ГНИ

АДИТЖИТИ - божества, тясно свързани с небето. Към тях принадлежат: Дакша - символизира необикновения ум и способности на боговете; Вивасват - слънцето, което се появява на разсъмване; Мартанда - символизира невидимото, нощно слънце. Възникнал от мъртво яйце. (В епохата на брахманизма броят на тези богове нараства до дванадесет. Те олицетворяват божествената светлина - източник на живот, борят се със злото и тъмнината, наказват грешниците и благославят праведните. Те имат златни тела и никога не спят.)

АШВИНИ - близнаци, братя на Ушас, появяващи се на разсъмване. Те будят сестра си и съпровождат колесницата й. Появяват се и при запалване на жертвения огън. Те са неразделни, но се различават един от друг. Единият е син на нощта, а другият - на утрото. Единият е светъл, другият - тъмен. Те се грижат за меда, нектара на живота, божествената "сома". Даряват пчелите с мед и лекуват с него боговете и хората. Обичат да помагат - спасяват корабокрушенците, попадналите в беда живи същества, помагат на младоженците да се установят в дома на мъжа.

БРАХМА - върховен бог в индуисткия пантеон и в божествената триада - Тримурти, заедно с Вишну и Шива. Почита се като създател на Вселената. Родил се от яйце, плуващо в първичния океан. Разделил яйцето на две и така създал небето и земята, а след това и останалата част на видимия свят. Дните и нощите на Брахма определят ритъма на цялата Вселена. Синовете му Маричи, Атри, Ангирас, Пуластия, Пулаха, Крату и Дакша станали родоначалници на боговете и хората. Възхитен от красотата на жена си Сарасвати, която създал от собственото си тяло, Брахма се сдобил с пет лица, за да я гледа непрекъснато. Приемайки образа на гигантска риба, той спасил първия човек Ману по време на потопа.

БРИХАСПАТИ - замества Агни в жертвените церемонии. Приел е много от чертите на своя патрон, както и на родствения му Индра. Той излъчва златна светлина. Брихаспати е певец, бог на молитвите и жертвоприношениятана. Той е предсказател и наставник на боговете. Той е дал на жреците молитвите и химните, както и речта на хората. Без него не се провежда нито един ритуал.

ВАРУНА - древно божество, свързано с небето, но по-абстрактно от Дяус. Обикновено се изобразява като плешив старец с жълта кожа. Облечен е в златен плащ, а голямото му око символизира слънцето. Освен това, той има хиляди малки очи-звезди. Понякога се изобразява с четири лица, символизиращи четирите посоки на света. Той се грижи за движението на Слънцето, Луната и звездите и следи за правилното редуване на годишните времена. Той наказва съгрешилите и опрощава разкаялите се.

ВАЮ - бог на вятъра. Той е невидим и месторождението му е неизвестно. Ваю е диханието на боговете. Той има хиляда очи и препуска на колесница, в която са впрегнати сто хиляди жребци (антилопи). Бърз е като мисълта и никога не си почива. Понякога управлява колесницата на Индра.

ВИШНУ - върховно божество, макар и не толкова известен в по-рания период, когато е бил считан за придружител на могъщия Индра. В индуисткия пантеон, заедно с Брахма и Шива е част от божествената триада - Тримурти. Изобразяван е или като дете, седящо на лотосов лист, или като прекрасен четирирък юноша, облечен в царски дрехи, възседнал хилядоглав дракон, плуващ в космическия океан. Вишну е млад, но много мъдър. В зависимост от необходимостта се явява в множество превъплъщения, но основните са десет. Той закриля бременните жени и помага при раждането, помага да зреят плодовете, изпраща дъжд на земята и светлина на местата за жертвоприношение. Често се появява заедно с Индра и му помага да се бори с демоните.

ГАНЕША - бог на мъдростта, премахвщ препятствията, покровител на търговците и пътешествениците. Син на Шива и Парвати. Той властва в света на боговете и е един от най-популярните индуистки богове. Оглавява свитата на божествата в обкръжението Шива. На празненствата по случай неговото раждане, забравили да поканят Шива и той разгневен изпепелил главата на детето. Тогава Брахма посъветвал Парвати да постави главата на първия срещнат от нея. Така Ганеша се сдобил с глава на слон.

