(Тази електронна публикация дължим преди всичко на Тинко Ефтимов.A Eмил Живков-Зиези я предостви за свободно разпространение в сайта си http://ziezi.net .Дано са повече достойните българи като тях!)

Г. Сотиров
1986

ISBN 0-9690266-0-9
Lynn Publishing Co.
Regina, Saskatchewan
Canada

 1.           В своя труд Животът на Порфирий, писан вероятно в началото на V век, Марк Дякон пише как в Газа християнска тълпа подпалила храма на Зевс. "След това" - със задоволство допълва той - "къщите били претърсени защото имало много идоли в дворовете. Някои от намерените идоли били изгорени, а други били хвърлени на сметището. Били открити също и книги" - продължава Марк - "пълни с измама, с която идолопоклонниците прославяли своите мистерии и други забранени церемонии. Тези книги последвали гибелната участ на техните богове." (1) Станалото в Газа било аналогично на това, което се случило в Александрия няколко години по-рано. Там християнски фанатици унищожили библиотеката на Serapeum, съдържаща повече от 400 000 тома. Останалата част от 700 000 тома съхранявани в Александрия била унищожена в 642 г. от Омар Халиф. Книгите послужили, ако историята е вярна, да се поддържа огъня в градските бани шест месеца.

2.            Многократното опожаряване на библиотеки в хода на историята лишава поколения от много ценна информация. Ние не знаем точно как са построени пирамидите, нито имаме информация за огромния египетски кораб, който според преданията е можел да превозва 2850 пасажери. Ние знаем, че египтяните са били добри хирурзи, но са ни известни малко подробности за уменията им. Нашите разбирания за социалния ред в античността са повече от повърхностни. В наше време историците, които  искат да възстановят части от това липсващо познание, са принудени да разчитат на данни доставени от помощни дисциплини като археология, нумизматика, фолклор и ономастика. Чрез такъв комбиниран метод понякога е възможно да се допълва и коригира оскъдната информация запазена в оцелелите исторически извори. Така откритието, направено в края на Втората Световна война, на тракийска гробница декорирана със стенописи, ни разказа повече за траките, отколкото всичките гръцки и латински извори взети заедно. На тези стенописи ние можем да видим стройни мъже и изящни жени с профили характерни за представители на бялата раса (Caucasian profile). Те носят  фини одежди и скъпи украшения, заобиколени са от майсторски изработена мебел. Тези хора очевидно са били доста различни от диви скотове, каквито често са описвани в пристрастните извори. Монетите на Филип Арабина изобразяват мъж с несемитски черти. Това изображение ни кара да заключим, че този император не е бил от арабски произход, както някои смятат, или искат да ни накарат да вярваме, а това е прозвище дадено му защото е роден в Арабия. Лингвистичните анализи доказват, че старогръцкият език е бил индоевропейски с хамитски примеси. Това би ни накарало да се откажем от презумцията, че прагърците са били преселници от Египет.  Имената на някой езически божества почитани в големите градове на античността ни дават информация за етническия състав на тези градове, по-специално Рим, Атина, Александрия и Константинопол.

