По-достоверно е името да означава нещо като философско триединство от понятията Тан (Вселена), Нак (човек) и Ра (бог).
Тангра, единственото божество в древната българска религия, е израз на всичко видимо и невидимо.
Всичко, включително и Вселената, събрано в едно! Всяка дума в това обобщаващо изречение е плод на факти - проверени или достоверни в рамките на точността на днешната наука. В следващите редове ще огледаме поотделно и накратко съдържанието на сакралните думи.
И за да няма излишни спорове, нека уточним: Целта на публикацията е чисто образователна, в нея няма коментар, позиция или истина от последна инстанция. Ч Част от термините, имената и наименованията, които използваме, са избрани заради комуникацията - важното е какво казваме, а не с какви думи. И така...
Наричаме нашите праотци древни българи или просто българи, защото те самите са се назовавали така ("булгар" на собствения им арийски език означава "ВЪЛЧА" <булг> "ГЛАВА" <ар>), въпреки че има и други варианти (протобългари, прабългари...). Предводителят е хан (кан, кхан...). Първичните родови данни на българите не са уточнени.
Не е ясно кога са се появили, но във всички случаи времето е някъде в зорите на човешката цивилизация. Едно от вероятните месторождения е Таримската котловина (в подножието на планината Тян Шан; един от нейните върхове - седемхилядници неслучайно се нарича Кан Тангра), която е в основата на прочутия евро-азиатски Път на коприната.
Разбира се, може да е и Алтай или другаде - древнобългарският народ е оставил следи къде ли не: от Памир, Китай и Монголия, през Урал, Иран, Волга и Дунав до (не е окончателно потвърдено) Палестина и Месопотамия.
Произходът ни е евро-азиатски, но от житейското смесване на арийски и урало-алтайски племена, тюрки, татари, хуни, скити, динлини, траки и др. в крайна сметка се е получил генетичен коктейл с типичните белези на бялата раса. Това е продуктът, може да се спори само около съставките му.
Битът на някогашните българи е изключително многообразен. Популярните скитащи конници-завоеватели са само средната част - воинското съсловие, от стройната държавна организация.
Над тях е ханът и духовенството (колобрите), отдолу - всички останали невъоръжени хора: старци, жени, деца, селяни, занаятчии, строители, търговци... Тази човешка съвкупност е древнобългарският народ, а вътрешните му компоненти са племената (ордите).
Оставяме настрани хлъзгавата тема за българския културен принос в цивилизацията, макар че този терен е обилно засят с такива неща, като най-точния календар в древността, тибетските пирамиди, руническата писменост, промишления добив на желязо, предисторията на старогръцката митология... С повече детайли навлизаме в терена на религията, на мирогледа, на духовността.
В малко променен вид името на древнобългарското божество се среща в историческите източници и като тюркското Тенгри, асирийското Танра, памирското Тандра и много, много други. Сред "другите" е да речем шумерското Дингир, което предполага някакви връзки с тази працивилизация.
Възможен е и паралел с древноегипетския бог на слънцето Амон Ра, но не е изключено ТангРа да е доста по-стар. По-достоверно е името да означава нещо като философско триединство от понятията Тан (Вселена), Нак (човек) и Ра (бог). И с това далеч не се изчерпва наличната езиковедска колекция, т. е. пътища много. Ние продължаваме по проекция на нашия: Тангра, единственото божество...
Религиите, които признават съществуването на един бог, се наричат монотеистични. Днес най-големите сред тях са юдаизмът, християнството и ислямът, но почти сигурният им предшественик е тангризмът. При това монотеизмът е абсолютно чист и в известен смисъл Тангра е по-обобщаваща идея от Яхве, Господ или Аллах. Наричаме го божество, защото е повече от Бог!
Палитрата от определения се шири до безкрайност. Тангра е животът във всичките му проявления, няма начало и край. Тангра е персонифицираното небе, създателят на космоса, хората и животните, дарителят на благата, властелинът на света.