ДУРГА (КАЛИ) - войнствената съпруга на Шива. Тя охранява божествения порядък и самите богове, ако са заплашени от злите демони. Победила демона-бивол Махиш, който изгонил боговете от небето и когото не могли да победят нито Шива, нито другите богове. Дурга убила още много зли демони-асури, а телата им изяждали девиците-войни от свитата й. Изобразявна е с десет ръце, възседнала тигър, с оръжие в ръка и с огърлица от черепите на убитите.

ДЯУС - бог на небето, най-старият, макар и не най-могъщият бог. "Баща на боговете" - синоним на "Небето", съпруг на богинята на земята Притхиви. Негови атрибути са гърмотевицата и мълнията. Изобразява се или като червен, ревящ бик или като черен жребец, украсен с бисери.

ИНДРА - бог на бурите, гръмотевиците и мълниите. Символизира силата, енергията и виталността. Индра едва не погубил своята майка Адити, разпорвайки корема й при раждането си. Веднага след това метнал мълния, която осветила всичко, правейки земята видима за небето и небето видимо за земята. Той задвижил слънцето, което стояло неподвижно до този момент. Виждайки това, небето, земята и въздуха се разтреперили, а майка му се скрила от страх. Още с появяването си превъзхождал останалите богове по сила и мъдрост. Те се изплашили, че новороденият ще промени установения порядък и опасенията им се потвърдили. Завземайки върховната власт, заедно със слънцето започнал да преустройва света. Новия свят бил изграден като дом - поддържали го четири стълба и бил покрит с небето, като покрив. В този дом имало две врати - всяка сутрин, през широко отворената източна врата влизало слънцето, а вечер излизало през западната. Индра осигурявал устойчивостта на света, поддържайки небето и оправяйки земята. Независимо от могъществото обаче, поведението на Индра било като на обикновените хора. От всички богове, само той си позволявал да мами, да пиянства и бил винаги готов за любовни похождения. Тези негови качества биха могли да го превърнат в лош, плашещ бог, но той прощавал с лекота хорските прегрешения, пазел хората от нещастия и се грижел за добитъка. В негово лице те виждали приятел и покровител. Още от самото начало той бил почитан като бог на бурята, олицетворяващ пречиатващата й сила. Негово оръжие е божественият огън - мълнията. Ежегодно, в края на сухия сезон, Индра повтарял велик подвиг, убивайки Вритра. Този огромен дракон, лежал в планините и държал цялата небесна вода в деведесет и деветте пръстена на тялото си. Хората се обръщали с молба за помощ към всички богове, но те се бояли да встъпят в бой с чудовището. Единствен Индра се съгласил да им помогне. Преди да започне битката, той изпил три езера "сома" (божествения еликсир) и изял триста бивола. Вятърът управлавал колесницата му, а останалите богове се съгласили да му помогнат, но при първия рев на дракона, избягали. Бойния дух на Индра бил поддържан от химните, които пеели жреците и от жертвите принасяни от обикновените хора. След тежка битка, Индра убил Вритра и освободил водата, спасявайки всички от сушата. Тясно свързани с Индра са пет митични персонажа, символизиращи различните прояви на бурята: Трита Аптия - някога заемали високо положение в йерархията на боговете, но след това били изместени от Индра; Апам Напат - небесният огън, който живее в буреносните облаци; Матаришван - това е мълнията. Него, както и Апам Напат ги отъждествяват с бога на огъня - Агни. Призовават го на брачните церемонии, за да съедини сърцата на младоженците и да възпламени искрата на новия живот; Аджа Екапад - понякога е видим като лъч, пробиващ буреносните облаци; Ахи Будхния - добър дракон, който обитава небесните и земните води.

КАЛИ (ДУРГА) - жена на Шива. Страшна и войнствена богиня, унищожител на демоните, побеждаваща злото. Изобразявана е черна, облечена с кожа от пантера и огърлица от черепи. Най-известният и подвиг е победата над демона-бивол Махиш. Махиш бил роден от Дити - майка на изтребените асури, за да отмъсти на боговете. Чудовищно силният бивол нападнал царството на Индра и подчинил боговете. Отчаяните богове отправили гореща молба към божествената триада - Брахма, Вишну и Шива, разказвайки им за своята участ. Разгневената триада избълвала от устата си облак, от който възникнала Кали. Въоръжена с божествено оръжие и възседнала лъв, хилядоръката Кали скочила върху гигантския бик и го приковала към земята с копието си.

