Банер
10922548_1607587916119366_6379954884693221898_n.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ИНТЕРЕСНО ЗА БОГОМИЛИТЕ
Написано от Маг Селена   
Събота, 01 Декември 2007 00:00
Богомилите са проповядвали смирението – единствения път за духовно развитие и извисяване. Не бездействие или безучастие, а мъдро и спокойно приемане на неизбежното. През десетия век след Иисус Христос в България се появява и разпространява, за да просъществува до 14 век, богомилството, едно демократично християнско учение, чиито корени идват от учението на Хермес Трисмегист, от монотеистичната религия на древните българи и от орфизма на траките, за да се предава езотеричното вътрешно познание на по-сетнешните школи и реформаторски християнски и философски движения в света.

В началото на 20 век Учителят Беинса Дуно (Петър Дънов), предавайки в своите беседи в България учението за Любовта и Светлината в индивидуалното развитие на човешката душа, продължава работата за възраждането на чистите първоначални християнски идеи. Тези идеи са вечно живи и помагат на индивида да работи вътре в себе си за облагородяването, за трансформирането или трансмутацията на нисшите енергии (гняв, омраза, раздразнение и т.н.), за повишаването на своите вибрации, за одухотворяването на материята.

Същевременно вертикалната скàла на енергиите – правата линия, свързваща нисшия център на егото с висшия център на Аза или Христовото съзнание, може да помогне на всеки човек да усеща интуитивно в определен момент, по всяко време и на всяко място, в каквато и обстановка и среда да се намира, на кое ниво е самият той във физическия свят на триизмерността. Центърът на тази права е в областта на слънчевия сплит и сърцето.

Стремежът на човека да живее “от сърцето нагоре”, да извисява цялото си същество в процеса на мислене, чувстване и общуване с ближните си неизбежно го извежда на все по-високо енергийно ниво и му помага да обединява интуицията и ума си в живия живот. Получава се особено сливане на вяра (религия), експериментално познание (наука) и творческа изява на таланта (изкуство).

Чрез вътрешното пречистване на душата си (катарзиса) човекът участва в глобалното пречистване на аурата на Майката Земя. Екологията е област на дейност на всеки човек във всеки миг от живота му. Никой не може да се освободи от индивидуалната си отговорност. Затова трябва да се учим да превръщаме нисшите енергии в себе си и около себе си в Божествени, като работим чрез обичта и Любовта и със силата на мисълта и Светлината.

Богомилите са знаели отвеки, че цифрите, които ние сега наричаме арабски, са тайният код на духовното развитие на човека, че всеки от нас, реши ли да потъне в своя Аз, затвори ли очи в смирено мълчание, сам вижда степента на своята духовна извисеност или вглъбеност, което е едно и също, че от връзката си с Бога всеки сам узнава резултата на своя живот, на своите дирения и усилия в досегашния си земен път...

Богомилите са знаели, че сърцето на човека е извечният и неизменен храм на Бога, на Абсолютния Дух. Сърцето човешко е незримата вечна изворна “чаша на Светия Граал”, а душата човешка е градината, където се гради, или нивата, където се постига нивото на единение със Създателя. Колко ясно и точно го е изпял Ботев:

... а ти, що си в мене, Боже,

- мен в сърцето и в душата.

Нявга богомилите са молели Бога:

“Всели се в мене, Господи, за да ти служа!”

Те са знаели, че всеки сам върви по своя духовен път и може да разбере само онова, което е достъпно за неговия ум. Те са знаели, че знаците помагат на човека да набира познание, защото имат значение и носят смисъла. В тях е дадена волята на Бога, те са сим-воли-те на ставащото в съответствие с повелите му. Явно семиологията и семиотиката са науки, свързани с дълбоката човешка същност и живия Живот. Защото знаците и Словото са живи.

Богомилите са знаели, че най-важното в света и живота е човекът и всичко свързано с него, че Бог и Светлината действат само чрез човешките постъпки и човешкото отношение. Словото на Бога се облича в човешки думи и ...мълчанието става звук. Затова не искам да отминавам и пренебрегвам ничия дума. Зная, че на всеки появил се въпрос идва и отговор – или чрез някой приятел, или чрез случайно срещната в книга мисъл, или пък чрез хрумване (Христос дава ум вам).