3.             Истина е, че гърците прилежно превеждали на техния език имената на другите народи, тези  на чуждите местности, и тези на бележитите публични фигури в страните, които те с удоволствие наричали варварски.  В своя диалог наречен Тимей, в който между другото се разказва и историята за Атлантида, Платон изрично твърди, че Солон превел на гръцки имената на няколко чужди богове. Трудно можем да прогледнем през гръцката завеса за да разберем къде се е случило това и какви са оригиналните "варварски" имена. За щастие от време на време ни помагат други източници. Ето един пример: Херодот ни разказва, че по бреговете на Черно море живеели хора, които той нарича melanchlaeni. (2) Пет века по-късно Dio Chrysostom споменава същия народ. Читателите, чиито познания по гръцки език са повърхностни, биха приели, че melanchlaeni е било име, с което тези хора са се самоназовавали на техния собствен език. Било ли е така наистина? На гръцки език melanchlaeni означава хора облечени в тъмни дрехи. По този начин Херодот е описал народ, който носел дрехи направени от черна вълна. Интересното е, че тези хора все още живеят там, където Херодот ги е забелязал. Те все още носят същите костюми, и наричат себе си на своя език ЧЕРНОДРЕШКОВЦИ, същото значение, което има и гръцката дума. В близост до тях ние откриваме друга група от хора, които очевидно отглеждат повече бели овце, и затова произвеждат повече бяла вълна, и носят бели вълнени дрехи. Те наричат себе си БЕЛОДРЕШКОВЦИ. Не е ясно до каква степен римляните са заимствали от гърците тяхната практика да превеждат имената по този начин. Може би те също правели подобни преводи, защото само две от техните главни божества имат имена идентични с техните гръцки съответствия: Maia и Apollo. Плиний във всеки случай изхвърлил от своя списък с иберийски народи няколко имена, с които срещнал трудности  при  превеждането на латински език, с латински букви. Освен това съществува причина да подозираме, че някои антични автори не са били особено стриктни, когато ставало дума за ономастични анализи. Така латинската дума circus е обяснена от един автор със значение на сграда, която издигнала легендарната царица Circe , за да засвидетелства с това почитта към своя баща. (Според историята тя била толкова хубава, че претендирала да е дъщеря на слънцето). Изглежда не се е намерил автор,  преразказвал тази история, който да ни каже, че на един славянски диалект ЧЕРКА (умалително от ДОЧЕРЬ) означава не нещо друго, а точно дъщеря. В същото време ЧАРК означава зъбно колело. Така Circe изглежда е била жена, която предпочитала да нарича себе си дъщеря на слънцето, което по-ясно показва истинската същност на нейния баща, докато circus означава просто кръгла сграда. Ако това обяснение изглежда малко странно, то може да се възприеме по-лесно като знаем, че първите преселници в Италия са дошли точно от тази част на Македония, където думите ЧЕРКА и ЧАРК се ползват и до днес. В светлината на казаното дотук няма да е изненада за нас ако открием в латинските и гръцките източници някои имена, които не са нито гръцки нито латински. "Варварският" произход на тези имена е очевиден. Други са представени в тенденциозно изопачена форма, но техният оригинален вид може да бъде възстановен с минимум усилие. Ако сторим това, ще открием, че съществуват повече от шест имена на божества почитани в Рим, и няколко други в Атина, чийто "варварски" произход  е сигурен.

4.              Присъствието на такива имена в Рим и Атина подсказва, че населението на тези и други градове не е било хомогенно. То не е било непременно латинско или гръцко. Било е смесено. От гледна точка на гръцкото присъствие в Рим въпросът не подлежи на съмнение. Там е имало специална част от града (Graecostasis), която е била предпочитана от гърците. Но в Рим е имало също и друга част наречена   Subura , и докато ние не сме казали, че това е славянската част на града, ние не можем да разберем връзката със славянската дума собор , която означава събрание, събор. (По-късно добила също и значение на катедрала). Имената на чуждите божества подсказва, че тук е имало и чужденци, които са почитали тези божества. В Рим ние откриваме шест такива имена: Веста, Мая, Венера, Юнона, Нептун, Юпитер. Както се вижда женските имена са повече в този списък. Това не бива да ни учудва, като се има предвид по-големия консерватизъм сред женската част от населението. Особено сред емигрантите, жените били зависими от своите наследствени обичаи и вярвания.  Ние ще разгледаме тези имена едно по едно.

