Трудно бих се справил със задачата да Ви разведа из огромният инепознат свят около възникването на живота. Това от днешна гледна точка би било невъзможно. Невъзможно би било и да се разкаже за всичко около възникването на живота. Също така и защото ще представлява много голямаотговорност от моя страна.

Това приключение прилича много повече на маратон в една много голяма и неизвестна страна. Точно така се чувства изследователя попаднал на дирите, които могат да го отведат доразплитането на сложният възел наречен живот. Точно това се опитва да направи и автора на тази книга представяйки ви науката астробиология.

Тя може да окаже много важна помощ на учените изледователи посветили живота си в търсенето на живот във Вселената. Когато пиша тези редове много добре осъзнавам, че информацията, която съм застъпил в следващите редове ни най-малко не претендира за изчерпателност.

Тя по скоро както споменах може да служи по скоро като един ориентир за хората интересуващи се от наличието на живот в Слънчевата система и Вселената като цяло. Представяйки Ви науката астробиология в нейната най-добра светлина ще се опитам, макар и от страната на аматьор в тази област да отговоря на някои въпроси около това дали е възможно възникването на живот в нашата система.

Ще се опитам да разгледам по отделно всичкипланети и техните по-големи спътници, на които е възможно съществуването на "подходящи условия", без разбира се отново да претендирам за изчерпателност. Ще се опитам да отговоря и на въпросите относно това защо е невъзможно възникването и развитието на живот на дадена планета и какво го налага.

Не съм се спрял по-подробно върху описанието на нашата собствена Земя, по обясними за всички нас причини. Както всички Вас така и автора има "свой" предпочитани и любими планети в Слънчевата система, на които е обърнал малко повече внимание считайки, че те имат превъзхождаща роля сред останалите без да се подценява нито една от 10-те планети и техните спътници!

Представената ви книга, не се състой от последователно свързани части, следващи една след друга в своя логически ход.

Тя по скоро е изградена на принципа на отделни статии и есета, чиято тематика е занимавала съзнанието на автора в определени периоди от време. Всички те обаче са астробиологична тематика и следват тънката нишка по посока на разбиране възникването на живота.

Текста на статиите и есетата, са написани по един съвсем обикновен начин, така както ги е видял автора от страната на аматьор-новак. Предварирелно искам да се извиня за често повтарящи се фрази и клишета.

Все пак повечето от есетата са били писани по различно време и в тях преобладава една терминология, която би била досадно при четене заради повторяемостта си в текста.

Приемете още веднъж извиненията ми. Пожелавам ви приятна разходка в огромния и вечен свят на живота представен от науката Астробиология!


КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Както всички науки така и астробиологията претърпява своето развитие през годините. Това категорично доказва, че нейното развитие трябва да се разглежда далеч преди двадесети век, въпреки скорошната си поява на сцената.

И въпреки това, за реално начало на науката астробиология може с голяма достоверност да се приемат 60-те години на20-ти век, когато под блестящото налагане и популяризиране на астробиогогията от великият американски астроном Карл Сейгън, тази наука се утвърждава и закрепя позициите си на сериозна научна дисциплина, която има пред себе си много голямо бъдеще.

Още от древни времена хората на нашата планета са се питали, защо и как е възникнал животът на Земята. Техните виждания по тези въпроси за съжаление са били доста скромни и чрез неспособността да си обяснят различните процеси и явления, те са стигнали до заключението за "Висша намеса" при зараждането на живота.

Това е било най-простото и лесно обяснение да си дадат отговори на "защо" и "как" се е появил човека на Земята. От днешна гледна точка техните вярвания изглеждат несериозно, но това първично мислене се забелязва и днес под формата на различни световни религии засягащи тезата за Божественото начало на човешкият произход!

Отправяйки се към по-късни години сред основоположниците на астробиологията може да се спомене и името на големия италиански учен Джордано Бруно, които изказва различни възгледи в своята книга "За безкрайността, Вселената и света", допринасяйки със своя труд забъдещото развитие на тази наука.

