Скоро се навършиха 2080 години от въстанието на робите в Древния Рим, водено от тракиеца Спартак. Много историци и писатели от древността, та и до наши дни са потапяли пера в сърцата си, за да добавят още някое парче в голямата мозайка на въстанието на робите в Рим и неговия водач Спартак, за който се приема, че е роден в някое от селищата на Среднострумската област, известна някога с името Медика. Мотиви от робското въстание и образа на вожда му Спартак са отливани от бронз и извайвани от мрамор. Бронзова статуя на Спартак стои и пред входа на град Сандански и отдавна се е превърнала в символ на този беломраморен град.

Големия образ на вожда на робите обаче е изваял с перо писателят Рафаело Джованьоли (1838-1915) в своя роман "Спартак" (1874) и това подкрепят и думите на пълководеца и боеца за свобода Джузепе Гарибалди с писмо до автора, което гласи: "При това вие сте - пише той – изваяли Спартак - този Христос и изкупител на робите, сякаш с длетото на Микеланджело."

Къде е роден този, който дръзва да събаря най-съвършената и могъща империя в древността, и какъв е бил животът му преди да стане роб и гладиатор в голямата гладиаторска школа на Ленкул Батиат в Капуа? Разнозначни са писанията и на римските, и на елинските историци. Приема се, че е син на тракийското племе меди, което е населявало Медика, сегашната област на Средна Струма. Че Спартак е роден някъде тук, пише и Плутарх, който казва: "Спартак от племето меди..." Твърди го и немският професор Конрад Циглер. Ако е така, то родното му място може да е античният град край Кресна, може да е и античният град Нейне край село Долна Градешница. Или пък античните градове край град Сандански и Петрич.

Увенчаният с неувяхваща слава Спартак, който подготвил, организирал и оглавил най-голямото въстание на робите през античната епоха, се родил като свободен човек от племето меди, което се оказало един от най-големите и сериозни противници на римските завоеватели в края на ІІ век пр. Хр. в тази част на Балканския полуостров. Оскъдните, но ясни известия, оцелели до наши дни, показват, че по време на военните действия между римляните и медите Спартак паднал в плен. После бил продаден в робство, но поради своята необикновена физическа сила и красота той привлякъл набитото око на Ленкул Батиат, собственик на гладиаторска школа в Капуа.

От стари писания се узнава, че е пленен от римски войски и отведен в робство и впоследствие озовал се в гладиаторската школа на Капуа. Според други версии той е бил пленен и влязъл във войската на Луций Корнелий Сула, но по-късно дезертирал, бил заловен и отведен като роб в школата.

Не е известно и кога е роден, но годината на смъртта му е 71-ва преди Христа. Три години по-рано (2080 години оттогава), през 73-та година преди Христа, застава начело на разбунтували се гладиатори. Бунтът бил потушен, но 78 от бунтовниците му начело с него успяват да избягат и слагат началото на едно въстание, към което скоро започват да прииждат хиляди безправни роби, гладиатори и селяни и така се създава въстаническа армия от около 120 000 души. Рим непрестанно изпраща легиони, които Спартак успява да победи. И така до 71-ва година преди Христа, когато при Апулия се води най-жестокото сражение между въстаническата войска и армията на пълководеца Марк Крас. Крас побеждава. 6000 пленници са разпънати живи на специални дървени кръстове по Виа Егнация (главният римски източен път) от Капуа до Рим и така стояли с месеци, докато телата им сами са се разкапали от времето.

Въстанието на обезправените роби и гладиатори против Рим продължава три години. То поставя на карта всемогъществото на Римската империя. И след походите на Анибал въстанието на Спартак е било най-голямото й изпитание. Въпреки трагичния завършек на въстанието, то има и своите положителни страни. Принуждава римските власти да облекчат живота на робите и гладиаторите, както и на техните деца. И те поколение след поколение не забравяли, че за това им е помогнал един тракиец, роден в днешните български земи, който успял да направи пукнатина в гранитния зид на Римската империя, през която заструяла светлина и за онеправданите.