5.           (а) Веста. Споменахме вече, че Веста е била богиня на огъня в домашното огнище, а също и това, че е била почитана във всяко римско семейство. Тя е изобразявана като зряла жена , символ на дома и семейството. Случаят с Веста е особено интересен , тъй като в славянските езици ВЕЩ означава знаещ или познавач. Веста е следователно веща жена, което контрастира с НЕВЕСТА, което означава булка, младоженка, т.е. млада жена или годеница - която още не е  въведена в изкуството на семейния живот. Гръцкия вариант на Веста, между другото, била богинята Хестия, която притежавала същите характеристики. Платон придава доста чудновата етимология на името Хестия, свързвайки го с гръцката дума  ousia (същина, есенция).(6)  Но от  Диодор Сицилийски (Diodorus Siculus) ние знаем , че Веста била гетска богиня. Гетите - стар славянски народ - вярвали, че Веста им дала законите.(7)
               (b) Мая. Друга богиня почитана в Рим била Мая,персонификация на Земята.Наричали я също Bona Dea - Добрата Богиня.(8) Месец май е посветен на нея. Предполага се, че е родена в Аркадия в далечното минало, когато тези земи са обитавани от траките.(9) Думата мая се открива и в гръцкия език. Тук тази дума има значение на дойка, в някои случай на баба. Използва се също за уважително название спрямо стара жена. Както и да е, днес на територията между Карпатите и Егейско море думата мая (с ударение върху втората гласна) означава закваска, мая, или сперма. Освен това умалителната форма майка е стандартната дума за мама, майка. Това е доказателство за присъствието на славянски елемент в населението на Рим и Атина. (Нека допълним, че богинята Мая е майка на Ерми /Хермес/ в "тракийския" пантеон. Както знаем, Ерми е почитан от "тракийските" и "прабългарски" владетелски династии като техен родов предтеча.(Бел. Е.Ж.))
                 (c) Венера.  Случаят с Венера е по-сложен. Херодот ни казва, че в страните, които познава, тази богиня е известна под 26 имена - всичките различни. Едно от тези имена е Милица. Херодот изписва името  MYLITTA (10), с двойно Т, както гърците отбелязват звука Ц, непознат в Атика. Но не и в Рим. От друга страна в Рим Венера понякога е наричана  Venus Libentina за да се загатне факта, че тя е богинята на  плътското удоволствие.(11)  Тук отново епитетът има славянски нюанс, защото в славянските езици думата ЛЮБЯ означава обичам, правя любов. Във всички славянски езици ЛЮБОВНИК означава този, който прави любов, любовник. Думата е аналогична в румънския език, където само е отпаднал звука И (ЛИУБОВ - ЛУБОВ Бел. прев.). В Северна Македония днешната дума за любовник е ЛИБЕ. И още нещо, ако ние вземем родителния падеж на името VENUS (да не забравяме, че винаги родителният падеж ни разкрива истинския корен на думата) , а именно VENERIS, ние виждаме, че коренът на думата е VENER-, което е по същество аналогично на VESPER, със значение на вечер. Римляните наричали вечерната звезда VESPER, или VESPERUGO.(12)  Интересното е, че VECHER е славянска дума за нощ, вечер, а VECHERNICA - вечерна звезда, вечерница.
               (d) Юнона. В Рим, на първи юни се освещавал храмът на Юнона, богиня, която била считана за сестра и съпруга на Юпитер. Когато се налага да се обясни значението на това име, известните нам източници са недостатъчни. Макробий  (Macrobius), който пише върху латинските теоними не изразява мнение по въпроса. Варон (Varro) също. Както и да е, ние знаем, че iunis има индоевропейски произход, и означава млад. Ние го откриваме в английския, немския, френския  - във формата jeune - и в славянските езици, където има доста производни, а именно:

ЮHOCTЬ  ЮHOШA ЮHИЦA
(youth, adolescent, heifer)

                Примамливо е да обмислим възможността, че докато Веста е персонификация на зрялата жена, майката, господарката на дома, то Юнона олицетворява младата невеста, т.е. тя скоро е изгубила девствеността си, но все още не е зряла жена.
                (e) Нептун. Името със сигурност не е славянско, но гръцкият му еквивалент е ПОСЕЙДОН.  Ако се осмелим да премахнем окончанието ОН се получава ПОСЕЙД или ПОСИД. ПОСИД може би идва от по-ранната форма БОЖИЧ. Тази дума все още се използва в Северна Македония и Западна Тракия за да обозначи Младенеца Бог. Не трябва да забравяме, че в гръцката митология Посейдон е по-младия брат на Зевс. Но тук има и нещо друго: Нептун при римляните не е само бог на морето, той е и бог на конете. Един от епитетите му е Consus. Този епитет заслужава нашето внимание защото, както е известно, в старославянския език и в много от съвременните славянски езици KON има значение на кон. Следователно Neptune Cоnsus може би е  по-приемливо име за някои жители на Рим отколкото, да кажем, гръцкото POSEIDON HIPPIUS. (13)
                 (f) Последното име от нашия списък е Юпитер. Прието е да се смята, че Юпитер се състои от две думи: DEUS + PATER -> DEUPITER -> JUPITER, което може и да е така. От друга страна съществува определена връзка между латинското DEUS и гръцкото ZEYS. Ако премахнем типичното гръцко окончание S, получаваме ZEY-. И отново, като помним трудностите на гърците със славянските звуци Ж, Ч, Ш, ние можем да се запитаме дали ZEY- не произлиза от ЖИУ, т.е. ЖИВ, сиреч живият бог. Подобно значение, без противоречие с вярванията на римляните, би могло да бъде ползвано от славянските жители на Рим.

