Предците ни живяли край Индия и възприели идеи и образи от индуизма, джайнизма и будизма. Донесли са в Европа неразчетена писменост, четири музикални инструмента и уникален календар, твърди 83-годишният архитект Слави Дончев.

МУСАЛА – БОЗДУГАНА НА БОГ БАЛАМАРА
“Витошки хребет Буда се спуска към с. Бистрица. От другата страна е с. Панчарево, а името му произлиза от индийското панча, което значи пет. Пак санскритска дума е кумар – принц и от нея идва името на с. Кумарица в началото на Искърския пролом.

Мусала индийците наричат боздугана на бог Баларама, брат на Кришна. Варна е свързана с Варанаси – старото има на Бенарес. Янтра се наричат индийските плетеници за медитация. Братът на кан Исперих Кубер носи името на индийския бог на богатството.”

С още много такива примери поразява гостите си архитект Слави Дончев. С възбуден глас и отривисти движения, не съвсем типични за неговите 83 г., той ни показва част от колекцията си, заела рафтовете и мебелите в стаята му. Това са статуетки, маски, карти и различни предмети от археологически разкопки.

Сред тях виждаме и копия от статуетки на индийски божества, изровени в нашите земи. Ето, богът със слонската глава Ганеша, син на Шива, намерен край с. Лозен. Следва изваяние на тибетски монах, охранител на Буда, изровено край видинското с. Винарово.

В музея на Разград се пази намерената край града фигурка на Махавира, тирханкара на джайнистите. В същия музей се намира и красива дърворезба на Космическата костенурка от прабългарския календар, открита в околностите. В Плевенския музей е намерената край града богиня от будисткия пантеон и т.н.


ПО СЛЕДИТЕ НА БУДИЗМА, ИНДУИЗМА И ДЖАЙНИЗМА
“Идвайки по пътищата на великото преселения нашите предци, заедно с техния тангризъм, носят и белези от будизма, индуизма и джайнизма, взети от страните, край които са живяли”, казва арх. Дончев.

Той говори разпалено за най-древната ни история. Някъде около 40 хиляди години преди новата ера североизточният край на Евразия, е обитаван от моноголоидни народи, които можем да наречем беринги. Поради настъпилото застудяване те се разаселват в две посоки.

Единият клон, през съществуващата тогава сухопътна връзка, отива в Америка, а другият клон се отправя към Централна Азия. Тук между монголоидите дун ху и европидите хун ну се създава по-късно хунския племенен съюз. Формират се значителни културни традиции, които с Великото преселение на народите се пренасят в Европа.

В Централна Азия нашите предци също се разделят на два клона. Единият през II в. пр.н.е. създава държава в Кавказ, а другият се спуска на юг и достига до Афганистан, Гандхара и Северна Индия. Сред този клон се разпространяват будизма, индуизма и джайнизма. Около V в. двата клона отново се събират в Предкавказието.

По това време Атила създава европейския хунски съюз, който след смъртта му е оглавен от сина му кан Ирник. Много племена по-късно обединява в старата Велика България кан Курт, получил за това прозвището Кубрат – обединител. След смъртта му, под натиска на многобройни племена от изток, съюзът се разпада.

Най-големият син кан Батбаян остава в земите си под властта на хазарите, другият син кан Котраг създава Волжка България, кан Ацтек отива в Италия, кан Кубер – в Македония и кан Исперих – в Мизия, сегашната Добруджа, където основава нашата държава.


КОЛЕКЦИЯТА ОТ ЕРЕТИЧНИ ТЕЗИ
В проучване на тези пътища, традиции и култури преминава по-голямата част от живота на софиянеца Слави Дончев. През 1949 г. той завършва архитектура в столицата и после работи по специалността си.

Една командировка в Монголия през 60-те години променя коренно живота му. Той открива в тази страна спомени от културата на много древни народи, сред които са и нашите предци.

Започва проучвания. Като научава за тях, президентът на Монголската академия на науките му осигурява достъп до всички музеи, библиотеки, фондохранилища.

Връща се в България с огромна колекция от археологически и исторически ценности. Продължава да работи като архитект, но прави публикации за изследванията си, които научните среди се правят, че не забелязват.

Впечатляват се обаче партийният функционер Пенчо Кубадински и акад. Ангел Балевски, които са пристрастени към древната ни история.

