Съвременната наука все още търси хромозомите отговорни за дегенеративните процеси, които водят до остаряване и смърт. Докато тя ги търси, ние прогресивно остаряваме. Огледайте се около себе си. Всеки един от хората, които виждате наоколо, след сто години няма да съществува. Поне физически. Животът е толкова преходен... Като малка свещ в бездната на безкрая ние се раждаме, оцеляваме, социализираме се, приемаме законите на обществото за даденост, стремим се към цели, зададени ни от една или друга инстанция или медии, съзнаваме повече или по-малко, търсим нещо, по-стойностно или по-примитивно и ... угасваме ... Всички остаряваме. Силата изтича, либидото се стопява, жизнеността не достига. Като следствие от това органите и физиологичните системи се разболяват и износват. Тъй като вече им липсва живецът, който в младостта ги е поддържал и регенерирал, всички телесни системи дегенерират, докато не колапсират напълно в това, което наричаме смърт!

Ще спомена някои фактори, които, ако човек съблюдава в течение на целия си живот, подобряват здравето, устойчивостта на болести, удължават живота и благоденствието на индивида.

Компоненти на Дълголетието

Хранителен Режим

Многобройни лонгитюдни изследвания, както и опитът на цялото човечество говорят, че начинът на хранене, количеството и качеството на приеманата храна въздействат пряко върху здравето и продължителността на живота. Написани са огромно количество книги за различни хранителни режими, тяхното физиологично въздействие и т.н. Тук ще се спра единствено на психологическата полза от коректния хранителен режим и периодичните лечебни постове.

Вегетарианство и Веганство

Човек решава да бъде вегетарианец или веганец (консумират се само растителн продукти) под въздействието на имплицитни импулси, които отговарят на качеството на съзнанието му. Разликата между употребата на животинска плът и употребата на човешко месо, не е голяма. Същите примитивни разбирания за живота, същото, или почти същото ниво на съзнанието, застинало на дивашки стадий, водят както дивия канибал, така и “цивилизования” негов прототип. Съвременният канибал, също както и дивия си събрат, безжалостно впива зъби в плътта на живите същества. За разлика от своя събрат от миналото, “цивилизованият” дивак е организирал огромна жестока промишленост по убийството на подобните нему бозайници. Тези живи твари, които се различават от човека единствено по ограничената способност за формално – операционално мислене, дори биват наричани продукция, а техните телесни части и органи – продукти...

Зад вегетарианството стои дълбока житейска визия, емоционална интелигентност, усет за живота в неговата целокупност. Вегетарианецът е не само по-мъдър, в истинския смисъл на думата, но и е по-сърдечно свързан с изначалните закони на живота. За да пристъпи човек естествено към вегетарианство, по вътрешен повик и разбирания, задължително условие е едно по-широко съзнание и мироглед.

Чувството за красота и хармония, сърдечността, емоционалната интелигентност, развитата обич към живота и оптимизма, мъдростта и опознаването на собствените психични компоненти и движения, до които води вегетарианството и веганството, способстват за постигането на балансирано стабилно функциониране на психиката на вегетарианеца. Естествено се повишава чувството за благосъстояние, появява се спонтанна радост от живота, както и разбиране за природните закони и смисъла на смъртта, което води до загубата на страха от нея и приемането и като нормална част от живота. Разбира се, подобни психични промени се отразяват директно в качествено променен и хармонизиран хормонален баланс, което забавя процесите на стареене.

Лечебен Пост

Безспорни са ползите от периодичното извършване на лечебно гладуване. В световната практика, безброй много емпирични проучвания са показали, че то буквално прави чудеса – лекува и най-тежките заболявания, просто като задейства естествените имунни процеси на организма и психиката. На по-фино физическо равнище, липсата на груба храна кара организма да превключи на по-фин тип хранене, като учи клетката да приема енергията директно от слънцето, водата и въздуха, без посредничеството на веществената храна, която обикновено се явява посредник на същата тази енергия. Този процес води буквално до подмладяване на тялото и регенериране на здравите функционални дейности на всички системи на организма.

