Отдавна мои читатели и клиенти ми задават следния въпрос: „Добре, Маг Живин, след като има предопределение, карма, съдба или там както го наричате, къде остава прословутата свободна воля на човека? Къде е мястото на магията? Нали всичко е предопределено? За какво да се напрягаме и да се стараем да променим живота си?“ Смятам, че е дошло благоприятно време да си отговорим на този, както и на някои други наболели въпроси. Като човек, окултист и в частност магьосник, смятам, че човек твори и гради настоящия, както и следващите си животи (независимо от вярата или недоверието ви в прераждането) напълно самостоятелно и съзнателно, чрез своите желания, действия и воля. Кармичната рамка на живота ни определя в най-общи линии възможностите и ограниченията в живота ни – къде ще се родим, в какво семейство, какъв ще е стартът ни в живота, дали ще сме прекалено богати или безнадеждно болни по рождение и ей-такива едни работи. Докато другото си го определяме ние. Можем да живеем в хармония с макрорамката на кармата, или обратно - да се опитваме да разбием непоносимо грапава бетонна стена с гола (а в моя случай и със съвсем гола) глава. Първото ще ни донесе мир, хармония и благополучие, а второто – напразни надежди, стресове и огорчения. Всъщност доста важно е какво желаем и как го желаем. Нали сме тръгнали да ставаме потребителско общество и да се равняваме с големи потребители като европейските ни събратя и американците.

И така, какво казват братята индийци по въпроса или поне техните мъдреци, които искат да прекъснат потока на преражданията си. Те казват, че от желанието за някакво постижение се пораждат действията (карма) за постигането му, а невъзможността за постигането, както и препятствията при постигането, пораждат страданието. Та от страданията можем да се отървем, като се отречем от желанията си, а после дори от това, което ни кара да се отречем, но това са сложни техники за посветени и възвисени аскети, а не за хора като нас - разбирай каскети, нали така? Все пак този свят е единствено известното ни място, където можем да натъпчем лула приличен тютюн и да отпием глътка фин цейлонски (или, дай Бог всекиму, асамски) чай. А и няма да се равняваме по разни опърпани мъдреци безхлебни, като имаме светлия пример на богаташите от лъскавите списания. Какво можем да направим ние, за да ни е хем по-широко около врата, хем да не подлютяваме и без това лютата си българска карма. Ами много просто – да синхронизираме желанията си с нея. Нека припомним едно от определенията за магия: „Магията е окултно средство за постигане на желан резултат в рамките на ограниченията, наложени от кармичната ситуация.“ Значи отвъд кармата не можем да рипаме, защото шамарите са големи и току виж сме гушнали китката и в следващото прераждане – айде някъде из джунглите с ток и вода само от небето.

Какво е важно да знаем за желанията. Всичко е много просто, затова е и трудно. Ами най-важното е да искаме онова, което е за нас, което е и истинското ни желание. Че има ли други желания? Разбира се. Ненашите желания. Повечето от нас имат наклонност към преследване на втълпени отвън (чрез реклама, приятелски или родителски съвети и т.н.) желания и затова трудно ги постигат, а и да ги постигнат не се радват. Нали знаете онази приказка дето жабата чула, че подковават вола и вдигнала и тя краката. А после кой ни е виновен – „туй ще знаеш някой ми прави магии “, „Дедо Боже не ми дава, а виж на другите“, „как може тоя идиот да има толкова пари и такива благини, а аз толкова благородния и умния, дето на всички добро мисля и правя, патките да му паса“ и т.н.

По-надолу ще приведа нагледни и очебийни, и всякакви други примери под интернетската форма FAQ (разбирай Често Задавани Въпроси... и, бих добавил, може би Рядко Давани Истински Отговори). Моля неизкушените в английския читатели да не я бъркат с другата английска думичка, която се пише и произнася по друг начин, а и значи съвсем друго. Държа да спомена, че въпросите са напълно реални, задавани ми от така да се каже реални и така да се каже мислещи хора, и съдържат реалните ми отговори, а последният въпрос е от журналист и ми беше зададен преди няколко години – вметнал съм го, за да ви покажа, че отново - нищо ново под слънцето.

И така – FAQ:

-Маг Живин, как да разпозная истинското си желание от чуждото?