Богомилите са разбирали, че знаците на познанието, сиреч знаците за посветите – за степента на вътрешното духовно посвещение – водят отдолу нагоре или отвън навътре постепенно и последователно. Съзрееш ли духовно, постигнеш ли съответната степен на чистота, ще съзреш и тайния езотеричен знак за посветата си, който ти се дава на мига от невидимата Йерархия на Божествената духовна Светлина или Всемирното Бяло Братство, наричано още Велика Бяла Ложа.

Богомилите са разбирали, че всеки човек се ражда свободен, ражда се за съзидаване и сътворяване, за духовно извисяване, за постигане на индивидуално достойнство сред други достойни индивидуалности. Във всяка човешка душа са заложени сили, дремещи в мрачината на незнанието, които чакат мига на своята пробуда – единствено чрез знанието. И само просветата е средство за проникване в тайните на живота и на духовността, само про-свет-ата е пътят към духовните по-свети. Но само онази просвета, която носи радост, без да сковава и оковава човешкия разум в прангите на догмите.

Какъв е смисълът на думата индивидуалност? – In divi dual – това не разкрива ли достатъчно ясно самата същност на човека? In означава вътре, а във философията на Изтока е единият от двата вида енергия – онази, която се излъчва от центъра на Галактиката и от центъра на всяко нещо, т.е. отвътре. Divi – divus, diva, divum означава богове. Dual е корен на dualis, което означава двойствен, но е свързан и със санскритския корен на цифрата две. Не би ли могъл смисълът на думата индивидуалност да бъде: божествена същност, вътрешна божествена единност, проявяваща се двойствено – духовно и материално.

Думата индивид идва също от латинския корен individuum – неделим, което пряко подсказва, че духовността е цялостна, неразчленима, въпреки че се проявява чрез множество индивидуални съзнания. Човекът по природа е неделим от Бога.

И случайност ли е, че в различни езици обръщението към човека е свързано с различните наименования на Бога? Българските обръщения “господине, госпожо, госпожице” също изразяват признаване, уважение, зачитане на човешката божественост, т.е. неизменната вътрешна истинска духовна същност на всеки човек. Господ-ин означава Бог-в-тебе. Та в човешкото общество единственото обединяващо звено не е ли духът, духовността?

Тази духовност или мисловност се изразява или въплътява в човешкото слово, чрез езика или речта, говора или текста, но в крайна сметка и винаги чрез идеите. Забравили ли сме, че тази дума също означава “богове”? I Dei на староиталиански е точно богове. Та идеите не се ли вдъхват на хората от невидимия Божествен свят? И в реалния човешки свят тъкмо идеите не са ли истинските мотиви за действие, т.е. причините и целите?

Има най-различни гледни точки, по-точно има безкрайна множественост на човешки индивидуални гледни точки, защото единният духовен свят диалектично съществува чрез множествеността на безбройните реални градивни форми. За едного, за втори, за трети... една дума означава най-различни неща. И слава Богу, че е точно така. Личното възприемане е свързано винаги със смисъла, вложен от автора, т.е. от говорещия или пишещия, но и от всекиго, който се докосне с око или ухо до въплътеното в думи Слово.

Затова има и най-различни нива, равнища на възприемане, в зависимост от духовното измерение, в което се намират изричащият или изливащият словото и възприемащият или поемащият това слово. И ако се замислим да разберем смисъла на наименованията на старобългарските букви и от двете азбуки – глаголицата и кирилицата – не ще ли открием същата идея?

Азъ - Боуки - Веде - Глаголи...

