех се ползват услугите на рабдоманти. Точно в този период немците загубили много подводници...

Годините на студената война се оказват златни за опитите в областта на психическия шпионаж.

Пропагандата прави трудно различима границата между реалности и фантазии, но преобладава мнението, че комунистическият блок е бил с крачка напред спрямо Запада при реализирането на програми за изследване на необяснимите сили на човешкия ум.

Понякога експериментите са гротескни, както в случая с екстрасенската от Петербург Нина Кулагина, способна да убива жаби, спирайки сърдечната им дейност със силата на мисълта си. Крайна цел е бил контролът върху мисълта, както разкрива чехословашкият биохимик Милан Рицил, емигрирал през 1967 г. в САЩ.

Фрапиращи разкрития прави Николай Хохлов - професионален убиец, избягал от СССР в САЩ. При работата си в КГБ той бил ангажиран в изследвания върху т.нар. психотронни оръжия разрушаващи ракети и неутрализиращи радарни системи със силата на мисълта. Според Хохлов при опитите психотронната енергия била използвана за пречупването на гръбначните стълбове на хора.

Разбира се, в САЩ не биха искали да изостанат. През 1971 г. астронавтът Едгар Митчел от "Аполо 14" се включил в космически експеримент за екстрасенсорни възприятия, опитвайки се да установи телепатичен контакт с екстрасенс на Земята.

През 1972 г. НАСА разработва апаратури за телепатична комуникация. Невъзможният проект е възложен на учените Харолд Путхоф и Расел Тарг от Станфордския изследователски институт.

Квантовите физици Тарг и Путхоф, специализирани в изследванията на лазерни и микровълнови технологии, се свързали с екстрасенса от Ню Йорк Инго Суан, участващ в проект на Американското общество за психични изследвания върху т.нар. видения от дистанция.

Тарг и Путхоф организирали екип от специалисти, надарени със сенситивни способности. За ръководители на групата били назначени Суан и Пат Прайс.

Експериментите имали голям успех и привлекли интереса на секретните служби. През октомври 1972 г. институтът в Станфорд бил финансиран с 50 000 долара за "изследвания на повтарящ се феномен, който би могъл да намери приложение в областта на шпионажа".

Новият финансов източник се представил като "Ийст Кост Чалинджър", но всички знаели, че става дума за ЦРУ. На института била поверена задачата за 8 месеца да разработи методика за психически шпионаж. През юли 1973 г. след стотици експерименти супергрупата на Тарг и Путхоф най-накрая открила онзи "повтарящ се феномен", "поръчан" от ЦРУ.

Путхоф се срещнал с ръководството на Чалинджър и представил резултатите от изследванията; само седмица по-късно Инго Суан получил първия пакет с инструкции на ЦРУ. Поставено било началото на Програмата за психически шпионаж.

Въпросът с финансирането е решен и над проекта се спуска завесата на секретността. Тя става все по-плътна и през 1975 г. се появява съобщението, че програмата за психически шпионаж е завършена.

Това е официалната версия, но през 1978 г. бе разкрито, че поне пет от лабораториите по парапсихология в САЩ продължават да действат. И когато през януари 1980 г. Иран хвана американски граждани за заложници, правителството на САЩ отново се обърна към Станфордския институт.

Оказва се, че правителството е продължило да финансира изследванията. През 1977 г. например е даден ход на проекта Грилфлейм, като във Форт Мийд, Мериленд, започва да действа специализирана станция за психично виждане, в която работят екстрасенси, обучени от службите за сигурност към армията.

Официално проектът Грилфлейм приключва през 1983 г., но изследванията продължават тайно. Финансирането е преместено към сметките на общия бюджет на Пентагона. Сменя се и името: първо на Сентърлейн, после на Санстрек, а накрая на Старгейт. Проектът минава под контрола на тайните служби на американската отбрана. Само целите остават същите.

Военните са доволни от постигнатите резултати. Невероятните възможности за използване на екстрасенси в шпионажа поразяват зам.-шефа на информационните войскови служби ген. Едмънд Томпсън.

Екстрасенсите от проекта Грилфлейм вземат активно участие в десетки операции в различните части на света: търсенето на секретни тунели между двете Кореи, локализирането на паднал в Африка съветски бомбардировач, убийството на президента Парк в Южна Корея, разкриването на китайски ядрени експерименти, залавянето на съветски шпионин в Китай, откриването на центрове за военно обучение на хизбулах в Близкия Изток, прогнозирането на маршрута на движение на либийския лидер Кадафи по време на въздушната атака над Триполи и др.

Ген. Мануел Нориега два пъти е бил обект на американските военни екстрасенси: през 1983 г. в търсенето на доказателства за участието му в незаконен трафик на оръжия и през 1989 г. преди въздушната акция над Панама.

Въпросите, свързани с психическия шпионаж, стават все по-секретни. През 1986 г. отново бе обявено за закриването на уж закрития вече проект Старгейт. През 1995 г. официално бе съобщено за закриването на Форт Мийд, странно съобщение, като се има предвид, че Форт Мийд уж бе закрит преди 9 години.

Официално приключи дейността си и обществото "Пси-Тек" на супершпионина майор Ед Джеймс, който днес преподава психично виждане в Бевърли Хилс, Калифорния.

Възможно ли е програмата за психически шпионаж да е възобновена или да е преминала към частни групировки? Отговорът на първия офицер от секретните служби на армията Джозеф Мак Монийгъл е отрицателен.

А на въпроса за включването на екстрасенси в нови програми на правителството бившият директор на ЦРУ Станфийлд Търнер отговаря: "Никой офицер от секретните служби няма да пренебрегне подобни ценни източници на информация!"...