Почти не е възможно да се повярва във вероятността за планетарна катастрофа. Търся нови факти, нови убедителни доводи, потвърждаващи тази вероятност, и, уви, намирам ги. Ето нещо, заради което трябва да сме нащрек: физикът Владимир Алаев в един от научноизследователските институти в Обнинск открива, че през декември 1988 г. и година по-късно, пак през декември, е налице необичайно явление.

Най-обикновени молекули вода в различни райони на света преминават в друго състояние - енергийно по-наситено, и освен това се променя техният т.нар. магнитен момент. Водата се връща към нормалното си състояние едва след няколко седмици, като през това време отделя значително количество топлина. Както показват изследванията, „суперводата" се изпарява по-интензивно в сравнение с обикновената, а и усилва парниковия ефект.

Възможно е молекулите „супервода" да могат да отдават енергийните си излишъци не само като топлина, но и под формата на електрически разряди. В този случай са възможни размествания на земната кора, а следователно и разрушителни земетресения. Никакви процеси в недрата на нашата планета или дори на Слънцето не биха могли да доведат до подобно енергийно напомпване. Остава да се предположи, че е предизвикано от някакъв нов, много мощен фактор. И като че ли успяват да го установят.

През 1977 г. чилийски астрономи откриват чрез телескоп приближаващо към нас небесно тяло, което е три хиляди пъти по-тежко от Земята. Според изчисленията, то се движи по много разтеглена орбита и веднъж на седем хиляди години преминава близо до Слънцето. В астрономичните каталози космическият гигант получава наименованието Бернар-1. Поредното сближаване с него става през 2001 г. Появилата се в резултат на това „супервода", отдавала няколко седмици в околната среда излишъците от своята енергия, води до значителни климатични аномалии на нашата планета:

Западна Европа и Източна Азия са залети от небивали дъждове. Северна Америка е ударена от жестоки смерчове и тайфуни, Южна Америка съхне от жажда. Температурата на водата в екваториалните райони на Световния океан се вдига до 35 градуса по Целзий. Синоптиците съобщават, че средната температура на водата в Атлантическия океан вече втора година е по-висока от дългогодишната норма и затова от него към континентите духат мощни ветрове. (Тези данни са съотнесени като време към 2003 год.!!!)

Очевидно образуването на „суперводата" не е единственият резултат от гравитационния натиск на Бернар-1 върху нашата Земя. Алаев в началото на декември 1999 г. открива у изследваните от него хора „набъбване" на електромагнитната им „корона". Обичайните й размери от 126 сантиметра по наблюденията на Алаев са се увеличили на 156 сантиметра.

Немезида - чистачът на Вселената

От казаното по-горе се вижда, че Бернар-1, Нибиру и Немезида са един и същ космически обект, който е възможно да сътвори големи беди на Земята. Ако се вярва на древните шумерски източници, Нибиру, която има многобройна „свита" от големи и малки небесни тела, в резултат от сблъсъка на един от съпровождащите я спътници с планетата Тиамат (Фаетон), се оказва причастна към гибелта на петата планета от Слънчевата система. Сега по бившата й орбита има само жалки отломки, образували т.нар. астероиден пояс.

Не е безпочвена и езотеричната трактовка на явлението Немезида. Ето как я представя читателят на списание „Свет" А. Подималов: „Земната цивилизация е сериозно болна. Черната покривка, изтъкана от много лоши мисли, постъпки и безверие, ни души ежечасно. Има ли изход? На всички ни казват да се вразумим, да се възвисим духовно, да се превъзпитаме, след като обуздаем порочните си наклонности.

Да, действително в резултат на съгласуваните действия в тази посока на големи човешки маси, би бил постигнат положителен ефект и черната аура би могла да бъде изгорена. Но... за това е необходимо нещо много малко: да се убедят и да се склонят към подобни действия поне тридесет процента от земното население.