Успоредно с физиологичните и енергетични процеси, протичат и свързани с тях психологични процеси. В практикуващия лечебния пост, се задействат най-първичните нагони, инстинкти, страхове и животински импулси. Инстинктът за самосъхранение и свързаният с него нагон за храната се събуждат с невиждана сила. Подсъзнанието, областите на “ТО”, сянката в нас, излиза наяве, което е нелек, но лечебен процес. Всички изтласкани импулси, желания и страхове, успешно репресирани до този момент, изплуват на повърхността, тласкани от събудените първични нагони. Практикуващият поста осъзнава съществуващите в него наличности, което го освобождава от много психически товари, неспокойствия и невротичност. Чувството, което се преживява при тези процеси, е за “отлепване” от житейските тегоби, за освобождаване от тежестта на грижите и страховете. Целият процес съзнателно се ръководи от висшите когнитивни функции – от волята, която се напряга, заздравява устойчивостта на самосъзнанието, на съзнателния аз, повишава драстично силата му. Установява се баланс в движението на психичните процеси, осъзнаването и контрола на аза над психичните съставки и течения. Мисълта, волята, висшите човешки чувства се издигат до неподозирана дотогава висота, мозъкът заработва с неупотребявани, дремещи до момента зони, съзнанието разширява пределите си. Практикуващият лечебния пост практически осъзнава качествата, които го определят като Homo Sapiens. Овладяването на тези качества способства за “впрягането” на импулсите на подсъзнанието, на старите мозъчни структури в цялостния процес на житейска хуманна себеактуализация.

Освен че въздейства пряко физиологически, целебният пост хармонизира психиката, при което мозъчните функции на кората, лимбичната система и хипоталамуса пряко променят секрецията на ендокринната система в посока хармоничен синтез и жизнеутвърждаваща хемостаза. По такъв начин регулярно провежданите сесии на лечебен пост въздействат подмладяващо и удължават живота.

Физическа Активност, Дихателни Упражнения, Общуване с Природата

Човек е неразривно свързан с природата. Да се отдели от нея, означава да се откъсне от живота в себе си. Когато общуваме с природата, с растенията, птиците и животните, когато вдъхваме аромата на цветята слушаме жуженето на пчелите, ние се свързваме с вибрацията на самия живот. Общуването с природата протича не само на сензомоторно ниво, но се осъществява фин енергетичен взаимообмен, емпатично вчувстване и връзка. Естествената природна хармония непринудено прониква в тялото и душата на човека, който я обича и общува често с нея.

Дихателните упражнения зареждат с енергия – сила така нужна на застаряващия организъм. Освен това, задържането на дишането води до процеси, подобни на тези при лечебния пост, но в по-ускорен вид. Подсъзнателните импулси се събуждат и се осветяват от светлината на съзнанието, което ги интегрира в себе си. Самоконтролът и увереността нарастват, човек започва да експлорира непознати региони о съзнанието си. По този начин, дихателните практики могат да се явят незаменима част от психотерапията в напреднала възраст, при което ще спомогнат за подобряване на психичния интегритет, а оттам и за стабилизиране на психосоматичното здраве.

Физическата активност, когато е с мярка, мобилизира всички телесни системи, събужда виталността, поддържа здравето. Физическите упражнения засилват волята, решителността, борбеността, жаждата за живот, самоувереността. Те даряват т.н. телесно индуцирана радост, защото нормализират биологичните функции и регулират хормоналния баланс. Психиката и тялото са практически едно цяло и всяка психотерапия, ако претендира за цялостна завършеност и интегрално комплексно въздействие с явни и мощни резултати, трябва да включва както типични ортодоксални психотерапевтични намеси, така и работа с тялото. Защото тялото е неотделима част от съзнанието!