Така арх. Дончев е назначен в Националния институт за паметници на културата да отговаря за възстановителните работи в старите столици Плиска, Мадара и Преслав. Той продължава изследванията си, а част от колекцията си подарява на Националната художествена галерия, откъдето скоро изчезва безследно, а на проучванията му отново не обръщат внимание.

Сещат се за него, когато в 70-те години Людмила Живкова идва в Комитета за култура. Три дни тя прекарва в таванската му стаичка със свои сътрудници, проучва сбирката му и слуша обясненията му. Той е назначен за ръководител на създадения тогава сектор “Прабългаристика” към Комитета за култура.

Възлагат му да изготви допълнение към отхвърленото от ЮНЕСКО наше предложение Мадарския конник да бъде обявен за световен паметник на културата. Той проучва изображението, което според него е посмъртен паметник на кан Крум, правен през 814 г. по нареждане на кан Омуртаг.

Вижда се Крум, яхнал бойния си кон, съпровождан по традиция от погребателите птица и куче. В лъва, прободен с копие, арх. Дончев съзира изобразен алегорично византийския император Лъв V, който организира покушението срещу кан Крум пред Цариград. Това вероятно е като наричане за гибел на императора.

След доклада на арх. Дончев Мадарският конник е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.

По-късно секторът по прабъгаристика е закрит и Слави Дончев продължава изследванията си в създадена от него група по българо-азиатски връзки, отначало към Българо-монголското дружество за приятелство, а сетне към Центъра за древни езици и култури на университета. Съществува до към 90-те години.

Днес арх. Дончев, вече в пенсия, продължава изследванията си като сътрудник на Националния исторически музей.


СЪВЪРШЕНАТА КИРИЛИЦА
Сега привършва труда си “В защита на кирилицата”. Повод му дава предложението на проф. Ото фон Кронщайнер от Залцбулгския университет българите да заменят кирилицата с латиница, на което никой от нашите институти не отговаря подобаващо.

“Латиницата е несъвършена азбука, защото е създадена на основа на гръцката, която няма достатъчно съгласни. В някои езици, за да се обозначат с латиница шипящите съгласни, се използват понякога четири букви или диакретични знаци отгоре”, казва арх. Дончев. Тези несъвършенства посочва и големият американски учен проф. Гелб.

Слави Дончев смята, че кирилицата е най-съвършената азбука, създадена досега, тъй като в нея има знаци за всички фонеми от езиците по света.

Според него тя е възникнала много преди глаголицата и въпреки името си няма нищо общо с Кирил и Методий.

Двайсет от буквите прабългарите взимат от гръцката азбука, като изменят някои от тях. За специфичните български и славянски фонеми използват китайски йероглифи. Взети са знаци и от прабългарската писменост.

Тя е била вид идеографилно писмо, неразчетено и до днес. Това са чертите и резките, споменати от Паисий.

Добавени са и знаци от тамгообразното писмо, също използвано от прабългарите.

Така те създават нова азбука с 43 знака, която, като синтез на няколко различни азбуки, е много по-съвършена.


ПРИДВОРНИ ГАДАНИЯ И ИГРИ
“Прабългарите донасят в Европа и четири музикални инструмента. Те стават основа за създаването на класическите европески инструменти, като цигулковите и китарата”, твърди арх. Дончев. Два от инструментите са лъкови – моринхурът с конска глава и форма на женско тяло и гъдулката. Другите два са дрънкови – гуслата и булгарината, наричана също тамбура.

Особено ценен е донесения от предците ни в Европа прабългарски календар. Той е много точен и съвършен. По него някога са правили сложни астрономически изчисления. Най-вероятно първообразът му нашите предци са взели от берингите преди хиляди години.

После той е разпространен в различни варианти сред китайците и индийците, а на изток е достигнал до маите в Южна Америка. От магическия квадрат в средата на календара произлизат много от древните игри като шах, табла, зарове, карти, Не се сърди, човече и др.

Друга еретична идея на арх. Слави Дончев е, че легендата за снопа пръчки, свързана с кан Кубрат, е измислена по-късно. Всъщност става въпрос за гадаене бъдещето на държавата от придворните астролози по хвърлен на земята сноп пръчки.

С всички тези проучвания, идеи и публикации арх. Дончев се

 СЪВЪРШЕНИТЕ ПРАБЪЛГАРИ
Автор Наско Атанасов

Предците ни живяли край Индия и възприели идеи и образи от индуизма, джайнизма и будизма. Донесли са в Европа неразчетена писменост, четири музикални инструмента и уникален календар, твърди 83-годишният архитект Слави Дончев.