МАГ ЖИВИН: Лесно е. Просто си задайте два много прости въпроса: 1.) Необходимо ли ми е това, което искам. 2.) Какво ще ми донесе като придобивки и загуби? И най-важното – мислете с главата си. Когато си отговорите честно, а предполагам няма защо да се заблуждавате, ще сте преценили плюсовете и минусите, и ще знаете дали да тръгвате към желаното с всички подръчни средства. Ако и тогава не можете, заповядайте и ще ви кажа.

- Маг Живин, много искам да съм богата, ама каквото и да правя, всичко пропада. И магазин имах, и интернет-клуб имах, и чейндж-бюро държах. Бяга парáта от мен. Най ми е на сърце да се занимавам с деца, ама там няма хляб. Мисля да се захвана с недвижими имоти или агенция за запознанства.

МАГ ЖИВИН: Ами защо не се захванете с един детски дом? Парите невинаги идват в началото, а и не е задължително да сте гърбава от пачки, за да сте щастлива или поне доволна.

- Маг Живин, много ни е трудно, доведени сме до ръба на мизерията. С мъжа ми едва оцеляваме. Градчето ни е малко - 1000 души. Няма работа за нас. Свекърът и свекървата ни казват да се приберем при тях на село. Ей го къде било – на 30-тина километра. Там имат триетажна къща, земя и добитък. Казват, поне гладни да не стоим. Но аз няма тепърва да ставам селянка, да рина на животни и да чистя печки на твърдо гориво. Голямо било селото, всичко имало. Поръчах си два талисмана за отключване на късмета - пак нищо. Можете ли вие да ни помогнете да намерим работа? Искам хем да сме си тук, хем и ние в пари да се видим. Няма да се излагаме пред комшиите, я.

МАГ ЖИВИН: Мога да ви помогна да си намерите светкавично подходяща работа на около 30 километра от града ви. И в пари ще се видите, и ще сте си почти там, и няма да се излагате пред комшиите.

- Маг Живин, много се измъчвам, че съм беден. То не съм съвсем беден, ама искам и аз като ония от фирмата отсреща да съм с костюм, по-тежко от чаша да не вдигам и да имам като на Слави „Хамъра“. Готов съм да ви платя за нещо до два-триесе лева, да ми продадете амулет или талисман там, да забогатея.

МАГ ЖИВИН: Коя е тази банка, в която срещу еднократна вноска от „два-триесе” лева ще получите две-триста хиляди лева (само за хамъра с тунинга и застраховката)?

- Маг Живин, искам вечно здраве.

МАГ ЖИВИН: Съжалявам, изчерпах вечното здраве, но все още мога да Ви предложа вечен живот. Имам тук един поизостанал талисман за вечен живот, но струва петдесет и пет лева с пощенските разходи. Добре е да си го поръчате преди да му е минал срокът на годност. Имам и други два - за вечна любов и за вечна вярност. Сигурно не ви е до това, но ако все пак ги искате, мога да ви ги дам с намаление, а ако вземете трите наведнъж ще ви подаря ключодържателя на Соломон – като му свирнете с уста, ви отговаря на тайвански. Отключва късмета и едновременно държи ключовете ви, гениално, нали? Какво ще кажете и за един амулет против хемороиди с много удобна форма, никой няма и да разбере, че го носите постоянно...

- Маг Живин, вие подигравате ли ми се?

МАГ ЖИВИН: Упазил ме Бог! Кое Ви кара да мислите нещо подобно? Ако вие се подигравате на себе си, моля не набеждавайте мен!

- Маг Живин, ще може ли по телефона...?

МАГ ЖИВИН: Не!

- Маг Живин, напоследък се изказахте доста рязко за ваши колеги, които дават мило и драго да помагат на хората в затруднение. Мислят за тях денонощно – това талисмани, амулети, рейки, телевизия, радио, телефонни услуги – сън не ги лови хората. Възнамерявате ли по примера на другите да пуснете някакво по-евтино магическо пособие за всички? Та хората да се видят в благодат и охолство.

МАГ ЖИВИН: Останали сте с погрешни впечатления - никога не съм се изказвал рязко за мои колеги. А кого Вие смятате за „мои колеги“ е съвсем друг въпрос. Колкото до пособието, опитът на другите ми сочи, че ако го направя, единственият, който ще се види в благодат и охолство, ще съм лично аз. И ме спират точно две неща. Първо стремежът към притежания и охолство ми е някак чужд. Второ - прекалено много уважавам своите читатели и клиенти, за да смятам, че въжделенията, стремежите, животът им струват десет-двадесет или тридесет лева, ако някой друг или пък самите те оценяват съкровените желания и неща в живота им на толкова, проблемът не е точно мой.