В природата на човека е да търси обяснение на това, което не разбира. И тук на помощ му идва “магичното”, което по думите на писателя Артър Кларк може да бъде използвано за обяснение на почти всичко.

Дори различните религиозни системи са възникнали от паранормалните способности, а някои вярвания се основават на обредността и включват свръхестествени явления като различни страни на религиозната дейност.

В природата на човека е заложена жизнената сила на самоозарението, а чрез развитието на нравствената и физическата му сила се стига и до управление на безсмъртния човешки дух.

Тази способност е особено силна в т. нар. от траките свещено време, когато божеството периодически се презарежда с енергия. Именно тогава по-лесно се преодоляват вещественоенергийните проявления на биологичните процеси и има много повече начини за навлизане в абстрактното, безкрайното, за навлизане в дълбочините на хипсосъзнанието за мислене не чрез структури, а чрез процеси.

Най-благодатното време за навлизане в “работилницата на духа и на природата”, наричана от древните българи Анима Мунди, са дните на пролетното равноденствие и на лятното слънцестоене и най близкия до него Еньовден, най-магичния и любовен ден.

Не случайно магията и любовта са свързани, защото всичко значимо, нравствено и красиво в битието е свързано с разцъфтяване на ума, волята, вярата и сърцето, с оплодените надежди, с оплоденото въображение. А тази възбуждаща енергия на силовите полета се казва любовен диалог

Няма страна и период в историята на човечеството, в който хората да не са се занимавали с магия. Дори и сега в Тибет, Япония и Китай хората се учат на същото, което са учили жреците в древна Халдея.

Думата “магия” достига до нас чрез латински и гръцки, а произлиза от персийска дума, обозначаваща делата на жреците и шаманите. Символично това означава пълнота на човешката истина и природа в троицата, т. е. постигане на всички видове информационен заряд, проникване в същността на нещата чрез триединството на духа, душата и тялото.

Постигане на еталона на човешката същност чрез изравняване на информационните заряди на трите звена. Това е т. нар. състояние “терция” – изравняване на висшето духовно състояние /mens/, душевно-чувственото състояние /anima/ и първичните инстинкти на тялото /corpus/. Много рядко може да се срещне човек, у когото всичките три информационни звена да имат еднаква стойност.

Руският зналец С. Н. Лазарев нарича тези хора прагматични светци. Това са носителите на висшата магия, която е вид гениалност, в най-висока степен резонанс с енергията на висшия разум. А знаем, че геният прави това, което иска, докато талантът – това, което може.

Смята се, че в нашата цивилизация има около 500 такива гении и те са свръхчовеци, посланици на други светове, изпратени с определени цели и дела. Смята се също, че вероятността да се роди такъв гений е 1: 10 000 000.

По какво могат да се разпознаят тези носители на знанието на душата? Преди всичко по това, че те се държат като най-простодушни хора, като деца. Те не искат нищо повече и нищо по-малко от това да могат да виждат и им стига да знаят, че виждат свръхматериалния свят.

Защото свръхземната сфера може да се постигне само в състояние на съвършен наивитет, а не по пътя на аналитичния стремеж към знание, в който се съзира “злото”, прогонило човека от “рая”.

Това са майсторите – строители на храма, намиращи се в една духовна плоскост на всеобщото братство в чисто духовен порядък, където няма място за разрушителни тенденции, за привилегии, предразсъдъци по отношение на народи, нации, раси, учения и по отношение на възприемане на духовната светлина.

Това са майсторите на светлината или малцината посветени, махатми и знаещи, светещите на прасветлината. Постигнали спойката на отделния индивид с вечния праиндивид като единствена обща основа на всеки проявен индивидуален живот и

имащи за мисия да я направят достояние на всяко божие творение, да покажат пътя към висшата духовност, дала начало на всеки живот, за да се постигне съединение на душата с напуснатия от нея източник на живот.

Малцина са и са били майстори от възвишения кръг, т. е. великите вдъхновени, какъвто е бил нашият Петър Дънов, а сега е Ваклуш Толев. А всяка велика душа един ден влиза във връзка с центъра на всички братя тук, на земята, след като премине през спиралите на духовното обучение, и в един момент се събужда като законен приемник и наследник на един преминал в отвъдното майстор.

Така се съединява с духа на своя приемник, който му предава по този начин своето усъвършенствано вече майсторство. Едва тогава роденият да бъде майстор осъзнава своя висш ранг като свещеник “по чина Мелхиседеков”

Но точно тогава той е изправен и пред най-важния си избор – да стане факир или духовен майстор. Дали да остане на нивото на делничните всекидневни “чудеса”, или да дири и оповестява извечните духовни принципи и закони.

Ако устои на изкушението да доказва силите си в невероятните за хорските очи “чудеса”, значи е повишил себе си в другия ранг, този на избраника за всеобща полза. Този, който принадлежи на една високо етична и кореняща се изцяло в духовния живот на Космоса общност.

Докато факирът обявява на всеослушание своя суверенитет върху природните закони за разлика от майстора, на когото не са нужни външни проявления на силата му, дори доброволно се е отказал да ги използва.

Факирът използва своето “вълшебничество” и за сдобиване със слава, а оттам до черната магия има само една крачка. И точно по този начин постепенно прекалено сериозното магично действие, извършвано за благото на човечеството, впоследствие е извратено и очернено.

Превърнато е в суеверие и зловредие поради робуване на подражание и предразсъдъци А спекулациите, самозванството в тази област още повече подронвали вярата в магията и я правили обект на всеобща ненавист.

Но всички видове магии се допускат до живот и на земен, и на космически план, тъй като са част от взаимното преливане на съзиданието и разрушението. Пък нали и няма съзидание без разрушение. А тяхното взаимно проникване винаги следва законите и вибрациите на предварително заложения еволюционен план

Най-често се допуска разрушаването на формата, на физиологичното здраве, за да се опази съдържанието, духът, когато и той е застрашен от залиняване.

Така че, както отдавна знаем, няма нищо случайно под небето.

Всичко следва своя целесъобразен и предзададен ход. В този вървеж напред магичната реалност приближава енергията на съзнанието ни към космическата вибрация, т. е. към онази степен на усвояване на определена духовност, която ни извежда на трансценденталното ниво на първичната, а може би и единствената реалност.

Магията пък е учението, което ни казва как, кога и при какви обстоятелства човек може максимално да реализира волевите си възможности, които са извънредно големи, тъй като човекът се равнява по звездите със своята мисъл, воля и творчество.

Лиана Фероли