МУСАЛА – БОЗДУГАНА НА БОГ БАЛАМАРА
“Витошки хребет Буда се спуска към с. Бистрица. От другата страна е с. Панчарево, а името му произлиза от индийското панча, което значи пет. Пак санскритска дума е кумар – принц и от нея идва името на с. Кумарица в началото на Искърския пролом.

Мусала индийците наричат боздугана на бог Баларама, брат на Кришна. Варна е свързана с Варанаси – старото има на Бенарес. Янтра се наричат индийските плетеници за медитация. Братът на кан Исперих Кубер носи името на индийския бог на богатството.”

С още много такива примери поразява гостите си архитект Слави Дончев. С възбуден глас и отривисти движения, не съвсем типични за неговите 83 г., той ни показва част от колекцията си, заела рафтовете и мебелите в стаята му. Това са статуетки, маски, карти и различни предмети от археологически разкопки.

Сред тях виждаме и копия от статуетки на индийски божества, изровени в нашите земи. Ето, богът със слонската глава Ганеша, син на Шива, намерен край с. Лозен. Следва изваяние на тибетски монах, охранител на Буда, изровено край видинското с. Винарово.

В музея на Разград се пази намерената край града фигурка на Махавира, тирханкара на джайнистите. В същия музей се намира и красива дърворезба на Космическата костенурка от прабългарския календар, открита в околностите. В Плевенския музей е намерената край града богиня от будисткия пантеон и т.н.


ПО СЛЕДИТЕ НА БУДИЗМА, ИНДУИЗМА И ДЖАЙНИЗМА
“Идвайки по пътищата на великото преселения нашите предци, заедно с техния тангризъм, носят и белези от будизма, индуизма и джайнизма, взети от страните, край които са живяли”, казва арх. Дончев.

Той говори разпалено за най-древната ни история. Някъде около 40 хиляди години преди новата ера североизточният край на Евразия, е обитаван от моноголоидни народи, които можем да наречем беринги. Поради настъпилото застудяване те се разаселват в две посоки.

Единият клон, през съществуващата тогава сухопътна връзка, отива в Америка, а другият клон се отправя към Централна Азия. Тук между монголоидите дун ху и европидите хун ну се създава по-късно хунския племенен съюз. Формират се значителни културни традиции, които с Великото преселение на народите се пренасят в Европа.

В Централна Азия нашите предци също се разделят на два клона. Единият през II в. пр.н.е. създава държава в Кавказ, а другият се спуска на юг и достига до Афганистан, Гандхара и Северна Индия. Сред този клон се разпространяват будизма, индуизма и джайнизма. Около V в. двата клона отново се събират в Предкавказието.

По това време Атила създава европейския хунски съюз, който след смъртта му е оглавен от сина му кан Ирник. Много племена по-късно обединява в старата Велика България кан Курт, получил за това прозвището Кубрат – обединител. След смъртта му, под натиска на многобройни племена от изток, съюзът се разпада.

Най-големият син кан Батбаян остава в земите си под властта на хазарите, другият син кан Котраг създава Волжка България, кан Ацтек отива в Италия, кан Кубер – в Македония и кан Исперих – в Мизия, сегашната Добруджа, където основава нашата държава.


КОЛЕКЦИЯТА ОТ ЕРЕТИЧНИ ТЕЗИ
В проучване на тези пътища, традиции и култури преминава по-голямата част от живота на софиянеца Слави Дончев. През 1949 г. той завършва архитектура в столицата и после работи по специалността си.

Една командировка в Монголия през 60-те години променя коренно живота му. Той открива в тази страна спомени от културата на много древни народи, сред които са и нашите предци.

Започва проучвания. Като научава за тях, президентът на Монголската академия на науките му осигурява достъп до всички музеи, библиотеки, фондохранилища.

Връща се в България с огромна колекция от археологически и исторически ценности. Продължава да работи като архитект, но прави публикации за изследванията си, които научните среди се правят, че не забелязват.

Впечатляват се обаче партийният функционер Пенчо Кубадински и акад. Ангел Балевски, които са пристрастени към древната ни история.