6.             Без съмнение не би било честно, да правим генерални изводи от този доста сбит ономастичен преглед върху античната история. Все пак , ако ние вземем под внимание тези имена и направим връзки с други известни факти, ние ще сме принудени да признаем, че не само във времената на основаването, но и през цялата си история, Рим е бил космополитен град. Сред императорите ние откриваме Елагабалус, който е бил сириец. Траян е бил испанец, Север мавър, Максимин трак. Като (Ancient) пишел на гръцки език , и Марк Аврелий написал неговите Размишления на същия език. Напоследък станаха известни два надгробни надписа, от които става ясно, че сановници от народа костобоки са живеели в Рим.  Беше изказано мнението, че костобоките са били славянски народ, живеещ в северната част  на дунавската равнина. Че Александрия е имала смесено население, включващо египтяни, македонци, гърци и евреи, е добре известно.По-късно Константинопол се превръща в друг многонационален метрополия, който факт е бил определящ за цялата му история.

7.             Нека отбележим , че в Атина също е имало поне едно божество със славянско име , а именно Деметра, която била наричана също и СЕМЕЛЕ, очевидно славянска дума ЗЕМЛЯ, означаваща земя. Гръцкото съответствие на Юнона е също интригуващо, защото в Атина тя се наричала Хера. Няма да пропуснем да отбележим приликата на това име и думата ВЕРА - славянското вяра. Ние знаем, че Атина е имала и голямо тракийско население. Много от известните атиняни са били от смесено гръко-тракийско потекло (Antisthenes, Pittacus, Miltiades, Thucydides).

8.             Римската империя , както и Македонската преди нея, е била мозайка от народи. Изглежда е съществувала политика на разместване на малките народностни общности както върху шахматна дъска, за да се пречи на формирането на големи еднонационални структури. Има причина да се смята, че начало на тази политика е поставил Александър Велики, който преселил много македонци и траки в Египет и в някои части на Мала Азия и Месопотамия. Римляните очевидно продължили тази политика, поне до известна степен. Междувременно големите метрополии, и особено столиците, били заляти от народи прииждащи от целия цивилизован Свят. По този начин се формирали отделни лингвистични и религиозни общини на основата на зачитането на едни и същи природни закони, обикновено еднакви по форма, но различни по име. Някои от тези имена очевидно успявали да проникнат и сред общности , чийто език бил различен от този, в чиято среда се появили въпросните имена.  Такива заимствания , ако това е думата, били вероятно улеснявани от факта, че всички тези общности били управлявани заедно от законодателно устройство, останки от което са оцеляли в много държави и до днес.

(Относно политиката на Александър Велики за преселване на народи, може да се добави и сведението на Димитрий Хоматиан в "Охридска легенда", където се споменава следната интересна подробност за произхода на Св.Климент: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия." Бел. Е.Ж.)

---------------------
* Представена на ежегодна среща на Canadian Institute of Onomastic Sciences, Edmonton, 1975

(1) Ed. Les Belles Lettres. Paris, 1930, p. 57.
(2)  IY.20;   101;   107.
(3)  57th Discourse, 7.   (Loeb edition, vol. III, p. 427-429).
(4)  ?.H., Book III.I.7.
(5) Varro, De lingua, V.155.
(6) Cratylus, 401c.
(7) Oiod.Sic., I.94,2 (Loeb. ed. vol. I, p. 321).
(8) Macrobius, Sat., I.12.21; 29.
(9)  Аркадия е спомената като родина на Мая в Homeric hymn to Hermes (IV.I).  Владетелите на Пелопонес по това време били пеласги  , което се подразбира от Aeschylus Suppliant Maidens. В Юстиновото Изложение на Филиповата история на помпей Трог пеласгите били отъждествени с македонците.   Аркадия е разположена в сърцето на Пелопонес. Македонците, както одрисите, мизите, гетите, витините, и много други, са били траки.
(10)  I.131 and 139.
(11)  Varro, De lingua. VI.1.2.
(12)  Ibid.t VI.6; VII.50.
(13) За Neptune Census виж Pausanias (VIII.14.5) и Johannes Lydus (Da Mag., I.30.1).   Dionysius of Halicarnassus (I.33.2) твърди, че по време на Roman consualia e било нещо обичайно да се закичват главите на коне и мулета, свободни от работа, с цветя.
(14) loan.   Tzetzes (Chil. XIII.360seq.) пише за жителите следното:  "Their murmur is not alike and their language not one but mixed,   since they are men of many wiles, these men who live in the royal city of Constantine..."