Нима едно свободно поетично тълкуване не би могло да бъде истинно? “Аз давам - буквите - а ти разбирай - смисъла...” или “Аз изричам или изписвам думите, а ти откривай и поемай Словото”...*


Ако 0 (нулата) е знакът на Бога, Абсолюта, Логоса, Словото, Светлината, Нищото (а тази нула е първата буква 0 – омикрон в старогръцката дума “onden”, която означава точно нищо), 1 (единицата) е знакът на човека. Единицата е символът на индивида, който постепенно осъзнава мисията си на съзидателна материално-духовна или земно-небесна, тленно-нетленна, но винаги божествена лъчиста същност, носеща в себе си обич, надежда и вяра.

Това е ин-диви-дуал-ност, която постоянно се сътворява като божествена двойственост в противоречивия свят, проявява се в себе си и чрез себе си като личност. Това е стрелата ­ (с лява видима и дясна невидима част), устремена към Бога, към висините на Духа, към целта в живота, но това е и лъчът в безпределността, който е и Път, и Светлина.

Това е единното цяло на видимост и невидимост, на веществена плът и скрита за петте обикновени сетива духовност, в която се проявяват моралните качества, преплетени и преплитащи се в нишките на егоизма и алтруизма, на злото и доброто. И на везните на Истината или Вечността повече тежи невидимото, нежели видимото. Явното е само доказателство. Всичко става в енергийното поле. Затова ли човекът полита като стрела в това поле или като светлинен лъч в мрачините?

Светлина си – акростих с троен сплит (всеки днешен жител в нашата древна земя има и носи в индивидуализираната си душа единен троен корен, бидейки потомък на траки, древни българи и славяни).

Богомилите са проповядвали смирението – единствения път за духовно развитие и извисяване. Не бездействие или безучастие, а мъдро и спокойно приемане на неизбежното. С мир в душата, с радостен порив и с обич се поддържа невидимата, но съществуваща на всяко място и по всяко време връзка с Бога. Прекъсна ли я, зная, че сама избирам безкрайното лутане и безпътицата.

Богомилска истина е, че същността на всяко нещо е двойственост. Мракът и Светлината се редуват отвъд душата, а в нея се превръщат в омраза или обич... Но случайно ли най-чистото, безкористното и най-силното човешко чувство се нарича в българския език о-бич?

Нежните трепети на любовта се оказват нерядко по-силни от свистенето на невидимия бич на омразата. Насилието винаги е далеч по-слабо средство от искрената приятелска обич и привързаност. Богомилите са знаели, че смирената обич и дори преклонението пред насилника, който само временно е силен на Земята, им дава онова, което той или губи поради неведение, или сам унищожава в себе си поради жестокост – пътя към духовната Светлина и единствената възможна святост.

Защото всеки човек е и смрачен корен, и светлотрептяща корона – ...от зло да тръгне, към доброто все може да се обърне. Малцина остават неизкоренимо впримчени в прегръдката на злото. Та всеки човек се ражда за своите си изпитни или изпитания. И само нему се дават те от Бога, за да израства духовно...


Богомилите са знаели, че чистото поле на човешкото съзнание се простира между две межди – страха и егоизма. Страх от всичко извън мене – в природата или в хорското насилие... Егоизъм, който е най-бързият и пряк замърсител на Светлината. Съумея ли да се опазя от страх и егоизъм, пътищата пред мене се отварят.

А инак страхът и егоизмът ме тласкат само към поредното стъпало на моя си ад, че адът е само в Аз-а. Успея ли да забравя за страха и егоизма, вървя ли с мисли и дела само между тези две межди, ще усетя що е душевен мир, просветление и добри повели. А и единствената чиста пътека, защитена пак срещу тези две злини е ра-бо-та.

В тази дума се крият имената на Вездесъщия, Всевечния и Всемогъщия, изричани в три отколешни велики цивилизации – Ра, Бог и Тао. Онова, което се върши по поръка или заповед, е труд, създава трудности и затруднения, върви трудно, пред него има безброй препятствия, а това, което се върши по своя воля, свободно или със с-во-Бо-да (с волята на Бога давам) е истинска работа. Ра-Бо-Та – само това ще ме изведе до някакви висини, само това ще ми достави и истинска радост.