КАМА - бог на любовта. По молба на боговете, той се опитал да разпали страстта на Шива към Парвати. Защото така щял да се роди спасителят Сканда, който би избавил боговете от властта на асурите. Но Шива бил вглъбен в себе си и не обръщал внимание на преданата любов на Парвати. Тогава Индра накарал Кама да отиде при усамотения Шива и да забие любовна стрела в сърцето на суровия бог. Шива обаче видял Кама и в гнева си го изпепелил. От тогава богът на любовта станал безтелесен.

КРИШНА - син на Васудева и Деваки. Той е осмото, най-почитано превъплащение на Вишну. Образът му е многозначен. Вероятно обединява различни митологични, а може би - и исторически прототипи. Преди всичко е защитник, избавител, но въпреки това в него има нещо зловещо, недобро. Във ведическия период и по-късно, това име носят различни демони-асури. Според джайнистите и будистите, Кришна е отрицателна фигура. Индуистите обясняват лошите качества на Кришна с това, че един бог не е подвластен на човешките норми. В "Махабхарата" Кришна е описан като войн, съюзник на пандавите - мъдър, мъжествен, но понякога вероломен по отношение на враговете. В "Бхагават-Гита" - поема, включена в "Махабхарата", Кришна управлява колесницата на Арджуна и преди главната битка, като превъплъщение на Вишну, излага религиозно-философска доктрина, която става изключително популярна в Индия, а по-късно и зад пределите й.

КУБЕРА - бог на богатството, олицетворяващ хармонията между духовното и материалното богатство. Заради благочестивия му начин на живот, Брахма го направил господар на несметните подземни съкровища. В началото Кубера бил властелин на остров Ланка (Цейлон), но доведеният му брат, демонът Равана го изгонил и той се заселил в Хималаите. От този момент Кубера станал божество в обкръжението на Шива и бил покровителстван от него.

ЛАКШМИ - богиня на щастието, красотата и богатството. Съпруга на Вишну. Появила се от океана в бяло одеяние и веднага се доближила до Вишну. Тя е майка на Кама - богът на любовта. Лакшми съпровожда Вишну и в други негови превъплащения.

МАРУТИ - деца на Рудра и Пришни. Смята се също, че са родени от мълнията. Те са божества на бурята и буреносните облаци, раждащи мълнии. Те са вечно млади и са богато накичени със злато - златни са стъпалата им, носят златни браслети, златни шлемове и нагръдници и се носят в златни колесници. Понякога съпровождат баща си - Рудра, но по-често са в свитата на Индра, помагйки му да се бори със злите демони. Подобно на баща си, даряват на хората лекарства, но също като него, са смъртноопасни.

МИТРА - приятел и помощник на Варуна. Външно прилича на него и изпълнява почти същите функции, но е по-милостив към хората и е склонен да прощава греховете им. Особено благосклонен е към селяните.

ПАРВАТИ - жена на бог Шива. В началото Шива не обръщал внимание на предаността й. Веднаж обаче, към нея се приближил един брахман, който започнал да хули Шива. Разгневената Парвати се нахвърлила върху него, горещо защитавайки любимия бог. Брахманът обаче бил самият Шива, който искал да изпита любовта й. От техния брак се родили синовете им Ганеша - бог на мъдростта и Сканда - победителят на демона Тараки.

ПРИТХИВИ - древна богиня на земята. Изпълнява множество важни обязаности - основа е на земята, опора на планините, поддръжница на дърветата и покровител на душите на умрелите. Тя е крава, даваща мляко, мед и масло. С времето, многочисленото й потомство започнало да изпълнява нейните функции и било особено популярно всред хората.

ПУШАН - Този слънчев бог се изобразява с дълга коса и брада. В колесницата му са впрегнати козли - животни, които са способни да намерят път и в най-труднодостъпни места. Това е така, защото Пушан е пазител на пътищата и закриля пътешествениците, пазейки ги от хищници и разбойници. Помага на заблудилите се да намерят пътя. Той бди, както над земните и морските, така и над небесните пътища, съпровождайки умрелите в мир предци. Пушан е закрилник на семейния живот.