Уви! Поради непроменимата природа на човека (съществуването му в дадения физически облик) и съвременното състояние на цивилизацията, подобно нещо не е възможно - на практика цялата негова дейност е насочена към задоволяване на физиологичните му потребности. Ако все пак се предположи невероятното - че достатъчен брой земни жители бъдат убедени да променят начина си на живот -това няма да доведе до нищо. Необходимо е време, а точно то не ни достига.

Развитието на цивилизацията е основано на спиралното усукване на вектора време. При това всяка следваща спирала по продължителност е много по-кратка от предишната. За какво говори това? Преди всичко, че очакването е за качествен преход в някакъв друг живот. Да промени нещо в тази насока е в състояние само онзи, който има съответните санкции.

Въпросът е в нещо друго:

- първо, дали някой от нас ще остане на обновената Земя в предишния си облик;
- второ, ще бъде ли преходът безболезнен;
- трето, всички ли ще получат правото на по-нататъшно усъвършенстване;
- четвърто, как да стане подготовката за прехода?

Нека да се върнем към черната аура на Земята. Точно в нея е стаена главната опасност за нас. В един от древните митове (шумерски) се говори за загадъчната черна планета Нибиру, която от необозримите дълбини на Вселената трябва да се приближи към Земята. В резултат на подобно сближаване, Земята ще загуби почвения си слой. Понастоящем тази планета се намира достатъчно близо...

Силуетът й вече се проявява на финоматериални равнища. Отначало беше виолетов диск, а сега е голям черен кръг. Знам, че никой няма да ми повярва: с просто зрение Нибиру не може да се види и нито един физически уред засега също не може да я открие.

Нибиру е другоматериална разумна структура.

Нещо повече, тя е концентрираното зло на Вселената. Нибиру няма предварително определена траектория на движение. Пътят й се определя от черните излъчвания на цивилизациите. С достигането на някаква критична точка от злото, продуцирано от цивилизацията в околния Космос, то започва да се проявява и Нибиру, след като „подуши" миризмата на храна, се устремява към това място.

По пътя си тя може да се отклонява от прекия курс, като „изяжда" срещаните излъчвания на чернотата. Затова траекторията на движението й може да бъде твърде заплетена, неподдаваща се на никакви изчисления. Приближаването й обаче е неизбежно. Нибиру е асенизатор, чистач на Вселената, хранеща се с отрицателните енергии на цивилизациите. Без нея Вселената отдавна да е обхваната от мрак.

Когато Нибиру се окаже на достатъчно близко разстояние от Земята и започне да поглъща черната й аура, ще започне процес на взаимодействие. Като се има предвид, че сега тази аура има много висока плътност и силата й на сцепление с физическото тяло на Земята е достигнала твърде значими стойности, може да се предположи, че процесът на пречистване на аурата ще предизвика изключително силни смущения на физичните полета - особено на електромагнитното и гравитационното.

Резултатът от това взаимодействие ще бъде магнитна смяна на полюсите и изместване на земната ос на 90 градуса, което ще предизвика изместване на континенталните плочи, наводнения, цунами, земетресения и други бедствия.

Възможно е Едгар Кейси да е прав и краят на света да не бъде пълен. Вероятно ще оцелеят някои огнища и цивилизацията ще започне да се възражда. Има обаче много по-сериозна опасност, която носи Нибиру. При поглъщането на черната аура на Земята, тя ще всмуче в себе си и душите на обременените от карма и създаващите зло в околното пространство.

А измъкването от плена на Нибиру няма да е възможно во веки веков - това е истинският ад. Явно, вече няма да успеем да оправим аурата на Земята. Но още не е късно да предприемем индивидуални мерки, за да не попаднем в обятията на космическото чудовище.

Някой ще махне с ръка - приказки, друг ще въздъхне - ето че пак ни зоват към нравствено самоусъвършенстване. Различен път обаче няма. Помислете за бъдещето си - нали животът ни не приключва със загубването на физическата обвивка, едва в началото сме на дългия път" (Природа и человек, 1997, № 1).