Лечебна Сексуалност

Във всички психологични системи на изтока е известна лечебната, тонизираща, здравословна и психотерапевтична стойност на лечебната любов. Адептите на психологическите системи на изтока биват учени на процеса на сублимация на либидото, така, че то да служи на висшите им човешки функции и предназначението им като съзнателни хора. Чрез овладяване силите на оргазма, се осъществява промяна на действието на половите жлези – от екзокринни в ендокринни. При това либидната сила бива впрегната в това, което на изток се нарича вътрешно телесна енергийна мрежа, добре известна и утвърдена в западната наука чрез методите например на китайската медицина и индийската аюрведа. Осъзнатият контролиран любовен акт води до хормонален синтез и трансформация, баланс и хармония. При замяната на краткотрайните върхови оргазми с т.н. продължителен долинен оргазъм, мозъчната невромедиация се променя драстично. При конвенционалния акт тестостеронът тласка допаминовите върхове на страстта, следвани от динорфиновите сривове на депресивността и раздразнителността, водещи до задействането на стресовата реакция борба-бягство и секреция на адреналин и кортизол. Този процес при мъжа по-явно, а при жената по-фино и подсъзнателно, води до напредващ с възрастта хормонален дисбаланс, задействащ емоционални следствия като раздразнителност, агресия, променливост в настроенията, нерешителност и безрадостност. Порочната верига на хормонален дисбаланс – емоционално когнитивна промяна, които са реципрочно свързани, разбира се, постепенно, в течение на годините се отразява на цялостното психофизическо здраве. Емоционалното следствие от хормоналния срив в любовната двойка започва да се проецира върху партньора, което води до постепенно отчуждаване, ревност, изневяра и стои в основата на огромна част от семейните проблеми и разводи.

При лечебната любов сривовете на допамина с последвалата го динорфинова, адреналинова и кортизолова секреция (траеща дни след акта), биват избягвани чрезовладяване на оргазма, който всъщност задейства тези процеси. При това цялостното усещане е за много по-силен и продъжителен оргазъм, локализиран в цялото тяло. Психологически тов аводи до преживяване на мощна нестихваща любов и единство с партньора, до т.н в трансперсоналната психология състояния на идентификация и недуално единство, до изкачване по стълбицата на контрасексуалния комплекс Анима/Анимус и сливане с най-висшите му прояви. Хормонално, нестихващата страст на тласкания от тестостерона допамин постепенно се трансформира в насищането на кръвната плазма и мозъчната медиация с окситоцин, хормоналният еквивалент на най-фината и нежна любов, на която е способен човек. Също така, отделените ендорфини запазват действието си дни след приключване на акта, тъй като не се осъществява секреция на контрадействащи хормони. Психологически лечебната любов води до благоразположено радостно настроение, чувство за щастие и радост, центрираност и благоденствие. Тези чувства се проектират върху партньора, при което съвместното съжителство се превръща в никога неприключваща влюбеност и радост от присъствието на любимия човек.

По този начин, психосоматичното действие на лечебната любов върху здравето и удължаването на жизнения цикъл, е голямо. Понастоящем в западните държави се инициират биохимични и психологически изследвания, които експериментално ще проучат тези отдавна известни и преживявани процеси.

Партньорство

Самотата е безмилостен и ефикасен убиец. Затова пък, наблюденията от цял свят говорят, че партньорските взаимоотношения в третата възраст са важен фактор за психосоматичното здраве, мотивацията за живот и радостта от него. Ако в по-ранна възраст самотата е мъчителен инквизитор, то в третата възраст тя е сигурен предвестник на смъртта.

Когнитивно – емоционалният и енергетичен взаимообмен между партньорите способства за поддържането на оптимизъм, дарява обич и чувство за цялостност, което стабилизира здравето на физическия и психически организъм и съответно удължава живота на застаряващия индивид.

Устойчива Психика и Способност за Справяне със Стреса

Ако човек се храни правилно, пречиства тялото и душата си чрез лечебен пост, общува с природата, движи се оптимално, практикува лечебна любов, той придобива устойчива база, здраво тяло и психическа сила, върху които той изгражда психическа стабилност и интегритет. Такъв човек осъзнава психичните си движения, овладява и интегрира нагонната с висшата си когнитивна природа в хармонично цяло. Тогава, придобитата психическа сила и интегритет му позволяват спокойно да “смила” житейските предизвикателства и напрежения. Стресът се превръща от източник на мъка и непосилна тежест, в ценен жизнен опит и мъдрост!

