От няколко години в Австралия се подготвя построяването на мащабно съоръжение - вятърна електроцентрала, задвижвана от слънчевата енергия, чиято кула ще бъде висока 1 км - най-високата конструкция, строена някога на Земята.
Писмото на ZS Livingstone до Ken Adachi, във връзка със статия в списание Wired, отнасяща се до изграждането в Австралия на 1 км дълга тръба, наречена Слънчевата кула – представлява грандиозен проект, подкрепен от австралийското правителство заради своята „екосъобразност”.
Оказва се, че тази свръхмодерна кула представлява гигантски клауд-бъстър ( използвам думата в оригинал, тъй като не намирам по—подходяща българска дума ) – технология, открита през 50те години от Вилхелм Райх, предназначена да се влияе върху атмосферните процеси, и по-специално, процеса на образуване на облаци, посредством улазвянето на Оргонната енергия, и канализирането й в определена посока.
Първоначално тази технология е била използвана за предизвикване на валежи в силно засушени райони, както и за други подобни, безобидни селскостопански цели. В края на XX в., и особено в наши дни, прототипи, базирани на този принцип се използват широко - освен в селското стопанство, промишлеността и енергетиката, те навлизат и в частните домове, като малки модели тип „направи си сам”, широко рекламирани със своята ефективност.
На този принцип е основана и технологията на т.нер. кем-бъстъри ( chembusters ) – машини, служещи за разпръскване на кемтрейловете в небето, и прочистването му от химични агенти. По-мащабни модели на кем-бъстъри се използват в някои градове, с чисто екологични и като цяло, хуманни съображения... )
"Драги Ken Adachi,
Както знаете от предишните ми мейли, притежавам един различен поглед върху нещата. И все пак, съм особено загрижен относно този проект за 1 км. висока „слънчева кула”, тъй като той ще изреже дупки в етерните области около Земята, както и в Термалните бариери между Земята и Марс. Резултатите от всичко това ще бъдат катастрофални за целия свят, не само за онези 1200 човека от Уентуорт, Нов южен Уелс..."
Клауд-бъстърът на Вилхелм Райх, и настоящите Кем-бъстъри действат на принципа на втечняването на статичния Оргон, като по този начин преодоляват блокажите ( границите ) в атмосферата. На базата на този принцип климатът, и като цяло животът на Земята може да бъде манипулиран свободно. Ние сме проектирани да живеем във втечнен / газообразен Оргон. Статичният ( или „твърдият” ) Оргон си има своето точно място в структурата на земния Фирмамент.
Древните са наричали небето Фирмамент ( или Небосвод ) по една нелоша причина: то е било фиксирано. Част от небосвода са всички етерни връзки ( нива ), които заобикалят планетата, както пластовете на лука. Адептите и Виждащите, които са пътували извън тялото си, знаят за съществуването на тези нива, изградени от твърд етерен материал ( или „твърд магнитен” материал, от който са изградени като цяло етерните области)...
Тези твърди слоеве от Оргон са изградени от т.нар. Етерен лед. Той плава върху магнитната атмосфера на Земята, която всъщност е изключително плътна. Различни типове етерен лед плават на различни височини. Най-ниското ниво е около 300 м дебело, и плава на около 300 км височина. То геостационирано – т.е. синхронизирано е на същата честота на въртене като земната.
Следващия пласт, изграден от по-лек лед е на височина около 1000 км. Третото е на около 3000 км. Четвъртият пласт е на ок. 8500 км. височина, като той не е геостациониран – върти се по-бавно, без връзка със земната повърхност. Петият слой е на около 30 000 км. Шестият е на 100 000 км височина, а седмият – на около половината път до лунната орбита. Хора, които са запознати с разположението и живота в тези пластове твърдят, че регресивните души обитават ниските етерни слоеве, а ангелските души са населили трите най-високи ...
Тази едно-километрова тръба ще пробие дупки в най-ниските три нива, и ще предизвика дълбоки пукнатини във високите пластове, на около 34 градуса южна ширина – честотата на Уентууд, Австралия. Клауд-бъстването над атмосферата може лесно да стане и междупланетарно, тъй като 1 км. дългата тръба може да прокара пробиви в двете Термални бариери между Земята и Марс, като по този начин причини усложнени условия на Земята през следващия век.
За да се спре клауд-бъстинг ефекта, Слънчевата кула трябва да се оборудва със специален „дъждобран”, който ще предотврати всмукването на магнитните частици, и ще намали генерираната мощност чрез ограничаване на издигащия се въздух.
НАСА знае много добре за съществуването на твърди магнитни пластове в атмосферата, и затова е поставила сателитите си в орбити между 300 и 1000 км - за да ги предпази от постоянното тресене, което в началото размазвало снимките. Телескопът Хъбъл трябваше да бъде преместен на по-висока орбита, след като сблъсък с плътна частица от пояса на 300 км височина, причини изкривявания в прецизно подредените му фотоклетки.