Единицата, като първо стъпало, е израз на осъзнаваната във всеки отделен миг собствена мисия в космичната еволюция – като градивен, работещ елемент на Вселената, единствен притежаващ свободна воля. Та всеки отделен човек, всяка ин-диви-дуал-ност е и граничен елемент между Нищото и Нещото, между материя и дух, между минало и бъдеще, но и единственото средство, оръдие, инструмент, проводник, помощник, съ-деятел на Бога във видимия и невидимия свят.

Богомилите са разбирали, че човек се ражда там, където трябва да работи – за себе си най-напред, но много повече за другите хора. Силите на родната земя, невидимите нейни енергии го люлеят в съзидателен ритъм между двете межди страх и егоизъм, та той да вложи своя човешки дял в общото съзиждане на Доброто и Светлината.

А думата енергия, която съдържа и старогръцкия корен ergon (дело, действие), и латинския корен ergo (следователно), не изразява ли първопричината за всичко? Нали на родната си земя човек получава и най-много енергия за работа, и най-много сили за живот! На родна земя се посяват, изникват и дават плод човешките съдби. Там се осъзнават истинските предели и посоки за възможно и истинско развитие. Богомилите, мислейки за своята Духовна Родина, са работели в България ...


Богомилска истина е, че само чрез човека Бог превръща злото в добро, че само човешките вселени са материалът, от който се сътворява постоянно Божествената Вселена. Не за това ли живее човекът? Не затова ли в живота са толкова много страданията, несгодите, болките, мъките? Та нали в тях и спрямо тях се отмерват и премерват всички стойности!

Големият куп злато и пари, или имот, за миг се обезсмисля, ако човек загуби душевния си мир или крехкото си здраве. Парите парят оногова, който егоистично ги трупа, а у достойния, у алтруиста, те бързо, незабелязано се изпаряват, но даряват най-ценното – обикновената чиста радост от сторените добрини.

Богомилска истина е, че обичта, изгряла в душата и очите на човека, просветлява и прочиства простора. Всеки изпратен мисловен лъч на обич и радост създава свое чисто озонирано светло поле. Кой ли може да спаси нашата жива единствена планета, ако не самият Бог, а заедно с него и всеки човек, носител на божествена мисловност, на божествена обич, но и на своята единствена човешка воля?

Българските богомили са познавали всепроникващата сила на човешката мисъл, огнената мощ на човешката божествена обич и съзидателността на човешката воля и щедро са раздавали на много други народи своите безценни знания, мъдрост и опитност.

* * *

1 (единицата) – знакът на човека – е лъч в необята: с една явна видима страна, но и с една скрита невидима или едва-едва загатната страна, тъй както сянката е знак и вина – ги е там, където има светлина, винаги е нейна неизменна и неотлъчна обратност в пространството. Единицата изразява двойствената същност на човека – да бъде изявен в материалната тленност, но да бъде носител и съзидател на духовната вечност.

Единицата е израз и на предела и посоката – във всяка личност е заложен заряд за вътрешно развитие, за самоизвисяване, за постигане на ин-диви-дуал-ност. Единицата изразява посоката за постигане на личния предел, за да се премине по стъпалата на вътрешното развитие (от 1 до 9) и да се стигне пак до нулата, която е и знакът за многопосочността, пълнотата, а това означава цялостност, завършеност, съвършенство... Размисълът върху цифрите може да бъде за всекиго от нас един своеобразен духовен компас, защото човек не може да живее без вътрешни критерии за оценка.

Богомилите са знаели, че индивидуалното развитие към духовност и добър морал е единствената стойностна цел в човешкия живот. Всеки човек развива своята “ин диви”, сиреч своята божествена същност, своята вътрешна духовна светлина, която единствена му принадлежи – защото само нея той може да засилва и разпръсква в продължение на своя живот.

Естествената среда за това развитие е неизменно свободата. Богомилите са разбирали, че свободата е Светлина от Бога дадена за познание и действие или Светлина и воля за божествени дела. Свободата, от една страна, за получаване на знания, на информация, а от друга, за себеизява и съзидание.