Следват векове, на научен мрак в които са потопени много научни области не само астробиологията. В средновековният свят, свят доминиран от църквата налагането и популяризирането на идеи и особено на идеи свързани с началото на живото е било много опасно. Въпреки тежки условия, в които са поставени много учени правят своите опити и заключения, които ще имат огромно значение за бъдещото развитие на науката.

В този списък на известни учени фигурират и имената на учените Франческо Реди и много след големият френски учен Луи Пастьор. Откроява се и имато на Камил Флемарион, който утвърждава хипотезата за развитието на живот на други планети в своята книга "Множество обитаеми светове"(1862).

Друг ентусиаст занимавал се с изследвания в областта на астрономията и биологията, в приоритетите, на когото се откроявал ясно Марс е Пърсивъл Ловел. Американецът, който посветил една значителна част от живота си в изследване на тази уникална планета. В края на 19-ти век в своята обсерватория в Аризона (САЩ), той прави едни от най-точните карти на канали върху повърхността на Марс (които се приемат с голямата сидостоверност дори днес!).

От тогавашната си позиция на аматьор в изследването на извънземен живот е заключил, че има голяма вероятност тези канали да са резултат от целенасочена и разумна дейност! Дейност,която може да е в резултат на извънземна цивилизация обитаваща Марс.Днес ние знаем, че тези канали са се образували преди милиони, милиони години от текла по повърхността на Марс вода, която тогава е била в течно състояния.

Направените от Ловел карти и тяхното публикуване,заинтересува неимоверно много тогавашното общество. Израз на това колко много е привлякло вниманието на съвременниците свидетелства факта, че Хърбърт Уелс написва знаменитата си книга "Война на световете" през 1898г. Именно този огромен шедьовър на Уелс е в резултат от астрономическите наблюдения направени от Ловел. След излизането накнигата "Война на световете", настава голямо оживление в средите на писателите фантасти бурно обзети от тези нови и привлекателни идеи.

Това разбира се, се отразява и в научните среди занимаващи се със сериозна наука. Започват да се правят и градят хипотези за наличието нарастителност и животински свят на Марс, за съжаление опровергани всредата и края на 20-ти век! Книгата на Ловел "Марс като пристанище наживота", направила много силно впечатление на руският астроном ГавраиилА. Тихов (1875-1960).

В течение на повече от 40 години той изучавал физическите условия на Марс, на основата на фотометричски методи направени от наземни лаборатории. Той предполагал, че на определени части от повърхността на Марс може да съществува растителност. Във връзка с това той изследва спектралните отражателни способности на земните растителни съобщества в различни региони, като установил растения с цветови характеристики, които може би да отговарят наподобни техни аналози на Марс. Тази специфична област от науката, коятотой изследвал на границите на астрономията и ботаниката Тихов нарекъл"астроботаника", термин, който днес по ред обясними причини не се използва.

Развитие на много от идеите на астробиологията минават през редицаголеми и велики учени, които чрез своят неуморим труд в името на тази все още прохождаща наука, оставиха незаличима следа. Тук могат да бъдат споменати имената на руският учен Йосиф Шкловски и разбира се големият Карл Сейгън- официалният създател на тази научна дисциплина.

В днешновреме има много достойни учени, които се занимават с загадките около възникването на живота на нашата планета и във Вселената като цяло. Те не по малко от великите си предшественици се борят с големите и сложни въпроси на Живота.

В изследователските екипи на НАСА, ЕКА, в страни като Русия, Аржентина, се трудят многоброини високо мотивирани и обучени специалисти. Те както много други учени имат една единствена цел- да ни въведат в многообразният и сложен живот описан от космическа гледна точка чрез науката астробиология!


АСТРОБИОЛОГИЯТА КАТО НАУКА

Мястото и сред другите!!!