В един от филмите на IMAX се вижда ясно мястото на удара, като части от механизмите стърчат от корпуса, съпроводени от изблици на газ през тялото на сателита. Ето защо и Международната космическа станция е позиционирана в орбита на 750 км височина. В една статия на Scientific American даже се посочва, че стратегически важни разузнавачески сателити също са били преместени по-високо, поради сблъсъци с „твърди магнетизми”... Някой в НАСА май е чел Вилхелм Райх !
Космонавтите изпитват най-силно гадене при преминаването през този слой на 300 км височина. В НАСА знаят защо става така, понеже това е класическия Райх, и някои от тях са го чели. Твърдия, „мъртъв” Оргон не е най-подходящото място за хора, особено при скорост на сблъсъка ок. 45000 км/ч !
Моят учител предупреди НАСА през 1973, относно Термалните бариери – зони в междупланетарното пространство, където температурите достигат стотици градуси, в състояние, близко до вакуума.. Той каза, че екипажите, пътуващи към Марс трябва непременно да са балансирани индивиди: мъжко/женски, и знаещи как да боравят с по-високоизмерни енергии. Двете Термални бариери са част от слънчевото магнитно поле, и всяка от тях е дебела от стотици до хиляда километра. Космонавтите биха пукнали, или биха си изповръщали вътрешностите, ако трябва да преминат неподготвени през тези зони. Положението на орбитите на планетите е свързано със законите, управлявани от Термалните бариери. Законът на Johann Elert Bode, приложен към междупланетарните бездни, би дал позициите на Термалните бариери между всички планети.
Каталитични условия биха сполетяли Земята при евентуални магнитни размествания ( смущения в земното магнитно поле ) -обръщане на полюсите, мощни магнитни бури и масивни поредици от земетресения...
Атомният взрив, извършен от САЩ над Средния Тихи океан през 1958 г. предизвиква срив в електрозахранването на Хавай, в периметър 3300 км северно от взрива. То също така води до земетресението на Разпети петък 1964 г. в Аляска – 8.9 по скалата на Рихтер. Д-р Джеймс Ван Алън е бил свидетел на взрива, и тогава вижда наречените на негово име полета на Ван Алън ( и то за продължителен период от време – няколко месеца !!! ) Взривът разкъсал голяма дупка в най-ниските три слоя на етерните обвивки, и най-вероятно е предизвикал „падане” на някои по-твърди етерни части на земята.
Всъщност, етерните тектонични плочи са сходни по размер с планетарните континентални плочи. Парчетата, които паднаха на земята тогава, бяха с размерите на цяла Северна Америка... Те са леки като перце, в сравнение с физическите си събратя, но въпреки това последиците от това срутване съвсем не бяха малки. Ето защо, през 1963 г. толкова бързо беше приета на международно ниво Забраната за извършване на ядрени опити. Правителствените физици тогава си бяха подвили опашките от явните доказателства за тяхната глупост да експлодират атомни бимби в небето, и Космоса...
Едно от типичните предупреждения за предстоящо земетресение, са нажежените ( плазмените ) небеса през вечерта/нощта. Този ефект е следствие именно от т.нар. „ твърд Оргон”, който навлиза в атмосферата. Животните също се побъркват, като във филма "Chicken Little" – защото те знаят ( дори и да не го виждат ), че небето наистина пада...
Тези геосинхронични етерни пластове падат към Земята в западна посока. Не съм ного сигурен в причината, по която това става това, но са редки случаите етерния лед да пада на изток. „Отливането”, оформянето на континентите на Земята може да бъде наблюдавано в съответствие с нарастването и развитието на етерните континенти, и в тази връзка библейският текст: „ Небесата се развили като свитък...”, добива нов смисъл и значение. Мистерия е, например, защо всички островни архипелаги се намират на източната страна на континентите..??
Разбиването на дупки в етерните обвивки, чрез свръхуголемени Слънчеви кули (cloud-busters), ще направят същото за етерните пространства, както атомните бомби – за земните.
Разбиването на дупка в Термалните барири между планетите ще доведе, рано или късно, до промяна на планетарната конфигурация ( магнитен баланс – температура – климат )
Никога, за нищо на света не насочвайте клауд-бъстър към Слънцето !!! Ще стане прекалено горещо тук, на Земята ! Не е добра идея да се насочва подобна машина към Луната, или към която и да е планета. Повечето настоящи клауд-бъстъри и кем-бъстъри са малки и тънки тръби, дълги 2 до 6 метра. Те работят на разстояние ( 3D обхват ) до 50 km. 1километрова тръба, дебела колкото мол, би достигнала далеч по-надалеч – дълбоко в Слънчевата система.
За последно, Атлантите са притежавали такава технология - кристали, които черпели енергия от Слънцето, подобна на клауд-бъстърите и кем-бъстърите в днешни времена. Вследтвие на техните технологии, всички континенти от едната страна на планетата били потопени под вода, а цяла Централна Азия ръкопляскала на това грандиозно падение.
Като цяло, австралийската Слънчева кула не е добра идея. Тя може да се приведе в полезно действие, без да причини вреда на Земята, само ако при конструирането й се изгради предпазен охлаждащ „дъждобран”. В противен случай могат да последват унищожителни последствия. Не си струва толкова опасен риск. xnetbg.com
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|