(сп. "Индиан Перспективс") 

В горите на Централна и Южна Индия живее едно странно племе, наречено курумба и надарено с необичайни способности. Представителите му са много ниски и дребни хора, почти джуджета. За способностите им се е говорило и писало много, но и до днес остават неразгадани. Особено са известни със странния начин, по който ловуват от древни времена до наши дни.

За разлика от други местни племена, те излизат винаги сами на лов, най-често за пернат дивеч. Шокиращ е начинът, по който привличат дивите птици. Първо взимат малка пръчка и дълго я търкат между дланите си, сякаш за да я наелектризират. През цялото време на тази манипулация шепнат загадъчни заклинания. После поставят пръчката на някой храст. След това лягат по корем и започват да гледат към предварително набелязана птица. Силно впечатляващо е, че в този момент в очите на курумба се появява странен израз – почти същият, с който змията гледа своята жертва преди да я нападне. Съсредоточеният изцъклен поглед привлича, но същевременно и отблъсква. Изненадващото е, че нарочената птица тревожно пърха известно време, а после застава неподвижна, сякаш се ослушва и внезапно замира.

След секунди жертвата се опитва да размаха криле, за да излети, но изглежда е като парализирана и не може да помръдне ни най-малко. Като че ли нещо я притегля към "омагьосаната" пръчка. С настръхнали пера тя все по-жално и безпомощно писука и прави неравни подскоци. Шокиращо е, но най-накрая птицата се оказва кацнала върху пръчката и вече не може да помръдне от мястото си, сякаш е залепнала. Ловецът умело я хваща. Всичко това е заснето от индийски и чуждестранни учени и ловци. Но те засега не могат да дадат убедително обяснение на този хипнотизиращ лов и на уникалните способности ловците от това племе.