Дълбоко в себе си знаем, че има само два начина на приемане на критиките – зле и много зле. Но на сцената на работното място (най-често) усвояваме умението да сдържаме емоциите си с ледено хладнокръвие, като понасяме ударите с усмивка. В пространството между дълбоката лична обида и сценичната усмивка, има обаче нещо, което можем да натрупаме, ако се научим как. Това нещо се нарича професионално развитие. Започнете, като се научите наистина да се усмихвате – независимо каква е провокацията. Тази усмивка не означава да се подхилвате глупаво на откритата критика на шефа си за грешката, която сте допуснала. Нито пък означава, че трябва да изглеждате щастлива, когато сте направила някакъв сериозен гаф. От критиките винаги боли, а много от тях често са несправедливи. Погледнато отстрани – всъщност няма нищо смешно. Да се усмихвате, обаче, означава стриктно да се придържате към правило №1, когато ви критикуват, а именно – седнете и приемете критиката. Запазете защитата си – обясненията си, изясняването на ситуацията, оправданията – за по-късно, когато може наистина да са ви от полза. Както ще разберете – първата ви защита срещу критиката всъщност е липсата на защита. Усмивката ви означава, че когато обвинението е отправено официално към вас, вие най-малкото показвате, че слушате. Най-добрата техника да покажете, че слушате, е да повторите огледално критиката, като я перифразирате. Огледалното повторение под залпа на критичните думи изисква спокойно фокусиране, но действа като магическа формула, която ще накара шефа ви да престане с “обстрела”.
Например, шефът казва: “Презентацията ти не е добра, много е подробна, а аз исках кратка версия с фокус върху важните неща.”
Вие: “Искате да направя по-добра презентация, като дам само основната картина.”
По този начин голяма част от раздразнението на шефа ви ще изчезне, като разбере, че сте чули това, което е казано и знаете какво има предвид.
Факт, обаче е, че може да сте чула какво се казва, но да не го разберете въобще Да бъдем критикувани не е най-приятното чувство, но можем да се научим да използваме критиката в своя полза.
... Критиката може да ви изглежда безсмислена или объркваща. Ако е така – за всеки случай си сложете сценичната усмивка. Запомнете, че огледалната реплика не означава непременно, че приемате критиката. Означава просто, че не изразявате активно несъгласие в момента, когато един спор с вашия началник ще го накара още повече да се разпали в доказване на позицията си. Хората са склонни да се вкопчват в позициите си, ако не чувстват, че ги слушат, но ако усетят, че са чути, се успокояват. Така че, вашият шеф по-скоро ще укроти яда си, разочарованието или каквото и да било друго чувство, което е захранило критицизма му, след като усети, че информацията е стигнала до вас. Сега обаче вие сте поставена в риск да натрупате обида, гняв или тревога. Истинският проблем, за да бъде извлечена полза от критиката е, че повечето хора прехвърлят вниманието си от това, какво е било казано към това как е било казано или върху отношенията си с човека, който го е казал. Такива мисли и чувства не са от голяма полза, но със сигурност ни преследват.
Човекът, който е дал лошата оценка или ни е наранил е някой, който ние може би сме се надявали да впечатлим, а сме разочаровали. Притесняваме се за отношенията си, чувстваме се засрамени и виновни, дори отхвърлени и не харесвани. Фокусираме се върху ефекта от критиката – дали ще повлияе върху следващата презентация, върху (например) бонуса за тримесечието и като цяло – върху работата ни. По някакъв начин ние страдаме по същия начин, както когато сме разочаровали родителите си с ниска оценка в училище в детството.
Разбира се, известни емоции заради това, което ни е наранило като критика, са неизбежни. Но трябва да спрете да се фокусирате върху човека, отправил критиката, върху заплахата за работата ви и да погледнете към себе си. Трябва да отидете отвъд въпроса какво мисли шефа ви и да видите какво мислите вие и как може да използвате критиката за собственото си развитие. За това е важно да преодолеете болката и чувствата на гняв и раздразнение.
Дайте си максимум 72 часа за цупене. Може да се оплачете на майка си или любимия, може да ругаете началника си (никога на глас – само мислено) или да правите това, което правите и друг път, когато чувствата ви са наранени. После започнете да мислите по-рационално. За да използвате критиката конструктивно, си задайте следните ключови въпроси:
Каква част от критиката е основателна?
Чувала ли съм подобна критика и друг път?
От какво трябваше да се откажа, ако бях направила нещата различно?
Отговорите няма да бъдат намерени лесно, но този начин на мислене е път към собственото ви развитие и това е смисъла на този анализ. Той ви дава възможност да продължите напред и да бъдете по-добра. Това е движение навън и нагоре – така придобивате опит, а с опита – по-голяма стойност. Колкото по-ценна ставате, толкова повече шефовете ви ще се опитват да “полират” допълнително постиженията ви и да заглаждат неравните ви ръбове. Ако се научите да поемате критиката с усмивка и с усилие на мисълта, с времето вашата звезда ще изгрее.