Знаем, че неспособността за справяне със стреса е в основата на психосоматиката на много заболявания, както и основната причина за преждевременното състаряване.

В този контекст, развиването на психическа стабилност, спокойствие, овладяването и пренасочването на страха, гнева и страстта, са в пряка връзка със здравето и дълголетието.

Социална Активност

Човешкият социум има утвърдени очаквания към хората от третата възраст. Според проучванията на психологията на жизнения цикъл, обществото очаква хората над 63 години постепенно да се оттеглят от активен социален живот. Същите тези проучвания показват, че с пенсионирането и спирането на социалната ангажираност, в състоянието на възрастните хора настъпват бързи негативни промени. Влошава се както физическото, така и психическото здраве. Качеството на живота се променя видимо, което е сигурен пътепоказател към дверите на смъртта.

Освен една малка група старци, за които старостта е най-добрият период от живота им и им позволява най-пълноценно да се отдадат на вътрешния си живот и себепознание, за повечето хора оттеглянето от социална активност има съвсем други последствия. Социалният живот е важна мотивация и поле за действие и осъществяване на по-голяма част от целите им. Когато старият човек бъде лишен от обществената му активност, той губи смисъла на живота си и се демотивира. Тогава естествените дегенерационни процеси настъпват необезпокоявани от личната воля и желание за живот. Затова в интерес на застаряващия човек е да поддържа колкото се може по-интензивна социална дейност – професионална, хоби, помощ на близките, туризъм, земеделие и т.н.

Знание

В хода на хилядолетията, човек винаги е знаел естественото място на смъртта в цикъла на целокупния живот. Според извечната наука, човек е безсмъртен, а това, което остарява и умира, тялото му, е само дреха на вечната му същност. Съвременният човек, лишен от това холистично знание, поставен пред прага на смъртта, се отправя на непознато за него и затова плашещо пътешествие. Според емпиричната опитност на хиляди практици – психолози, смъртта е само един по-дълъг сън.

Знанието на тези изконни истини прави процеса на остаряване и самата смърт естествен процес и отнема от него тежката сянка на обречеността и пустотата.

Това са истини, които най-напредничавите клонове на съвременната психология, такива като интегралната психология на Кен Уилбър или трансперсоналната психология на Станислав Гроф, Роберто Асаджоли, Карл Густав Юнг и др. Изучават.

Уважение

Старостта, ако протича в естествения си ход, генерира мъдрост, непостижима за младостта. Когато уважаваме мъдростта на старостта, ние влизаме в контакт със собственото си имплицитно познание. Да уважаваме старите хора. Имаме какво да научим от тях! Нека не се прехласваме единствено пред силата и красотата на младостта, а обемем в съзнанието си живота като цяло и отдадем нужното преклонение пред опита, визията и мъдростта на нашите предци. Ние им дължим толкова много! Така и ще помогнем на спокойното и респектабилно, уважавано протичане на старините им!

Психопрофилактика в Третата Възраст

Основа на всяка психопрофилактика в третата възраст трябва да бъде комбинацията от гореописаните фактори за подмладяване, психично здраве и дълголетие: лек хранителен режим, редуван с лечебен пост, движение, дихателни упражнения и общуване с природата, социално включване и активност, интимно партньорство с противоположния пол(интимност може да означава емоционален обмен, а не единствено секс), получаване на уважение и емпатия, знание за живота и смъртта като единен процес, както и за вечността на човешкото в човека.

Естествено е психотерапията в третата възраст да се съсредоточи предимно върху трансперсоналните състояния на съзнанието и живота! Някои стари хора имат склонността вместо да прогресират към пост – конвенционалната мъдрост, да регресират към инфантилно детско състояние на ума си. Към тях трябва да се отнасяме емпатично, но строго и придирчиво. При един естествен и природосъобразен живот, старецът трябва до последните си дни да бъде автономен и активен, със запазен здрав и бистър разум, като смъртта да се състои в леко и безболезнено преминаване от едно състояние в друго!

Бъдете Здрави!

Орлин Баев,

София, България