Така арх. Дончев е назначен в Националния институт за паметници на културата да отговаря за възстановителните работи в старите столици Плиска, Мадара и Преслав. Той продължава изследванията си, а част от колекцията си подарява на Националната художествена галерия, откъдето скоро изчезва безследно, а на проучванията му отново не обръщат внимание.

Сещат се за него, когато в 70-те години Людмила Живкова идва в Комитета за култура. Три дни тя прекарва в таванската му стаичка със свои сътрудници, проучва сбирката му и слуша обясненията му. Той е назначен за ръководител на създадения тогава сектор “Прабългаристика” към Комитета за култура.

Възлагат му да изготви допълнение към отхвърленото от ЮНЕСКО наше предложение Мадарския конник да бъде обявен за световен паметник на културата. Той проучва изображението, което според него е посмъртен паметник на кан Крум, правен през 814 г. по нареждане на кан Омуртаг.

Вижда се Крум, яхнал бойния си кон, съпровождан по традиция от погребателите птица и куче. В лъва, прободен с копие, арх. Дончев съзира изобразен алегорично византийския император Лъв V, който организира покушението срещу кан Крум пред Цариград. Това вероятно е като наричане за гибел на императора.

След доклада на арх. Дончев Мадарският конник е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.

По-късно секторът по прабъгаристика е закрит и Слави Дончев продължава изследванията си в създадена от него група по българо-азиатски връзки, отначало към Българо-монголското дружество за приятелство, а сетне към Центъра за древни езици и култури на университета. Съществува до към 90-те години.

Днес арх. Дончев, вече в пенсия, продължава изследванията си като сътрудник на Националния исторически музей.


СЪВЪРШЕНАТА КИРИЛИЦА
Сега привършва труда си “В защита на кирилицата”. Повод му дава предложението на проф. Ото фон Кронщайнер от Залцбулгския университет българите да заменят кирилицата с латиница, на което никой от нашите институти не отговаря подобаващо.

“Латиницата е несъвършена азбука, защото е създадена на основа на гръцката, която няма достатъчно съгласни. В някои езици, за да се обозначат с латиница шипящите съгласни, се използват понякога четири букви или диакретични знаци отгоре”, казва арх. Дончев. Тези несъвършенства посочва и големият американски учен проф. Гелб.

Слави Дончев смята, че кирилицата е най-съвършената азбука, създадена досега, тъй като в нея има знаци за всички фонеми от езиците по света.

Според него тя е възникнала много преди глаголицата и въпреки името си няма нищо общо с Кирил и Методий.

Двайсет от буквите прабългарите взимат от гръцката азбука, като изменят някои от тях. За специфичните български и славянски фонеми използват китайски йероглифи. Взети са знаци и от прабългарската писменост.

Тя е била вид идеографилно писмо, неразчетено и до днес. Това са чертите и резките, споменати от Паисий.

Добавени са и знаци от тамгообразното писмо, също използвано от прабългарите.

Така те създават нова азбука с 43 знака, която, като синтез на няколко различни азбуки, е много по-съвършена.


ПРИДВОРНИ ГАДАНИЯ И ИГРИ
“Прабългарите донасят в Европа и четири музикални инструмента. Те стават основа за създаването на класическите европески инструменти, като цигулковите и китарата”, твърди арх. Дончев. Два от инструментите са лъкови – моринхурът с конска глава и форма на женско тяло и гъдулката. Другите два са дрънкови – гуслата и булгарината, наричана също тамбура.

Особено ценен е донесения от предците ни в Европа прабългарски календар. Той е много точен и съвършен. По него някога са правили сложни астрономически изчисления. Най-вероятно първообразът му нашите предци са взели от берингите преди хиляди години.

После той е разпространен в различни варианти сред китайците и индийците, а на изток е достигнал до маите в Южна Америка. От магическия квадрат в средата на календара произлизат много от древните игри като шах, табла, зарове, карти, Не се сърди, човече и др.

Друга еретична идея на арх. Слави Дончев е, че легендата за снопа пръчки, свързана с кан Кубрат, е измислена по-късно. Всъщност става въпрос за гадаене бъдещето на държавата от придворните астролози по хвърлен на земята сноп пръчки.

С всички тези проучвания, идеи и публикации арх. Дончев се опитва да вдигне малко тежката завеса, спусната дълго време пред нашето далечно минало.

опитва да вдигне малко тежката завеса, спусната дълго време пред нашето далечно минало.

автор Наско Атанасов