ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ

Американските “привърженици” на Сътворението приемат еволюцията за един мит. Те са убедени, че животът не може да възникне без един активен създател, но вече не акцентират върху това, че човекът, чрез общия си произход е свързан с всички други живи същества.

В Германия пък се обединяват евангелисти, свидетели на Йехова, членове на студентски дружества, които смятат еволюционната теория за безбожна, а Дарвин – за сатана. Въпросителните са едни и същи: как се е породил животът на земята? Откъде сме дошли и накъде отиваме? Всички и всичко...

Порасналият интерес към учението на Дарвин и как еволюцията функционира при сегашното състояние на науката, придава паралелен, допълващ ефект на дебата.

Любопитството по отношение границите на познанието се повишава и по въпроса, дали с природни науки се обяснява напълно света; или ако имаме една действителност, която не се обхваща с научни средства, не означава ли това, че именно отвъдното, трансцендентното е предмет на религията.

Най-популярното твърдение в случая е, че науката и религията нямат нищо общо, тъй като първото е обективно познание, а второто – субективно. Много хора обаче никога не са приемали това разделение, защото са убедени, че става дума за двата аспекта на една неделима реалност.

ТЕОРИЯ НЕЛОГИЧНА, КАКТО И ЖИВОТА

20% от хората са на мнение, че еволюционната теория е грешна. Мнозинството, обаче е убедено, че човекът не е оформен нито от пръст, нито от ребро, а се е развивал постепенно. Еволюционната теория е огромна мозайка от милиарди камъчета.

Отвън тя предлага една завършена картина, но навътре става неясна, изпълнена с дупки и противоречия. Навсякъде в биологията обаче е така. Няма друго нещо, което да е по-многообразно и нелогично от живота. Той не би могъл да се дефинира смислено и точно по някакъв начин, без да се допусне и изключение.

Всеки, който поиска, може да намери в мозайката безброй неточности и някои подробности, които са спорни само за специалисти. Сътворение, дух, душа и единствен Съзидател очевидно нямат място в нея. Този опростен, атеистичен светоглед е безусловно нормален за научните изследователи.

Повечето от тях говорят с неодобрение за "сътворението". Те не могат също да обяснят, как е възможно при еволюцията, извън мутацията и селекцията, още една сила да влезе в игра, след като животът може сам да се създава и пресътворява. Когато се стигне до големите въпросителни, науката все още се блъска в собствените си ограничения.

ПРИБЛИЖЕНИЕ НА НАУКАТА ДО БОГА

На пътя на научния светоглед естествено застава християнската доктрина, според която човек е създаден по Богоподобие и Господ също ни се представя в човешки вид. Повечето християни са съгласни с това, че Бог в действителност не е един стар мъж с брада. Какво е тогава?

Когато ни го описват като един процес, същевременно акцентират на думата приближение: до нещо статично, до нещо динамично, вечно и непреходно и при все това променливо и непостоянно?...

"Бог създаде природата и нас по свое подобие, ето защо заедно сме съотговорни за нашето бъдеще." Тези мисли изразява Хаймър фон Дитфурт в книгата си: "Ние не сме само от този свят" и предлага на религиозните хора да възприемат познанията на науката за вселената и да свържат двете си възприятия в едно по-голямо цяло.

"Науката, разсъждава той, по никакъв начин не трябва да бъде ограничавана от религиозни догми, а напротив – да й се откриват нови хоризонти за интерпретация." Дитфурт разглежда "сътворението" в книгата си не като моментно, едноседмично събитие, а като продължителен процес:

"Сериозно размишлявам върху това, дали при такъв процес, който за нашите несъвършени мозъци представлява мъчително-дълго, космично и биологично развитие, може да става дума наистина за моментно "сътворение"? За един научен изследовател е много по-разбираемо това, че преди 13 милиарда години, при първичен взрив във времето и пространството, възникват накрая материя и природа, заедно с енергията.

За Дитфурт е решен и въпросът, защо Бог е създал един толкова несъвършен свят, с войни, болести и смърт: защото "сътворението" още не е завършено. "А еволюцията в този случай не е нищо друго, освен понятие за едно напълно завършено "сътворение", чието активно съпреживяване е въпрос на чест, а също и на дълг."

ЕВОЛЮЦИЯ В ХОД

При актуалния дебат едно от най-интересните съобщения бе на йезуита Георг Коин, директор на обсерваторията във Ватикана. 72-годишният американец е известен като реномиран астроном, дори една комета е записана на негово име. Коин изобщо не се затруднява да носи вярата си в Бог и научната си репутация под "една шапка".

Напротив, той е един войнствен полемизатор-есеист, чиито остроумни забележки парализират противниците му. За Коин е феноменален израз на страха това, че вярващите отричат научните познания от религиозни съобръжения. "Очевидно църквата се опасява, - пише той в един вестник, - че вселената осъществяваща еволюция, базирана на естествена селекция. Този страх е неоснователен.”

За папския астроном величието на "сътворението" се състои именно в това, че "вселената притежава една сигурна, собствена динамика, чрез която помага на божествената съзидателна сила." Всяка една подробност, планирана от Бог, се претворява като равномерно тиктакащ часовник и надминава напълно всякакви очаквания.

Коин намира че "в безкрайната си свобода Бог създава непрекъснато един свят, който се развива при условия на все по-голяма комбинативност. Бог оставя света да става такъв, какъвто в непрестанната еволюция му се случва да става. "Той" не се намесва непрекъснато, но участва с любов.

"Бог не греши!" Неговата възможност за вариации е тази, която поддържа еволюцията в ход, а заедно с нея съзидателния, творчески процес. Вариацията е същността на процеса, тя е предпоставката на всяко творчество. Ето защо вместо за грешка на подобието, може да се говори вече за вариационна възможност, каквато науката възприема и с основание нарича рекомбинация.

ЧОВЕКЪТ НЕ Е ПРИРОДЕН КАПРИЗ

Ето как Фридрих Ницше разкрива същността на житейския процес: "От първичните чудовищно-грамадни образувания се създава градивната вътрешна сила, която използва външните обстоятелства.

Присъстващата вода на земята, съществуващата атмосфера, температура, гравитацията и др. са така сътворени, че от тях неизбежно се стига до първична самоорганизирана система, а след достатъчно дълго време до топлокръвно, двукрако, с голям мозък същество, наречено човек." С други думи, човешкият живот не е само един природен каприз.

Това субективно становище обаче не може нито да се докаже, нито да се опровергае, може само да насърчи познанието. То се опира на индикации, които трябва да се дискутират, да се изнасят като по-добро предсказание от други модели и едва тогава да се получи съответното признание.

Защото науката и религията не бива да бъдат противопоставяни една на друга, а да се допълват взаимно. Между теологичното и научно схващане за света трябва да бъде прокаран мост, което не би било възможно без постоянното обобщаване на фундаменталните им противоречия!