Тангра е и Слънцето, и моралът, и съдията. Тангра е висшата справедливост, владее съдбата, въздава наказания и награди, покровителства и внушава страх. Тангра е центърът и творецът на всички правила във Вселената, преходът между видимото и невидимото. Тангра е небесата...
За простота: наричайте го вечност или миг!
Тангра е изчистена от осезаеми белези идея, но по-долните структури на тангризма са по-конкретни. Тук достъпното, включително и езотеричното, вече е наместено. По рафтовете на религиозния си мироглед древните българи по свой начин подреждат Слънцето, Луната и звездите, Земята, хората и животните, бита, душевността и морала.
Например вълкът, изобразяван на българските знамена, не е обожествяван - той е само тотемно животно.
Или нравствената система. Тя стои над биологията, но е под божественото начало! Разбира се, съществуват понятията добро и зло, има таблица на добродетелите. Тангра обаче е над всичко това, а то е в рамките на осъзнатата двоичност (биалност) на живота.
Смъртта, бедствията, неприятностите са алтернатива, а не отрицание. Щастието и нещастието са равностойни компоненти на развитието, подобно на левия и десния бряг на реката. Сещате ли се за смисъла на Сирни Заговезни?
Добавете и уникалния български (тангристки по произход) обичай с мартениците. Отново биалност, само че отразяваща мъжкото и женското начало, хармонията между Силата и Духа, Бялата и Червената епоха. Обърнете внимание: цветовете на мартеницата са бяло и червено (алтернатива), а не бяло и черно (отрицание на едното от другото)!
Същите цветове са белег и на оригиналната свастика. Не на оня знак, безсрамно откраднат, модифициран и опорочен от Хитлер, а на първообраза му. Същинското название е Затворена свастика. Използвана е само и единствено от древните българи. Човеконенавистничеството е чуждо на смисъла й. Според колобърските тълкувания символизира преплитащите се Космически Епохи и означава Огън, Възход, Развитие и Бъдеще, събрани в едно.
Както вече сте забелязали, говорим ли за Тангра, заобикаляме всички възможности за осезаемост. Божеството е абсолютно, а абсолютното е недостъпно. Наречете го както искате - идея, промисъл, вселенски код или някак другояче, но във всички случаи образ няма.
Религиозният светоглед на древните българи е последователен докрай. Толкова стерилно чист монотеизъм няма в никоя друга религия. Дори доста жизненият ни християнски Бог не е опазен от примеси и влияния от т. нар. соларни (слънчеви) божества - той е осезаем под една или друга форма. При Тангра компромиси няма. Невидим! Неописуем! Неизображаем!
Е, все пак има едно изключение, но и то потвърждава правилото. Мадарският конник край Шумен е единственото изображение в света, което (може би/някак/спорно е) символизира Тангра. За самия паметник като цяло, заедно с пещерите наоколо, цари единодушие: велико древнобългарско капище, храмово олтарно и обредно място.
Изграждането му започва по времето на хан Аспарух. Неговото послание към наследниците е всеки вожд да остави писмен знак на благодарност за победите, които са извоювани под покровителството на Тангра, и така каменният списък постепенно е попълнен с още три имена - Омуртаг, Крум, Телериг.
Въпросът е какво изобразява конникът. Не е изключено да е косвен израз на някой принцип на Тангра, но е възможно всякакво друго логично обяснение в рамките на тоталния монотеизъм - всичко видимо и невидимо...
Ако някой се наема, нека да обясни какво ще рече "всичко", но в религиозния светоглед на древните българи това е Тангра. Видимото и невидимото са просто компонентите му. Точно и ясно. Край!
В завършек добавяме още една подробност към нишата на езотериката. Висш символ в тангризма е жезълът тризъбец (неслучайно е герб на родовата ни династия Дуло). Защо? Обяснението е просто, както се полага за основополагаща конструкция. Сещате ли се за стабилността на трикракото столче? Тангра се крепи на Небето, на Земята и на намиращото се между тях всевиждащо Трето око. Онова око, чиято религия-майка е тангризмът.
автор Николай Карин
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|