Богомилите са разбирали, че всеки човек е ценен за обществото, макар и неоценен. И ако няма условия за свободното развитие на ин-диви-дуал-ностите, загубите и бедите са за всички. Колко нежни стъркчета гениалност са посечени с насилие или затлачени и умъртвени от безразличието, омразата и духовния мрак!...

Богомилска истина е, че най-добрият водач в света е вътрешният взор, интуицията. Ако нещо стане възможно в живота ми, опитвам се да го осъществя. Интуицията ми ме води – тя е истинското вярно дълбочинно усещане за нещата, тя е вътрешната сила, която насочва мислите и действията на човека за най-резултатно самосъхранение и самозащита (от латински in – вътре, във; tu – ти или tuitio – защита, съхранение, поддържане). И всеки най-добре осъзнава своя интерес, онзи вътрешен Аз (от латински inter-esse – вътре съм), онова битие, истинската съкровена същност...

Богомилска истина е, че човекът е лъч Светлина, прекосяващ мрачините на хаоса. Човекът е осъзнаващият елемент в Природата. Светлината на знанието го извисява, а силата на обичта му помага да гради достойни дела. И колкото повече светли лъчи има сред един народ, толкова по-светла е и неговата съдба.

Всяка външна намеса в личната, индивидуалната участ, под каквато и да е форма, е насилие и грях. Собствената воля на всеки човек е висше благо, дар от Бога, негово проявление. Затова незачитането на собствената воля и на най-онеправдания човек е голям грях.

Защо ли често усещаме, че нещо отвътре ни подтиква да постъпваме по един или друг начин. “Кара ме, кара ме...” – та това е точно кармата, дори изобщо неразбирана, неосъзнавана, но винаги съществуваща, тайнствена, неизбежна, а и във всеки отделен миг съграждана за бъдещето.

И националната карма не е ли сбор от всички индивидуални карми?... Всеки човек с вътрешния си взор може да прониква в причинно-следствените връзки, които обуславят неговия живот и живота на народа му. Но проникновението също е плод на собствената духовна еволюция...

И все се връщам медитативно към пресветите богомили. Колко задълбочени възгледи са имали те за човека-светлина и за живота му, изпитание и учение на Земята...

На всяка трудност се намира решение, но тръгна ли първом с духа си да го търся, сама ще открия най-доброто – и за другите, и за себе си... Поемам всеки миг най-напред по невидимите духовни пътеки – с молитва, пък после продължавам по видимите житейски пътеки – с мотиката.

Най-напред монадата ми литва нагоре да търси прозрение в духовния свят, а след това още по-неуморно, още по-радостно и по-спорно монадата ми тика, тика да разбива буците материя, да ги прави плодотворни и облагородени за растеж и родитба. Ако зачитам правото на всекиго сам да върви по своя духовен път, няма да се омърся с насилие, ще опазя своята чистота. А за да тръгна по пътеката към съвършенството, зная, че чистотата е първото стъпало.

Второто е всеотдайността. От никого да не се отвръщам... Всяка среща има смисъл, който може би никога няма да узная, но щом усетих при една среща божествен подтик, никога вече не забравям, че има знаци, предназначени за мен, и че Бог и Светлината действат само чрез човешкото отношение и човешките постъпки. Третото стъпало към усъвършенстването е да превръщам всяко зло в добро за другите. Чистота, всеотдайност и добротворство – това не са ли трите най-важни принципа в човешкия живот? Това са знаели и това са правели богомилите.

* * *

Втората цифра 2 (две) е символ на загатнатата духовност, която се опира на реално и физически съществуващата материалност, видимост, вещественост. Божествеността (изразена като част от окръжността или нулата) дири опора в човека-материя, а материята сънува блян за Духа.

Тази цифра означава началото на любознателността с появата на радостно-мъчителните въпроси и на мъчително-радостните открития. ? и 2 са подобни по очертание. Двойката съчетава духовност, светлина, вечното движение (горе) и материалност, мрак, неизменност (долу). Горе е неизвестността, долу е сигурната опора... Любознателният човешки ум търси отговори на безбройните си въпроси... И случайност ли е това, че въпросителният знак е точно такъв?

