Ядрото на планетата има вътрешна твърда част и течна, външна обвивка. Силициева мантия обгръща ядрото, върху която 'плуват' тектонските плочи на земната кора.

 Мантията се нагрява от ядрото и от радиоактивния разпад на елементите. Гореща магма в мантията е по лека и бавно се издига. Конвекцията на магма разпределя топлината, и понякога пробива през земната кора и причинява вулканична дейност.

Нова земна кора се формира по този начин в Средно-Океанските Хребети, но тъй като Земята не се разширява, този процес се балансира в зоните на субдукция където земната кора се претопява.

Повечето от активните вулкани се намират на границата между две тектонски плочи, от които земната кора се състои. Но както винаги има изключение към правилото.

Вулканични острови като Хаваи и Канарските Острови са изградени от вулкани, които изригват в средата на тектонксите плочи.

Подобни изключения подсказват какво става километри под краката ни, във вътрешността на Земята, но те са все още загадка на геологията.

Една от забележителностите на тези вулкани е горещата им лава. Според най-развитата теория за високата температура на лавата, конвекция в мантията създава горещи огнища на дадени точки в средата на текстонските плочи.

Изглючително горещият материал се издига и движи вулканичните процеси. Но докато теорията е общо възприета, геолозите все още не са съгласни относно всички детайли.

Някои спорят, че горещите огнища в мантия се захранват от претопена земна кора по време на процес наречен ‘субдукция’. Други спекулират, че супер-горещата лава извира от дълбочина от 2900 км под краката ни, някъде близо до земното ядро.

Напоследък все повече и повече доказателства се натрупват, че лавата на места като Хаваи, извира от самите дълбини на планетата.

Външното ядро на Земята е обогатено на металите платина (Pt) и рений (Re) в сравнение с осмий (Os). Атомите на платината и рения претърпяват радиоактивен полуразпад и създават форми на осмий с различно атомно тегло (изотопи).

С намирането на високи концентрации от тези изотопи в лавата на хавайските вулкани се ражда теорията, че поне част от лавата е от самото ядро на планетата.

Но с теорията има малък проблем! Металите платина и рений не се намират само около външното ядро на Земята, но в мантията и в земната кора, така че радиоактивния им разпад дори на повърхността на планетата може да прозведе изотопи на осмий.

За да се реши проблема изследователите предприемат друг метод – изчисляването на концентрацията на изотоп който е изчезнал преди 4 милиарда години.

Хафниум 182 (182Hf) е бил в изобилие по-време на зараждането на Слънчевата Система, но само след 50 милиона години се е разпаднал до различни изотопи на волфрам.

Нов анализ на лава от хавайските вулкани подсказва, че е малко вероятно лавата наистина да извира от 2900 км.

Геолози сега се връщат към предишни теории, че горещите огнища в мантията които захранват вулканична дейност в средата на текстоските плочи, са резултат от постоянното рециклиране на земната кора.

Подобно на масивен конвеер, земната кора се претапя в зони на субдукция, и се формира от течна лава в Средно-Океанските Хребети, но това е сравнително повърхностен процес. Какво става по-дълбоко, предстои все още за откриване.