Разказът на автора е публикуван за първи път на 25 май 2007 г.

През 1955 година Всеволод Овчинников е първият руснак, достигнал до столицата на Тибет Лхаса по новопостроения автомобилен път дотам.

На мен пръв сред сънародниците ми се отдаде възможност да прекарам почти сто дни в Тибет

През 1955 година В. Овчинников е първият руснак, достигнал до столицата на Тибет Лхаса по новопостроения автомобилен път дотам.

В Лхаса се срещнах с четиринадесетия далай-лама, тогавашния владетел на държавата над облаците, която представляваше нещо като средновековен резерват – от времето на Марко Поло до края на петдесетте години на миналия век там се запазва феодално-теократичния строй.

Отвъд хоризонта на времето

В Тибет най-много ме поразяваше необяснимата способност на „посветените“ да виждат отвъд хоризонта на времето. Преди в двореца в Потала да бъде настанен новия далай-лама, неговите покои се изрисуват със стенописи на сцени от бъдещия му живот на владетел. Така е било и през 1940 година при инаугурацията на настоящия йерарх. Ако разгледаме внимателно стенописите, се убеждаваме, че бурните събития от 1959 година (антипекинския мeтеж, чието поражение, заставило далай-лама и неговите поддръжници да избягат в Индия) са били отдавна предсказани с алегорични фрески.

На 14 септември 1955 година се срещнах с далай-лама. Когато след беседата излязохме на терасата, попитах далай-лама: защо над двореца Потала е издигнато хвърчило? "Провървяло ви е, - отвърна той. - Хвърчилото означава, че сте попаднали в Лхаса през време на Къпалната седмица, когато тибетците се къпят веднъж годишно в горещите извори. Това е най-подходящото време да посетиш Тибет. И не само за първи, но и за втори път. Когато му дойде времето, ще разберете..."

Последните думи на йерарха минаха покрай ушите ми. Но си ги спомних когато посетих отново Лхаса през 1990 година. По пътя от летището ми се наби в очи хвърчилото над златните покриви на Потала. Внезапно осъзнах, че попадам тук отново не кога да е, а именно на 14 септември, на същата дата, на която преди 35 години се срещнах с далай-лама.

Друг мой събеседник, основателят на Школата по астрологии и тибетска медицина Кенраб Норбу, ми беше казал, че след два месеца някой ще провали плановете ми и че аз отначало ще се огорча, а след това ще се зарадвам.

Скоро след завръщането ми от Тибет се наложи да летя в Бандунг на конференцията на необвързаните държави. С цената на неимоверни усилия се сдобих с билет за прекия полет. Но за излизане извън границите на Китай се изискваше разрешение на ЦК на КПСС, а то закъсня.

Наложи ми се да преотстъпя билета на полския си колега. Но когато самолетът "Принцесата на Кашмир" стигнал над Индийския океан, на борда му се взривила бомба и всички загинаха.

Телепатия вместо мобилен

Ясновидството и телепатията в Тибет са понятия общоизвестни. Помня, как, докато беседвахме с мен през 1955 година, настойникът на лхаския храм Джокан изведнъж прекрати разговора ни с думите:

- Извинете, до мен достигна вест. Зад превала един от монасите е паднал лошо по склона. Трябва спешно да изпратя там чакръкчия!

Така станах свидетел на сеанс по телепатия – предшественицата на съвременната мобилна телефонна връзка.

За да се подобри "роуминга" на тази връзка, в миналото спазвали жесток обичай. Под крайъгълния камък на всеки новопостроен манастир вграждали невръстен монах. Въвеждали юношата в състояние на самадхи, представляващо нещо като летаргичен сън, и без негово знание го покривали за вечни времена с каменна плоча.

Монасите твърдят, че по начин сходен с този на коня който „усеща“ гроба на стопанина си, погребан преди години, труповете на младите лами облекчават телепатичния обмен чрез своето излъчване в продължение на двадесет и четири години.

През 1990 година аз беседвах с един професор по богословие в Лхаса. Още като дете бил даден от родителите си в манастира Ганден, впоследствие там бил нарочен за именно такава печална участ, но успял да избяга, след като наставникът му, обхванат от жал към своя ученик, го предупредил.

На свръхестествените способности на човека обръща особено голямо внимание сектата на червенокапците, преобладаваща в Заден Тибет, около града Шигадзе, резиденцията на панчен-лама.

Забележителното е във всички религии по света, практическите пътища за постигането на свръхестествените способности съвпадат до голяма степен. За да се открехне капакът над склада на подсъзнанието, човек трябва да премине психофизическа тренировка, нещо като школа по самоусъвършенстване.