Когато пред вътрешния ми взор преди няколко месеца се появи блестящият слънчев пръстен, разбрах, че той означава втора посвета в духовните тайни, и не го отминах с безразличие. Не след дълго този блестящ със слънчева светлина широк пръстен започна да увеличава ширината си и да променя цвета си и стана трептяща синева с един ярък гледец – всевиждащото око, за което няма нищо скрито и тайно. Не е ли това окото, което виждат екстрасенсите и много други хора? Не е ли това окото на Бога? Случайно, разгръщайки една френска енциклопедия, открих, че този знак е поставен в горната част на надгробна плоча на богомил от 14 век.

* * *

Следващата цифра е 3 (три) – израз на вълново-полевата духовна същност на света. Три е знак за вечните вълни, за вибрациите с най-различни честоти, които са навсякъде като същност на Вселената. Всяка материално-духовна частица, дори и на най-нисше ниво (а кое ли е нисше, и кое ли е висше?), трепти и всички трептения се разпространяват безпределно и вездепроникващо. А трептенията на Духовния свят? Какво ли зная за тях!

Нима не усещам Духа и духовността с трепет, потръпване или леко изтръпване? А каква е силата на мисълта? Духовните вълни не са ли в постоянно движение и няма ли строго определена съзвучност и съответствие между тях и човека-приемател? И как ли с добронамереност и обич светлите мисъл-форми създават доброто в света?

Има много нови опитности и методи за човешката дейност в полза на Светлината... Когато видях с вътрешния си взор идващи към мене от един център концентрични вибрационни вълни, наподобяващи древноизточния лотос с безброй трептящи листенца, узнах, че вече имам трета посвета в духовните тайни, че здраво съм стъпила на пътеката на духовното си развитие, и разбрах, че единствено от мене ще зависи колко бързо и в какви посоки ще продължавам.

* * *

Цифрата 4 (четири) е своеобразно означение на основния символ кръст в християнството. А смисловото съдържание на този символ изглежда неизчерпаемо, защото всеки човек има дадено му от Бога право да тълкува. За мене той означава хармония на Материя и Дух, равновесие и единство, живия Живот.

Случайно ли в математиката знакът минус представлява само хоризонталната линия на материалността, а знакът плюс добавя към тази линия и вертикалната права на духовността? Човекът е пресечната точка на духовността и материалността, сам носи своя кръст по стръмната пътека на изпитанията. В живота си всеки сам извървява мъчително своята Голгота.

Случайност ли е фонетичната близост между името Христос (Спасителя) и думата кръст, и то не само в българския, но и в много други езици? Разбрах, че слънчевият или небесносин кръст сред трептящите вибрационни вълни е знакът за постигната вътрешна хармония, за единно материално-духовно битие. Така усетих знака за четвърта посвета в духовните тайни.

Разбрах, че това е най-трудната за постигане степен, до която вече все повече хора стигат. И колкото повече хора осъзнават, че всеки миг се намират някъде по пътеката на духовното ученичество и че са постоянно подпомагани от Учителите от Невидимата Духовна Йерархия, толкова по-добри ще бъдат резултатите от общите усилия за хармонизиране на света и за спасяване Живота на Земята.

Самата дума хармония съчетава в себе си наименованията на двата основни енергийни центъра в човека – хара, физическия център, разположен на около два пръста под пъпа, и монадата, духовния център, намиращ се в коронната чакра. При добре съчетано равновесно преминаване на енергиите през тези два центъра е налице и хармония в живота на човека. А и в двете думи карма и хармония вътрешната връзка също е изразена фонетично.

Кармата е резултат, неизбежност, но не е ли и мисъл, отношение, действия за хармонизиране на човешките взаимоотношения? Всеки миг човекът може да гради новата си карма и безбройни са възможностите за постигане на хармоничност в живота. Не вярвате ли? Достатъчно е да започнете да експериментирате... Екс-пер-и-мент... та това означава “от Бога в мисълта на човека”, т.е. идеите, появили се внезапно, внушени от Духовния свят (ex Pеre, на латински ex Pater), могат да се реализират и прилагат само чрез собствения разум (mens, mentis) на отделния човек.