Астробиологията може да се разглежда като дял от астрономията и биологията, която разглежда и изучава живота във всички негови прояви и изследва как той е възникнал във Вселената. В по-тесен смисъл сама танаука изучава условията за зараждане и развитие, на живота върху космическите тела и в частност космическите и геологическите фактори,които са формирали земната (или друга "атмосфера") биосфера в планетарен мащаб.

Астробиологията борави в частност и с науките:астромомия, биология, геология, космическа химия, астрофизика и дори отчасти, и с космическата медицина. Тя ни помага по-добре да разберем процесите, които е възможно да протичат далече зад границите на нашата планета. Там където е възможно възникването на органична материя, би могло и при определени условия да възникне и живот, който е сред основните насоки за изследвания в астробиологията.

Вселената е безкрайна. В нея има милиарди, милиарди звезди и галактики. На всяка една от тях теоретично е възможно да се развие живот и дори чрез действието на еволюцията да достигне до разумно осъзнаване на свойте дейности. Засега научната дисциплина астробиология, се опитва да даде отговори на много от въпросите, които са вълнували човечеството векове наред. Трудно е да се определи и каже със сигурност, че живот има само на нашата планета.

Все още никои с научни аргументи не е подкрепил тезата, че съществува живот извън пределите на Земята. Живот вероятно съществува, но разум да се открие в извънземното пространство, вече е непосилна задача, както сега така и може би за следващите няколко поколения. Тази интересна наука, се опитва с всички възможни научни средства да постави живота, като такъв на точното му място в нашата Вселена. Това наистина е една много трудна и непосилна задача!

Да се опиташ да определиш и покажеш откъде идва съвременното проявление на живота, е също толкова трудно, както да се опитваш да обясниш "защо" е възникнал живота. На този етап от развитието на науката, не може да се даде обяснение на това "защо" е възникнал животът в тази му форма, но може чрез емпирични доказателства и изводи да отговори на въпроса "как"е възникнал той.

Днес е много по-лесно да се отговори на последния твъпрос, отколкото, на философското "защо", което ще бъде обект на изследване от философи и теолози. Познанията ни за живота на нашата планета, не означава непременно, че животът, ако го има във Вселената,трябва да има непременно същият вид, вид в който го познаваме на Земята.

Ако съществува и елементарна биологична единица, някъде в дълбокият космос, то тя би представлявала, нещо ново, нещо изключително, за мястото, където е възникнала. В по-късен етап от своето развитие астробиологията, а може би и други научни дисциплини биха разгадали, експериментално, тайните на самото възникване, не само на нашата планета, но и във Вселената. Това означава, че разгадаването на тайната наречена "живот" е само и единствено въпрос на време.

Живота, който познаваме днес е изцяло на въглеродна основа. На нея се гради всяко едно същество, което е намерило място на нашата планета.Той стой в основата, на всяко ново изграждащо се органично съединение.Това, че ние познаваме, живота само в въглеродната му основа, не означава непременно, че не е възможно, за негова основа да служи силицият, борът или сярата.

Това за днешната наука, представлява една голяма загадка, която тепърва ще се изяснява. В днешно време, само споменаването за образуване и възникване на живот на друга различна от въглерода основа, предизвиква в много учени, иронични усмивки. Трудно можем да си представим едно "живо" същество, което има за основа на своят живот силициев или серен скелет.

Всичко това обаче не означава,че не е възможно някъде из Вселената да съществуват подобни "странни"същества. Не трябва с лека ръка да отхвърляме възможността да пропуснем живота, където и да е било във космоса, поради неговата различна структура. Това означава ли, че ние сме по-съвършени, от други формина живот във "нашата" Вселена? Вероятно може и да е така. Това обаче ще покажат бъдещите изследвания и опити, които предстои да бъдат реализирани!!!

Като основоположник на астробиологията може да се определиамериканският астроном и биолог от университета Корнел Карл Едуард Сейгън. В началото на 60-те години Карл Сейгън изиграва основна роля за утвърждаването на астробиологията в САЩ.