-Маг Живин, напоследък се дигна доста шум около така наречените шамани какво всъщност представлява шаманизмът и шаманските практики?

МАГ ЖИВИН:Ще се опитам да обясня накратко, но всъщност темата е доста пространна и който се интересува би могъл да намери достатъчно задълбочени проучвания по темата сред предлаганите от книжарите заглавия. Нещо, което, по мои бегли наблюдения, нашите “видни родни шамани” определено не правят. Те се раждат научени на всичко шаманско. А четенето не е шамаска техника. С две думи шаманизмът е конгломерат от магически и религиозни практики, свързани с екстатични практики на преклонение, умилостивяване и използване на духове – природни и човешки, с оглед на достигането на някакви земни цели – било лечение, ясновидство, вещерство и т.н. в рамките на определена общност, обикновено племенна, селска... Или също може да се каже, че това е селският или племенен знахар, вещер, ясновидец. Тук сигурно мнозина ще кажат “как, ами Кастанеда...?” Няма да споря с тях, само ще се задоволя да кажа, че техниките и целите на нагуалите в Америка и накалите в Индия надхвърлят рамките на традиционния шаманизъм, доколкото не преследват обслужването на “миряните” и са причислявани към него по подобие, а не по същност.  

 -А какъв е по-точно начина на подбор и на посвещение на шамана?

 МАГ ЖИВИН: Доколкото съм запознат, тук нещата се различават при различните племенни общности и при различните традиции. Зависи дали говорим за Африка, Сибир (откъдето е въведен и самия термин), Австралия или другаде. Но най-общият критерий е склонността към изпадане в трансово или екстатично състояние, в което се осъществява контактът с духовете. Следват дълги години на обучение и посвещения, които понякога са направо тръпкопобиващи, а друг път откровено отвратителни. Старият шаман учи чирака си и го посвещава постепенно, докато най-накрая го признае за майстор. Обикновено изпитанията са ритуални и се състоят в показване на знахарски, вещерски или гадателски способности пред членовете на племето, доколкото шаманът без племе е като овчар без стадо – никой. Всичко е свързано със самоопределянето на шамана – от коя страна ще застане, дали ще става майстор в черната или в бялата магия. От това до голяма степен зависи и ритуала на посвещение. Общо взето има няколко елемента, които са застъпени в повечето традиции – “въвеждане в долния свят” “въвеждане в горния свят”, демонстрация на наученото, ядене, пиене и веселба за цялото племе. Но има и някои доста трудни за усвояване практики, като например тази учителят да плюе в устата на ученика при всеки урок, а последния да преглъща, “за да опознае страданието и унижението”... У нас се получава по друг начин – плюват, гълтат  но не се унижават и не страдат... Явно са много "извисени"  

- В този смисъл може ли да има Шаман на България или Световен Шаман?

  МАГ ЖИВИН: В чисто търговски и рекламен смисъл – да. Но в чисто окултен – не. Тук, в това си битие човек може да си присъжда всякакви титли, въпросът е дали те имат някакъв друг смисъл, освен прякото и недвусмислено удовлетворение на нечие болезнено его и подлъгването на незапознатите клиенти към по-щедри хонорари. Едно е да идеш при някоя си Ванга, а друго при Световен Шаман или Чародей. Ако се опитаме да си го преведем, става доста смешно – Световна Селска Вещица, Световна Баба Яга. Защото и двете традиции са всъщност разновидности или поне различни названия на Селската магия. В действителност няма никакво значение как се титулуваш, а какви са постиженията ти. Ако ти кажа, че съм Вселенски магьосник това ще ме промени ли? Ако ли да, от днес вече съм Вселенски Маг Живин и съм посветен в присъствието на много високопоставен Вселенски и Международен маг, чието име ще оставя в тайна, но ако искаш ще ти го измисля на мига!!! Кого ще излъжа – вестника, мен, хората? Това са рекламни трикове и хабене на хартия, и зрение.  

- А има ли истински шамани в България?

МАГ ЖИВИН: Разбира се, както и навсякъде. Вярно е, че след НюЕйдж нещата в западната шаманска традиция вече не са същите, защото има много мощни тенденции на взаимопреливане и дообогатяване на отделните течения. Но в общи линии има хора, които се занимават и са доста напред с материала. Но за това са нужни, четене, практика и учение – непрестанно. И тогава посвещенията идват – както свише, така и от земен учител, но духовните са по-съществени в шаманските практики. В източната традиция на паранормалните способности (във ведическата традиция се наричат сидхи) се гледа като на препятствия по пътя към духовното самоусъвършенстване. Голяма радост е за мен да се натъквам от време на време на хора, за които способностите не са крайно постижение или “касичка”, а само поредната крачка към духовното пречистване и освобождение.  

- А свързано ли е практикуването на шаманизма с употребата на наркотични вещества.

  МАГ ЖИВИН: Зависи. Както вече казах единият от критериите за избор на бъдещ шаман е склонността му към изпадане в екстатични или другояче казано трансови състояния. Въпреки това повечето древни шамански практики са свързани с приемането на предразполагащи “стимуланти”, които понякога са по-безобидни, в други случаи са си откровени халюциногени. Мнозина започнаха с шаманството, но като стигнаха до друсането си останаха там. Всъщност приемането на стимулатор “при повод” се брояло за нещо различно от редовното “стимулиране”, но не съм много наясно. Това е далеч от начините, по които подхождам лично аз, така че което казвам не е от практика, а от прочетени книги и преки разговори. Има доста литература по въпроса и доста сериозни изследвания на ефектите от употребата на ЛСД, например. Така че употребата на халюциногенни вещества, макар и широко разпространена, не е задължителна. Задължително е трансовото състояние, а начини да се постигне има – татамче, напеви, понякога танц (темата за дервишкия танц е прекалено обширна, а и донякъде е извън сферата на разговора ни). 

- А музика?

  МАГ ЖИВИН: Принципно татамчето и собствените напеви са достатъчни. Но ако не говорим за шаманството в оригиналния му вид, а за някакви измислени комерсиални системи, разбира се и музика, но зависи каква. Всъщност всеки човек изпада в транс при слушане на музика, а каква точно музика, зависи от вибрациите на човека. Някои се чувстват отнесени от симфоничната музика, значи при тях са по-разтворени и контактни по-възвишените чакри. Други се “отнасят” с фолк – при тях по-отворени са ниските чакри, свързани с удовлетворението или по-скоро неудовлетворението на плътските страсти, жаждата за материални придобивки и т.н. Има и по средата... И изобщо кой от каквото има нужда. Няма лошо, стига съседите да могат да спят.