Богомилска истина е, че някои от хората стават съвършени. Нравствената чистота е антипод на алчността, егоизма, жестокостта... Но цели две хилядолетия властват сред хората егоизмът, алчността и свирепото насилие.

Разбирам и виждам, че колкото повече хора живеят с мисъл и воля за другите, с истински алтруизъм, със стародавните идеали на богомилите, толкова по-голяма е надеждата за спасението на планетата. Само от отделните индивидуалности зависи дали доброто ще нараства и как. Най-трудно се изкачва пътека към висок връх, но и много лесно се пада от един вече достигнат връх.

Търпението, смирението и просветлението са ни нужни, за да разбираме живота, страданията, за да усещаме знаците, за да се развиваме. В определен момент човек не може да не усети и осъзнае, че има Божествен план за Еволюцията на Вселената и човечеството и че неслучайно всеки се е родил и живее на своето място – кръстопът, бурлив и брулен от всички възможни световни ветрове.


Богомилите са знаели, че божествената природа на човека му осигурява най-доброто средство за самооценка – чрез индивидуалната връзка, във всякакви условия, с Бога. Но какво е езотеричното значение на останалите цифри?

* * *

5 (пет) може да се приеме като символ на първото докосване до Светлината, до Истината, за “достигане до плода”. От този знак разбрах, че изкушенията и изпитанията са праговете, през които преминава индивидуалният човешки дух в своя устрем към извисяване и усъвършенстване. Практика (праг-тика – премина ли един праг, усещам нов подтик) – това не е ли постоянната вътрешна сцена, на която се развива ин-диви-дуал-ният човек – съчетание на тяло, ум и душа във физически план и на дванадесет измерения в духовен план – както се твърди от съвременни учени и философи, включително и от Петър Дънов?

* * *

6 (шест) е символ на спиралата на Еволюцията и подсказва, че движението на енергиите става в определен ред. Тази цифра е знак за безкрайността на Вселената и за посоките от макрокосмоса към микрокосмоса. От този знак разбрах, че човекът е пряк приемател на енергии и информация.

* * *

7 (седем) е символ на пределното извисяване на индивидуалния човешки дух. От този знак разбрах, че всеки човек е част от единния Вселенски Разум, че индивидуалната мисъл може да бъде помощник и съдеятел, сътворител в еволюцията на Вселената. Случайно ли седем е свещено число? Случайно ли и цветовете на слънчевия спектър са седем, и основните тонове на гамата са седем, и главните чакри на човешкото тяло са седем, дори “отворите” на човешката глава са седем... Седем не е ли символът на границите на човешките възможности за изява в материално-физическо-веществения свят?

* * *

8, (осем) е символ на Вечността, на безначалното и безкрайното движение, на превръщането и преминаването от една крайност в друга или от един до друг полюс, за да има равновесие и хармония, за да се “движи махалото на Живота”. Всичко постоянно и навсякъде подлежи на саморазвитие и самоотричане, всичко се люлее напред-назад, от плюс до минус и обратно, между добро и зло, между битие и небитие... Всичко е Дух и Материя, Материя и Дух... Случайно ли това е и математическият знак за безкрайност?

А не е ли осмицата и знакът на уникалния енергиен център, наречен “човек” – с неговата полярност ляво-дясно и горе-долу и с всички особености на неговата аура? Осмицата е знакът и на невидимата, трудно уловимата, вечно различната във всеки миг мяра – границата, предела между миналото бъдещето, създаденото замисляно, спомена мечта и/или мечтата спомен, замисленото създадено, бъдещето минало ...

Осмицата не е ли и връзката и зависимостта между това, което вече е, и онова, което предстои да бъде? А пресечната точка в средата не е ли мигът, винаги сегашното индивидуално съм, което разделя постигнатото от бъдното?... Винаги – навсякъде – за всеки човек поотделно:


Богомилите са знаели, че и обичта, и мъдростта, и силата са винаги и единствено във всеки човек – и то във всеки отделен миг. Те са разбирали още през далечния десети век смисъла и значението на свободното развитие на всяка човешка индивидуалност, развитие, което да бъде естествено, като се основава на самосъзнанието, самоанализа и самопреценката. Всеки човек, чрез постоянната си връзка с Бога, може да определя стойността на постигнатото и да насочва усилията си в съответствие със знаците, които само той долавя чрез духовния си взор и които от Бога са предназначени единствено за него.