РАТРИ - тази част на нощта, която предхожда разсъмването. Родена от небето, тя води хората през тъмнината, защитава ги от хищниците, демоните и разбойниците.

РУДРА - смята се, че този бог въплъщава в себе си чертите на няколко древни, доарийски божества, почитани някога от жителите, обитаващи долината на Инд. Рудра е огромен и мрачен и символизира разрушителната сила на бурята. Докато Индра използва мълниите, за да унищожава враговете си, мълниите на Рудра унищожават всеки. Той притежава способността да се видоизменя, явявайки се със сто глави или с променен цвят на кожата. Живее аскетично някъде на север и покровителства аскетите, скитниците и горските племена. Независимо от страховитото си могъщество, Рудра не получава богати дарове на официалните жертвоприношения. Тези, които го почитат оставят дарове по разклоненията на горските пътеки. Така или иначе, Рудра е зъл и опасен бог, поразяващ хората освен с мълнии, също и с болести. Но от друга страна им дал хиляди лекарства и можел да сваля високата температура на болните. Съпровожда го свита от "марути" и силно виещи кучета.

САВИТАР - още един слънчев бог. Тялото му е от злато. От злато е и колесницата му, в която са впрегнат огнени жребци с бели копита. Той е млад, пълен с енергия и подбужда към действие всичко живо. В края на деня разпряга колесницата си, призовава нощта и подканва боговете и хората да преустановят дневните си дела и да си почиват.

САРАСВАТИ - олицетворение на свещената арийска река. Жена на Брахма. По-късно е почитана като богиня на мъдростта, красноречието, покровителка на науките и занаятите, и създателка на древноиндийския език "санскрит".

СУРИЯ - олицетворява слънцето. Той гони Ушас, както юношите преследват девойките. При неговото приближаване изчезват звездите и тъмната нощ. Има блестящи коси и излъчва седем лъча. Носи се в небето в златна колесница, теглена от седем коня, обгърнат от ослепителен огън. След залез, Сурия потъва в земята, явявайки се едновременно нейн син и мъж. Представя се пред хората в различни образи. Като източник на плодородието се появява като бял жребец или бик, като символ на висините и скоростта - птица със златни крила, като душа на Вселената - златно яйце. Изобразяват го като златен диск, който служи на боговете като оръжие. Освен всичко останало, Сурия е космическо око - всевиждащо, наблюдаващо всички живи същества, отбелязвайки добрите и лошите им постъпки.

УШАС - сестра на Ратри. Млада, фриволна, обичаща да танцува в свободно веещи се дрехи. На разсъмване отваря небесната врата и пуска да пасат розовите крави (утринните облаци). Тя се движи във великолепна колесница, прогонва тъмата, осветява пътищата. В късния ведически период, Ушас била възприемана повече като "Вечер".

ХАНУМАН - маймуна с божествен произход. Син на бога на вятъра Ваю и майнуна. Прославил се като мъдър съветник на Сугрива - царят на маймуните и като верен приятел на Рама. Благодарение на мъдростта, храбростта и предаността на Хануман, Рама преодолял съпротивата на демоните от остров Ланка и освободил жена си Сита.

ШИВА - заедно с Брахма и Вишну, Шива е върховен бог в индуистката митология - част от божествената триада-Тримурти. За разлика от бога-творец Брахма и бога-пазител Вишну, Шива е почитан като бог-разрушител. Освен разрушител, Шива е страшен враг на демоните и закрилник на аскетите, отдаващи се на съзерцание. Един от главните му подвизи е унищожаването на трите града, издигнати от демоните-асури. Някога Брахма разрешил на демоните да построят три крепости и те построили един град на небето, друг - във въздуха и трети - на земята. Така те се почувствали в пълна безопасност и решили да покорят боговете. Тогава Шива изстрелял една стрела, с която поразил едновременно трите града и те изгорели като слма. Шива и съпругата му Парвати имали два сина - богът на мъдростта Ганеша и Сканда - победителят на демона Тараки. Парвати, чрез страшните си превъплъщения в образа на Дурга и Кали, също се прославила с победите си над демоните. Шива се почита не само като бог-разрушител, но и като съзидател. В началото на всеки нов период на Вселената, със своя танц той я събужда за живот, а в края я унищожава, изпълнявайки танца на разрушението.