Формите й навсякъде са едни и същи. Молитва, пост, отшелничество. Тези начини са използвали и руските старци в Оптина пустиня и махатмите в Хималаите.

Има известна логика в това, да се изпитат нравствените устои на човека, преди да се даде воля на потенциалните му възможности, за да не ги употребява за зло. Но "самосмирението чрез пост и молитва" – е средство, а не самоцел. Както образно ми обясниха местните богослови, ако приемем будизма за наука, то тибетската йога - е технология.

В манастира Шалу близо до Шигадзе ми показаха място, където зазиждат монасите сам сами в тясна пещера за три години, три месеца и три дни. Оставят едно малко отворче, широко колкото разстоянието между палеца и показалеца на ръката. През този проход дават на монаха един път дневно вода и дзамба (това е печено брашно от ечемик, залято със солен чай и разтопено масло).

Към края на отшелието си ламата трябва да прояви три свръхестествени способности. Първо, "да свие плътта", тоест да се измъкне през тесния процеп, през който би се затруднила да мине и котка. Колкото до това, наложи се да се осланям единствено на думите им.

А виж второто чудо – "да усили огъня" съм наблюдавах със собствените си очи. Поставиха измършавелия отшелник върху парче лед и наметнаха върху раменете му мокра кърпа. След малко над хавлията започна да се издига пара, а след половин час беше напълно изсъхнала.

И накрая третата способност – "да намали теглото". Да направи своето тяло почти безтегловно му е нужно, за да извърши религиозния подвиг, наричан "арджоха" (бяг-полет). Трябва, едва докосвайки с ходила земята, подобно на космонавтите на Луната, да пробягаш от Шигадзе до Лхаса. Разстоянието между градовете е 240 километра, тоест няколко маратонски дистанции.

Монахът се отправя на път по пълнолуние. Бяга в транс, като лунатик, две нощи и един ден. Спира само понякога, колкото да пийне вода от някой ручей. Всички, които се случат на пътя му трябва да падат ничком в поклон пред него. В никакъв случай не трябва да подвикват на бягащия, за да не го изведат от транса – това може да се окаже опасно за живота му.

Да намалиш теглото с усилие на волята

Историята за това, как отшелниците от сектата на червенокапците с усилие на волята намаляват собственото си тегло, за да пробягат наведнъж няколко маратонски дистанции, ми се стори прекалено фантасмагорична, за да й повярвам.

Но в средата на осемдесетте попаднах в прословутия китайски манастир Шаолин. Там със собствените си очи се убедих във възможностите на волевото въздействия дори върху силата на тежестта. Монасите ми демонстрираха феномена на свръхлекостта.

Пред мен поставиха два стола с облегалките един към друг на разстояние от около метър. През това разстояние между облегалките прехвърлиха лента от цигарена хартия. Двама монаси седнаха на столовете и притиснаха краищата на лентата под теглото си.

Девойка с обикновено телосложение се подпря на облегалките и направи стойка на ръце. След това внимателно стъпи с единия крак, а после с другия върху провисналата лентичка и пусна ръцете си и ги разпери встрани.

Всички шепнешком успяхме да преброим до осем. След тази дълга пауза девойката шумно изпусна въздуха си и едва тогава лентата цигарена хартия се скъса.

Тибетската медицина не е останала встрани от опитите да се развият способностите на човека за ясно виждане. Отдавна е забелязано, че този дар хората най-често придобиват след мозъчна травма (нека си спомним българката Ванга).

Затова тибетските лами-лечители си поставили за цел да отварят "третото око" по изкуствен път. На избрания по особени признаци монах пробиват дупка в средата на челото и я запушват с дървен клин с целебни билки. След подобна операция оцелява само един от пет кандидат-ясновидци.

Да се чудиш от какво повече да се изумяваш. Дали от съвременните достижения на научно-техническия прогрес или на скритите възможности на човешкия организъм.

Тибетските лечители притежават способността да виждат биополето на болния. Ламите-лечители твърдят, че по характера и оттенъка на излъчването може да се съди не само за състоянието на здравето на човека, но и за душевните му свойства, добри или зли намерения.

Тибетската медицина изхожда от позицията, че е по-лесно да лекуваш болния, когато познаваш неговите вродени предразположения. Но астрологичните прогнози не означават фатална неизбежност. Данните от хороскопа приличат повече на пътни знаци. Те или предупреждават за опасност, или ни насърчават да се възползваме от благоприятните възможности.

Главният символ на будизма е - колелото на живота. Неговото въртене по часовниковата стрелка олицетворява връзката между минало, настояще и бъдеще. Ламаистите смятат, че нашият настоящ живот се явява следствие от миналия живот и причина за бъдещия живот.

В. Овчинников

©Л. Живин - превод