Величината на възможното или следващото се определя от величината на постигнатото или предшестващото, или казано с други думи, миналото е основа на бъдещето, каквото си постигнал, на него само можеш да се осланяш, каквото си посял, това ще жънеш... Богомилите са познавали законите на хармонията и са ги предавали по езотеричен (вътрешен, духовен) път на обикновените хора на Балканския полуостров и в други страни.

Та затова се съхраняват и предават тези знания навсякъде в икони, дърворезби, народни шевици, народни песни и мелодии, хорà и ръченици, пословици и поговорки, предания и легенди. А след като били прокудени извън пределите на родната земя, тези светещи хора продължили да предават своите знания и на патарени, старообрядци, албигойци, катари...

* * *

Цифрата 9 (девет) е малко по-различна. Тя е отвъд предела на човешкия земен живот, защото е символ на съвършенството, на чистата святост, на безкористната космична всеотдайност. Нима самото очертание на цифрата не е достатъчно ясно? – Бог, Светлината, Вселенският Разум подава с любов ръка на всеки търсещ ум, на всеки усъвършенстващ и облагородяващ душата си и обогатяващ и разширяващ съзнанието си човек. Херменевтиката и езотериката отдавна вече разкриват своите “вечни” тайни пред любознателния човешки ум, а в нашата епоха помощта на невидимите Духовни Учители става все по-осезаема и очевидна. “Ежедневието в обществото е съвременният истински храм за духовните посвещения” – твърди приятелят ни от Холандия доц. Хари Салман. Разбрах, че девятката е знакът точно за тази щедра неизменна помощ.

* * *

И така, след като има вложен смисъл във всяка цифра, а в ежедневието често се случва интуитивно да попадне погледът ми върху номера на някоя случайно минаваща кола, разбирам с ума си (по принципа на огледалото – защото човек вижда около себе си само това, което е той в своята вътрешна същност) какво точно е в определения миг енергийното ми ниво. Не се вторачавам в номерата на десетките коли по улицата, защото си имам достатъчно грижи и вътрешна работа.

Но през последните три години (от септември 1998), откакто работя с приятели върху превода на български език на Единната Наука за Вътрешната Вселена, разработена от Ив-Жан-Пол Аппел-Гери във Франция и Испания, случайните попадения на погледа ми ми носят необходимата информация.

Тук ще споделя и нещо друго много важно и съществено за българите: през юли 2001 година, в телепатично послание за България, Апел Гери усети, че към името на нашата родина се появява името “Азия”. А това име е било едно от първите имена на Иисус Христос – Светлината от Азия – Асиа, Иса. Чрез личното местоимение за първо лице единствено число в родния ни език е закодирано Христовото съзнание.

В немскиЯ език това съзнание също е било закодирано в Ich чрез инициалите на Иисус Христос (при превода на Библията – на мястото на Ego или Eco). Във френския език Je suis е също закодираното име на Исус (Jesus). Посланието на Ив-Жан-Пол Аппел-Гери за България-Азия бе за мен и моите приятели знак, че индивидуалните енергии на българите имат вече открито поле за изява по пътя на одухотворяването на материята. Останалото зависи от вътрешната работа на всекиго поотделно.

Споделям пред участниците в конгреса индивидуалния си опит, като не се осмелявам да твърдя, че това е всеобщо явление. Безкрайно е богатството на творчески индивидуалности сред човечеството. Всеки от нас познава ограничен брой хора. И всеки от нас може да предложи на приятелите си своите виждания, но главно да сподели практическия си опит в търсенето на Истината по пътя към Светлината. Това е и единствената ми цел сега.



Откъси от книгата “Блян за богомилите по пътя към себе си"


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .